МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 68/2017 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат
обвинителен акт срещу подсъдимите:
1/Г.Н.Б. *** за това, че на 05.10.2016 г. в гр. Завет,
област Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си, действайки в
условията на съучастие като сьизвършител с непълнолетните Д.Д. и И.А. е отнел
чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия”, модел „100”, на
стойност 20.00 лв. и пари - сумата от 20.00 лв., всичко на обща стойност от
40.00 лв., маловажен случай, от владението на П.Н.Д. ***, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 3, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вp. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК;
2/Д.С.Д. *** за това, че на 05.10.2016 г. в
гр. Завет, област Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си,
действайки в условията на съучастие като сьизвършител с непълнолетните Г.Б. и И.А.
е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия”, модел „100”,
на стойност 20.00 лв. и пари - сумата от 20.00 лв., всичко на обща стойност от
40.00 лв., маловажен случай, от владението на П.Н.Д. ***, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 3, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вp. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК;
3/И.Ф.А. ***
за това, че в периода от 05.10.2016 г.
до 16.10.2016 г. в гр. Завет, област Разград, като непълнолетен, но като е
могъл а разбира свойството и значението на деянието и като е могъл да ръководи
постъпките си, действайки в условията на продължавано престъпление - на два
пъти, сам и в съучастие като съизвършител с непълнолетните Д.Д. и Г.Б. е отнел
чужди движими вещи - 59 кг.
орехи, на стойност 147.50 лв., от владението на С.Р.Х. ***, 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокия”, модел „100”, на стойност 20.00 в. и пари - сумата от
20.00 лв., от владението на П.Н.Д. ***, всичко на обща стойност от 187.50 лв.,
без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вp. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвиненията, така както са били повдигнати с обвинителния акт. Заявява
становище, че събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност както и самопризнанията
на подсъдимия Б. на ДП и в съдебно заседание установяват по безспорен начин
авторството им в извършване на инкриминираните деяния, за които са обвинени.
Пледира на подсъдимите Г.Н.Б. и Д.С.Д. да бъде наложено предвиденото за
извършеното от тях престъпление лишаване от свобода близо до минимума – за срок
от четири месеца, чието изтърпяване се отложи за едногодишен изпитателен срок. За
другия подсъдим И.Ф.А., който е извършил
две инкриминирани деяния, пледира да се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, чието изтърпяване се отложи за двугодишен изпитателен
срок, считано от влизане в сила на присъдата.
Подсъдимите
Г.Н.Б., И.Ф.А. и Д.С.Д. на досъдебното производство се признават виновни по така повдигнатото им
обвинение. В съдебно заседание се явяват само подсъдимите Г.Н.Б. и Д.С.Д.,
първият от които отново признава вината
си в извършване на деянието, за което е обвинен и твърди, че другият подсъдим –
Д. не е участвал в инкриминираното деяние. Подсъдимият Д.С.Д. в съдебно
заседание заявява, че не се признава виновен, защото не е извършвал кражба на
вещи от дома на св.П.Д..
Назначеният на подс. Б. служебен защитник
пледира за постановяване на осъдителна присъда, при която да се съобразят
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и се определи наказание близо
до минимума, предвиден в закона.
Назначеният служебен защитник на подс. Д.Д.
пледира за постановяване на оправдателна присъда, излагайки доводи, че от
събраните на съдебното следствие доказателства не се установява по безспорен
начин съпричастността му в извършване на деянието, за което е привлечен под
наказателна отговорност.
Подсъдимият И.Ф.А. не е открит на адресите в
гр. Стара Загора и гр. Харманли. Съдът намери, че отсъствието му няма да
попречи за разкриване на обективната истина, поради което по отношение на същия
разгледа делото по реда на задочното производство. Назначеният му служебен
защитник пледира за постановяване на осъдителна присъда, при която като се
отчетат смекчаващите отговорността обстоятелства, се определи наказание на
минимума предвиден в закона.
Съдът, след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подс.Г.Н.Б. е 17-годишен,
с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, ученик
във ВУИ „Н. Й. Вапцаров” гр. Завет в VІ клас.
Подс.Д.С.Д. е 15-годишен, с българско
гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, ученик във ВУИ „Н. Й.
Вапцаров” гр. Завет в VІІ-и клас.
Подс.И.Ф.А. е 16-годишен, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование.
Подсъдимите Д.С.Д., Г.Н.Б. и И.Ф.А. през
учебната 2016/2017 год. са били ученици във ВУИ „Н.Й.Вапцаров” гр.Завет, като
към датата на постановяване на присъдата А. е освободен от цитираното учебно
заведение.
На 05.10.2016 г. тримата подсъдими излезли от
училище, за да се разходят из гр. Завет. Докато минавали по улица „Освобождение”,
решили да влязат в една от къщите с цел да откраднат нещо от там. Приближили се
и подс.А. установил, че входната вратата на жилището не е заключена.Това бил
имота на св. П.Д. ***. А. отворил вратата и тримата влезли в двора на къщата, а
оттам в жилището и забелязали, че собственикът на имота спи на диван в една от
стаите. Докато той спял, тримата претърсили стаите на дома му за пари. На маса
в една от стаите подс.А. намерил мобилен телефон „Нокия” и го взел. Подс.Б.
намерил в портмоне сумата от 20.00 лева, които също взел, а подс.Д. не намерил
нищо. Тримата взели вещите и излезли от къщата. Д. и Б. си разделили 15.00
лева, а подс.А. взел мобилния телефон и сумата от 5.00 лева. По-късно продал
телефона на св.М.С. за сумата от пет лева, без да споделя пред свидетеля, че
телефонът е откраднат.
На 16.10.2016 год. подс.А. излязъл да събира
орехи. Бил в близост до имота на св. С.Х. ***, когато видял в двора на къщата
два чувала пълни с орехи, които решил да открадне. Вратата била отключена и той
влязъл вътре, от където изнесъл чувалите един по един през задната страна на дома
и ги прехвърлил през оградата навън. С помощта на св.К.М. той продал двата
чувала с 59 кг
орехи на св.И.Ю., за които той платил сумата от 62.00 лева. На св.М. и св.Ю. подс.А.
не казал, че е откраднал орехите, а им обяснил,че ги е събрал сам.
Видно от заключението на назначената по
делото оценителна експертиза, стойността на 59 килограма орехи
възлиза на 147.50 лева, на 1 брой мобилен телефон марка „Нокия” модел 100, възлиза
на 20.00 лева. Общата стойност на причинените щети възлиза на 187.00 лева.
С протокол за доброволно предаване от
11.11.2016 год. св.С. е предал мобилен телефон „Нокия” модел 100 на
полицейските служители. Срещу разписка вещта е възстановена на собственика.
Видно от заключението на назначената
съдебно-психиатрична експертиза психиатричната оценка при освидетелствания Д. е
за наличие на Социализирано разстройство на поведението. Личностовото
разстройство не може да аргументира „продължително или кратковременно
разстройство на съзнанието” и при най-тежки декомпенсации, поради което освидетелстваният
може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Няма психични или психологични отклонения, които пречат на осв. Д. да дава
годни показания за фактите, имащи значение за делото. Може пълноценно да
участва във всички фази на наказателното производство и да носи наказателна
отговорност.
От заключението на назначената експертиза е
видно,че подс. Г.Б. не страда от психично разстройство. Резултатите от
изследването отчитат развитие на психичните сфери в норма. С нисък
интелектуален потенциал, но в норма. Няма наличие на интелектуален дефицит.
Няма психични или психологични отклонения, които пречат на освидетелствания да
дава годни показания за фактите, имащи значение за делото. Поведението му е
изцяло свързано и изводимо от конкретната обстановка, има пълен спомен за
случилото се, поради което може да дава годни показания. Може пълноценно да
участва във всички фази на наказателното производство и да носи наказателна
отговорност.
От заключението на извършената психиатрична
експертиза по отношение на подс.А. се установява, че същият не страда от
психично заболяване или умствена изостаналост. Няма психични, психологични и
поведенчески отклонения, които пречат на освидетелстваното лице да разбира и
ръководи постъпките си. Поведението на освидетелствания илюстрира несъмнено
присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност
и логичност на действията. Не се откриват психични, поведенчески или
интелектуални отклонения, които да лишават А. от годност да дава достоверни
обяснения, както към датата на извършване на деянието, така и към момента на
провеждане на съдебно-психиатричното изследване. Може да участва в
наказателното производство и да носи наказателна отговорност.
По
доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните
по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства:
обясненията на подсъдимите Б. и Д., показания на свидетелите Ю., М. и М.,
оценъчна експертиза, съдебнопсихиатрични експертизи, протокол за доброволно
предаване, разписка, характеристики от ИДПС, справки за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Същите са логични и безпротиворечиви и
съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Съдът не дава вяра
на обясненията на подсъдимия Д. и на Б., в частта им, че Д. не е участвал при
извършване на инкриминираното деяние. Б. твърди, че е сбъркал името на Д. с
това на лице с имена С.Г.. Съдът не дава вяра на тези обяснения, тъй като
същите категорично се опровергават от показанията на разпитаните свидетели и от
събраните доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От
правна страна:
При
така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимите Г.Н.Б.
и Д.С.Д. са осъществили състава на престъпление по по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вp. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, на
05.10.2016 г. в гр. Завет, област Разград, като непълнолетни, но като са могли да разбират
свойството и значението на деянието и като са могли да ръководят
постъпките си, действайки в условията на съучастие като сьизвършители са отнели чужди
движими вещи на обща стойност от 40.00 лв., маловажен случай, от владението на П.Д.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
От
събраните по делото доказателства се установи, че от фактическа страна с
действията си подсъдимият И.Ф.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вp. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК,
тъй като в периода от
05.10.2016 г. до 16.10.2016 г. в гр. Завет, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и като е
могъл да ръководи постъпките си, действайки в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, сам и в съучастие като съизвършител с
непълнолетните Д. и Б. е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 187.50
лв., от владението на С.Х. и П.Д.,***, без тяхво съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два
акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се
разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху
вещите.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – пари, мобилен телефон и орехи на обща стойност
187.50 лева, които
били собственост на С.Р.Х. и П.Н.Д.. Описаните вещи са годен предмет на престъплението с
оглед факта, че същите имат определена стойност изчислена в пари към момента на
посегателството, видно от приложената по ДП оценителна експертиза. Налице е и
втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи.
До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във
фактическата власт на свидетелите като след
извършването, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са
преминали във владение на извършителите и те се разпоредили с тях като със свои.
С оглед начина на извършване, ниската
стойност на откраднатите вещи, незначителността на вредните последици, кражбата
на мобилния телефон и пари от дома на св.П.Д. разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, поради
което е налице маловажен случай на кражба.
Деянията са извършени от три
лица, след като предварително се сговорили, при което с оглед стойността на
откраднатите вещи и останалите квалифициращи обстоятелства, деянието не
представлява маловажен случай – чл.195, ал.1, т.5 от НК.
Деянията, извършени от подсъдимия
А. са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК,
тъй като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
са през неподължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като второто от тях се явява продължение на
предшестващото както от обективна, така и от субективна страна.
При извършване на деянията подсъдимите Г.Н.Б.,
И.Ф.А. и Д.С.Д. са действали
при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на извършеното и неговите
общественоопасни последици и целели настъпването на вредоносния резултат, което
е обективирано в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че
нямат разрешение от собствениците да ги своят, но въпреки това, преследвайки това си намерение ги
отнели с цел да се обогатят. И тримата подсъдими са извършили деянията като
непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си, видно от изготвените
съдебнопсихиатрични експертизи, което ги прави годни субекти на наказателна
отговорност.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна
подс.Г.Н.Б. за виновен в извършване на престъплението
по по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вp. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, като при индивидуализацията на наказанието
съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност;
връщане на част от отнетите вещи; млада
възраст; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи
отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. С оглед изложеното съдът
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
отмери четири месеца лишаване от свобода.
Съдът намери, че целите на
наказанието ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание за едногодишен
изпитателен срок считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид изложеното съдът призна
подс.Д.С.Д. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вp. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, като при индивидуализацията на наказанието
съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: връщане на част от
отнетите вещи; млада възраст; съдействие
за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна
упоритост. С оглед изложеното съдът определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери четири месеца лишаване от
свобода.
Съдът намери, че целите на
наказанието ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание за едногодишен
изпитателен срок считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид изложеното съдът призна
подс.И.Ф.А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2,
във вp. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: връщане на част от
отнетите вещи; млада възраст; съдействие
за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства:
престъпна упоритост. С оглед изложеното съдът определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери шест месеца лишаване от
свобода.
Съдът намери, че целите на
наказанието ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание за двугодишен
изпитателен срок считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът намира, че не следва да
прилага разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК, тъй като с приложението на същата не
ще се постигнат целите на чл.60 от НК. По отношение на тези подсъдими е
наложено наказание „предупреждение за настаняване във ВУИ”, а впоследствие
същите са били настанени във ВУИ „Н. Й. Вапцаров” гр.Завет. Това са най-тежките
възпитателни мерки, предвидени в ЗБППМН, същите са били приложени, а видно от
справките за съдимост, не са постигнали целения ефект. Касае се за непълнолетни
с изявена престъпна упоритост, поради което приложението на разпоредбата на
чл.64, ал.1 от НК не би довела до изпълнение на целите визирани в чл.36 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид разпоредбата на чл. 60
от НК, според която наказанието на непълнолетните се налага преди всичко с цел
те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.
При този изход на делото –
осъдителна присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК родителите на
непълнолетните подсъдими Г.Н.Б., И.Ф.А. и Д.С.Д., следва да заплатят в полза на ОДМВР
гр. Разград по 100.51 лева – разноски на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова