РЕШЕНИЕ №260149
гр. П., 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и шести март през
две хиляди двайсет и първа година в публично заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Нели
Въгларова
прокурор Стефан
Янев
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 698/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен осъдителен иск от Ц.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. П.Ш. от САК, срещу
Прокуратурата на Република България (ПРБ) за заплащане на обезщетение от 30 000
лева за претърпени
неимуществени вреди от водено срещу ищеца досъдебно производство № 84/2009 г.
по описа на ОД на МВР – П. и прокурорска преписка № 719/2009 г. на ОП –
Пазарждик за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26,
ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 2, ал. 2 от НК, което било
прекратено, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2016 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Предявеният иск се основава на следните фактически
твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик и
управител на ЕТ Ц.Н., „Й.Д. 2000“ ЕООД и „Й.Д. 2001“ ЕООД. През 2009 г. офисите
на всички дружества били на едно място, като на 06.04.2009 г. към 10 часа му
съобщили, че в сградата където се намират офисите му, се появили внезапно петнайсет
полицаи, които са затворили персонала в една стая, поставили са охрана на двата
входа и ще започнат претърсване на помещенията. На ищеца било заявено, че ще
бъде иззета цялата документация и двата компютъра, като в продължение на пет
часа полицаите изземвали всички документи, които поставяли в черни чували без
да направят опис. По-късно разбрал, че тези действия били осъществявани от
звеното за Борба с организираната престъпност (БОП) към ОД на МВР – П., под
ръководството на прокуратурата. Този факт бил съответно отразен и в медиите.
Чрез публикацията се правели внушения за тежестта на извършените престъпления,
затова че поради тежестта им се занимават „антимафиоти“, а по този начин, че
двамата със съпругата му са свързани с незаконна дейност в областта на
организираната престъпност. Претърсване било извършено и в семейното жилище на
ищеца в гр. П., ул. ***, но нищо не било иззето. Било образувано ДП № 84/2009
г. на ОД на МВР – П. срещу неизвестен извършител по чл. 255, ал. 1 от НК и
прокурорска преписка № 719/2009 г. на ОП – П., като вследствие на тези действия
на прокуратурата и полицията дейността на всички дружества на ищеца била
парализирана. В продължение на една година било водено разследване, за което не
бил информиран, а едва на 28.04.2010 г. бил привлечен като обвиняем по
досъдебното производство за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 26 от НК. След това два пъти обвинението било „уточнявано“, като
окончателната квалификация по обвинението била чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и
т. 5 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и
чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 2, ал. 2 от НК. Твърди,
че по искане на ищеца с Определение № 619/20.12.2016 г. по ЧНД № 104/2015 г. на
ОС – П. в производство по реда на гл. 26 от НПК (ред. ДВ, бр. 71/2013 г.)
наказателното дело срещу него било прекратено. От така описаната фактическа
обстановка на ищеца били нанесени неимуществени вреди, бил сринат физически и
психически. Била му отнета възможността да работи нормално, а банките му
отказвали кредит. Семейството му също било без средства и живеели в непрекъснат
стрес. Твърди също, че преди привличането му към наказателна отговорност имал
сериозен обществен авторитет и се ползвал с добро име. Бил член на сдружението
на предприемачите и Л.К. в гр. П. и участвал в много обществени мероприятия и
благотворителни кампании. След привличането му като обвиняем авторитетът му бил
сериозно накърнен, както и доброто му име и доброто име на семейството му. Поддържа,
че действията на полицията и прокуратурата шокирали ищеца, съпругата му и
цялото му семейство – децата, родителите, близките му. Майка му изживяла
драматично станалото и починала на Коледа 2009 г. Драматично се отразило и на
бизнеса му, като доскорошни контрагенти отказали да работят с него. В
електронните и печатни медии се появили публикации с отрицателни оценки.
Вследствие на стреса ищецът сериозно се променил. Чувствал непрекъснато
напрежение, а във времето на наказателния процес се ограничил в контактите си,
затворил се в себе си, не желаел да поддържа контактите които имал дотогава. Поради
изложеното твърди, че вредите са му причинени от незаконни действия на
прокуратурата по образуване на наказателно производство срещу ищеца,
привличането му като обвиняем, продължило шест години, седем месеца и 22 дни,
неспособността на прокуратурата да внесе обвинителен акт в съда. Наказателното
производство било прекратено от съда поради процесуалното бездействие на
прокуратурата и неспособността и да докаже обвинението в предвидените от закона
срокове при хипотезата на чл. 369 от НПК (ред. ДВ, бр. 71/2013 г.). Счита, че
има причинна връзка между незаконните действия на ответника и настъпилите
вредни последици, като е изпълнена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ – деянието не е извършено от лицето и не съставлява престъпление. Моли
обезщетението да бъде присъдено за периода от 28.04.2010 г., когато е бил
привлечен като обвиняем, до 20.12.2016 г., когато съдът прекратява по реда на
глава 26 от НПК производството с определение № 619/20.12.2016 г. по ЧНД №
104/2015 г. на ОС – П., но желае да се вземат предвид и претърпените от него вреди
в периода от 06.04.2009 г., когато е била иззета цялата документация и
компютрите на дружествата до 28.04.2010 г., тъй като въпреки че производството
се е водило срещу неизвестен извършител, всички последици са били за ищеца и
неговото семейство. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата
на РБ, чрез прокурор Куманов от СГП депозира отговор, с който оспорва
иска с доводи, че не са налице действително претърпени вреди, като пряк резултат
единствено от обвинението. Оспорва иска като недоказан и завишен по размер. В
открито съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор Янев към ОП – П..
По допустимостта на производството:
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 7 ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени неимуществени
вреди, причинени от образувано от ответника наказателно производство, което
впоследствие е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца.
Претенцията
за законната лихва върху обезщетението при иск за ангажиране на деликтна по
характера си отговорност е допустимо заявена, а когато искът е основателен -
съдът присъжда законните лихви от началото на забавата, стига ищецът да претендира
обезщетението (главницата), ведно със законните лихви или да се е позовал на
законните (на материалните правоувеличаващи) последици от предявения иск. За
допустимостта на акцесорната претенция не се изисква ищецът да сочи размер и да
внесе държавна такса.
В
случая съдът приема, че претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на
иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД,
поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (в този
смисъл Решение № 42 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2018 г., III г. о.,
Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не е спорно, но е видно и от публичния ТРРЮЛНЦ към
Агенция по вписванията, че ищецът упражнява търговска дейност, като ЕТ „Й.Д. - Ц.Н., „Й.Д. 2000“ ЕООД и „Й.Д. 2001“ ЕООД,
докато „Й.Д.-2002“ ЕООД е дружество, собственост на съпругата на ищеца Д.Н.,
която е и негов управител. Всички дружества са със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. ***.
Не е спорно, че на 06.04.2009 г. в офисите на
дружествата и ЕТ в гр. П., ул. ***, е извършено претърсване и изземване от
органи на полицията и прокуратурата, като образуваното ДП № 84/2009 г. е било
срещу неизвестен извършител за това, че за периода от 1999 г. до 06.04.2009 г.
в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения на „Й.Д.-2002“ ЕООД – гр. П.,
в големи размери, престъпление по чл. 255, ал. 1 НК.
Също не е спорно, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че на 28.04.2010 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за извършено от него през периода от 01.01.2007 г. до 31.03.2009 г.
продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно в качеството си на пълномощник
на „Й.Д.-2002“ ЕООД – П., като съизвършител, в съучастие с управителя на „Й.Д.-2002“
ЕООД Д.Д.Н. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО
в особено големи размери – общо 53 789.61 лева на представляваното от него
„Й.Д.-2002“ ЕООД, като е осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията
на счетоводното законодателство, с което е избегнал установяването и плащането
на дължимия данък по ЗКПО за 2007 г. в размер на 6 245.66 лева и за 2008
г. в размер на 47 543.95 лева. С привличането му е определена мярка за
неотклонение парична гаранция от 5 хиляди лева. Престъпленията са тежки по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото е предвидено наказание до 8 години лишаване
от свобода.
Повдигнатото обвинение е било широко отразено в медиите,
видно от приложените по делото статии от вестници.
След 28.04.2010 г. спрямо ищецът и още няколко лица са
осъществени нови привличания като
обвиняеми /постановление от 08.12.2014 г./, в който случай обвиненията са правно прецизирани.
През цялото времетраене на наказателното производство мерките
за неотклонение на ищеца са били първоначално парична гаранция, а след това
подписка, същият не е бил задържан под стража.
Междувременно по делото е прието определение от 14.12.2015 г. по ЧНД № 104/2015 г. на ОС
– П. по искане на ищеца за разглеждане на
наказателното дело от съда по реда на чл. 368 от НПК, като образуваното ДП № 84/2009 г. е върнато на прокуратурата
за осъществяване в тримесечен срок на правомощията, които има по чл. 369 от НПК
за внасяне на делото в съда с обвинителен акт.
Не е спорно също така, че ОП – П. не е внесла
обвинителен акт в съда в периода от повдигане на обвинението спрямо ищеца на
28.04.2010 г. до края на 2015 г., т. е. повече от 4 години, което е много
повече от предвидения в чл. 368 от НПК двугодишен срок за тежки престъпления.
Безспорно е също така, че едва през 2016 г. прокуратурата на два пъти е внесла обвинителен
акт в съда срещу ищеца, но и двата пъти производството по тях е било
прекратявано (НОХД № 207/2016 г. и НОХД № 751/2016 г. и двете по описа на ОС – П.)
и същият връщан на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения – последният от 12.10.2016 г. за извършени престъпления
от няколко лица, едно от които е ищецът Ц.Н., с правна квалификация по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1,
чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и
чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК.
Видно от влязло в сила на 20.12.2016 г. определение №
619 по ЧНД № 104/2015 г. на ОС – П., наказателното производство срещу ищеца Ц.Н.
по повдигнатото обвинение е прекратено
на основание чл. 369, ал. 4 от НПК.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното:
Свидетелят В.А.А., дългогодишен приятел с ищеца,
познават се от 45 години, още от съученици, излага, че последните 10 години
по-рядко се виждат с ищеца, само се чували по телефона, обикновено по работа
(във връзка с консултация от свидетеля, който е лекар в Отделение „УНГ“ към
МБАЛ П.), а не както било преди - да излязат заедно. Преди това непрекъснато били
заедно, събирали се, били в една компания „неженени“, а след това излизали
заедно със семействата си. Свидетелят разказва, че не е детайлно запознат с
воденото срещу ищеца наказателно производство, знае за случая от чутото от
други хора, от слухове, но това не променило доброто му отношение към ищеца като
негов приятел. Веднъж дори се опитал да го попита затова, но ищецът се
притеснил, зачервил се и станало ясно, че не иска да му се говори на тази тема.
Счита, че би навредил на приятеля си ако отвори тази тема. Според него, ищецът
се затворил в себе си, не бил този човек който бил преди това. Преди имал
чувство за хумор, весел човек, можел да разговаря на различни теми, много
контактен и образован, изобщо било много приятно да си в негова компания. Сега
отговарял само с „Да“ и „Не“, разговор с него не можел да се води. Отказвал
всякакви покани за срещи – на випуска, за кафе. Помни, че случаят с
наказателното дело се разгласил медийно. Разказва, че ищецът винаги е бил
обществено известен, човек с авторитет, целият град го познавал. Знае, че
ищецът има здравословни проблеми, но той не си обръщал внимание - ако не била
съпругата му, да го натисне, да го заведе на кардиолог, понеже кръвното му било
много високо, сам нямало да отиде. Лечението му продължавало вече 7-8 години, може
и повече. Свидетелят си спомня за дарение от 400-500 лева, направено от ищеца
за провеждане от отделение „УНГ“ към МБАЛ – П. на национална конференция.
Свидетелят Д.Д.Н., съпруга на ищеца, дава показания, съобразени
от съда на основание чл. 172 от ГПК, че живее с ищеца от близо 34 години, съпругът
ѝ работил като
началник в „**“, а след това като началник на „Т.“. Всички фирми, които имат,
почти по едно време са създадени. Поддържа, че съпругът ѝ е бил много борбен, силен, смел човек. Тя
била страхливата в семейството. Той бил опората в живота ѝ, но сега всичко било различно. Бил
непознаваем. Сринал се психически след 06.04.2009 г. Голямата им дъщеря не
можела да гледа как баща ѝ се мъчи и
напуснала България, живее в Г. вече няколко години. Твърди, че ищецът станал
апатичен към всичко, отказал се от всичко, престанал да се бори, престанал да
поддържа контакти, защото имиджът му бил сринат във вестниците. Преди това бил
много общителен, весел, душата на компанията, на всички приятели е помагал, но
дори и те се отдръпнали от него, за да не ги сочат с пръст. Към онзи момент са
имали 140 работника, сега имат само 4-ма. Всеки един техен бизнес приключил,
сега имат само хотелиерството. Преди това са имали лоби бар, нощен бар,
ресторант, продавали са въглища. Всичко това едно по едно западнало,
контрагентите не искали да работят повече с тях. Телефоните замлъкнали. Вече не
ги търсели. Не са могли да изтеглят и кредит от банка, за да поддържат бизнеса.
Кредитите ги теглили децата им, защото банките отказвали, само като чуят името Н..
Не са очаквали такова нещо да им се случи. Твърди, че на 28.04.2010 г. малката
им дъщеря е дала парите, които е събрала на сватбата си предната седмица, за да
могат родителите ѝ да си платят
гаранцията. Излага, че ищецът отказвал да работи, искал само да си стои вкъщи,
тъй като доверието и авторитетът, с които
се ползвал пред служителите им, се сринал изведнъж. Чувствал се виновен, затова
че те попаднали в ситуацията да ги заключат в една стая докато полицията
претърсва. Сега не можел да ги погледне в очите. Преди това ищецът бил
изключително работлив – „дали ще копае в
градината, дали ще ремонтира нещо вкъщи, дали ще смени бравата, дали ще оправи
батерията – винаги е работил“. След това – край! Споделя, че всеки ден са
очаквали с ужас неизвестното. По този начин психиката на ищеца била съсипана. Започнал
да вдига много високо кръвно, получавал и паник атаки. Ядосвал се от нищото,
вбесявал се – „една трошичка да види на
земята и това е повод за скандал и разправии“. От 2009 г. напрежението било много тягостно. Излага, че благодарение
на това, че имат внучка, са се съхранили да намерят надежда в бъдещето. Твърди,
че докато преди ищецът се грижел за нея и децата, сега е обратното – тя се
грижи за него, той ги е оставил да се справят кой както може. Ако тя не го
заведе на лекар, той не ходи; моли му се да отиде на лекар, защото вижда, че
може да го загуби, и да остане самичка. Щастлива е, че е до него.
Видно от справка за съдимост ищецът е осъден с влязло в
сила на 19.04.2016 г. споразумение на РС – П. по НОХД № 2655/2015 г., затова,
че на 13.02.2015 г. като свидетел пред съдия в публично съдебно заседание устно
съзнателно е потвърдил неистина твърдейки, че на 08.10.2014 г. вечерта именно
той е управлявал лек автомобил, а собственика му И.Й.Б. се возил на предна
дясна седалка (не се спори, че И.Б. е съпруг на дъщерята на ищеца Й.Б.)
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице -
психолог Д.Т., по допуснатата от съда съдебнопсихологична експертиза (СПЕ),
приета от съда за компетентно изготвена и обоснована, неоспорена от страните по
делото, се установява следното:
Когато на 06.04.2009 г. полиция и прокуратура са
посетили офисите на дружествата, в които ищецът и съпругата му имат участие, и
са иззели всички документи и компютри, Ц.П.Н. е имал негативни преживявания в страховия
регистър. В периода от 06.04.2009 г. до 28.04.2010 г. когато е бил привлечен
като обвиняем е изпитвал също страхово-тревожни преживявания, корелиращи с
високо депресивни състояния, негативни мисли, преминали в психосоматика. Вещото
лице разяснява, че психосоматиката е връзката между емоциите и физическото
състояние на човека, т. е. проявлението на всички тези симптоми в тялото на
човека. След привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил в постоянно
очакване и състояние на готовност за действия относно съдебния процес.
Чувствата, които е изпитвал са предизвиквали повишена тревожност, отчетено
невротично напрежение и страх, с наличие на чести автоматични негативни мисли,
които са резултат от умерено изразена депресия, като е установена безпомощност
над допустимите стойности, които сочат затруднена адаптация и приспособимост в
ежедневни ситуации, поради което е имал затруднения в социално и битово
функциониране. Изобщо негативните емоционални състояния са били изтласкани на
подсъзнателно ниво и трансформирани в психосоматика, която води до телесни
прояви, граничещи с болестни състояния. Воденото наказателно производство срещу
ищеца е довело до липса на трудова ангажираност, както и до ограничаването му в
социалните контакти, затворил се в себе си, преживявал е страхови ситуации за
членове от семейството му, като е влошил качеството си на живот с проблеми от
здравословно естество. Състоянието на ищеца, показващо високи нива на депресия
не е прекратено и към момента.
По делото се установи, че спрямо ищеца на 28.12.2015
г. е наложена, а към момента все още не е отменена, мярка
"забрана за напускане пределите на страната".
Правни
изводи:
Предявен
е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно
цитираната норма, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В
тежест на непозволено увредения от прокуратурата при осъществяване на нейната
дейност е да докаже: поведението – действие или бездействие на съответния
орган, неговата противоправност, вредата и причинната връзка между тях, като
наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без правно
значение.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да са пряка и
непосредствена последица от самото увреждане. От своя страна, неимуществените
вреди са болките и страданията, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи увредения. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо, с това, при доказаност и на останалите елементи от
фактическия състав, искът за обезщетение е доказан в своето основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 368 от НПК (ред. ДВ, бр.
109/2008 г.), ако в
досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за
тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една
година за
останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от
съда,
освен когато се касае за привличане за тежко умишлено престъпление, с което е
причинена смърт. По молбата съдът се произнася еднолично и когато установи
посочените основания, дава тримесечен срок на прокурора, за да внесе делото за
разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
със споразумение за решаване на делото или да прекрати наказателното
производство, като уведоми за това съда. В противен случай, след изтичане на
посочения срок, съдът прекратява наказателното производство.
С
Решение № 248 от 16.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 440/2014 г., IV г. о. се
приема, че прекратяването на наказателното производство от съда, в случаите,
когато обвиняемият е поискал разглеждането на делото в съда, и когато
прокуратурата е внесла обвинителен акт, но на досъдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и делото е върнато за
отстраняването им, и когато то не е внесено в съда в едномесечен срок /чл. 369 НПК/, по своето същество е санкция срещу прокуратурата, която не е реализирала
в разумен срок /чл. 6 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи/
наказателната репресия срещу обвиненото лице. Случаите, при които бездействието
на прокуратурата да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото
в съда в едномесечен срок, имат за последица прекратяването на наказателното
производство от съда на основание чл. 369, ал. 4 от НПК, следва да бъдат
подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на
участието на обвиняемия в престъплението /чл. 243, т. 2 от НПК/, което
съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ – деянието не е извършено от лицето.
Прекратяването
на наказателното производство от съда на основание, че прокуратурата бездейства
– не отстрани процесуалните нарушения и не внесе надлежен и редовен обвинителен
акт в съда, с оглед хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е прекратяване на
наказателното производство поради недоказаност на обвинението – че деянието, за
което деецът е обвинен не е извършено от него. В тези
случаи посоченото основание за прекратяване по чл. 369, ал. 4 НПК следва да бъде
приравнено на посоченото в т. 7 ТР № 3/2006 г. на ОСГК на ВКС основание
за прекратяване на наказателното производство от прокуратурата, тъй като и в
този случай прекратяването се дължи на недоказаност на обвинението (в този
смисъл е и Решение № 291 от 16.11.2011
г. по гр. д. № 109/2011 г., III г. о.).
По
делото е безспорно установено, че против ищеца е било повдигнато обвинение за извършено
тежко престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26,
ал. 1, чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК на 28.04.2010
г., като всички досъдебни процесуални действия са били под контрола на
прокуратурата, която въпреки внасянето на обвинителен акт в съда двукратно през
2016 г., производството по делото е било прекратено по реда на чл. 369, ал. 4
от НПК, поради което следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и отговорността на прокуратурата следва да бъде
ангажирана. Следователно искът е установен в своето основание и съдът е длъжен
да определи неговия размер по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
|
Съдебната
практика приема, че макар и наказателното производство да е било образувано
срещу неизвестен извършител, ако ищецът е единственият,
който може да бъде обвиняем по случая, то той търпи вреди и преди
фактическото повдигане на обвинението – вж. Решение № 425 от 1.12.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о. В
случая обаче, релевираните в исковата молба неимуществени вреди, които са настъпили
преди датата на повдигане на обвинението срещу ищеца, т. е. в периода от
06.04.2009 г. до 28.04.2010 г., не следва да се имат предвид при определяне
размера на процесното обезщетение, тъй като досъдебното производство,
образувано срещу неизвестен извършител, е за това, че за периода от 1999 г. до 06.04.2009 г. в гр. П. той
(неизвестният извършител) е избегнал плащането на данъчни задължения на „Й.Д.-2002“
ЕООД, в големи размери, престъпление по чл. 255, ал. 1 НК, като доколкото
ищецът не е нито управител, нито съдружник на „Й.Д.-2002“ ЕООД, то той не е
сред лицата, които могат да бъдат привлечени като обвиняеми. В този смисъл дори
и да е имал притеснения, те не са били във връзка с образуваното ДП, респ. по-скоро
са били във връзка със съпругата му, която е едноличен собственик и единствен
представител на дружеството, но настоящото дело не е за претърпените от нея
вреди. Съгласно
трайно установената съдебна практика, понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са
видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, продължителността на наказателното производство; видът на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се
е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му
- здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и
пр. Ищецът
към момента на повдигане на обвинението е на възраст 47
години, а към момента на приключване на наказателното производство – 54
години – в активен трудоспособен период. Предприетото срещу него наказателно
преследване е създало предпоставки за унизяването му пред семейство, близки
приятели и колеги и обществото като цяло. Повдигнатото обвинение срещу ищеца
е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
тъй като се предвижда "лишаване от свобода повече от 5 години".
Взетите мерки за неотклонение са парична гаранция в размер на 5
000 лв., подписка, както и "забрана за напускане на страната", последната взета на 28.12.2015 г. Общата
продължителност на наказателното производство (основно в досъдебна фаза,
доколкото в съдебна фаза действията са били основно по констатиране
нередовности на обвинителния акт и връщането му на прокуратурата) е
неразумно дълга - 6 години, 7 месеца
и 19 дни, считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем – 28.04.2010
г. до прекратяването му с определение на съда по чл. 369, ал. 4 от НПК на
20.12.2016 г. Не се констатира забавяне на процеса в резултат на
поведението на ищеца или неговия процесуален
представител в наказателното производство. Взетата мярка за неотклонение
парична гаранция и след това подписка са
засегнали незаконно неимуществени права на обвиняемия, но не
обуславят вреди, по-големи от обичайните (напр. не е имало взета мярка за
неотклонение като задържане под стража, която неминуемо причинява по-сериозни
вреди с оглед негативните
изживявания на човек, когато е лишен от свобода). Спрямо неотменената и
към момента мярка „забрана за напускане на страната“ не е
правено искане за отмяната й. Несъмнено ищецът е преживял стресова реакция
във връзка с водената продължително, но не интензивно,
наказателна репресия, което не предполага извод за по-висока
степен на увреждане, що се отнася до обичайно свързваните с положението на
обвиняем терзания и безпокойства, но същевременно следва да се отчете и
продължителната неизвестност за хода на разследването, поддържаното при ищеца
чувство на страх, изпитвани за целия период на разследването до прекратяването
на производството спрямо него, както и установеното по делото, че същият се е
затворил в себе си, с нежелание
за излизане от дома си и среща с приятели, общественото
достояние на започналото наказателно производство, напрежение в отношенията
му с домашните, изпитване на стрес, срам и депресия. Наличието на друго
наказателно
производство,
водено
срещу ищеца в същия период от време (приключило със споразумение на РС – П. по НОХД № 2655/2015 г., затова, че на
13.02.2015 г. като свидетел пред съдия в публично съдебно заседание устно
съзнателно е потвърдил неистина - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК) не може да предизвика
похвала за ищеца, че защитавайки свой близък, е извършил престъпление против
правосъдието. Същото има значение и се отчита, предвид че се
претендират вреди като накърнен авторитет и добро име, злепоставяне в
социалното и професионално обкръжение. По делото
липсва медицинска документация относно констатирани заболявания при ищеца. Вещото
лице по СПЕ
дава заключение, че в резултат на наказателното преследване
ищецът се чувствал виновен, изпитвал срам спрямо служителите си/приятелите си,
станал потиснат и без самочувствие, нямал желание за работа, както и, че
въпреки прекратеното
производство продължавал да бъде депресиран, несигурен
и променен, като понесените психологични загуби не са напълно преодолени.
Експертът компетентно е отговорил на всички релевантни въпроси, основавайки
заключението си на събраните по делото гласни доказателства, както и след
личен преглед на ищеца. На същото обаче не е предоставяна никаква медицинска
документация, която да свидетелства за настъпили трайни и по-големи от
обичайните здравословни проблеми и в заключението липсват констатации за
такива. В
насока към увеличаване на обезщетението е обстоятелството, че макар формално
да не е ограничено правото на труд на ищеца, иззетите документи и на
дружествата, които той представлява, е довело реално до такова ограничение. Задължението за обезщетение на вредите от непозволеното
увреждане има и превантивна цел – мотивира спазването на дължимата грижа у
правните субекти. Отговорността за непозволено увреждане има за задача не
само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но
и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат
противоправно правата и интересите на другите граждани и организации – ППВС №
7 от 30.12.1959 г. Всичко гореизложено,
съобразявайки и създадената съдебна практика, относима
към аналогични случаи (вж. Решение № 42 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1914/2018 г., III г. о. – данъчни престъпления, нак. производство продължило 6 г.
и 5 месеца (2004 – 2011 г.), широк медиен отзвук – 10 000 лева; Решение
№ 122 от 28.10.2020 г. по гр. д. № 611/2020 г.,
ІІІ г.
о. – данъчни престъпления,
продължителност на наказателното производство 9 г. и 4 месеца (2005 – 2014
г.) – 6 000 лева; Решение
№ 93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о. – данъчни
престъпления, продължителност на наказателното
производство 2 години и 2 месеца (2012 – 2014 г.), приключило с оправдателна присъда
– 5 500 лева; Решение № 295 от
18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 384/2017 г., IV г. о. – ОПГ, данъчни
престъпления, осъдителна присъда, впоследствие отменена, след което делото
прекратено по чл. 369 НПК, нак. производство продължило 8 години (2007 – 2014
г.) – 15 000 лева) мотивира настоящия съдебен състав, че
сумата от 10 000 лева е от естеството да репарира действително причинените неимуществени вреди,
така както са установени в производството, като за горницата до 30 000
лева искът, като неоснователен, следва да се отхвърли. По
отношение на законната лихва за забава: Същата е законна последица от
уважаването на иска, а не представлява самостоятелен иск. Съгласно
разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, началният момент на забавата, съответно –
началният момент на дължимостта на мораторната лихва,
и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на
правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено
престъпление, възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство (чл. 2, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ). В случая обаче, доколкото
прекратяването на наказателното производство е с акт на съда по чл. 369, ал.
4 от НПК от 20.12.2016 г., то именно от тази дата следва да се присъди и
обезщетенито за забава. По разноските: Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът ПРБ
не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Оспорването на разноските не представлява
такова възражение. От друга страна, дължимите в полза на
ищеца разноски за настоящата инстанция, които следва
да се възложат върху ответника, са в размер на 500 лева – адв.
възнаграждение (от 1 500 лева) съразмерно на уважената част от иска,
държавна такса от 10 лева. Ответникът следва да заплати в
полза на съда разноски за вещо лице в размер на 200 лева по СПЕ. Водим от
горното, съдът Р Е Ш
И : ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България – гр. С.да заплати
на Ц.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 10
000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от водено срещу ищеца досъдебно производство № 84/2009 г. по описа на ОД на
МВР – П. и прокурорска преписка № 719/2009 г. на ОП – Пазарждик, което било прекратено, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.12.2016 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдените 10 000 лева
до претендираните 30 000 (трийсет хиляди) лева, като неоснователен. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. С.да заплати на Ц.П.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, от които: 500 лева – адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и 10 лева държавна такса,
представляващи разноски за настоящото производство, на основание чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. С.да заплати по сметка
на Окръжен съд – П. разноски за вещо лице по СПЕ в
размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |
|
|