Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно
заседание проведено на пети април през две хиляди и двадесет и първата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 8718 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба депозирана от М.К.Д., ЕГН:********** срещу решение № 73951
от 13.04.2020г. по гр. д. 42094/2019г. по описа на СРС, 123-ти състав, с което
са предявените от нея срещу нотариус Д.К.С., рег № 267, БУЛСТАТ****** обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването и на заеманата
от нея преди уволнението длъжност „деловодител“ са били отхвърлени.
С решението на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил М.К.Д. да заплати на нотариус Д.К.С.,
разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. с ДДС.
С въззивна жалба се излагат подробни доводи за неправилност и
необоснованост на съдебното решение, постановено при нарушение на материалния и
процесуален закон. Оспорват се изводите на първостепенният съд, че подбора е
извършен между всички служители. Неправилно съда бил кредитирал протокола за
извършен подбор и показанията на свидетелите, тъй като единия е съпруг, а
другия в служебна зависимост с ответницата, както и че същите не се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства. Излагат се съображения, че е
нарушено изискването да е изминал разумен период от извършване на подбора до
уволнението, тъй като М.Д. е била в отпуск поради общо заболяване за повече от
3 месеца. Не били спазени изискванията за обективност при извършване на
подбора. Твърди се и че е налице злоупотреба с право. Претендират се разноски
за първоинстанционото и въззивното производство за извършеното безплатно
процесуално представителство.
Въззиваемата страна в срока по чл. 263 ГПК, депозира
отговор срещу жалбата на ищцата, като счита
същата за неоснователна и я оспорва по изложените в нея доводи. Поддържа, че
решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди оспорения
акт изцяло, като въззивната жалба бъде оставена без уважение.
В проведеното
пред въззивния съд съдебно заседание представителя на въззивника подържа
въззивната жалба и представя списък за разноски. Представителя на въззиваемата страна подържа
отговора, като претендира направените по делото разноски, съгласно представения
в това съдебно заседание списък.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на
страните, намира следното :
Районният съд е
сезиран и се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1,т.2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По отношение на
фактическата обстановка:
По делото не е
спорно и от представените пред СРС доказателства се установява, че между
страните е сключен безсрочен трудов договор № 8/23.01.2018г., по силата на
който ищцата била назначена на длъжност: "деловодител“. Видно от
представено по делото (стр. 59 от гр.д. 42094/19г.-СРС) щатно разписание с дата
14.01.2019г. за длъжността деловодител са били предвидени три щатни бройки,
едната от които е заемано от ищцата, както и една щатна бройка за длъжност
куриер.
Със заповед от
30.04.202019г. работодателя на ищцата – нотариус Д.С.е взела решение за
съкращаване на щата с една щатна бройка за длъжността „деловодител“, тъй като в
ежедневната си нотариална дейност Нотариус Д.С.с рег. № 267, няма нужда да
подържа щат за 3-ти деловодител. В тази
връзка е взето решение и за извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ и е
определена комисия.
По делото от
същата дата – 30.04.2019г. е приложен и протокол за извършения подбор от
комисия в състав: Нотариус Д.К.С. и помощник нотариус С.С., като преки
ръководители на трите лицата заемащи длъжността „деловодител“. Видно от
приложеното по делото(стр. 42 от гр. д. 42094/19г. ) щатно разписание с дата
30.04.2019г. за длъжността деловодител вече са предвидени две щатни бройки,
както и две щатни бройки за длъжността куриер, едната вакантна.
По делото е
представен писмено предизвестие от 20.05.2019г. , връчено на ищцата на
20.05.2019г., с което последната е уведомена, че трудовото правоотношение ще
бъде прекратено в едномесечен срок, като след извършен подбор и съпоставяне на
качествата с останалите служители на тази длъжност е взето решение да бъде
съкратен щата на заеманата от ищцата длъжност – „деловодител“ на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ.
Видно от заповед
за прекратяване трудовото правоотношение
от същата дата, работодателят Нотариус Д.С.е прекратила трудовото правоотношение
с ищцата, поради съкращаване на щата, считано от 20.05.2019г. без да е спазен
срока на предизвестието. В заповедта е посочено на ищцата да се изплатят
обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ, по чл. 22, ал. 1 от КТ и по чл. 220, ал. 1
от КТ за неспазен срок на предизвестието.
От представената
по делото епикриза от ВМА- МБАЛ София (стр. 23 от гр. д. № 42094/19г.) се
установява, че ищцата е претърпяла злополука на 17.01.2019г., когато паднала и
се подпряла на лявата си длан. Установено е счупване на главичката на лявата
лъчева кост, поради което на ищцата са и били издадени четири болнични листа (стр.
24-27 от гр. д. № 42094/19г.) и на същата е предоставен отпуск за временна
нетрудоспособност от 17.01.2019г. до 18.05.2019г.
По отношение на
правните изводи:
По реда на
проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за
допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по
отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите по въззивната
жалба. Съдът следи и без довод за спазване на императивните материалноправни
норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми и съдопроизводствените правила.
Решението е постановено при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка.
Обсъдени са всички правнорелевантни факти от значение за правилното решаване на
делото.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В правилно
приложение на закона СРС е приел, че изцяло в доказателствена тежест на
работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на
уволнение на това основание, че уволнението е извършено по законоустановения
ред и при спазване на императивните изисквания на закона.
Понятието
"съкращаване в щата" като основание за едностранно прекратяване на
трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ се свързва с намаляване на отделни бройки
определени за щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата,
поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Преценката за
законност на уволнението, поради съкращаване на щата винаги е поставена в
зависимост от това дали е било взето решение за съкращаване на длъжността в
щатното разписание, компетентността на органа, който е взел решението и дали то
е извършено реално.
В конкретния
случай от доказателствата по делото се установи, че ищцата е работела по трудово
правоотношение при ответницата на длъжност "деловодител", до датата
на уволнението си - 20.05.2019г. Щатното разписание с дата 14.01.2019г. е променено със заповед от 30.04.202019г.
работодателя на ищцата – нотариус Д.С., с което е взето решение за съкращаване
на щата с една щатна бройка за длъжността „деловодител“, с мотива, че в
ежедневната си нотариална дейност работодателят, няма нужда да подържа щат за
3-ти деловодител. Със цитираната заповед
се установява волеизявлението на работодателя, което представлява
правопораждащия факт на съкращаването на една от общо трите щатни бройки
предвидени за длъжността, която е заемала ищцата преди да бъде уволнена.
Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не
подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както
прецени.
Когато се
съкращават една или повече от съществуващите в щатното разписание няколко
еднакви на брой еднородни длъжности извършването на подбор между всички заемащи
съкращаваната длъжност се превръща в задължение за работодателя, част от
правото на уволнение, както е приел и първостепенния съд. В тези случай законността на уволнението се обуславя и от
законността на извършения подбор.
Поначало формата
на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му
при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси:
включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите
критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички
доказателствени средства, т. е и със свидетелски показания, както в настоящия
случай.
Същността на
подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници
или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Целта на подбора е да
останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона - ниво
на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация. За да е
налична, обективна и отговаряща на критерия на закона, преценката кой работи
по-добре при провеждането на подбора е достатъчно да се установи, че оценката е
възприета на база становището на лице с ръководни или контролни функции, което
познава работата на оценяваните и нивото на нейното изпълнение. В този смисъл е
определение № 400 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 650/2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение. В настоящия случай единствените лица с
ръководни функции, които пряко познават работата на оценяваните лица са
Нотариус Д.С.и Помощник – нотариус С.С., които са и лицата включени в комисията
извършила подбора. Показанията на свидетелят С.С. и Н.М.следа да бъдат ценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Обстоятелството, че св. С.е съпруг на
работодателя на ищцата, а св. М.и е подчинена не води непременно до извод, че
показанията им са недостоверни. В случая показанията на свидетелите и
обясненията на ответницата Стойкова преценени по отделно и съвкупност, както и
с оглед представените по делото писмени доказателства обуславят извод за
тяхната достоверност, като правилно са
кредитирани от първоинстанционния съд.
Без съмнение
включването на всички необходими участници е критерии за законосъобразността и
обективността на подбора и същевременно е гаранция за законосъобразното
прилагане на останалите изисквания за него. Не
е спорно по делото, но и видно от приложения по делото протокол от
30.04.2019г., щатното разписание с дата 14.01.2019г. и показанията на
свидетелите се установява, че всички служителки заемащи длъжността
„деловодител“ са били включени в извършването на подбора. Възраженията в
жалбата, че подбора е незаконосъобразен поради неучастието на всички лица се
основава на това,че в подбора не са включени служителките В.Г.и А.А.заемащи
длъжност „куриер“, тъй като извършваната от тези служителки дейност била
идентична с тази на деловодителя.
На първо място
следва да се посочи, че от доказателствата по делото се установява, че към
момента на извършване на подбора-30.04.2019г. лицето В.Г.не е била служител в нотариалната
кантора. Последната е назначена на длъжността „куриер“ с трудов договор № 11 от
10.05.2019г.(приложен на стр. 79 от първоинстанционто производство). Предвид
това назначената след датата на подбора служителка не е имало как да участва в
същия.
Отделно от това
настоящия състав не счита, че служителката А.А.не е следвало да бъде включена в
подбора доколкото същата заема друга длъжност, характеризираща се с различни
трудови задължения от този за която щата е съкратен с една бройка. В случай не
е налице пълно припокриване на основните функции на двете длъжности, както
твърди жалбоподателката. Видно от представената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „куриер“ основната функция за лицата заемащи тази
длъжност е пренасянето на документи, свързани с дейността на кантората и
предаването им на конкретни адресати. Само в допълнение на основната дейност в
трудовата характеристика е посочено, че лицата на тази длъжност следва да
изпълняват и други задачи, възложени им от прекия ръководител- например
разписки и протоколи, свързани с връчване на нотариални покани, съгласно
предоставен от работодателя образец. Действително от показанията на разпитаните
свидетели и обяснениенията на нотариус Стойкова се установява, че е имало
случай в които куриерите са подготвяли документи по предоставен им образец,
като тази дейност е съобразена със задължения по трудовата им характеристика и
се касае за документи свързани с основната трудова дейност за тази длъжност да
се занесат определен набор от документи в конкретната институция. Освен
това тя се различава от дейността на
деловодители, които отново са подготвяли документи по образец, но последните са
от различен вид, такива са били пълномощни, декларации и др. които е следвало
да се изведат с нотариална заверка и да се впишат в деловодната система.
Необходимостта от заместване от страна на служител заемащ длъжността
„деловодител“ когато двете служителки изпълняващи длъжността куриер не са били
в кантората не може да обоснове извод, че длъжностите са с еднакви трудови
задължения и е налице идентитет в изпълняваните функции. В този смисъл не са
основателни доводи изложени в жалбата, че подборът не е извършен между всички
служители, не се установява да е налице съвпадение/сходство на длъжностните
задължения и квалификационните изисквания между служителите заемащи длъжност
„куриер“ и тези заемащи длъжност „деловодител“.
Въззвния състав споделя
и изводите на първостепенния съд за законосъобразност на извършения подбор, при
отчитане на обстоятелствата относно квалификация на всеки един от тримата
служители и нивото на изпълнение на възложената работа. Възраженията на
жалбоподателката в тази връзка са неоснователно.
Преценката по
кои критерии да бъде извършен подборът за всяка конкретна длъжност е предоставена
изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Подборът е
законен при спазване на задължителните критерии квалификация, в т.ч. степен на
образование и допълнителни обучения и квалификации и ниво на изпълнение на
работата, включващо качество и обем на изпълнената работа и умения за
самостоятелна работа и работа в екип.Поначало притежаването на по-високо
образование само по себе си не е достатъчно, за да се предпочете някой от
служителите. Необходимо е още това образование да е свързано с осъществяваната
работа, да подпомага или да издига на по-добро и качествено равнище някои от
функциите, възложени на работника или служителя. В противен случай по-високото
образование не е достатъчно, за да обоснове по-добрите професионални качества
на работника или служителя. В случая правилно при извършване на подбора е
посочено, че доколкото за длъжността „деловодител“ съгласно длъжностната
характеристика не се изисква висше образование или средно специално, такова не
е необходимо и с оглед естеството на работа, като изискването за заемането на
тази длъжност е лицата да притежават
следно образувание. При това е посочено, че по-високата степен на
квалификация и това, че служителката В.Б.е имала висше образование няма да се
взима предвид, като при този критерии не е отчетена разлика. Това идва да
покаже, че критериите по които са оценявани служителките и взетите предвид от
комисията фактори са обективно преценявани. Фактически по втория показател -
„ниво на изпълнение на работата"- ищцата е оценена значително по-ниско от
останалите две свои колежки. Видно от приложения по делото протокол от
извършения на 30.04.2019г. подбор ищцата е получила по нисък брой точки по
критериите: обем и качество на изпълняваната основна работа, работа с база
данни, уплътняване на работното време и ефективност, както и комуникативност и
работа в екип. Това, че ищцата се е справяло п- зле с изпълнение на възложените
и трудови функции се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съобразно доказателствената
тежест в процеса, по посочените критерии, където при оценката на Д. са
намалявани точки, работодателят е представил писмени и гласни доказателства и е
посочил в обосновка конкретни факти. От разпитаните по делото свидетели се
установява, че след изтичане на шестмесечния изпитателен срок е наблюдаван спад
в трудовия ентусиазъм ищцата, наблюдават
се и проблеми при контактите с колегите си. Следователно, констатирана е трайна
тенденция на спад в нивото на справяне с възложената й работа.
Действително във
формираната съдебна практика е прието, че когато подборът е проведен известно
време преди уволнението за законността на последното ще е достатъчно между акта
на подбора и момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е изтекъл
разумен срок. Този срок се определя според обстоятелствата на конкретния случай
и се характеризира с липса на промяна в правно значимите факти. В този смисъл е
установената по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС, обективирана в решение
№ 207/02.08.2012 година, постановено по гр. д. № 1218/2011 година по описа на
ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 63/21.02.2012 година, постановено по гр. д. №
1298/2011 година, решение № 361/25.09.2012 година, постановено по гр. д.
№1626/2011 година и решение № 303/27.06.2012 година, постановено по гр. д. №
1218/2011 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Във всичките тях е
прието, че подборът по чл. 329 от КТ може да се извърши непосредствено преди
уволнението или известно време преди него. Във втория случай от значение за
законосъобразността на уволнението ще бъде между него и подборът да е налице
разумен срок. Този срок не е точно определен, а винаги е конкретен и се
определя с оглед на специфичните за всеки отделен случай обстоятелства, като от
значение е това през него да не са настъпили промени в правно значимите факти,
определящи законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение.
В тези случай при преценката дали срока от
извършване на подбора е разумен следва де се вземат предвид случаите когато работниците се ползват с
предварителна закрила при уволнение по чл. 333 от КТ те не могат да бъдат
изключвани от извършвания по реда на чл. 329 от КТ подбор, освен в случаите на
предварителна закрила по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 от КТ, в какъвто смисъл е
установената съдебна практика, обективирана в решение № 426/02.06.2010 година,
постановено по гр. д. № 1441/2009 година и решение № 9/01.02.2012 година,
постановено гр. д. № 1033/2011 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Тези
работници се включват в извършвания по реда на чл. 329 от КТ подбор, като ако с
оглед на резултатите от него работодателят реши да прекрати трудовото
правоотношение на някой от тях той трябва да предприеме действия по
преодоляване на предварителната закрила при уволнение, като е посочено и във
второто от цитираните решения.
В настоящия
случай ищцата и ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност считано от
17.01.2019г. до 18.05.2019г. с оглед представените по делото като писмени
доказателства болнични листове. В този смисъл за този период същата се е
ползвала от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ, която има обективен характер и
важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя
се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на
разрешения му отпуск /без значение точно какъв – платен годишен, неплатен,
учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Приложението на
предварителната правна закрила е обусловено от периода, за който е разрешен
отпускът, след изтичане на този период работодателят няма задължение да получи
разрешение от инспекцията по труда предвид закрилата по чл. 333, ал 1, т. 4 КТ.
Този период обаче се явява част от необходимото време за преодоляване на
закрилата.
Предвид
разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ работодателят не може да предприеме
действия по прекратяване на трудовия договор на работника преди да отпадне
действието на предварителната закрила при уволнение, като в този смисъл са и
решение № 424/26.04.2010 година, постановено по гр. д. № 1644/2009 година по описа
на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 608/12.10.2010 година, постановено по гр. д. №
1139/2009 година и решение № 615/22.11.2010 година, постановено по гр. д. №
852/2009 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Извършеното преди този
момент прекратяване на трудовия договор на ползващото се с предварителна
закрила при уволнението лице ще е незаконосъобразно и ще подлежи на отмяна.
Затова в тези случаи дали срокът между извършения подбор по чл. 329 от КТ и
прекратяването на трудовото правоотношение е разумен ще следва да се преценява
и с оглед на необходимото време да преодоляване на предварителната защита при
уволнение. В този случай работодателят не е задължен да извършва нов подбор по
чл. 329 от КТ. Освен това в настоящия случай подбора е извършена на 30.04.2019г.,
а предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и е връчено на
ищцата на 20.05.2019г.,т.е подбора е извършен около 20 дни преди уволнението.
Действително преценката на трудовите качества на ищцата по показател - „ниво на
изпълнение на работата" са били извършени за периода преди излизането й в
отпуск поради временна нетрудоспособност. Това обстоятелство неможе да доведе
до извод за изтекъл неразумен срок по горните съображения, респективно да
нарушена процедура на подбора и до незаконосъобразност на уволнението. В тази
връзка несъстоятелни се явяват твърди, че извършеният подбор не се основава на
обективни данни за това кой от работниците е по-квалифициран и работи по-добре,
тъй като ищцата не е била на работа повече от три месеца преди дата на подбора.
Становище, че
поради продължителния период на отсъствие, служителката Д. не може да бъде
оценена, на практика означава, че тя трябва да бъде изключен от подбора, а от
тук - че не може да бъде съкратена. Това становище не намира опора в закона,
тъй като на подбор подлежат всички работници или служители, които заемат
еднакви и сходни длъжности. В този смисъл е Решение № 121 от 07.05.2012 г. по
гр. д. № 578 / 2010 г. на Върховен касационен съд.
От всичко
изложено следва, че фактическият състав на съкращаването на щата е осъществен,
а искът за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна (чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ) е неоснователен
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Неоснователността
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от отхвърляне на иска за признаване
уволнението за незаконно. От изложеното до момента и доколкото уволнението не е
признато за незаконно, искът за възстановяване на служителя на предишната
длъжност също е неоснователен, както е приел СРС.
Поради съвпадане
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното
решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед изхода
на спора на въззивницата -ищца не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. В същото време предвид изричната претенция на въззиваемата страна- ответник
пред настоящата съдебна инстанция за присъждане на разноски, на основание
чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззивницата следва да бъде осъдена да
й заплати сумата от 600 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, съгласно списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд ГО, IV – А въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 13.04.2020 г., постановено по гр.дело № 42094/2019 г. по описа на
СРС, ГО., 123-ти състав.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК М. К. Д., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати
на НОТАРИУС Д.К.С., рег. № 267, БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. София, ул. „*********
сумата от 600 лв. / шестстотин лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
Решението може
да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК,
в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.