№ 470
гр. Велико Търново , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20214100100193 по описа за 2021 година
В срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „С.С.г.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление : гр.С., район В., ул.Р. П. К. № 4, ет.6 чрез пълномощника
си адвокат В. В. от САК е направил възражение за местна неподсъдност на делото с
доводи за приложение на правилото на чл.108, ал.1 ГПК и неприложение на правилото на
чл.113 ГПК за специална местна подсъдност , определящо я в полза на лица имащи
качеството потребители – по техния настоящ адрес.
Възражението е основателно .
Ответникът е юридическо лице и седалището му е в гр.С. , а цената на иска , определена
от размера на вземанията , чието отрицание се основава на възражение за погасяването им
по давност надхвърля 25 000 лева , то местно и родово компетентен да правораздава по
това дело е СГС – чл.108 , ал.1 , вр. с чл. 104, т.4, вр. с чл.103 от ГПК, комуто следва да
си изпрати – чл.118, ал.2 ГПК.
Неприложима е за случая нормата на чл.113 ГПК за специална местна подсъдност,
определяща я в полза на лица , имащи качеството потребители – искът да се предявява по
техния настоящ адрес.
Тази процесуална норма е създадена / което може да се види от мотивите на законопроекта за
новия ГПК/ , с цел да се улесни икономически по слабата страна в дадено материално
правоотношение, регулирано от съответния специален закон , придаващ й качеството на
потребител, поставена в положение да приема договорни правила и общи условия , създадени
отнапред от по- силната страна в родовото й качество на доставчик на стоки или услуги на
пазара/ търговец/, когато потребителят търси съдебна защита на някое свое субективно право,
което твърди да е нарушено/ застрашено или търси установяване , че не съществува някое право
на доставчика- и двете, произтичащи от същото правоотношение въз основа на същия специален
закон/ за последното виж.определение № 175 /07.02.2011 г. по ч.т.д. № 918/2010 г. на II Т.О. на
ВКС/ .
В отношенията си с банката – първоначален кредитор, ищцата наистина е притежавала
качеството потребител на финансова услуга по смисъла на пар. 13, т.1, вр. с т.12 от ДР на ЗЗП/ за
нея обаче поради обезпечението на кредита с ипотека и размера му към момента на сключване на
договора не са се прилагали и не се прилагат правилата на ЗПК/отм./ и ЗПК - вж. чл.3, ал.3, т.5
и ал.5 на отменения и чл.4, ал.1, т.3 на ЗПК на действащия закон /, но не го притежава в
отношенията си с новия кредитор- цесионер, тъй-като в резултат на цесията той е придобил
само определени вземания - предмет на принудително събиране , а не е заместил първия като
1
страна по договора за банков кредит. Предмет на предявения установителен иск не е
материално субективно право, произтичащо от правоотношението , възникнало от този договор
, чиято защита да се търси или оспорване да се прави въз основа на съответния специален закон
/ЗЗП /, а е едно особено субективно право на погасителна давност, произтичащо от общия
облигационен закон / чл.110 -120 ЗЗД/
Предвид горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр.д. № 193 /2021 г. по описа на ВТОС и изпраща
делото за разглеждането му от Софийски градски съд .
Определението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от
съобщението- от ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
2