Решение по дело №486/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 123
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20221100200486
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Мирослав Стоянов
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Р. Д. Н.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело №
20221100200486 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение на основание чл. 30, ал. 1 и ал.
2, т. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) решение от 19.07.2021
година, издадено от несъдебен орган- Централно правосъдно инкасо бюро, в
сила от 30.08.2021 г. за налагане на финансова санкция на ЛЮБ. М. М. - роден
на **** г., с постоянен адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, българин,
български гражданин, неженен, ЕГН **********, с което му е наложена глоба
в размер на 108.00 евро, за това, че на 27.06.2021 година, в 10:52 часа в гр.
Алкмаар, Кралство Нидерландия, с МПС с рег. № **** e превишил
максимално допустимата скорост за населено място с 12 км/ч.- нарушение на
чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към датата на влизане в сила на решението в размер на
211.22 лева /двеста и единадесет лева и двадесет и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред САС от заинтересованите страни.
На осн. чл.38, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентния
1
орган на издаващата държава за настоящето решение, а копие от
уведомлението по чл.38, ал.1, т.1 ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл.38, ал.2
ЗПИИРКОРНФС.
На осн. чл. 36, вр. чл. 22 ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се
изпрати на НАП за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане на компетентни власти на Кралство
Нидерландия, придружено с удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение от
19.07.2021 година, издадено от несъдебен орган- Централно правосъдно
инкасо бюро, в сила от 30.08.2021 г. за налагане на финансова санкция на
Л.М.М..
В открито съдебно заседание представителят на СГП поддържа
становище, че са налице всички основания за признаване на решението на
чуждестранния орган и изпълнението му. Отправя искане в тази насока.
Защитникът на осъденото лице счита, че не са налице законовите
основания да бъде прието за изпълнение решението на чуждестранния
несъдебен орган.
Засегнатото лице не се явява в съдебно заседание, същият не е намерен
на известния по делото адрес.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становищата на страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си
убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Л.М.М. е роден на **** г. в гр. София, с постоянен
адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, българин, български гражданин,
неженен, ЕГН **********.
Решение от 19.07.2021 година е издадено от несъдебен орган-
Централно правосъдно инкасо бюро, Кралство Нидерландия, в сила от
30.08.2021 г. за налагане на финансова санкция на Л.М.М., с което му е
наложена глоба в размер на 108.00 евро за това, че на 27.06.2021 година, в
10:52 часа в гр. Алкмаар, Кралство Нидерландия, с МПС с рег. № **** e
превишил максимално допустимата скорост за населено място с 12 км/ч.-
нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в
приложението към решението).
Видно от удостоверението, както и от самото решение за налагане на
финансова санкция, същото е издадено от несъдебен орган на решаващата
държава за извършено от засегнатото лице административно нарушение,
което е свързано е правилата за движение по пътищата.
От текста на удостоверението се установяват индивидуализиращите
белези на засегнатото физическо лице- две имена, дата на раждане и последен
1
известен адрес на пребиваване в България, размерът на наложената санкция- а
именно в размер на 108,00 евро; обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение, за което е наложена финансова санкция на М., както и самите
нарушени разпоредби, съответно органа, издал решението и това как, кога и
при какви условия същото е влязло в сила, подлежало ли е на обжалване и
обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на лицето да се защити.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
В случая е налице решение за налагане на финансова санкция от
страна на несъдебен орган.
На следващо място осъденото физическо лице- Л.М.М. има адрес на
живеене на територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Представеното удостоверение съответства на решението и съдържа
всички, предвидени в закона и рамковото решение реквизити, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението. Касае се освен
това за нарушение, за което и съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не
се изисква двойна наказуемост, тъй като лицето е санкционирано за
нарушение на правилата за движение по пътищата.
В същото време, видно от текста на удостоверението, производството
пред съда по принцип е било неприсъствено- т.е. производството е било само
писмено, а осъденият е бил уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалване.
Същевременно наложената финансова санкция е над 70 /седемдесет/
евро, поради което и за съда не съществува възможност да преценява дали да
приеме за изпълнение или не решението на компетентния орган на Кралство
Нидерландия. Съдът по закон не разполага и с правомощие да преценява
размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да
намалява размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в
разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато
извършеното деяние попада под наказателната юрисдикция на българските
съдилища, а самото деяние не е извършено на територията на издаващата
държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и разпоредбата на
чл.32, ал.2 от Закона е неприложима. Допустимо е единствено и само да бъде
приспадната от дължимата сума, онази част, за която са представени
доказателства, че е вече платена от лицето. В случая не са представени
доказателства да са извършени каквито и да е било плащания от страна на
засегнатото лице, за която той е наказан, за да бъде извършено приспадане по
2
реда на чл.33, вр. чл.17 от Закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението.
Тъй като подлежащия на признаване и изпълнение акт се отнася до
парична сума в друга валута- евро, съдът определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила,
която в случая възлиза на 211.22 лева /двеста и единадесет лева и двадесет и
две стотинки/.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
3
Съобщи за изтекли лични данни