№ 87
гр. Враца , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500259 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл.
129, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, ЕИК ***, представлявано от изп. директори А. Д. и М. М., чрез юрк.
М. К., срещу разпореждане № 262536 от 07.04.2021 г. по ЧГД № 1186/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е върнато подаденото от жалбоподателя заявление вх. №
264820/17.03.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно с
приложенията към него, против Р. И. Т., и производството по делото е прекратено.
В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно. Изложени са мотивите
на съда, дали му основание да постанови този резултат, като се посочва, че претенцията е
насочена към лицето Р. И. Т. с ЕГН ********** в качеството й на самоосигуряващо се лице,
развиващо стопанска дейност с ЕИК ***. Твърди се, че претенцията не е насочена срещу
"Адвокат Р.Т." ЕООД, ЕИК ***, с което жалбоподателят няма договорни отношения.
Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено. Претендират се и направените в
това производство разноски.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред районният съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от жалбоподателя срещу длъжника Р. И. Т., ЕГН/ЕИК ***, с адрес гр. ***, за
парично вземане в размер на 562,89 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. В т. 12
от заявлението е посочено, че търсеното вземане произтича от договор № ********* за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, сключен между жалбоподателя
и Р. И. Т.. Описано е, че задължението е за периода от 21.09.2020 г. до 10.01.2021 г. и се
1
формира по следния начин: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 492,97 лева, неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане на стойност 67,92 лева и неустойка за едностранно
прекратяване по вина на абоната в размер на 2,00 лева съгласно чл. 54.12. от ОУ към
Договора.
При проверка редовността на заявлението решаващият състав е констатирал, че то не
отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като
длъжникът е посочен като физическо лице с три имена, а същевременно е посочен ЕИК на
юридическо лице. При този мотив с разпореждане № 262017/19.03.2021 г. районният съд е
оставил заявлението без движение с указания заявителят да уточни дали заявлението е
депозирано срещу физическото лице Р. И. Т., в който случай следва да посочи конкретен
ЕГН на длъжника, ако разполага с такъв, или е депозирано срещу юридическо лице с ЕИК
***, в който случай следва да посочи наименованието му.
В изпълнение на дадените указания е постъпила молба, в която е заявено, че
претендираното от заявителя вземане по подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение е срещу Р. И. Т. с ЕГН ********** в качеството й на самоосигуряващо се лице,
развиващо стопанска дейност с ЕИК ***.
При извършена повторна проверка на редовността на заявлението след дадените указания
с обжалваното разпореждане съдът е върнал подаденото заявление и е прекратил
производството по делото. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че
дадените от него указания не са изпълнени. Посочил е, че след извършена служебна справка
в електронната страница на Търговския регистър по ЕИК *** е констатирал, че има
регистрирано търговско дружество с наименование "Адвокат Р.Т." ЕООД. Изложил е
съображение, че доколкото имуществото на физическото лице е различно от това на
юридическото лице, няма как от едното да се претендира задължение на другото. В
допълнение е посочил, че към момента ЕИК за самоосигуряващите се лица е 1-цифрен и
съвпада с тяхното ЕГН. При тези съображения е постановил съдебния си акт в посочения
по-горе смисъл.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните изводи:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по
смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане -
правилно, по следните съображения:
Разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК задължават съда да провери
съответства ли подаденото до него заявление за издаване на заповед за изпълнение на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2, с възможност нередовностите да бъдат отстранени, а в
случай, че заявителят не отстрани допуснатите нередовности, законът предвижда
заявлението му да бъде върнато.
В настоящия случай правилно при извършване на тази проверка районният съд е
2
констатирал, че подаденото до него заявление е нередовно откъм изискването по чл. 127, ал.
1, т. 2 ГПК за посочване на името и адреса на ответника /в случая длъжника/. От
съдържанието му /т. 5/ е видно, че като длъжник /ответник/ е посочено лицето Р. И. Т., с
ЕИК/ЕГН ***. С оглед на обстоятелството, че цифровият номер в графа ЕИК/ЕГН не
представлява ЕГН на физическото лице, посочено от заявителя като длъжник, правилно са
дадени указания за уточняване срещу кое лице е насочено заявлението. В изпълнение на
тези указания заявителят е посочил, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
срещу Р.И. Т. с ЕГН ********** в качеството й на самоосигуряващо се лице, развиващо
стопанска дейност с ЕИК ***. Така направеното уточнение и според настоящия съдебен
състав не изпълва изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК и не отстранява констатираната
нередовност. Това е така, защото заявителят при посочване на ответника /длъжника, срещу
когото е насочил заявлението си/ е смесил понятията физическо лице и самоосигуряващо се
лице, при което не е ясна връзката между тях, респ. не е ясно защо заявителят сочи и
двамата като задължени лица. Действително в случая самоосигуряващото се лице е
физическо лице, упражняващо свободна професия, но то се идентифицира с получения след
регистрация в регистър БУЛСТАТ /чл. 3 ЗРБ/ девет цифрен код, различен от ЕГН /чл. 4
ЗРБ/, което го отличава по идентификация с физическото лице. По тази причина
констатираната неяснота поставя съда в невъзможност да разбере каква е връзката на всяко
едно от тях с договора и съответно представлява ли договорът такъв с потребител, респ.
приложима ли е разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, уреждащ приложенията към
заявлението в подобни случаи.
Изложеното води до извода, че, в случаи като настоящия, заявителят следва ясно да
означи лицето, срещу което насочва заявлението си. От съдържанието както на самото
заявление, така и на уточнителната молба към него, а и на въззивната жалба, не може
еднозначно да се заключи кой именно е ответник по него – физическото лице Р.И. Т. с ЕГН
********** или самоосигуряващото се лице Р.И. Т. с ЕИК /код по БУЛСТАТ/ ***.
Констатираната нередовност, съответно неотстраняването й, не дава възможност
заявлението да бъде разгледано, а налага връщане на заявлението и прекратяване на
производството по него, както е направил районният съд.
Съвпадението на крайния извод на настоящата съдебна инстанция с този на
контролираната, налагат атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд – Враца, в настоящия съдебен
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262536 от 07.04.2021 г. по ЧГД № 1186/2021 г. по
описа на Районен съд – Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4