Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА Д.
при
секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Калина Накова, като
разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД
№ 5105
по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 31.05.2017 г., постановена по НОХД № 4426/2013 г., Софийският
районен съд (СРС), Наказателна отделение (НО), 12-ти състав е признал
подсъдимия Л.Д.Я. за виновен в това,
че на 27.12.2011 г., около 20,40 ч., в гр. София, ул. „*********от помещение в
къщата, отнел чужди движими вещи – пари в размер на 1240 (хиляда двеста и
четиридесет) лева, от владението на Б.П.З.и В.И.Б.– и двамата от град София,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, подс. Л.Д.Я. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание е отложено с изпитателен
срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата.
С
присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Я. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 117,30
лева по сметка на СРС, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпила жалба с допълнение към нея от адв. Е.Н.
– от САК – в качеството му на назначен служебен защитник на подс. Я.. С така
депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се твърди, че постановената
първоистанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Посочва се, че
събраните по делото доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин
извършено ли е въобще престъпление и неговото авторство. Прави се анализ на
показанията на св. З. и Б., като се излагат съображения, че по делото не е
доказано парите, които пострадалите твърдят, че са им откраднати от Я., да са
били приготвени за погасяване или рефинансиране на кредит. Сочи се, че е
нелогично да се приеме, че свидетелите предварително са заверили документите със
заверка вярно с оригинала, както и че деянието е извършено на 27.12.2011 г.,
въпреки, че подсъдимият е разговарял със св. Д. шест месеца по-късно. Поставя
въпросът по какви съображения пострадалите не са информирали органите на реда в
продължение на няколко месеца. Отправя се искане за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова, с която подс. Я. да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание, защитата
на подс. Я. – адв. Н. от САК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в
нея, и моли подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Пледира,
че в случая не е налице извършено престъпление, а гражданско-правни отношения,
прикрити като престъпление. Акцентира на продължителния период от време,
изминал между съобщената от пострадалите дата на деянието и датата на
сигнализиране на органите на реда.
Подсъдимият
Я., в своя защита, моли да бъде оправдан. В последната си дума сочи, че е
невинен.
Представителят
на СГП предлага присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата на защитата на
подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Пледира, че съдът
внимателно е анализирал доводите на защитата и е направил изводи по какви
съображения ги отхвърля. Сочи, че мотивите на районния съд са подробни и
обосновават решението на съда, което представителят на държавното обвинение
намира за правилно.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и
обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията
на подс. Я., депозирани в о.с.з. на 31.05.2017 г.; показанията на св. Н.С.Д.,
снети в о.с.з. на 18.11.2015 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (л. 37 от досъд. п-во), показанията на св. Б.П.З.,
снети в о.с.з. на 16.02.2016 г., показанията на В.И.Б., снети в о.с.з. на
16.02.2016 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК
(л. 39 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 08.10.2012 г. (л.
51 от досъд. п-во); копие на лична карта на св. Валентин Б. и копие на
допълнително споразумение № 723/04.10.2010 г. съм трудов договор №
5611/24.10.2008 г., сключено на 04.10.2010 г. между св. Б. и „СОТ“ ЕООД (л. 52
от досъд. п-во); свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 12 от съд. п-во),
справка от „С.К.– Заложни къщи“ АД (л.140 от съд.п-во).
Пред
настоящата инстанция не са представени и събрани нови гласни или писмени
доказателствени средства.
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло така
събраните гласни доказателствени средства, като е преценил, че същите са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателствени средства.
Въз основа на така събрания
доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че през
есента на 2011 г. подс. Л.Я. живеел със св. Н.С.Д. на семейни начала в жилището
й, находящо се в гр. София, ул. „*********. Подсъдимият Я. *** със св. В.И.Б.,
който живеел съвместно със св. Б.П.З.в къща на ул. „*********и започнал да
гостува в дома им.
На 27.12.2011 г., около 18,00 ч.
подсъдимият по покана на св. Б. и З. отишъл на гости в жилището им. Тримата
вечеряли в помещение в къщата, което ползвали като дневна и спалня. В същата
стая имало фризер, върху който св. Б. бил оставил сумата от 1240 (хиляда двеста
и четиридесет) лева, увити в листове, върху единия от които била откопирана
личната карта на св. Б., върху другия също била откопирана личната му карта,
под която свидетелят бил изписал собственоръчно „Вярно с оригинала“, трите си
имена и подпис, а третият лист представлявал копие на допълнително споразумение
№ 723/04.10.2010 г. към трудов договор № 5611/24.10.2008 г., сключено на
04.10.2010 г. между св. Б. и „СОТ“ ЕООД. Парите били общи на св. Б. и св. З., и
били предназначени за погасяване на банков заем.
СРС е приел за установено, че след
като приключили около 20,40 ч. с основното ястие от вечерята, св. З. отишла в
кухнята да приготви десерта за сервиране, а подс. Я. и св. Б. останали в
дневната. Свидетелката З. повикала св. Б. да й помогне и той отишъл в кухнята.
През това време подс. Я. се приближил до фризера, пресегнал се и взел увитите в
три листа хартия пари в размер на 1240 лева, собственост на св. Б. и З., след
което ги скрил в дрехите си. Когато св. Б. се върнал в стаята, подс. Я. му
съобщил, че трябвало да си тръгва. Свидетелят Б. го изпратил до входната врата.
Липсата на парите св. З. установила на следващата сутрин. Веднага се сетили, че
единственият, който е посещавал дома им и може да ги е взел, е подс. Я..
Свидетелят Б. звънял неколкократно на подс. Я., но последният не му вдигал
телефона. Впоследствие св. Б. успял да се свърже с подсъдимия Я. и в проведен
разговор по телефона последният обещал, че „ще оправи работата“ и ще му върне
парите, но безрезултатно.
През лятото на 2012 г., св. Б.
разговарял със св. Н.С.Д. по повод кражбата на парите, извършена от подс. Я., и
я помолил за съдействие, тъй като парите били увити в ксерокопия на лични
негови документи. Свидетелката Д., прибирайки се в жилището си на ул. „*********,
проверила личните вещи на подс. Я. и между дрехите му намерила три листа
хартия, върху единия от които била откопирана личната карта на св. Б., върху
другия също била откопирана личната му карта, под която свидетелят бил изписал
собственоръчно „Вярно с оригинала“, трите си имена и подпис, а третият лист
представлявал копие на допълнително споразумение № 723/04.10.2010 г. съм трудов
договор № 5611/24.10.2008 г., сключено на 04.10.2010 г. между св. Б. и „СОТ“
ЕООД. Свидетелката Д. предала документите с протокол за доброволно предаване от
08.10.2012 г.
В началото на м. септември 2012 г.,
св. З. срещнала случайно подс. Я. ***, който й обещал да върне парите на нея и
на св. Б., уверявайки я, че ги е приготвил, но отново не предприел никакви
действия да възстанови парите на свидетелите.
При така установената фактическа
обстановка, СРС е приел, че с деянието си подсъдимият Я. е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 194, ал.
1 от НК, като на 27.12.2011 г., около 20,40 ч., в гр. София, ул. „*********от
помещение в къщата, отнел чужди движими вещи – пари в размер на 1240 (хиляда
двеста и четиридесет) лева, от владението на Б.П.З.и В.И.Б.– и двамата от град
София, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Приел е,
че подсъдимият е осъществил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК.
Ето защо е признал подсъдимия Л.Д.Я.
за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като го
е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Осъдил е подсъдимия да заплати и
направените по делото разноски.
Настоящият въззивен състав, след
цялостна проверка на доказателствената съвкупност, изцяло споделя както
фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният съд.
Правилно СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по
несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по отношение на
инкриминираното деяние.
Така, въззивният съд възприе изцяло
изводите на първостепенния съд досежно личността на подсъдимия и съдебното му
минало. Същите са изградени въз основа на правилен анализ на обясненията на
подсъдимия и отразеното в приложеното и прието като доказателство по делото
свидетелство
за съдимост на подсъдимия.
Настоящата
инстанция не намира основание да не сподели изводите на СРС относими към
датата, мястото, авторството и механизма на извършване на инкриминираното
деяние, и предмета на посегателство, като прецени, че същите са изградени след
обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства – и в частност въз основа на показанията на
св. Б., З. и Д., които в основни линии кредитира, като прецени, че са
еднопосочни, взаимнодопълващи се и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателствени средства.
Така, показанията на св. Б. и З.
послужиха на инстанциите по същество да формират изводи относно познанството
между свидетелите и подсъдимия, местоживеенето им и това на подсъдимия, както и
гостуването на Я. в дома им към инкриминираната дата. По отношение на тези
факти и обстоятелства, показанията на разпитаните по делото свидетели са
напълно единни, вътрешно непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират с
показанията на св. Д. и с обясненията на подс. Я., депозирани в хода на
съдебното следствие. Така събраната по делото доказателствена съвкупност е
напълно безпротиворечива и позволява на инстанциите по същество да формират
еднозначни изводи по фактите.
Правилно първият съд е поставил
показанията на св. Б. и З. в основата на изводите си по фактите относно
предмета на посегателство – конкретно наличната у свидетелите парична сума, начина
на съхранението й и местонахождението й към момента на гостуване на подсъдимия
в дома им. По отношение на това обстоятелство, показанията на свидетелите са
напълно единни, вътрешнонепротиворечиви, житейски убедителни и логични, поради
което за въззивния съд не възникна съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно. Макар свидетелите да се явяват пострадали от
престъпното деяние, анализът на показанията им поотделно и взети в съвкупност и
корелация с останалите, събрани по делото доказателства, сочи, че същите в нито
един момент не депозират субективни, едностранчиви показания, нито демонстрират
заинтересованост от изхода на делото. Поради това и правилно са кредитирани с
доверие от първия съд.
Вярно е, че в показанията си св. Д.
съобщава, че научила от св. Б., че подсъдимият му дължи различни суми пари –
475 лв. или 1250 лв., но това обстоятелство не разколебава пълната
кредитируемост на показанията на св. Б. и З. относно размера на липсващата им
парична сума. Показанията на св. Д. в посочения по-горе смисъл, съдът не
кредитира, въпреки, че прецени, че св. Д. полага максимални усилия да допринесе
за изясняване на обективна истина и депозира обективно възприятията си, като
съобрази, че същите са в противоречие с останалите, събрани по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите – очевидци Б. и З.. Като причина
за констатираното несъответствие съдът съобрази изминалия продължителен период
от време между периода на възприемане на интересуващите производството факти и
обстоятелства – неустановена по делото дата през пролетта 2012 г., и тази на
депозиране на показанията й пред съда – 18.11.2015 г., както и обстоятелството,
че същата е била повлияна при възприемане на релевантните обстоятелства не само
от съобщеното й от св. Б., но и от твърденията на подсъдимия, с когото живеела
на съпружески начала.
Не разколебава изводът за пълна
кредитируемост на показанията на св. Б. и З. относно предмета на посегателство
и соченото от защитата обстоятелство, че по делото е останал недоказан фактът,
че свидетелите са имали банков кредит и паричната сума е била предназначена за
рефинансирането му. Действително, посоченото обстоятелство не е било изследвано
нито в хода на досъдебното производство, нито пред районния съд, но това е логично
обяснимо предвид ирелевантността на въпроса за предназначението на паричната
сума за предмета на доказване. Решаващ за правните изводи на инстанциите по
същество е въпросът за наличието на паричната сума в дома на свидетелите към
датата на гостуване на подсъдимия в дома им и нейният размер – обстоятелства,
които са безспорно установени от показанията на св. Б. и З., а не
предназначението на същата. Въпреки ирелевантността на този въпрос, настоящата
инстанция дължи да посочи, за пълнота, че предназначението на паричната сума се
установява отново от показанията на свидетелите Б. и З., които по отношение на
това обстоятелство са еднопосочни и взаимно допълващи се.
Авторството на подсъдимия по
отношение на инкриминираното деяние районният съд правилно е установил въз
основа на показанията на св. Б. и З.,
които намират косвена, но напълно категорична и достатъчна за кредитируемостта
им, доказателствена опора в съобщеното от св. Д., в смисъл, че е намерила
документите, с които паричната сума е била увита, в дрехите на подсъдимия,
както и че пред нея Я. не е отрекъл да е взимал търсената от св. Б. парична
сума. Настоящата инстанция намира, че следва изцяло да се довери на показанията
на свидетелите, като съобрази, че същите са единни, вътрешно непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондират с писмените доказателства по делото. Така
събраната доказателствена съвкупност обосновава недвусмислено съпричастността
на подсъдимия към инкриминираното деяние, а механизмът на същото се извежда от
съобщеното от св. Б. и З. за местонахождението на инкриминираната парична сума
и за факта, че е имало период от време, в който подсъдимият е останал сам в
помещението, в което свидетелите са съхранявали на видно място паричната сума.
При това въззивният съд възприе
изцяло и изводите на първостепенния съд, относими към мястото, авторството и
механизма на извършване на инкриминираното деяние и предмета на посегателство,
като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства, и намират категорична опора в доказателствената съвкупност.
Правилно първият съд не е дал вяра
на обясненията на подсъдимия, в смисъл, че е получил сумата от 475 лева от св. Б.
като заем, който последният изтеглил от заложна къща, тъй като, макар да
намират косвена доказателствена опора в показанията на св. Д., която пресъздава
същата версия, изложена пред нея от подсъдимия, обясненията му са вътрешно
противоречиви и житейски нелогични и неубедителни. Така, напълно
взаимоизключващи се са твърденията на подсъдимия в смисъл, че св. Б.
едновременно е имал финансови затруднения, поради които е търсел работа и е
теглил кредити от заложна къща, и е дал заем на подс. Я., който към същият
период от време е имал работа. Категорично не могат да бъдат споделени и
обясненията му в смисъл, че св. Б. е оставил при него документите, необходими
за теглене на кредит, за да не бъдат възприети от св. З., тъй като е напълно
нелогично св. Б. да предоставя на свой познат свои лични данни, вместо да
унищожи копията от документи, например, ако няма нужда от тях. И най-после, в
случай, че св. Б. действително е бил взел кредит, в какъвто смисъл са
твърденията на подсъдимия, заверените копия от документите биха останали в
съответната кредитна институция, а не във фактическа власт на подсъдимия.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че при изграждане на изводите си по фактите,
първоинстанционният съд не е допуснал превратно или едностранчиво тълкуване на
доказателствената съвкупност, в какъвто смисъл са възраженията на защитата на
подсъдимия. Напротив, установената в мотивната част на постановения съдебен акт
фактическа обстановка, се извежда по несъмнен и категоричен начин от събраната
по делото доказателствена съвкупност, която е обсъдена задълбочено от съда. Въз
основа на направения задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, първостепенният
съд е достигнал до правилни и обосновани изводи по фактите, които настоящата
инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за необходимо да преповтаря.
Защитата акцентира на изминалия
продължителен период от време между датата на деянието – 27.12.2011 г., и тази
на сигнализиране на органите на реда от страна на св. Б. и З. – 26.04.2012 г.
Тази темпорална разлика, обаче, освен, че е ирелевантна за крайните изводи на
съдилищата по съществото на делото, добре се обяснява с познанството между
подсъдимия и свидетелите, и усилията им да уредят взаимоотношенията си без
намеса на институциите, каквито те безспорно са положили – и с разговори с
подсъдимия, и с такива със св. Д. и нейните родители. Ето защо и това само по
себе си, не разколебава верността на фактическите и правни изводи на съда,
постановил атакувания съдебен акт.
В случая е налице
система от доказателства – показанията на св. Б., З. и Д., и събраните по
делото писмени доказателства, които са единни, взаимно допълващи се и
безпротиворечиви, поради което позволяват на съда да възприеме горепосочените
факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, по
несъмнен и категоричен начин.
От така наличната доказателствена
съвкупност може да бъде направен еднозначен извод, че с деянието си,
осъществено на инкриминираните дата и място, подсъдимият Я. е осъществил всички
признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 194, ал. 1 от НК, с
предмет – парична сума в размер на 1240 лева, собственост на св. Б. и З..
За съставомерността на деянието от
обективна страна по този законов текст, е необходимо престъпният деец да
прекъсне фактическата власт на досегашния владелец върху движимата вещ и да
установи своя собствена такава, като последната е необходимо да се
характеризира с известна трайност и със създадената за дееца реална възможност
да се разпореди с така отнетата вещ.
Необходимо е деянието да е извършено
умишлено, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК –
деецът да съзнава обществената опасност на деянието, да предвижда обществено-опасните
му последици и пряко да цели настъпването им, както и да действа със
специалната съставомерна цел – да присвои предмета на престъпно посегателство.
В конкретния по делото случай
безпротиворечиво се установява, че на инкриминираната дата – 27.12.2011 г., около
20,40 часа, от помещение в къщата, находяща се в гр. София, ул. „*********обитавана
от св. Б. и З., подсъдимият Я. е прекъснал фактическата власт на св. Б. и З.
върху парична сума в размер на 1240 лева. Това подсъдимият сторил без съгласието
на св. Б. и З., и с намерение противозаконно да присвои вещта. Предмет на
посегателство се е явила чужда движима вещ – парична сума в размер на 1240
лева, съсобствена на св. Б. и З.. Изпълнителното деяние на престъплението по
този законов текст подсъдимият е осъществил, като е прекъснал фактическата
власт на досегашните владелци на вещта – св. Б. и З., и е установил своя
собствена такава, вземайки сумата пари от мястото, на което свидетелите са я
били оставили. С факта на вземане на паричната сума и напускане на помещението,
подсъдимият е довършил престъплението кражба.
Подсъдимият е действал виновно, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като
умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни
признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Същият е
съзнавал, че вещта е чужда, че прекъсва фактическата власт върху същата и
установява своя собствена такава, както и че това е извършено без съгласието на
владелците на вещта. Извършил е деянието със специалната съставомерна цел – да
присвои предмета на посегателство.
Настоящата инстанция намира, че
деянието, осъществено от подсъдимия, не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Действително, от събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява, че подсъдимият е бил на млада възраст
към датата на извършване на деянието, с чисто съдебно минало, в тежко финансово
положение, поради което и следва да се приеме, че същият не представлява висока
степен на обществена опасност. Същевременно, предметът на посегателства е с относително
висока стойност – 1240 лева, и същият е бил във владението на приятели на подс.
Я., което завишава степента на обществена опасност на извършеното деяние. С
оглед на изложеното, верни се явяват изводите на СРС, че степента на обществена
опасност на деянието не е по-ниска от тази на типичния случай на кражба по чл.
194, ал. 1 НК.
Съдебният
състав извърши служебна проверка на присъдата и в частта й относно определеното
на подс. Я. наказание. В тази насока съобрази следното:
За да определи конкретното по размер
наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия Я. за осъщественото от
него престъпно посегателство, първоинстанционният съд е преценил като
смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало и отдалечеността
на деянието в темпорално отношение. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът е отчел сравнително високия размер на предмета на посегателство
и липсата на критичност на подсъдимия. При така сложилото се своеобразие на
конкретния казус, СРС правилно е преценил, че не са налице многобройни или
изключително смекчаващо отговорността обстоятелства за този подсъдим, и е
определил следващото му се наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на шест
месеца „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложил, по реда на чл.
66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от три години.
Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съдебен състав е пропуснал да отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимия младата му възраст към датата на извършване на
деянието и тежкото му социално положение (същият е безработен), а отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелства – познанството му с обитателите на
жилището. Отделно от това, неправилно първият съд е ценил като отегчаващо
отговорността обстоятелство липсата на критичност на подсъдимия, тъй като това
му поведение е израз на избраната от подсъдимия линия на защита и не следва да
се отчита при индивидуализация на наказателната му отговорност. Независимо от
това, настоящата инстанция намира, че наложеното на подсъдимия наказание е
справедливо, като се явява едновременно необходимо, заслужено и целесъобразно.
Не са налице предпоставки за неговото изменяване, в насока занижаване или завишаване
размера на наложеното на подс. Я. наказание.
СГС в този си състав споделя изцяло
изводите на решаващия първоинстанционен съд в смисъл, че са налице
предпоставките за отлагане изтърпяването на така определеното на подсъдимия Я. наказание
„Лишаване от свобода“ по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В конкретния по делото
случай, Я. не е бил осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер, наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три
години, а именно – за срок от шест месеца, и за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения, не се явява наложително същият да
изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
При преценка на необходимата степен
на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното
престъпление, СГС в този си състав, съобрази, че това е първо осъждане на Я..
При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с
по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането
му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в
пространството и с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане
на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо
спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“.
Въззивният съдебен състав изцяло
споделя и съображенията на първия съд в частта относно присъдените разноски,
като намира, че правилно подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски в упоменатия в присъдата размер.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат
отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.
338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.05.2017 г., постановена
от Софийският районен съд, Наказателна колегия, 12-ти състав, по НОХД № 4426/2013
г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/