РЕШЕНИЕ № 1316
Гр. Пловдив,
13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание
на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка
Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши
съдия Иванов въззивно гр. дело № 1711 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Радина-М“ ООД против решение №
2243/04.06.2019 г., постановено по гр.д. №
5250/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени
предявените от дружеството против „Архитектурно бюро Д. Л.“ ЕООД обективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл.88 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 5192 лв., представляваща сбор от два аванса от
4400 лв. и 792 лв. по развален поради виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя Договор за проектиране и консултантски услуги от 01.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба, до окончателното заплащане, както и присъждане на
разноски.
Във въззивната
жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение, като се изтъкват аргументи, че са нарушени процесуалните
правила и материалния закон. Акцентира се върху обстоятелството, че тъй като
изпълнителят не е изпълнил работата в изрично уговорение
срок, тя е станала безполезна и съответно не било нужно да се дава допълнителен
срок на изпълнителя за извършване на цялата работа. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Архитектурно бюро Д. Л.“ ЕООД чрез процесуален представител адв. П., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се иска потвърждаване
на решението на Районен съд - Пловдив
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място
съдът следва да извърши проверка досежно правилността
на обжалвания съдебен акт.
Пред РС-Пловдив са били предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 във връзка с
чл.88 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установено е
по делото, а и не е спорно между страните, че на 01.05.2017г. е сключен
договор за проектиране и консултантски
услуги
между жалбоподателя дружество „Радина – М“ ООД, ЕИК ********* - в качеството на
възложител и въззивамета страна дружество
«Архитектурно бюро Д. Л.» ЕООД, ЕИК *********, в качеството на автор –
изпълнител с предмет проучване, проектиране, допълнителни работа, както и административен мениджмънт на сграда за
производство на метални елементи с административна част в гр.********* в ПИ
56784.539.651 и ПИ 56784.539.657 Обемът на договорената работа бил изменение на ПУП, инвестиционно
проектиране и допълнителни работи – част ИГП - допълнително уточняване с шурф
и/или сондаж, специфични визуализации, специфични детайли и КСС, подмяна или
изграждане на нови външни връзки. В така сключения договор за изработка изпълнителят се е задължил в
срок от 60 работни дни от извършване на авансово плащане съгласно Приложение №
3 към договора. и след предаване на изходни данни от страна на възложителя да
извърши посочените работи. Липсва спор между страните, че сумата от 4400лв. е
преведена по банковата смитка на изпълнителя на
18.07.2017 г и тази сума предтсвлява авансово
плащане.
РС-Пловдив е събрал
всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор, но
изводите от правна страна не се споделят от въззивната
инстанция, като причина за тоова трябва да се изложи
следното:
Спорно между страните се явява обстоятелството от коя дата е започнал да
тече срокът за изпълнение с оглед на това чие е било задължението да осигури необходимите изходни
данни.. Съгласно чл.3.3 и чл.3.4 от договора, касаещи сроковете на изпълнение
от страна на изпълнителя, то те започват да текат от датата на осигуряване на
данните и извършване на авансово плащане, но тези задължения са уговорени в
тежест на възложителя. В чл.6.2, т.2 от договора е уговорено, че изпълнителят
се задължава да осигурява изходните данни в поетия от него вид и обем съгласно
Приложение № 1 към договора. Съгласно Приложение № 1 към договора възложителят
или пълномощникът следва да осигури изходни данни – документи за собственост на
терена, скица по чл.140 от ЗУТ, инженерно – геоложки проучвания на терена,
предварителни договори с „ЕVN“ и „В и К“ ЕООД. С нотариално заверено пълномощно,
рег. № 3112/ 12.05.2017 г. управителят на ищцовото
дружество е упълномощил Д. Л. да представлява дружеството пред Община Пловдив,
СГКК – Пловдив, ЕVN България – Пловдив,
В и К – Пловдив, РДНСК – Пловдив, да подава и получава документация, свързани с
инвестиционно проектиране в ПИ
56784.539.651 и ПИ 56784.539.657 в гр.******.Съдържанието на пълномощното недвусмилено разкрива волята на жалбоподателя да осигури
безпрепятственото сдобиване с необходимите документи от дружеството изпълнител.
На 24.10.2017 г. е осъществено плащане от ищцовото
дружество на посочената обща сума от 792лв.(сбор от авансово плащане за проект
Технология и авансово плащане за проект
Геоложки доклад). Районният съд правилно е констатирал, че издаването на
фактура и получаването на допълнителни плащания извън основното договорено
възнаграждение на изпълнителя по договора потвърждава уговорките между
страните, че именно изпълнителят е поел задължение да осигури изходни данни. Целевото и семантично
тълкуване на договорните клаузи и предприети действия от страните водят до
категоричния извод, че изпълнителят е поел и допълнително задължение да осигури
поне част от изходните данни, а именно
документи за собственост на терена, скица по чл.140 от ЗУТ, инженерно –
геоложки проучвания на терена, предварителни договори с „ЕVN“
и „В и К“ ЕООД, които са значими с оглед
на безпрепятственото и навременно изпълнение на собствените му задължения.
За изпълнението на тези задължения липсва уговорен допълнителен срок, но
страните са се съгласили срокът за изпълнение на задълженията на изпълнителя да
е 60 работни дни от датата на плащане на аванса и осигуряване на изходни данни.
Предвид превод на аванса на 18.07.2017 г., то от тази дата е започнал да тече
срокът за изпълнение на изпълнителя. Районният съд правилно е съобразил, че
уговорката за снабдяване с изходни данни от страна на изпълнителя освобождава
възложителя от неговото задължение, а при невъзможност да стори това,
ответникът е следвало своевременно да уведоми възложителя да осигури тези
документи. Следва да се има предвид, че неуведомяването на възложителя не
освобождава изпълнителя от последиците на забавата му. Дори да се приеме, че и
двете страни имат задълженеито да осигурят изходните
данни, както и че възложителя е изпаднал в забава за осигуряване на изходни
данни, то тази забава не може да бъде основание за освобождаване на длъжника-изпълнител от задълженията му.
Докато кредиторът е в забава, длъжникът продължава да дължи всичко по договора.
Съществено е, че през цялото време до изпращането на съобщението за
прекратяване на договора е било налице неизпълнение от страна на длъжника( в
този смисъл Решение № 238
от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1368 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение)
Така вземайки предвид датата на авансовото плащане, клаузите на договора
относно броенето на срока в работни дни, както и задълженеието
за осигуряване на изходните данни следва, че срокът за изпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора е изтекъл на 12 октомври 2017
г.(защото същият е с начален момент
19.07.2017 г. /след превод на аванса на 18.07.2017 г./) От представените
писмени доказателства, както и от множеството изготвени СТЕ се установява, че първата материална индиция, обективираща начало на
изпълнение на задълженията по договора от
въззиваемата страна е направеното искане за
допускане на изменение на действащия ПУП – ПРЗ, което е с дата 22.11.2017 г., тоест
изминал е повече от месец след крайния
срок. Възложителят е развалил договора в края на януари 2018г., когато неговото известие е достигнало до знанието на
изпълнителя.
Разпоредбата на чл. 5.1.5 от договора е предвидена възможността за възложителя едностранно да прекрати договора с писмено предизвестие в случай, че
авторът – изпълнител е в забава с повече от тридесет дни, без да е уведомил
писмено възложителя за причините за забавата. Съгласно клаузата на чл.3.1 от договора
всички срокове по този договор се броят в работни дни, което означава, че за
възложителя е възникнало правото на разваляне на договора поради забава на
изпълнителя на 20.11.2017 г. / след изтичане на 30 работни дни след крайния
срок за изпълнение/. Вярно е, че нормата на чл. 87 и чл. 88 ЗЗД, уреждащи режима на разваляне на странните договори, имат диспозитивен
характер / така решение № 931/21.01.2010 г. по гр. д. № 5000/2008 г. на ВКС, III Г. О., както и на мотивите на ТР30-1981-ОСГК/. Горецитираната клауза /чл. 5.1.5 от договора/ дерогира експлицитно разпоредбата
на чл.87, ал.1 от ГПК относно даване от кредитора на длъжника на подходящ срок за изпълнение тъкмо защото
страните сами са определили този подходящ срок да бъде тридесет дни и той
започва да тече веднага след изтичането на крайния срок за изпълнения на
задълженията. В случая известието далеч няма характер на покана за
изпълнение/както се разбира и от съдържанието му/. След като страните сами са
определили срок, в който забавата на изпълнението би била допустима, то следва
че с изтичането на този срок извършавнето на работата
би била безполезна. В случая съсвсем категорично
страните са дефинирали обективни условия, при които възложителят е можел да
развали договора едностранно без да предоставя допълнителен срок и е изцяло в
неговата дискреция да го направи. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че представените от страна на
въззиваемата страна недовършени проекти
не могат да бъдат считани за изпълнение, защото липсват доказателства,
че те биха послужили на възложителя, както и такива, че те са му са
предоставени в уредения между страните срок.
Следователно, възложителят е развалил договора съвсем ясно, законосъобразно и правомерно
като съвсем основателно и своевременно е предявил претенцията си да му бъдат
върнати двата аванса в размер на 5192 лева/4400 лева платени от 18.07.2017 и
792 лева от 24.10.2017 ,както и законната лихва от депозирането на исковата
молба, която лихва се явява закономерна последица и следва да бъде уважена.
Като законна последица от отмяната на първоинстанционното решение и уважаването на иска следва да
бъде признато за установено и дължимостта на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 29.03.2018 г. до окончателното плащане на вземането.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да
се присъдят разноските в настоящата съдебна инстанция в размер на 812 лева /708
лева – адвокатско възнаграждение и 104 лева – заплатена държавна такса/. На въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски,
съобразно изхода на делото.
Предвид
изхода на спора, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и в частта за разноските, като такива на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да се присъдят на ищеца. Касае за разноски, направени както в първа
инстанцията, така и по обезпечение на иска, които също следва да бъдат
присъдени в настоящото производство съобразно указанията в Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като общо възлизат на 1508.18 лева.
Така
мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 04.06.2019 г. по гр.д. №
5250/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, XV гр. с-в., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Архитектурно бюро Д. Л. ЕООД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Радина – М“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 5192 лева, представляваща сбор ат заплатените два аванса,
съответно в размер на 4400 лева на 18.07.2017 г. и 792 лева на 24.10.2017 г. по
развален поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя на Договор за
проектиране и консултантски услуги от 01.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 29.03.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Архитектурно бюро Д. Л. ЕООД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Радина – М“ ООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 1508.18 лева, представляващи разноски в първа
инстанция и по допускане на обезпечение на предявения иск.
ОСЪЖДА Архитектурно бюро Д. Л. ЕООД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Радина – М“ ООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 812 лева, представляващи разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.