Решение по дело №62/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 91
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20221400900062
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Враца, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Мария К. Ц.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20221400900062 по описа за 2022 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане
на мораторна лихва за забава върху претендираните обезщетения с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ.
В исковата молба и в уточняващата такава от 25.03.2022г., ищцата С. Г.
Ц., ЕГН ********** от гр. Враца, представлявана от адв. П. К. от САК,
твърди, че на 20.09.2021 г. около 16:30 ч. на път II-15, км. 5.800, посока гр.
Оряхово - гр. Враца, е реализирано ПТП между л.а. марка “Мерцедес“, модел
„Ц 200 ЦДИ“, с peг. № ВР *** СС, управляван от виновния водач М. Х. А.,
която е нарушила правилата за движение по пътищата, и л.а. марка
„Фолксваген Шаран” с peг. № ВР *** АТ, управляван от нея. Поддържа, че
във връзка с процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 11974 и е образувано ДП № 874/2021 г. по описа на ОД
МВР, гр. Враца, пр. пр. № 5315/2021 г. на РП Враца. Посочва, че в резултат на
ПТП е получила множество телесни повреди, които са в пряка причинна
връзка с деянието на виновния водач М. А.. Изтъква, че за увреждащия л.а. с
peг. № ВР *** СС, управляван от М. А., има сключена застраховка
1
“Гражданска отговорност” с ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД, обективирана в полица № BG/06/121001288183 със срок на валидност
от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред
ДЗИ „Общо застраховане “ ЕАД с писмо, получено от застрахователя на
11.10.2021 г., към което е приложила всички документи, с които разполага.
По случая е заведена щета, по която застрахователят в законоустановения
срок не е предложил заплащане на обезщетение, поради което счита, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, гр. София за причинените й неимуществени и
имуществени вреди. Поддържа, че при процесното ПТП е получила следните
травматични увреждания: дълбоки разкъсно контузни рани в областта на
дясна колянна става и лява предмишница; счупвания на няколко области на
двата долни крайника; счупване на ребра; счупване на подбедрица; болки и
ограничени движения; хематоми; психически стрес; множество наранявания
по глава, тяло и крайници. Посочва, че след инцидента на 20.09.2021г. е
приета за лечение в МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр. Враца, където са й
направени лабораторни изследвания и рентгенографии и са й извършени
оперативни процедури с голям обем и сложност по спешност, описани в
оперативен протокол № 1290/21.09.2021 г., които изброява, и е изписана на
27.09.2021 г. Изтъква, че в периода от 06.02.2022 г. до 13.02.2022 г. са и
проведени рехабилитационни процедури в „СБР-НК“ ЕАД, филиал гр.
Вършец. Твърди, че в резултат от настъпилото ПТП и причинените й
увреждания търпи силни болки и страдания, както и че възстановяването от
получените при процесното ПТП увреждания, както физически, така и
психически, продължава и към настоящия момент. В следствие на травмите
възстановителният период е бил съпътстван с много неудобства и
ограничения при извършването на ежедневни битови дейности. Поддържа, че
преди процесното ПТП е била активна, работеща, в добро здраве жена, но
поради травмите, получени при инцидента, за дълъг период от време е била
лишена от възможността да извършва обичайните си дейности и начин на
живот, че болките продължават и до днес, особено при физическо
натоварване. Посочва, че освен физическите болки е преживяла и силен стрес
по време на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от нея
травми, се отразява изключително негативно на здравословното и
2
психическото й състояние, както и че случилото се ще остане за цял живот в
нейното съзнание. Наред с това твърди, че във връзка с проведеното й
лечение е направила разноски в размер 566.81 лева, които са за лечение,
потребителски такси, лекарствени средства и др. Моли съда да осъди
ответника „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, гр. София, да й заплати
обезщетение 26 000 лв. - частичен иск от 180 000 лв., за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и
сумата 566.81 лв. за причинени й имуществени вреди, във връзка с
проведеното лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху
всяка една от сумите, считано от 27.09.2021 г. - датата на която изтича срока
по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 11.10.2021 г., до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски
и адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
Ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, чрез
адв. Г. Я. от АК-Благоевград, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, е подал отговор, с
който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. На първо
място, оспорва твърденията в исковата молба, че М. А., в качеството й на
водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел “Ц 200 ЦДИ“, с per. №ВР
*** СС, е виновна за настъпилото ПТП и счита, че същата не е осъществила
противоправно деяние, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което не е налице и основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Твърди, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ с per. № ВР *** СС е била поставена в невъзможност да
предотврати пътнотранспортното произшествие, поради което причинените
на ищцата телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания не са
резултат от виновното и противоправно поведение на застрахования водач.
На второ място, намира, че вина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие има изцяло ищцата С. Г. Ц., като водач на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“, с per. № ВР *** АТ, която с виновното и
противоправното си поведение е причинила настъпването на събитието и
вредоносните последици от него, поради което застрахователят не отговаря за
тези вреди. На трето място, при условията на евентуалност - в случай, че бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по отношение на предявения иск
за неимуществени вреди, прави възражение за изключителен принос от
3
страна на пострадалата ищца на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Наред с това
оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като счита, че
претендираната от ищцата сума за претърпените неимуществени вреди е
завишена, с оглед обществените критерии за справедливост (чл.51 от ЗЗД),
съдебната практика и обстоятелствата, при които е настъпило процесното
ПТП, както и че същата не е съобразена с вида, степента и характера на
получените увреждания. Оспорва като неоснователни претенцията за
имуществени вреди в размер 566.81 лева и претенцията за лихва върху
главницата. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни
и да му присъди направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
В подадените в срок допълнителна искова молба от ищцата и отговор
на същата от ответника страните поддържат изложеното в исковата молба,
респ. в отговора, и оспорват възраженията на противната страна.
По направено искане от ищцовата страна, в първото съдебно заседание
на 08.09.2022 г., на основание чл.214 ГПК, съдът допусна изменение в
размера на предявения иск за неимуществени вреди като същият вместо за 26
000 лв. се счита за предявен за 150 000 лв., частичен от 180 000 лв.
В съдебните заседания и в писмени защити по делото страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат направените с исковата молба и
отговора на същата доводи и излагат правни съображения в подкрепа на
същите.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа и основна и допълнителна съдебно-медицинска експертизи,
както и материалите по приложеното НОХД № 469/2022г. на Районен съд –
Враца, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 20.09.2021 г. около 16:30 ч. на път II-15, км. 5.800, гр. Оряхово - гр.
Враца, е реализирано ПТП, при което лек автомобил марка “Мерцедес“,
модел „Ц 200 ЦДИ“, с peг. № ВР *** СС, управляван от М. Х. А., навлиза в
насрещната лента за движение и се блъска в лек автомобил марка
„Фолксваген Шаран” с peг. № ВР *** АТ, управляван от ищцата С. Г. Ц..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 967 000-11974/26.10.2021 г., след посещение на
мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В
4
протокола са посочени участниците в произшествието – водачите на МПС и
пътниците, и пострадалите лица, сред които е и ищцата С. Г. Ц. – водача на
лек автомобил „Фолксваген Шаран” с peг. № ВР *** АТ, която е получила
фрактура на дясно ходило и прорезни рани на дясна ръка и настанена в
ортопедичното отделение на МБАЛ-Враца без опасност за живота. В
протокола е отразено също, че по случая е образувано ДП № 874/20.09.2021 г.
по описа на РУ, гр. Враца.
От материалите по приложеното НОХД № 469/2022г. на Районен съд –
Враца се установява, че преписката по Досъдебно производство №
874/20.09.2021 г. по описа на РУ, гр. Враца, пр. пр. № 5315/2021 г. по описа на
РП-Враца, е внесена в Районен съд – Враца със споразумение, сключено
между прокурор при РП-Враца и защитника на обвиняемата М. Х. А., ЕГН:
**********, за прекратяване на наказателното производство, въз основа на
което е образувано НОХД № 469/2022г. на Районен съд – Враца, I-ви нак.
състав. С протоколно определение от 03.06.2022г. по това дело, на основание
чл. 381, ал.5, вр. чл.384, ал.1 от НПК, обвиняемата М. Х. А. се е признала за
виновна в това, че на 20.09.2021 год. около 16.30 часа на път II-15, км.5+800
до „Вичов хан“, при управление на собствения си лек автомобил “Мерцедес“
Ц 200 с рег. № ВР *** СС, е нарушила правилата за движение - разпоредбата
на чл.20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като не е
контролирала непрекъснато управлявания от нея автомобил и завъртайки
кормилният кръг на волана в ляво /в посока обратна на часовниковата
стрелка/ не е съобразила геометричните размери на платното за движение с
направлението на автомобила, в резултат на което губи напречната
устойчивост, нарушила разпоредбата на чл.16, ал.1, точка 3 от ЗДвП, като е
навлязла и се движила в лентата за насрещно движение и чл.63, ал.2, т.2 от
Правилника за прилагане на ЗДвП, пресичайки двойна непрекъсната линия
M2, навлиза в лентата на правомерно движещият се към гр.Враца лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ, управляван от С. Г. Ц.,
ЕГН: **********, при което със задна дясна част в областта на бронята и
десният стоп, лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС се блъска
в предна лява челна част в областта на бронята и левия фар на лек автомобил
“Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ, при което по непредпазливост е
причинила средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на
водача на лек автомобил “Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ, С. Г. Ц.,
5
ЕГН:**********, която е получила: двуглезенно счупване на костите на лява
подбедрица, за което е претърпяла оперативно—ортопедично увреждане,
причинило й трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок
повече от 1 месец; счупване на дясно колянно капаче, за което е претърпяла
оперативно-ортопедично увреждане, причинило й трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник за срок повече от 1 месец и счупване на
три ребра в двустранно /5-то и 6-то десни и 6-то ляво/, които увреждания са й
причинили трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 1
месец; на В. С. В. – пътник в лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР
*** СС /описани са причинените й телесни повреди/ - престъпление по
чл.343, ал.3, буква „а“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за което й е наложено
наказание. Препис от протокол № 122/03.06.2022г. по НДОХ № 469/2022г. на
РС-Враца е приложен към делото на л.88-94.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице
инж. Г. П. В.. На база на приложените по делото доказателства и тези по ДП
№ 874/2021 г. по описа на РУ, гр. Враца, пр. пр. № 5315/2021 г. по описа на
РП-Враца, вещото лице е дало заключение, че при максимално разрешена
скорост от 90 км/ч. в пътния участък, където е станала катастрофата, към
момента на удара и преди ПТП скоростта на движение на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ е била около 65 км/ч., а скоростта на движение на лек
автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ” е била около 78 км/ч. От заключението се
установява също, че при скоростите, с които са се движили двата автомобила,
водачите им не са имали техническа възможност да предотвратят удара, чрез
аварийно спиране. Водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ” е имал
техническата възможност да възприеме и оцени пътните условия, състоянието
и релефа на пътя преди мястото на произшествието - и без да навлиза в
насрещната пътна лента би предотвратил релизираното ПТП. Според
заключението от техническа гледна точка ПТП е настъпило при следния
вероятен механизъм: Лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ” се е движил по
път II - 15 км.5 + 800 - четирилентово пътно платно, във вътрешната лента в
посока гр. Враца - гр. Оряхово, със скорост около 78 км/ч.; вследствие на
мокра пътна настилка и технически неправомерни действия с волана за
управление, водачът на този лек автомобил губи контрол върху управлението
му, при което автомобила навлиза в лентите за насрещно движение завъртян
под ъгъл от около 45° спрямо оста на пътя и с дясна странична част в областа
на задна врата се удря в предна челна лява ъглова част на насрещно
движещия се в посока гр. Оряхово - гр. Враца в полагащата му се лента за
движение, със скорост от около 65 км/ч., лек автомообил „Фолксваген
Шаран“. Вследствие на настъпилия удар и получените ударни импулси, лек
6
автомобил „Фолксваген Шаран” се отклонява в дясно, напуска пътното
платно и се установява в покой, а лек автомобил „Мерцедес“ продължава
въртеливото си и постъпателно движение на пътното прлатно и се установява
в покой. Според заключението, от техническа гледна точка, причината за
настъпването на процесното ПТП е загуба на контрол върху управлението на
лек автомобил „Мерцедес“ от страна на водача му и навлизане в лентата за
насрещно движение, с което сам е поставил себе си и водача на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ в невъзможност да предотвратят ПТП.
Изслушан в съдебното заседание експертът разясни, че ударът за лек
автомобил "Фолксваген Шаран", в който е била пострадалата, е бил челен и
ударния импулс, който се създава, е успореден на оста на автомобила - отпред
назад, който ударен импулс създава инерционна сила в тялото на водачката.
Според вещото лице при правилно поставен обезопасителен инерционен
триточков колан, с какъвто е снабдена седалката на водача, тялото полита
напред, но този колан не защитава движението на крайниците и главата на
водача. Експертът разясни и какво представлява „камшичния удар” - при
рязко спиране на автомобила тялото на водача на автомобила полита напред,
след което се придвижва назад и главата се връща назад.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и
пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм е разпитана като свидетел М. Х. А. – водачът на лек
автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС, които, макар и лаконични,
съдът кредитира като непосредствени, преки и обективни. Свидетелката си
спомня, че на 20.09.2021 г. е пътувала с лекия си автомобил от гр. Враца в
посока с. Борован, че е валял дъжд и пътната настилка била мокра; спомня си,
че колата й се ударила от пътното платно, завъртяла се и се ударила в друг
автомобил, но не знае какво точно се е случило и причината за удара, нито
какъв е бил другия автомобил и с каква скорост са се движили автомобилите.
От показанията на свидетелката се установи, че в пътния участък, където е
станал удара, не е имало ограничителни знаци и маркировка и че ударът в
нейния автомобил е бил отзад, а в другия автомобил - в предната част. В
резултат на ПТП е имало пострадали и в двата автомобила, на място са дошли
линейки и полиция. Свидетелката твърди също, че не е уведомявала своя
застраховател за станалото ПТП и не знае дали застрахователят й е уведомен
и по какъв начин.
7
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/06/121001288183, по която застрахователят-ответник „ДЗИ - Общо
Застраховане“ ЕАД покрива отговорността на водача на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел “Ц 200 ЦДИ“, с peг. № ВР *** СС - М. Х. А., в периода от
11.05.2021 год. до 10.05.2022 год. (което обстоятелство се установява и от
приложената на л.9 по делото справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд), и настъпването на процесното ПТП на
20.09.2021г., както и неизплащане на дължимото застрахователно
обезщетение от застрахователя към момента на подаване на исковата молба,
поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по
чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
тези обстоятелства. С оглед сключеното споразумение от 03.06.2022г. по
НОХД № 469/2022г. на Районен съд – Враца, с определението по чл.374 ГПК
съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на
основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, вр. с чл.377 от ГПК, и извършването на
деянието, неговата противоправност и вината на водача на МПС М. Х. А. (на
основание чл.300 ГПК).
Установи се също и не е спорно, че със заявление, получено на
11.10.2021г., на основание чл. 380 от КЗ, С. Г. Ц. е предявила пред „ДЗИ -
Общо Застраховане“ ЕАД, гр.София претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените й от процесното ПТП
имуществени и неимуществени вреди, въз основа на която е образувана
застрахователна преписка 43072952100230, но с писмо изх. № 0-92-
1377/20.10.2021 год. същата е уведомена от застрахователя, че за да се
произнесе по случая е необходимо представяне на допълнителни документи
от образуваното по случая досъдебно производство, изброени в писмото. С
молба от 07.09.2022г. по делото ответникът-застраховател заявява, че е
уведомен за настъпилото ПТП на 11.10.2021г. с получаването на претенцията
на ищцата.
За установяване на причинените на ищцата травматични и
неврологични увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение
по делото са представени писмени доказателства (епикризи, амбулаторни
листа, рентгенови снимки, изследвания и др.), назначени са и изпълнени
8
основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи и са събрани гласни
доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че в деня на
ПТП ищцата С. Г. Ц. е насочена от СПО за оперативно лечение в ОТО;
приета е в ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, където е била за
лечение от 20.09.2021 г. до 27.09.2021 г. с диагноза: Счупвания, обхващащи
няколко области от двата долни крайника, закрито, видно от ксерокопие на
Епикриза от ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, ИЗ № 9816. В
епикризата е отразено, че пациентката постъпва в ОТО за оперативно лечение
по спешност поради вътреставно раздробено счупване на лява подбедрица,
разкъсно контузни рани в областта на дясна колянна става и лява
предмишница, като страданието й датира от деня на постъпването, когато е
претърпяла инцидент - пострадала при ПТП като водач на МПС. При
приемането пациентката е била ориентирана за време, място и пространство,
адекватна, спокойна и ориентирана; глава и шия - б.о. Същата е изпитвала
болка и е имала ограничени движения в областта на лява глезенна става;
данни за хематом и костни крепитации в областта на същата; разкъсно
контузни рани в областта на лява предмишница и дясна колянна става. От
направена рентгенография на лява глезенна става е установено бималеоларна
фрактура; от рентгенография на колянна става на дясно коляно - фрактура на
пателата; от рентгенография на ребра - двустранно бял дроб - двете
белодробни половини просветляват добре, фрактура косте 5/6 декс, фрактура
косте 6 син; от рентгенография на колянна става - състояние след фрактура
на патела с метална остеосинтеза. На 21.09.2021 г. на ищцата по спешност е
извършена операция № 1290, под спинална анестезия - открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия, фибула и патела. Следоперативният
период е протекъл гладко, изписана е с подобрение.
На 19.11.2021 г. на ищцата е извършено рентгеново изследване №
1658К/19.11.2021 г. в ДКЦ 1 ЕООД, гр. Враца; на 20.01.2022 г. и на
28.01.2022 г., на ищцата са извършени прегледи от д-р Ю. К., резултатите от
които са отразени в Амбулаторен лист № 210/20.01.2022 г. и Амбулаторен
лист № 301/28.01.2022 г.; поради недостатъчен ефект от рехабилитация в
ИБМП ищцата е насочена за санаториално или болнично лечение.
В периода от 06.02.2022 г. до 13.02.2022г. ищцата е била за лечение в
„Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Вършец с диагноза: Лечение
включващо други видове рехабилитационни процедури; последици от други
счупвания на долен крайник, видно от ксерокопие на Епикриза ИЗ № 248.
9
Като придружаващи заболявалия в епикризата са отразени: множествени
счупвания на подбедрицата. При приемането в това лечебно заведение
ищцата се е оплаквала от болки в областта на двете подбедрици след ПТП
през м. септември 2021 г.; болки и ограничени движения в коленни и
глезенни стави; имала е болезнени и ограничени движения в долни крайници,
водещи до изразен функционален дефицит. Проведени са процедури и
медикаментозно лечение. При изписването - редуциран болков синдром,
подобрени функционални показатели, увеличен обем на активни движения и
подобрена походка и самообслужване. Изписана е с подобрение и дадени
препоръки за ХДР и домашно лечение.
В периода от 25.02.2022 г. до 02.03.2022 г. ищцата е била за лечение в
Неврологично отделение при ПЧМБАЛ - Враца ЕООД с диагноза: увреждане
на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, видно от
ксерокопие на Епикриза ИЗ № 927/2022г. В епикризата е отразено, че от
около 3 месеца пациентката е със силна болка в дясното рамо, която
постепенно се спуснала по дясната ръка; че болката ограничила активните
движения в дясното рамо, била непрекъсната и не се повлиявала от
амбулаторно лечение. От ЕМГ от 01.03.2022 г. - данни преднокоренчева
увреда на С6-ТН1 в дясно с редукция в процента на F-вълните. Проведено й е
медикаментозно лечение и е изписана с подобрение на субективните
оплаквания, овладян болков синдром, подобрен неврологичен статус,
въстановен обем движения в цервикален отдел.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена основна
съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като професионално и
компетентно, изготвено след изследване на материалите по делото и личен
преглед на ищцата, се установи, че в резултат на процесното ПТП ищцата С.
Ц. е получила следните увреждания: 1. Двуглезенно счупване на костите на
лява подбедрица и открито счупване на дясна колянна капачка; 2. Счупване
на 6-то дясно ребро и 7-мо и 8-мо леви ребра и 3. Разкъсно контузна рана на
лява предмишница. Лечението, което е проведено на ищцата, е оперативно
(оперативно наместване и метална фиксация на счупените кости на лява
подбедрица и дясно колянно капаче) и медикаментозно - по време на
болничния престой, както и рехабилитационно - четири месеца след травмата,
за периода отразен в медицинската документация. Според заключението
оздравителния период е както следва: по отношение на счупените ребра -
около един-два месеца; по отношение на счупеното колянно капаче - 45-60
дни; по отношение на счупения глезен - от порядъка на една година, като е
имало обездвижване на двата долни крайника за срок от 30 дни
постоперативно; по отношение на разкъсно-контузните рани - от порядъка на
2-3 седмици. От заключението се установява също, че ищцата е имала
затруднения в движенията на двата долни крайника, респективно при
извършване на дейностите от ежедневието, свързани с тяхната функция, за
период от няколко месеца, както и затрудняване на движенията на снагата,
респективно - дихателната функция на гръдния кош. Към момента на
10
изготвяне на СМЕ, според вещото лице, походката на ищцата е възстановена,
като са налице белези от оперативни интервенции в областта на дясно коляно
върху капачката, в областта на лява подбедрица, в областта на глезенната
става, както и от разкъсно контузна рана на лява предмишница. От
заключението се установява също, че поставената на ищцата диагноза при
престоя й в НО при ПЧМБАЛ – Враца - преднокоренчева увреда на ниво 6-ти
шиен 1-ви гръден прешлен в дясно, в резултат на увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, не може да е
причинена от процесното ПТП, тъй като тази диагноза е поставена 5 месеца
след същото, а такова увреждане се получава непосредствено след инцидента,
вследствие на травма на шийния отдел на гръбначния стълб (такава не е
установена при първоначалния престой на ищцата в здравно заведение). На
въпросите, поставени от ответната страна, касаещи поставянето на
обезопасителен колан, в заключението е отговорено, че по тялото на ищцата
не са описани травматични увреждания от поставен обезопасителен колан,
както и че с оглед степента на деформация на лекия автомобил, механизма на
ПТП и високата контактна скорост, ищцата е била с поставен обезопасителен
колан, като при употребата на същия са отворени и въздушните възглавници,
в следствие на което е получила травмата на гръдния кош, а от деформацията
на купето е получила травмата на долните крайници. Според вещото лице,
ако ищцата е била без поставен обезопасителен колан, биха настъпили по-
тежки увреждания.
Във връзка със заключението, на 12.07.2022 г. на ищцата е извършен
преглед от вещото лице д-р К., при който са установени постоперативни
белези в областта на дясно коляно, в областта на лява глезенна става, с леко
ограничени движения в същата и белег от инцидентна разкъсно-контузна
рана в средата на лява предмишница; походка – самостоятелна. От направена
рьография на дясно коляно е установено състояние след фрактура на дясна
капачка с ОМ; от направена рьография на ляв глезен - състояние след
бималеоларно счупване с ОМ; състояние след счупване на 6-то ребро в дясно
и 7-мо и 8-мо ребра в ляво.
Изслушан в съдебното заседание експертът разясни характера на
отделните травми на двата долни крайника, както и че изпитаните от ищцата
болки не зависят от вида на счупването (вътреставно или извънставно), но
възстановителния период е по-дълъг при вътреставните счупвания. Вещото
лице посочи, че ищцата ще изпитва болки в увредените места при смяна на
времето, при претоварване, повишаване на теглото и други, че няма как да
бъде на 100 % възстановена, както преди, но в случая е възстановена
функционално от тези травми, както и че ограничението при движение на
глезенната става, вследствие на травмата, не пречи на нормалния живот и
придвижване на ищцата. Вещото лице потвърди извода си от заключението,
че уврежданията в междупрешленните дискове са се появили на по-късен
11
етап и не е възможно да са от катастрофата, както и че ако е имало такава
травма, тя би следвало да се прояви веднага след катастрофата и не може да
остане незабелязана.
От заключението на вещото лице д-р Д. Д. – невролог, по назначената и
извършена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, което съдът
приема като професионално и компетентно, изготвено след изследване на
материалите по делото и тези по приложеното наказателно дело и личен
преглед на ищцата, се установи, че няма оплаквания от ищцата и данни от
прегледите й, кореспондиращи с „камшичен удар". Според заключението в
деня на ПТП при прегледите към момента на прием в лечебното заведение не
са отразени данни за наличие на травматични увреди на нервната система и
междупрешленните дискове: в СПО - нервна система без отпадна с-ка; в ОТО
- глава и шия - б.о.; от представената епикриза на Неврологично отделение
при ПЧМБАЛ - Враца ЕООД е отразено, че оплакванията възникват преди
три месеца, т.е. около 2-3 месеца след травмата от ПТП, поради което вещото
лице смята, че заболяването, отразено в епикризата от Неврологично
отделение, не се дължи на увреди, получени в процесното ПТП.
Във връзка със заключението, на 20.09.2022г. на ищцата е извършен
преглед от вещото лице д-р Д. Д., при който е установен ЧМН - без
отклонение; запазена мускулна сила без данни за латентни парези; без
мускулни хипотрофии; СНР умерено живи двустранно еднакви - нормален
неврологичен статус.
Изслушан в съдебното заседание експертът потвърди констатациите си
в заключението, че в медицинската документация няма отразени някакви
непосредствени увреди на нервната система на пострадалата към момента на
инцидента или в първите часове след него, както и извода си, че не може да
приеме наличие на камшичен удар към момента на ПТП. Според вещото лице
уврежданията, които са отразени в епикризата от престояване на ищцата в
Неврологично отделение, не могат да бъдат свързани с процесното ПТП, тъй
като оплакванията й са от три месеца като анамнеза написано, а травмата й е
била преди 6 месеца. Вещото лице разясни, че травмите на мозъка и на
периферната нервна система се проявяват веднага след произшествието, като
травмата на междупрешленните дискове се проявява с т. нар. дискова херния,
която може да се получи и без травма. Според вещото лице е възможно ПТП
да провокира предшестващо заболяване, но признаците му ще се проявят
12
веднага след травмата, след ПТП, но в първите до 24 часа от ПТП ищцата не
е имала такива индикации. Вещото лице е категорично, че при ПТП ищцата
не е имала травма в шията, която да е налагала лечение.
За установяване на преживените от ищцата болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели Ц. К. М. - нейна дъщеря, и К. П. М. – живущ на съпружески начала
с нея.
Свидетелката Ц. М. установи с показанията си, че заедно с К. М. са
отишли на мястото на произшествието, където заварили ищцата в автомобила
й - седяла на шофьорското място и не могла да стане от него; казала само, че
не може да диша. При престоя си в ортопедичното отделение ищцата не
могла да се обслужва и се оплаквала, че не може да диша, че всичко я боляло
- краката, ръката й била сцепена, имала главоболие през цялото време, че
дясната ръка я боли и не могла изобщо да я мърда. Свидетелката установи, че
след изписването на майка й от болницата я прибрали в дома й - била с два
гипсирани крака, лежала на легло и не могла да върши абсолютно нищо.
Двамата със съпруга й я повдигали, къпали, обслужвали и хранели до третия
месец, след което ищцата започнала да сяда, но не могла да става. Според
свидетелката през цялото време ищцата изпитвала силни болки, приемала
болкоуспокояващи, не могла да спи и имала кошмари; изпитвала същите
болки, които изпитвала и при престоя си в отделението. След третия месец
ищцата вече могла да става и да сяда в инвалидната количка с помощта на
близките й, а след това използвала патерици и проходилка; проходила без
патерици през м. февруари - март тази година. От показанията на
свидетелката се установи също, че след катастрофата ищцата била много
стресирана, сънувала кошмари, не искала да се качи повече в кола, а когато се
качвала на кола, било за кратко разстояние, изпитвала страх и искала да се
намали скоростта. Според свидетелката към деня на разпита майка й не е
възстановена нито психически, нито физически, когато ходи повече време
започват да я болят краката, изпитва страх от коли, още си спомня за
катастрофата и се разстройва, плаче когато си спомни.
Свидетелят К. М. установи, че заедно с дъщеря си отишъл на мястото,
където се е случило ПТП; заварил ищцата уплашена, не могла да говори,
говорила тихо и бавно; оплаквала се от болки в ребрата; и двата й крака били
счупени и не могла да слезе от колата. При престоя си в болницата ищцата не
13
могла да прави нищо, изпитвала болки в лявата ръка най-вече; дясната й ръка
била здрава. След изписването й от болница докарали с количка ищцата в
дома й; същата нищо не могла да прави. Според свидетеля ищцата изкарала
на легло малко повече от 3 месеца, след което започнала да се обръща наляво
и надясно; към четвъртия месец започнала да седи и да я изправят; към петия
месец вече я изправяли да стои като й помагали; след петия месец ищцата
ползвала патерици и постепенно към 5-6 месец започнала да стои и да прави
по няколко крачки, като не се движила нормално, а също и сега. Свидетелят
установи с показанията си, че ищцата била много уплашена от катастрофата,
страхувала се да не я ударят отново, а когато я возели с автомобил, искала да
я карат с по-ниска скорост. Свидетелят установи също, че ищцата си обръща
главата много бавно и изпитва болки в дясното рамо, които започнали
известно време след катастрофата, след като не се е движила. Ищцата също
имала болки в краката, дишала трудно и така било най-малко 2-3 месеца след
катастрофата. Също така след катастрофата ищцата станала по-нервна, не
била същата; често си спомня за катастрофата и не я забравя. Свидетелят
твърди, че към момента на разпита състоянието на ищцата не е както било
преди катастрофата; изпитвала страх от слизане по стълби, има болки в
краката, а болката в дясното рамо продължава, особено сутрин, когато стане
от леглото. Свидетелят твърди също, че е виждал белези от колан на корема
на ищцата.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката им
родствена и съпружеска връзка с ищцата и обстоятелството, че същите не
кореспондират напълно с установеното в заключенията на вещите лица, с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
За установяване на направените разходи за лечението на ищцата по
делото са приложени фактури с касов бон към тях на името на С. Г. Ц., на
обща стойност 566.81 лв., както следва: Фактура № **********/13.10.2021 г.
на „Мултитрейд Варна“ ЕООД на стойност 12.77 лв. за лекарствени средства;
Фактура № **********/30.09.2021 г. на „Мултитрейд Варна“ ЕООД на
стойност 12.09 лв. за лекарствени средства; Фактура №
**********/29.09.2021 г. на „Мултитрейд Варна“ ЕООД на стойност 162.01
14
лв. за лекарствени средства; Фактура № **********/29.09.2021 г. на
„Мултитрейд Варна“ ЕООД на стойност 15.29 лв. за лекарствени средства;
Фактура № **********/25.12.2021 г. на „Мултитрейд Варна“ ЕООД на
стойност 17.25 лв. за лекарствени средства; Фактура №
**********/08.10.2021 г. на „Мултитрейд Варна“ ЕООД на стойност 51.97 лв.
за лекарствени средства; Фактура № **********/03.10.2021 г. на
„Мултитрейд Варна“ ЕООД на стойност 25.25 лв. за лекарствени средства;
Фактура № **********/20.10.2021 г. на „Мултитрейд Варна“ ЕООД на
стойност 73.59 лв. за лекарствени средства; Фактура №
**********/31.10.2021 г. на „Мултитрейд Варна“ ЕООД на стойност 8.33 лв.
за лекарствени средства; Фактура № **********/06.02.2022 г. на „СБР ПК“
ЕАД на стойност 40.60 лв. за потребителска такса; Фактура №
**********/06.02.2022 г. на „СБР НК“ ЕАД на стойност 56.00 лв. за такса
избор стая; Фактура № **********/12.12.2021 г. на „Фарматика“ ООД на
стойност 71.66 лв. за лекарствени средства; Фактура №
**********/22.11.2021 г. на МБАЛ „Христо Ботев“ АД - Враца на стойност
20.00 лв. за копие на диск. В съдебното заседание вещото лице по
изпълнената основна съдебно-медицинска експертиза заяви, че фактурите
отразяват стандартни лекарства, които са аналгетици, болкоуспокояващи,
противотромбоцитни, витамини за подсилване, потребителска такса и
превързочни материали, които са свързани с лечението на ищцата.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищцата от 11.10.2021г. и отказ на застрахователя да определи и
15
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, гр.София.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди и 4.
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.
383, ал.1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото по чл.
381 НПК има последиците на влязла в сила присъда.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 300 ГПК
намира, че съдържащите се в одобреното от съда споразумение от
03.06.2022г. по НОХД № 469/2022г. на Районен съд – Враца, I-ви нак. състав,
констатации относно извършването на твърдяното в исковата молба деяние
(механизмът на процесното ПТП от 20.09.2021), неговата противоправност и
вината на водача на лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС М.
Х. А. са безспорни обстоятелства и не подлежат на доказване в това
производство, което е обявено на страните, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от
ГПК, с определението по чл.374 ГПК. Механизмът на настъпване на
процесното ПТП беше изцяло потвърден и от приетото по делото заключение
на авто-техническата експертиза.
16
Като взе предвид, че транспортните престъпления по чл.343, ал.3, буква
„а“, вр. чл. 342, ал.1 от НК са резултатни, т. е. елемент от фактическия състав
е именно наличието на тежка или средна телесна повреда /в случая средна/,
настоящата инстанция намира, че следва да се считат за доказани в хода на
настоящото производство при разглеждане на гражданските последици от
извършеното деяние досежно имуществената отговорност на деликвента,
също и причинените на С. Г. Ц. телесни увреждания, посочени в одобреното
от наказателния съд споразумение по чл. 381, ал.5, вр. чл.384, ал.1 от НПК, а
именно: двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица, за което е
претърпяла оперативно—ортопедично увреждане, причинило й трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок повече от 1 месец;
счупване на дясно колянно капаче, за което е претърпяла оперативно-
ортопедично увреждане, причинило й трайно затруднение на движенията на
долен десен крайник за срок повече от 1 месец и счупване на три ребра в
двустранно /5-то и 6-то десни и 6-то ляво/, които увреждания са й причинили
трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 1 месец,
както и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
водача на лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС и телесното
увреждане на ищцата. Формираната трайна съдебна практика на ВС /Решение
№ 896/26.03.1971 г. по гр. д. № 130/1971 г. на І г. о., Решение № 2293 от
15.11.1976 по гр. д. № 1789/76 на І г. о., Решение № 53 от 02.11.1981 г. на
ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д. № 1366/1979 г. -І г. о.,
Решение № 2759/26.09.1981 г. по гр. д. № 2095/1981 г. -І г. о./ е, че влязлата в
сила присъда /респ. споразумение или решение по чл.78а НК/ относно
размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд, само когато размерът на вредите е
елемент от фактическия състав на престъплението. Причинените на ищцата
травматични увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача
на лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС и тези увреждания
бяха изцяло потвърдени и от приетото по делото заключение на съдебно-
медицинската експертиза. Ето защо и съдът приема, че по делото е
установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на М. Х.
А., на 20.09.2021 год., на ищцата са причинени описаните в одобреното от
съда споразумение от 03.06.2022г. по НОХД № 469/2022г. на Районен съд –
17
Враца, I-ви нак. състав травматични увреждания.
Установява се също от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че единствената причина за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на лекия автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС
- загуба на контрол върху управлението на лекия автомобил и навлизане в
лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещият се лек
автомобил “Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата
по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
18
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищцата С. Г. Ц. е получила двуглезенно счупване
на костите на лява подбедрица и открито счупване на дясна колянна капачка;
счупване на 6-то дясно ребро и 7-мо и 8-мо леви ребра и разкъсно контузна
рана на лява предмишница. За посочените увреждания ищцата е претърпяла
оперативно-ортопедично и медикаментозно лечение по схема, съобразена с
посочените увреждания, както и рехабилитационно лечение по повод
счупванията на долните крайници. Ищцата е била хоспитализирана в ОТО
при МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца от 20.09.2021 г. до 27.09.2021 г. и в
„Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Вършец от 06.02.2022 г. до
13.02.2022г. за рехабилитация, или общо 14 дни. На ищцата е извършена една
операция - на 21.09.2021 г. - открито наместване на фрактура и метална
фиксация на счупените кости на лява подбедрица и дясно колянно капаче.
Оздравителният период по отношение на счупените ребра е около един-два
месеца; по отношение на счупеното колянно капаче - 45-60 дни; по отношение
на счупения глезен - от порядъка на една година, като е имало обездвижване
на двата долни крайника за срок от 30 дни постоперативно; по отношение на
разкъсно-контузните рани - от порядъка на 2-3 седмици. Ищцата е имала
затруднения в движенията на двата долни крайника, респективно при
извършване на дейностите от ежедневието, свързани с тяхната функция, за
период от няколко месеца, както и затрудняване на движенията на снагата,
респективно - дихателната функция на гръдния кош. При извършения на
ищцата преглед от вещото лице по изпълнената основна съдебно-медицинска
експертиза е установено, че ищцата е възстановена функционално от
травмите, причинени й от ПТП, че походката й е възстановена като има леко
ограничени движения в лява глезенна става, вследствие на травмата, които не
й пречат на воденето на нормален живот и при придвижване, както и че са
останали белези от оперативните интервенции и от разкъсно-контузните
рани, причинени от ПТП. Вещото лице посочи, че ищцата ще изпитва болки в
19
увредените места при смяна на времето, при претоварване, повишаване на
теглото и други и че не може да бъде на 100 % възстановена, както преди
ПТП.
При определяне на действителния размер на моралните вреди,
причинени на ищцата от уврежданията, не следва да се включват болките и
страданията, които същата търпи от увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел с радикулопатия, установено с Епикриза ИЗ №
927/2022г. на ПЧМБАЛ - Враца ЕООД, където ищцата е била на лечение в
периода от 25.02.2022 г. до 02.03.2022 г., тъй като липсва причинно-
следствена връзка между тези увреждания и процесното ПТП. Този извод се
налага от заключенията на вещите лица по изпълнените основна и
допълнителна съдебно-медицинска експертизи и от заявленията на същите в
съдебните заседания, според които посоченото увреждане не може да е
причинено от процесното ПТП, тъй като е установено 5 месеца след същото,
а непосредствено след инцидента при първоначалния престой на ищцата в
здравното заведение не е установена травма на шийния отдел на гръбначния й
стълб.
При определяне справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
хоспитализацията на ищцата С. Г. Ц. в здравни заведения, извършената
операция и останалото до настоящия момент физическо леко ограничение в
движението в лява глезенна става, възрастта й - 52 години към момента на
настъпване на ПТП, в която същата е била работоспособна и активна, както и
свързаните с периода на възстановяване интензивни болки, страдания и
неудобства от битово и хигиенно естество, зависимостта от чужда помощ в
ежедневното обслужване, отражението на всичко това върху личния и семеен
живот на ищцата; също и нарушенията в съня й от травмиращото събитие и
страха от пътуване с автомобил, както и икономическите условия в страната
към момента на настъпване на вредите – 2021г. и като ориентир съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия. От друга страна
следва да бъде отчетено, че възстановяването на ищцата е протекло без
усложнения в обичайния период за тези травми и благоприятната прогноза за
пълното им възстановяване, като не са ангажирани доказателства
нарушенията в съня и страха от пътуване с автомобил да са обусловили
душевни страдания или развитие на психиатрично заболяване или други
сериозни нарушения в психо-емоционалната сфера на пострадалата.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливото в
случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер 40 000 лева. Този размер на
20
обезщетението към 2021 г. е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед
икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на
ищцата неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до
неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените имуществени вреди в общ размер 566.81 лева, които са за
лечение, потребителски такси, лекарствени средства и др. В подкрепа на
твърденията за извършени разходи ищцата е представила съответни
доказателства - фактури с фискални бонове за платени лекарствени средства,
за потребителска такса и др. на обща стойност 566.81 лева. Посочените суми
са заплатени от ищцата С. Г. Ц.. Установи се също така, от заявлението на
вещото лице по изпълнената основна съдебно-медицинска експертиза в
съдебното заседание, че фактурите отразяват стандартни лекарства,
потребителска такса и превързочни материали, които са свързани с лечението
на ищцата. Следователно, посочените във фактурите разходи са във връзка с
причинените на ищцата травми от настъпилото ПТП. С оглед изложеното,
застрахователят дължи на ищцата обезщетение за причинените от процесното
ПТП имуществени вреди в претендирания размер от 566.81 лева.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
21
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат /за „изключителен
принос”/ от страна на пострадалата, като водач на лек автомобил “Фолксваген
Шаран“ с рег. № ВР *** АТ, като в молба от 04.10.2022г. на застрахователя е
наведено твърдение, че същата е пътувала без поставен предпазен колан по
време на настъпването на ПТП.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищцата, като водач на лек автомобил “Фолксваген Шаран“ с рег.
№ ВР *** АТ, е била без поставен предпазен колан. Напротив, от
заключението на вещото лице по назначената и извършена основна съдебно-
медицинска експертиза се установи, че с оглед степента на деформация на
лекия автомобил, механизма на ПТП и високата контактна скорост, ищцата е
била с поставен обезопасителен колан, като при употребата на същия са
отворени и въздушните възглавници, в следствие на което е получила
травмата на гръдния кош, а от деформацията на купето е получила травмата
на долните крайници. Според вещото лице, ако ищцата е била без поставен
обезопасителен колан, биха настъпили по-тежки увреждания.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, гр.София да
заплати на ищцата С. Г. Ц. обезщетение за неимуществени вреди 40 000 лева.
За горницата над уважения размер до предявения размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 150 000 лв., частичен от 180 000 лева, искът не е
доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи
в предявения размер, като се осъди ответното дружество „ДЗИ - Общо
Застраховане“ ЕАД, гр.София да заплати на ищцата С. Г. Ц. обезщетение за
имуществени вреди 566.81 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на главните претенции, като основателни
следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за присъждане на законна
лихва върху дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди.
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетенията за
22
имуществени и неимуществени вреди, считано от 27.09.2021 г. (датата, на
която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с чл.430, ал.1 от КЗ), евентуално
от 11.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумите.
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3 месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/.
Застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 11.10.2021
г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице (л. 8). С
писмо от 20.10.2021г. (л.7), т.е. в рамките на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1
КЗ, застрахователната компания е отказала да изплати исканото обезщетение.
От тази дата следва да се начислява обезщетението за забава до
окончателното изплащане на обезщетенията.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата не е направила разноски по делото, поради това, че не дължи
такива, на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищцата, с начислен ДДС,
тъй като адв. К. е регистрирана по ЗДДС, което се установява от приложеното
към делото удостоверение за регистрация. Видно е от приложения договор за
правна защита и съдействие от 22.05.2021 г., сключен между адв. П. К. - САК
и ищцата, че са уговорени безплатно процесуално представителство и защита
по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата
/ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в
материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена
безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи
разноски, както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което
съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение,
23
което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на самия
адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът
това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1
ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с § 2а от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 2096,40 лв. с
ДДС. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати посочената сума на пълномощника на
ищцата адв. П. К. от САК.
Преди изчисляване на разноските, които ищцата дължи на ответника по
делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в
съдебното заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника е в размер 5449,60 лв. с ДДС, видно от представените по делото два
договора за правна защита и съдействие от 24.04.2022г. и от 19.09.2022г.,
фактури и платежни нареждания към тях, а съгласно чл. 7, ал.2, т.5 вр. с § 2а
от Наредба № 1/09.07.2004г. при заведен иск за сумата 150 566, 81 лв. (с
оглед направеното увеличение на иска за неимуществени вреди), минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 5449,60 лв. с ДДС. Следователно
платеният от ответника адвокатски хонорар е в размер на горепосочения
минимум, поради което възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника е
неоснователно.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи и за възнаграждение и разноски на свидетел
24
в общ размер 430, 00 лв., поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата му дължи направените по делото разноски по съразмерност в размер
314, 15 лв. за възнаграждение на вещите лица и за възнаграждение и разноски
на свидетел и 3981, 33 лв. с ДДС адвокатското възнаграждение.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищцата не дължи държавна такса и разноски на основание чл. 83,
ал.1, т.4 ГПК, то на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр. Враца по съразмерност 1622,67 лв. държавна такса, както и
202, 07 лв. разноски за възнаграждение на вещите лица по трите експертизи.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В., ДА ЗАПЛАТИ на
С. Г. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата 40 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата 566.81 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени й в резултат на ПТП на 20.09.2021 г. около 16:30 ч. на път
II-15, км. 5.800, отсечка между гр. Враца и гр. Оряхово, между лек автомобил
марка “Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, с peг. № ВР *** СС, управляван от
М. Х. А., и лек автомобил „Фолксваген Шаран” с peг. № ВР *** АТ,
управляван от С. Г. Ц., дължимо по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица №
BG/06/121001288183 със срок на валидност от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 20.10.2021г.
до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
25
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.
380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 40 000,
00 лв. до пълния претендиран размер от 150 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В., ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат П. Д. К. от САК, с адрес: гр.***, сумата 2096,40 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на С. Г. Ц. с ЕГН ********** - ищца по т.д.
№ 62/2022г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА С. Г. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В., разноски по съразмерност
в размер 314, 15 лв. за възнаграждение на вещите лица и за възнаграждение и
разноски на свидетел и 3981, 33 лв. с ДДС адвокатското възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В., ДА ЗАПЛАТИ
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
държавна такса в размер 1622,67 лв. и разноски за възнаграждение на вещите
лица по трите експертизи в размер 202, 07 лв., съразмерно на уважената част
от исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист
при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
26