РЕШЕНИЕ
№ 18746
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110160193 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу С. Г. М. с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4700,88 лева,
представляваща сбор от главници, от които 4650,51 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к.,
бл., вх., ет., ап.,, аб.№, инсталация **********, и 50,37 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху двете главници считано от 20.05.2020г. до окончателното им изплащане, както
и сумата 644,58 лева, представляваща сбор от мораторни лихви, от които 634,73 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2017г. до 31.07.2019г. и 9,85 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до
31.07.2019г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 09.06.2020г. по ч.гр.д. № 18472/2020г. по описа на СРС, 161 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите
1
по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи
фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
посочено, че не ползва топлинна енергия и топла вода от 10.15. Т. С. го осъдила за 5200
лева, които бил изплатил за 25 месеца по 200 лева. Сочи, че стои на студено, а сега искали
4700 лева. За какво били спрени радиаторите.
С молба от 30.03.2021г. С. М. е посочил, че за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.
не бил ползвал топлинна енергия, като водомерът за топла вода бил демонтиран- свален.
Преди този период бил осъден да заплати 5200 лева като неоснователни, които заплатил
като честен гражданин.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Т. С.“ ЕООД, с молба от 16.10.2023г. е
посочил, че не оспорва така предявения иск, като намира същият за основателен и доказан.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
2
В конкретния случай с определението от 17.07.2023г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за процесния период и имот.
Собствеността върху процесния имот се установява и от приетите по делото
доказателства, а именно молба за вписване на законна ипотека в полза на Държавна
спестовна каса за обезпечение на изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство
на С. Г. М. върху следния недвижим имот: ап., на първи етаж в сградата, находяща се в гр.
С., ул. №, състоящ се от една стая хол, кухня, баня, клозет, коридор, тераса с площ от 71,36
кв.м. при съседи: изток- фасада, запад- коридор, север- зелена площ, юг- ап. и таванско
помещение от 3,96 кв.м. с 3,03 % идеални части на сградата и от дворното място, на което
същата е построена.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът в качеството му на собственик
на процесния имот е страна по неформално правоотошение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди и е пасивно легитимиран да отговоря за задълженията
към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетите писмени
документи и от СТЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на
основание чл. 202 ГПК. Вещото лице е посочило, че исковият период съвпада напълно с
трите отчетни периода 2016г./2017г., 2017г./2018г. и 2018г./2019г., за които фирмата за
дялово разпределение е изготвила три общи и индивидуални /изравнителни/ сметки за
потребена топлинна енергия в бл. 23, съответно и за ап. 3 на процесния адрес. Експертът е
уточнил, че в процесния имот няма водомер за топла вода. На обявените дати за отчет на
уреди в чл. 23 за трите периода в ап. 3 не е бил осигурен достъп и са били съставени
констативни протоколи, подписани от представител на ЕС. От заключението се установява,
че за процесния адрес е била разпределяна топлинна енергия по следния начин: за отопление
– 4 радиатора и лира по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ поради
неотчетени уреди съгласно т.6.7 от Методиката; за сградна инсталация при отопляем обем
от 197 куб.м.; за БГВ – по норма за разход поради липса на водомер съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредба № 16-334. Вещото лице е посочило, че топломерът, монтиран в абонатната станция
на процесния адрес, е преминал последващи метрологични проверки, относими към исковия
период, като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на
абонатната станция.
От гореизложеното следва, че в конкретния случай се установява по делото, че се
претендират суми за начислена служебно топлинна енергия. Начисляването служебно на
количество топлинна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството
на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия
3
се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла
вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да
бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (НТ), (отм. 20.03.2020г.), но действала през целия процесен период,
редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите
си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150,
ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда
за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или
други контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение
от разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен
достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп- чрез съставяне на протокол за
неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на етажната
собственост. В този смисъл и Решение № 249 от 18.01.2023г. на СГС по в.гр. дело №
2404/2022г.
По делото от третото лице-помагач са представени Протоколи от 19.05.2017г.,
13.05.2017г. и от 07.05.2017г., от съдържанието, на които се установява, че на адрес: ж.к.,
бл., вх., ще бъде извършен отчет на уредите за дялово разпределение, който ще бъде
извършен на 13.05.2017г. първа дата и на 19.05.2017г. втора дата. Видно от протоколите от
13.05.2017г. и от 19.05.2017г. за апартамент № 3 не е бил осигурен достъп. Протоколите са
подписани от представител на ЕС.
Представени са и Протоколи от 05.05.2018г. и от 30.04.2018г. и от 20.04.2018г. от
съдържанието, на които се установява, че на адрес: ж.к., бл., вх., ще бъде извършен отчет на
уредите за дялово разпределение, който ще бъде извършен на 30.04.2018г. първа дата и на
05.05.2018г. втора дата. Видно от протоколите от 30.04.2018г. и от 05.05.2018г. за
апартамент № 3 не е бил осигурен достъп. Протоколите са подписани от представител на
ЕС.
Т.е. за отоплителни периоди 2016/2017г. и 2017/2018г. са представени протоколи,
установяващи, че до уредите, монтирани в процесния имот, не е бил осигурен достъп на
определените за това дати.
4
Във връзка с възраженията на ответника следва да бъде посочено, че за да се установи,
че топлинна енергия не е ползвана в апартамента следва да е била осигурена възможност
служителите на дружеството за дялово разпределение да отчетат индивидуалните уреди в
имота- водомери, уреди за дялово разпределение, поставени на радиаторите. Ако няма
достъп до имота, служителите съставят протокол за неосигурен достъп и част от отчетената
от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна енергия се начислява на
собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно
от лицата в този имот или не. Тъй като топлопреносното предприятие е предоставило
топлинна енергия към сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за
топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп
собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер, доколкото
задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на клиента.
Съгласно чл. 70, ал. 5 НТ /отм./, но в сила през процесния период, клиентите,
неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител. Тази разпоредба предоставя на клиента
тримесечен срок, в който, след като получи изравнителната сметка, може да възрази срещу
нея и да поиска нов отчет, като осигури достъп за извършването му. Твърдения, респ.
доказателства ответникът да е поискал допълнителен отчет не са представени по делото.
От така гореизложеното се установява, че ответникът не е осигурил достъп до
апартамента за отчет през отоплителни периоди 2016/2017г. и 2017/2018г., нито е поискал да
бъде извършен допълнителен отчет в рамките на тримесечния срок по чл. 70, ал. 5 НТ /отм./,
поради което за ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството на
топлинната енергия за апартамента и за този период е без значение дали реално е потребена
начислената топлинна енергия.
Относно възраженията за липса на реално доставена топлинна енергия, следва да се
посочи, че с Решение № 162 от 28.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013г., IV г. о., ГК е
даден отговор на въпроса необходимо ли е да има реално потребление на доставената
топлинна енергия в сградата от всеки етажен собственик и дали в отношенията си с
доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното
отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от
съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител
документи, като е посочено, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да
има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен
собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен
счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна
енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия
топломер топлинна енергия в сградата.
5
Поради което съдът приема, че за отоплителните периоди, за които са представени
доказателства за посещения в процесния имот, ответникът дължи начислената му топлинна
енергия. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че за отчетен период
2016г./2017г. е начислена топлинна енергия на обща стойност 1417,74 лева, а за отчетен
период 2017г./2018г. е начислена топлинна енергия на обща стойност 1881,86 лева.
Относно отчетен период 2018/2019г. не са представени протоколи за неосигурен достъп,
поради което съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства при
доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, за прилагане на описаната по-горе
екстраполация. Направените в заключението на вещото лице- топлотехник констатации
относно начислените суми за доставена в процесния имот топлинна енергия, основани на
налична при ищеца информация за неосигурен достъп, са производни, и без наличието на
съответни доказателства, установяващи неосигуряването на достъп до имота за отчитане на
уредите, не могат да бъдат зачетени при формиране на изводите по съществото на спора. В
този смисъл и Решение № 2663 от 23.04.2020г. на СГС, постановено по в.гр. дело №
13226/2018г. С оглед на което исковете за цена на топлинна енергия за посочения
отоплителен сезон от 05.2018г. до 04.2019г. следва да бъдат отхвърлени поради
неангажиране на доказателства от страна на ищеца за неосигурен достъп. Вещото лице е
посочило, че за този период са начислени прогнозно суми в размер на 2046,06 лева, както и
е налице резултат от изравнението- сума за връщане в размер на 110,04 лева, тоест 1936,02
лева е начислената от ищеца стойност на топлинна енергия за този период.
С оглед на гореизложеното ищецът е доказал предпоставките за начисляване на суми за
топлинна енергия поради неосигурен достъп за отчетен период 2016г./2017г. и 2017г./2018г.,
като относно стойността на топлинната енергия за този период вещото лице по СТЕ е
посочил, че същата е в общ размер от 3299,60 лева /1881,86 лева +1417,74
лева/.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния
период, както и че е налице осчетоводено плащане на 605, 88 лева /отговор на задача № 4 от
заключението/. Поради което предявените искове за цена на топлинна енергия са
основателни до сумата от 2693,72 лева и за периода от 05.2016г. до 04.2018г. и следва да
бъдат отхвърлени за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4650,51 лева и за
периода от 05.2018г. до 04.2019г.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т. С.“
ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за
дялово разпределение и протоколи за главен отчет, услугата е предоставена през процесния
период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по
6
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.02.2017г. до
м.04.2019г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 50,37 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 634,73 лева. От
Таблица № 4 от заключението се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия не е начислявана, считано от падежите на месечните прогнозни сметки,
а е начислена върху главниците по трите общи фактури, издадени на 31.07.2017г.,
31.07.2018г. и 31.07.2019г., по отношение на които се прилагат общите условия на
ищцовото дружество, одобрени на 27.06.2016г.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата по първите две
общи фактури, издадени за периодите, за които са представени протоколи за неосигурен
отчет, поради което дължи мораторна лихва върху приетата от съда за основателна
главница. Съдът изчисли размерът на начислената мораторна лихва върху общите фактури
за отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г., използвайки Таблица № 4 към
заключението на вещото лице счетоводител на сумата от 518,95 лева /218,11 +300,84/.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от общо 9,85 лева
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до
7
31.07.2019г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед гореизложеното предявения установителен иск за главница за цена на доставена
топлинна енергия се явява основателен за сумата от 2693,72 лева и за периода от 05.2016г.
до 04.2018г., като следва да бъде отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния
предявен размер от 4650,51 лева и за периода от 05.2018г. до 04.2019г.
Предявеният иск за мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2017г. до
31.07.2019г. следва да бъде уважен до размера от 518,95 лева, а за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 634,73 лева искът подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за цена на услугата дялово разпределение следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 50,37 лева и за периода от 02.2017г. до 04.2019г.
Предявеният иск за сумата от 9,85 лева- мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 31.07.2019г. следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил и не претендира разноски. В заповедното производство ищецът /заявител/ е сторил
разноски в общ размер от 156,91 лева, като с оглед уважената част от исковете следва да му
бъде присъдена сумата от 95,78 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 131,13 лева, депозит за ССчЕ и СТЕ в общ размер на 500 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
предвид обичайното ниво на фактическа и правна сложност на делото и извършените от
юрисконсулта процесуални действия, тоест общо 731,13 лева. С оглед уважената част от
искове на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 446,30 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап.,, дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на
управление: гр. С., ул., №,, следните суми: 2693,72 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к.,
бл., вх., ет., ап.,, аб.№, инсталация **********, и 50,37 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху двете главници считано от 20.05.2020г. до окончателното им изплащане, както
и 518,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2017г. до 31.07.2019г., за които вземания е издадена Заповед за
8
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2020г. по ч.гр.д. № 18472/2020г.
по описа на СРС, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4650,51 лева и за
периода от 05.2018г. до 04.2019г., предявения иск за мораторна лихва за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 634,73 лева, предявения иск за 9,85 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.03.2017г. до 31.07.2019г.
ОСЪЖДА С. Г. М. да заплати на „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
95,78 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 446,30 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9