№ 525
гр. Свиленград, 19.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
СъдебниАнна П. Веселинова
заседатели:Марияна Д. Карайодова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
и прокурора Д. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Наказателно
дело от общ характер № 20245620200164 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
По точка 1 – делото е подсъдно на съда. По точка 2 - към настоящия
момент няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. По точка 3, съдът като съобрази влязлото в сила решение №
34 от 06.03.2024 г. постановено по въззивно наказателно дело от общ характер
461 от 2023 г. на Хасковски окръжен съд, с което делото е върнато за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание и като съобрази
мотивите на това решение, то съдът намира, че има съществени противоречия
в обстоятелствената и диспозитивната част на Обвинителният акт, което
затруднява защитата и с това се нарушава правото на подсъдимия да разбере
точно в какво е обвинен, за да организира защитата си,довело до
ограничаване на процесуалните правила на обвиняемия съгласно
чл.249,ал.4,т.1 от НПК. Така повдигнатото на двамата подсъдими М. и М.
обвинение е неясно. При съвместната престъпна дейност каквото е
съучастието по чл.20 от НК, отговорността на съучастниците е за
извършеното от извършителя престъпление и именно за това е възможна
наказателната отговорност на подбудителя и помагача. Те отговарят за това за
което са подбудили или подпомогнали извършителя, но престъплението е
извършеното от последния, защото без изпълнително деяние от извършителя,
отговорността на подбудителя и помагача е невъзможна, освен когато самото
подбудителство или помагачество представлява самостоятелно престъпление.
В този смисъл са разпоредбите на чл.21 ал.1 и ал.2 и чл.22 от НК. В настоящия
случай, така както е структуриран диспозитива на обвинението, за
престъплението в чието извършване са обвинени двамата подсъдими, именно
това не става ясно. На следващо място, пак в диспозитива на обвинителният
акт и за двамата подсъдими липсва думата „съучастие“. Същевременно от
прочитът на формулираното им обвинение, за което са предадени на съд и
осъдени се стига до извод, че всеки от тях - М. и М., действал самостоятелно
1
при съответната си съучастническа форма, с извършителя Русков, но не и
двамата да са действали в съучастие по между си. Такава конструкция при
съучастието по чл.20 от НК е принципно възможна, но не и в настоящия
случай доколкото при излагането на фактите в обстоятелствената част на
обвинителният акт, липсват фактически твърдения подсъдимите М. и М. да не
са знаели за взаимното си участие в престъплението, наред с извършителя.
Посочено е точно обратното, като е описана една съвместна на тримата
престъпна дейност, включително наличие на общност на умисълът им, както
и, че всеки от тях съзнавал участието на другия в престъплението. По нататък,
с посоченото в обвинението досежно помагачеството по чл.20 ал. 4 от НК за
подсъдимия М. – че се изразявало в осигуряване на лекият си автомобил
„Порше Кайен“ за съпровождане на чуждите граждани с него, а за подс. М. и
чрез съпровождането им до крайната точка на пътуването им, с въпросния
автомобил, е създадено противоречие относно вменената на подсъдимия М.
форма на съучастие, защото описаното за него в диспозитива на
обвинителният акт е практически втората алтернатива на изпълнително
деяние на престъплението по чл.281 ал.1 от НК, което според обвинението, е
за противозаконно подпомагане на чужденците да преминават в страната, в
нарушение на закона. За подсъдимия М. противоречието с обстоятелствената
част на обвинителния акт е възникнало с твърдението в нея, че той управлявал
въпросния автомобил „Порше Кайен“, а в диспозитива на обвинението е
посочено, че единствено го е осигурил. Обвинителният акт очертава
фактическите рамки на обвинението и определя предмета на доказване, като в
обстоятелствената си част съгласно чл.246 ал.2 от НПК следва да съдържа
ясно, конкретно, точно и пълно описание на фактическите обстоятелства,
свързани с времето, мястото, начина на извършване на престъплението и
участието на обвиняемия в него, обуславящи обективните и субективни
елементи от състава на конкретното престъпление по НК. Правната
квалификация на деянието според чл.246 ал.3 от НПК, се дава в заключителна
част на акта и това е неговия диспозитив. Наличието на неясноти или
противоречия, между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителният
акт, засягащи основните съставомерни елементи от състава на престъплението
и формата на участието на обвиняемия в него, или липсата на факти от
посочената категория, е винаги съществено отстранимо процесуално
нарушение засягащо правото на защита, защото така се създава неяснота до
степен правеща невъзможна, обвинението да бъде разбрано. Именно това в
настоящия случай е допуснато, което представлява и съществено отстранимо
процесуално нарушение по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 пр.1 от НПК, засегнало
правото на защита, на двамата подсъдими.
Що се отнася за другите въпроси предвидени в чл.248 от НПК,
евентуално ако се приеме, че няма допуснати нарушения, следва по точка 4
да се приеме, че не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила и по точка 5 - няма основание делото да се разгледа при
закрити врати, като не се налага привличане на резервен Съдия и Съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник,
нито извършването на процесуални действия по делегация. По т.6 - Към
настоящия момент на подсъдимите не са наложени мярки за процесуална
принуда и към настоящия момент се налага да бъдат взети такива. По т.7.
Няма искане за събиране на нови доказателства и по т.8 - С оглед на приетото
от съда по т.3 и констатираното допуснатото нарушение, което се посочи
следва да се върне обвинителния акт на прокурора.
2
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното
производство по НОХД № 164/2024 г. по описа на РС – Свиленград.
ВРЪЩА делото на РП – Свиленград за отстраняване на
допуснатите отстраними процесуални нарушения, съгласно мотивите на съда.
Определението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІІ
от НПК, а именно: в седмодневен срок пред ХОС, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
3