Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
В., 24.03.2020г.
Районен съд
гр. В., гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател:
В. К.
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Н. и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия К. гр. дело № 2990 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от БНП П.П.Ф. С.А., П.,
рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М.
4, Б.П. С., сгр. 14, против М.Г.В., ЕГН: ********** с адрес ***.
Твърди се, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS – 10867489 от 05.08.2014г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника
паричен кредит в размер на 10 000,00лв. и закупуване на застраховка от
2 400,00лева. Съгласно чл. 2 от договора, сумата от 7 570,40лева от
отпуснатите 10 000,00лева са послужили за рефинансиране на старо
задължение на ответната страна по договор за кредит PLUS-10760072
и 350,00лева за такса ангажимент по кредита. Останалата сума в размер на
2 079,60лева е изплатена от ищеца по начина, уговорен в чл. 1 от договора.
Усвояването на сумата ответната страна е удостоверила с полагане на подпис в
поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл. 3 от договора за
ответника е възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски всяка
от които в размер на 275,28лева, които вноски съставляват изплащане на главница
по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите от
17,36% и годишния лихвен процент в размер на 14,50%. Ответникът е преустановил
заплащането на вноските по кредита на 05.07.2016г., като към същата дата са
погасени 22 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на ищеца е
предсрочно изискуемо в пълен размер, когато ответникът просрочи две или повече
месечни вноски. Ответникът дължи на ищеца сумата от 9 578,40лева. Въпреки
настъпил падеж на втора непогасена вноска ответникът не е изпълнил задължението
си. На ответната страна е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която вземането
е обявено за изискуемо. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 1 345,80лева. Твърди се, че ищцовото дружество е
образувало ч.гр.д. № 962 / 2018г. по описа на Районен съд гр. В. по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответната страна. Сочи се, че по горното дело Заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответната страна по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 7 859,22лв. –
главница, сумата от 1 719,18лева – представляваща възнаградителна лихва,
сумата от 1 345,80лв. – законна лихва за забава за периода от 05.08.2016г.
до 11.04.2018г., ведно със законната лихва считана от подаване на заявлението
по чл. 410 до окончателното изплащане. Иска разноски по заповедното
производство и разноски по настоящето производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения представител. Оспорва основателността на исковете. Оспорва се наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит. Въведени са възражения относно недействителност на договора на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
На 05.08.2014г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като
кредитор и ответната страна, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 10867489. Съгласно чл. 2 от договора, сумата от 7 570,40лева от отпуснатите
10 000,00лева са послужили за рефинансиране на задължение на ответната
страна по договор с номер PLUS-10760072, и 350,00лева за
такса ангажимент по кредита. Сумата от 2 079,60лева е усвоена от ответната
страна на 06.08.2014г. с направено плащане по лична сметка. Договорено е кредита да се изплаща на 60 броя
погасителни вноски, всяка в размер на 275,28лв. Общата стойност на плащанията е
16 517,00лв., годишен процент на разходите – 17,36% и лихвен процент 14,50%. Съгласно чл. 2 от договора, лихвения процент е фиксиран за срока на
договора. Съгласно чл. 7 от
договора е договорено право на
кредитора при инфлация, по-голяма от 2.00% на
месечна база и 24.00% на годишна база, да преизчисли размера на
остатъчното задължение с индекса на инфлация за приложимия период. Ответната страна е преустановила
плащания по договора на 18.07.2016г. Ищцовото дружество е отправило последна
покана на 17.10.2017г. до ответната страна за доброволно плащане с уведомяване
за предсрочна изискуемост на вземането по договора. Поканата е получена от
ответната страна на 23.10.2017г. Ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. В. на 19.04.2018г. като е образувано гр.д. № 962 / 2018г.
по описа на Районен съд гр. В.. По делото е издадена Заповед № 711 - РЗ за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.04.2018г., с която е
разпоредено ответната страна да заплати на ищеца процесните суми на въведеното
основание. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда
срок заявителят е предявил настоящите искове.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
ответната страна е направила плащания по договора в общ размер на
6 194,00лева, включващи плащания по главница, договорна лихва, главница по
застраховка и платени такси събиране към договор. След плащането направено на
18.07.2016г. няма други вноски по кредита. Вещото лице е дало заключение за
размера на процесните суми.
Заключението
на вещото лице е изготвено компетентно и обективно. Не е оспорено от страните,
поради което съдът дава вяра на същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
По същество искът за установяване на вземането за главница е частично основателен за
сумата в размер на 3 806,00лева. Процесният договор за кредит се характеризира като
договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изискванията, включително относно действителността му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК договора за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 /към закона) начин. В процесния договор е посочен
годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК представлява основание по чл. 22 от ЗПК за недействителност. Независимо от договорен фиксиран лихвен процент по
договора, съгласно чл. 7 от договора е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от
2.00% на месечна база и 24.00% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното
задължение с индекса на инфлация за приложимия период.
Предвид горното и на основание чл. 22 от ЗПК сключеният между страните договор за потребителски паричен кредит от 05.08.2014г. е недействителен и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 22 от
ЗПК са императивни и възможност за
отклонение от тях законодателя не е предвидил.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия на
ответника кредит е в размер на 10 000,00лева, а според
заключението на вещото лице същия е внесъл сума в размер на 6 194,00лева, с която след като договорът е недействителен и
с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да се погаси част от главницата и в тази връзка
ответника дължи връщане на разликата между отпуснатата и платена сума или
сумата от 3 806,00лева.
На ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на :
76,12лева за държавна такса, 216,01лева за разноски за особен представител,
34,84лева за възнаграждение за вещо лице и 100,00лева за възнаграждение за
юрисконсулт в настоящето производство, съразмерно уважената част на исковете.
В
заповедното производство се дължат разноски в размер на 76,12лева и 50,00лева
за възнаграждение за юрисконсулт.
Воден
от горното Съдът,
Р
Е Ш И :
Признава за установено по отношение на М.Г.В., ЕГН: ********** с адрес ***, че БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф.
С.А., клон Б., ЕИК : *********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б.П. С.“, сгр.
14, има вземане спрямо М.Г.В., ЕГН: ********** с адрес ***, за сумите от : 3 806,00лева
- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана
от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
като искът до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователен.
Отхвърля предявените от БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. , против М.Г.В., ЕГН: ********** с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на М.Г.В., ЕГН: ********** с адрес ***, че БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, има вземания спрямо М.Г.В., ЕГН: ********** с адрес ***, за сумите от: 1 345,80 лева мораторна лихва за периода 05.08.2016г. до 11.04.2018г., 1 719,18лева възнаградителна лихва за периода 05.07.2016г. до 05.08.2019г., като неоснователни.
Осъжда
М.Г.В., ЕГН: ********** с адрес ***, да заплати на БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК : *********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.
4“, „Б.П. С.“, сгр. 14, сумата в общ
размер от 426,97лв. разноски направени в настоящето производство, както и да
заплати сумата в общ размер на 126,12лв. разноски по заповедното производство,
като исканията в останалите части отхвърля като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок считан
от връчването му на страните.
Районен
съдия :