Решение по дело №172/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 166
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20207100700172
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                Р Е Ш Е Н И Е

                                  166

                                 26.06.2020 г., гр. Добрич

            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Добрич, в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, I състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА                                   

при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 172 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „****“ АД, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция: Шабла, Рибарско селище, административна сграда на „**“ АД, електронен адрес: ****, представлявано от М.В.М. – изпълнителен директор,  против Ревизионен акт № Р – 03000319003645 – 091 – 001/ 12.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 24/ 12.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП.

С жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон ЗДДС, в сила за данъчните периоди от 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г., от 01.12.2013 г. до 31.10.2018 г. и от 01.02.2019 г. до 31.07.2019 г.

Жалбоподателят сочи, че за периода от 01.12.2013 г. до 31.07.2019 г. услугите, за които „****" АД е получило фактури са, както следва: абонаментна такса за поддържане на софтуер от фирма **** АД, абонаментна такса за консултански услуги от фирма **** ЕООД, платена нотариална такса на нотариус Светлана Димова, куриерска услуга, извършена от фирма „****" ООД и **** АД, фактура от фирма „****" ООД за извършена одиторска услуга, фактура за издаване на ел. подпис от фирма „Информационно обслужване" АД. Признава, че към момента на ревизирания период дружеството не разполага с други активи, освен земи и няма реализирани приходи от основна дейност, като текущото финансиране на „****" АД се осъществява посредством налична, актуална банкова сметка ***. Заявява, че дружеството не е извършвало други доставки за периода, тъй като за посочения период не е осъществявало друга дейност. Същевременно оспорва констатациите  в ревизионния доклад, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит от „****“ АД, като позоваването е на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Настоява, че на основание чл. 69, ал. 1 ЗДДС правилно е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит за получените доставки, поради това че се очаква в бъдеще да предоставя облагаеми доставки, при реализиране на проекти, свързани с използване на апортираните в капитала му земи, като услугите, които ползва, са свързани с бъдещото използване на земите и благодарение на тях би се достигнало до извършване на бъдеща дейност. Твърди, че дружеството е щяло да бъде получател на процесните услуги, дори да не е предоставило парични средства срещу лихва на горецитираните дружества, от което черпи извод, че получените услуги са пряко свързани с основната дейност на дружеството, а не с извършените освободени доставки, респективно за начисления за тях данък възниква право на пълен данъчен кредит. Позовава се на Решение от 15 януари 1998 г. на СЕО/СЕС по дело С-37/95 Ghent Coal Terminal, според което правото на данъчен кредит, веднъж възникнало, не може да бъде поставяно под въпрос, дори и при неизвършване на последващи облагаеми доставки, поради обстоятелства, които не зависят от волята на данъкоплатеца. В тази връзка сочи, че развитието на стопанската дейност на дружеството е в зависимост от приемането на Общия устройствен план на община Шабла и тъй като към настоящия момент не е налице реализация на проекта по независещи от дружеството причини, чиито реални намерения са да извършва облагаеми доставки, то оспореният РА е неправилен.

Жалбоподателят настоява, че са налице всички законови условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 71 от ЗДДС - дружеството притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Размерът на ползвания пълен данъчен кредит е включен при определяне на резултата в СД по чл. 125 за съответния данъчен период. Данъчните документи са отразени в отчетните регистри - дневници за покупки, съгласно изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 2 и чл. 124, ал. 4 от ЗДДС. В подкрепа на своята теза изтъква и, че за дружеството възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит по отношение на процесните услуги с оглед разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и 2 от ППЗДДС, в които са посочени случаи на доставки, които не се включват в оборотите по чл. 73, ал. 3 и 4 от ЗДДС и не участват при изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит. Указва на чл. 64, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС и претендира, че за целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС в оборота по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от закона не се включват доставките на финансови услуги, които са с инцидентен характер. Твърди, че предоставените от дружеството паричен заем и депозит са със съпътстващ (инцидентен) характер, предвид което и с аргумент от горното неправилно в ревизионния доклад му е отказано правото на данъчен кредит, включен в обхвата на ревизията.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. **, ДАК, която поддържа жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, представя молба чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт Х.М. - С. (л. 42), в която оспорва жалбата по съображенията, изложени в становището на Директора на Дирекция ОДОП – Варна. Настоява, че през ревизирания период м.12.2013 г. – м.07.2019 г. дружеството е декларирало единствено освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, посочени в кл.19 от СД по ЗДДС. Добавя, че съгласно представени от ревизираното лице писмени обяснения, дружеството не е извършвало други доставки за периода, освен отчетените освободени доставки, тъй като не е осъществявало друга дейност. Обръща внимание, че формираните от дружеството приходи са единствено по сключени договори за заем, като сочи, че това обстоятелство се установява и от обявените в Търговския регистър Отчети за приходите и разходите, в които са декларирани само приходи от лихви, но не и такива от продажби на стоки и услуги. С оглед изложеното счита, че жалбоподателят не формира  приходи от облагаеми доставки, а осъществява само освободени такива, поради което се приравнява на краен потребител и следва да понесе тежестта на данъка. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1117.19 лв., определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 19 573.15 лв. и прави възражение за прекомерност, в случай че жалбоподателят претендира разноски за адвокат.(л. 42 – 43)

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С вх. № 1413 от 22.06.2020 г. представя Писмени бележки, в които доразвива доводите си за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение в посочения по – горе размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: 

                   Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319003645-020-001/ 13.06.2019 г., изменена със Заповеди № Р-03000319003645-020-002/ 26.08.2019 г., № Р-03000319003645-020-003/ 19.09.2019 г. на „****" АД е извършена ревизия за определяне на задълженията за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г., от 01.12.2013 г. до 31.10.2018 г. и от 01.02.2019 г. до 31.07.2019 г., приключила с издаване на обжалвания РА.

За констатациите от ревизията е съставен РД № Р-03000319003645-092- 001/ 26.11.2019 г. (л. 23 - 13, т. І от административната преписка).  Жалбоподателят е получил РД на 26.11.2019 г., видно от приложената в административната преписка Разписка.(л. 12, т. І)

Срещу РД е подадено Възражение с вх. № 56174/ 11.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП Варна (л.11 - 9, т. І), което е оставено без уважение, като в резултат е издаден РА № Р-03000319003645-091-001/ 12.12.2019 г. (л. 7 – 2, т. І), с който са установени допълнително задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит, общо в размер на: главница 12 645.31 лв. и лихви в размер на 4 208.22 лв.

РА е получен от дружеството на 02.01.2020 г., видно от Разписката по делото.(л. 1, т. І)

В законоустановения срок РА е обжалван по административен ред изцяло (л. 19 – 21) с искане да бъде отменен.

Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е счел същата за неоснователна. Обсъдил е събраните доказателства и направените възражения, съответно мотивите в оспорения административен акт и е стигнал до извода, че констатациите и заключенията на ревизиращите органи са правилни, обосновани и законосъобразни.

В резултат е издадено оспореното пред Административен съд – Добрич Решение № 24/ 12.03.2020 г., връчено на ДЗЛ на 16.03.2020 г. по електронен път. (л. 12)  

Административният орган е приел, че през ревизирания период м. 12.2013 г. - м.07.2019 г. дружеството е декларирало единствено освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, посочени в кл.19 от СД по ЗДДС (предоставяне на парични средства под формата на лихвени заеми на свързани предприятия), като е отбелязал, че съгласно представени от ревизираното лице писмени обяснения, дружеството не е извършвало други доставки за периода освен отчетените освободени доставки, тъй като не е осъществявало друга дейност.

Анализирал е представените от „****" АД първични счетоводни документи и регистри, за които органите по приходите са констатирали, че в дневниците за покупки и СД по ЗДДС дружеството е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици:

-         „****" ЕООД, по договор за консултантски услуги от 01.12.2007 г., предоставяни на ДЗЛ от „****“ ЕООД (л.35 – 31, т. І), вкл. абонаментна заетост съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора. Издаваните фактури са с предмет „абонаментна такса по договор";

-         „****" АД, по договор от 07.03.2011 г.. (л.30 – 26), относно ползване и поддръжка на програмен продукт. Издаваните фактури са с предмет „абонаментна месечна поддръжка";

-         „****" ООД - издаваните фактури са с предмет на доставка - одиторска услуга;

-         „****" ООД - издаваните фактури са с предмет „куриерски услуги“;

-         „**" АД - издаваните фактури са с предмет „банкови услуги“;

-         „Информационно обслужване" АД - издаваните фактури са с предмет на доставка „издаване и управление на УКЕП, смарт карта, годишен абонамент“;

-         предоставени услуги от нотариус Светлана Димова (л.465, т.ІІ; л.382, т.ІІ; 79, т. І);

-         „**, фактура (л.459, т. ІІ) с предмет „изследване на териториален обхват на защитени зони".

След анализ е изложил становище, че е правилен изводът на органите по приходите, че по процесиите доставки с предмет: месечен абонамент за консултантски услуги и поддръжка на софтуер; одиторски, куриерски и банкови услуги, са осъществени действително облагаеми доставки, по които е извършено плащане, но не се установява наличие на третата предпоставка, за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, а именно - използването на получените доставки за последващи облагаеми доставки. Указал е, че материалните предпоставки за приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, са да бъде реално извършена доставка от регистрирано по ЗДДС лице, тази доставка да е облагаема и предметът на доставката да е използван за последващи доставки, за целите и в рамките на извършваната от лицето икономическа дейност, като последващите доставки също да са облагаеми. Позовал се е на Решение на Съда на ЕС по дело С- 285/11 за условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, а именно когато се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност, като е отразил, че в конкретния случай именно последното условие не е изпълнено. Според ответника липсата на последното условие се потвърждава и в обяснения от страна на жалбоподателя. Изложил е мотиви защо смята за неоснователно възражението на жалбоподателя, че разпоредбите на ЗДДС не обвързват със срок упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит по получена облагаема доставка и използването ѝ за извършвани облагаеми доставки, като е почерпил довод от решение на СЕС от 16 февруари 2012г. по дело СГ-118/11. Същевременно е изложил мотиви защо счита Решение по дело С-37/95 на СЕС, на което се е позовал жалбоподателят,  за неотносимо към предмета на спора, а именно, поради това че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, че процесните услуги са му предоставени с инвестиционна цел. Добавил е, че видно от предмета, посочен в спорните фактури, получените услуги представляват текущ разход за дейността на дружеството. В резултат е потвърдил изцяло Ревизионен акт № Р-03000319003645-091-001/ 12.12.2019 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от **** на длъжност началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и **** на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, с който са установени дължимите от „****" АД задължения.

Срещу РА, потвърден с Решение № 24/ 12.03.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, е подадена жалба на 30.03.2020 г. от ДЗЛ.

                   В хода на   съдебното производство като доказателства по делото са приети представените с административната преписка писмени документи и електронен носител. Страните не сториха искания за събиране на други доказателства, извън събраните по административната преписка.

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, след оспорване на РА по административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване на РА. 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. 

По делото няма спор относно компетентността на органа, издал оспорения акт. Представени са доказателства в тази насока, за които е налице изрично изявление от жалбоподателя в съдебно заседание, че не ги оспорва, съответно не оспорва наличието на компетентност.

Няма спор по делото по отношение обхвата на ревизията и периода на ревизиране. Съответно няма спор по отношение размера на определените с РА задължения.

При така събраните доказателства и установеното за спорно и безспорно, се налагат следните правни изводи:

Спорът между страните е изцяло правен и се състои в това дали спорните фактури за извършени в полза на дружеството услуги отговарят на условията по тях да бъде признато право на данъчен кредит. По предмета и реализирането на удостоверените с фактурите услуги спор няма.

Дружеството е учредено на 04.09.2007 г., на която дата е регистрирано в Търговския регистър на фирменото отделение на Добричкия окръжен съд по ф. д. № 1171 по описа на Добричкия окръжен съд. Предметът му на дейност се състои в организиране на спортни и развлекателни мероприятия, атракционна дейност в областта на спорта и туризма, изграждане на голф игрища и прилежащи съоръжения, извършване на туристически услуги, хотелиерство и ресторантьорство, проектиране, строеж, обзавеждане, покупка и продажба на недвижими имоти, реклама, консултантски и информационни услуги, маркетинг и инженеринг, търговско представителство и агентиране.

При изрично изявление в обясненията на ДЗЛ, в жалбата и в съдебно заседание, дружеството не е извършвало дейност по предмета, регистриран в ТР.

Свързани лица на дружеството са „**" АД - акционер в ТД и Община Шабла - акционер в ТД.

През ревизирания период ДЗЛ има приходи и разходи, както следва:

Приходите са само от лихви, като за осчетоводяване на приходите е заведена с-ка 721-  „Приходи от лихви". Лихвите са по Договор за депозит между дружеството и „**" АД от 15.09.2009 г.(л. 26 – 25, т. І) и Договор за заем от 19.05.2016 г. между дружеството и „**“ ЕООД (л. 24, т. І)

Разходите са по цитираните по – горе фактури за доставчици на услуги.

Няма твърдения, нито доказателства за друг вид дейност.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Данъчният кредит е уреден в Глава Седма на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

Същевременно с текста на чл. 69, ал. 1 ЗДДС законодателят е разписал, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави; 2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57; 3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

При така разписаните предпоставки за приспадане на данъчен кредите се налага изводът, че кумулативно следва да са налице следните условия: реално извършена доставка от регистрирано по ЗДДС лице, тази доставка да е облагаема и предметът на доставката да е използван за последващи доставки, за целите и в рамките на извършваната от лицето икономическа дейност, като последващите доставки също да са облагаеми. С оглед тези условия основният принцип е, че може да се приспада ДДС за получени доставки на стоки или услуги, използвани от данъчнозадълженото лице за последващи, облагаеми доставки. В случая не е изпълнено условието на принципа. Дружеството може да приспадне дължимия за доставените му стоки или услуги ДДС, ако те се използват за целите на неговата икономическа дейност. Критерият, изведен от използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. При сделка, състояща се в получаването на услуга, каквито са в случая доставките, получени от жалбоподателя, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получена доставка, както и да се определи обхватът на това право. Такава пряка и непосредствена връзка обаче не се установява. Това е така, защото извършените от дружеството доставки са такива по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съгласно който  освободена доставка е 1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг. Приходите на дружеството са единствено и само от договор за депозит/ заем, чрез получаване на лихви, т.е. изцяло изпълняват условието на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и представляват освободени доставки. Правилно е позоваването на ответника на §. 1 от диспозитива на Решение С-118/11, с което СЕС е постановил, че член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че получените услуги се използват за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването им за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Такава пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получената доставка са включени в цената на конкретни извършени последващи облагаеми доставки или в цената на стоките и услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. В този смисъл неоснователно е възражението на дружеството, че извършените от него сделки са във връзка с бъдещата му дейност, която то не може да осъществява към момента поради обективни причини. Само намерението да бъдат извършвани за в бъдеще облагаеми доставки, за което настоява жалбоподателят, не е достатъчно. Връзката трябва да е пряка, непосредствена, конкретна, за да бъде признато правото на данъчен кредит. В случая, процесиите фактури са издадени във връзка с куриерски услуги, банкови услуги, смарт карти, годишен абонамент и др., поради което с оглед предмета на фактурите те няма как да бъдат обвързани с последващи облагаеми доставки на данъчно задълженото лице, тъй като липсват такива. Процесните разходи се явяват текущи разходи, обслужващи дейността на дружеството за ревизирания период, от която дейност категорично липсват приходи във връзка с извършване на облагаеми доставки. За упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно наличието на условията по чл. 71 от ЗДДС дружеството да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред, размерът на ползвания пълен данъчен кредит да е включен при определяне на резултата в СД по чл. 125 за съответния данъчен период, съответно данъчните документи да са отразени в отчетните регистри - дневници за покупки, съгласно изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 2 и чл. 124, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: 1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта.  По аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 от с.з., макар и да са изпълнени условията на чл. 69 ЗДДС, чл. 71 ЗДДС или чл. 74 ЗДДС, за получените от дружеството услуги не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл неоснователно е позоваването на жалбоподателя на  Решение от 15 януари 1998 г. на СЕО/СЕС по дело С-37/95 Ghent Coal Terminal, според което правото на данъчен кредит, веднъж възникнало, не може да бъде поставяно под въпрос, дори и при неизвършване на последващи облагаеми доставки, поради обстоятелства, които не зависят от волята на данъкоплатеца, тъй като в процесния случай правото на данъчен кредит не е възникнало.

Неоснователно е и възражението, почерпано от чл. 64, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС, с което се претендира, че за целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС в оборота по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от закона не се включват доставките на финансови услуги, които са с инцидентен характер и се твърди, че предоставените от дружеството паричен заем и депозит са със съпътстващ (инцидентен) характер, предвид което неправилно му е отказано правото на данъчен кредит. Видно от доказателствата по делото, депозитът е от 2009 г. и продължава през ревизирания период, а договорът за заем е от 2016 г., като в анекс от 2018 г. е приет срок за изплащане до 31.12.2019 г., т.е. не се касае за финансови услуги с инцидентен характер, както настоява жалбоподателят.

С оглед горното, доколкото по делото спор по фактите няма, то изводите на ревизионния екип, че дружеството не формира  приходи от облагаеми доставки, а осъществява само освободени такива, поради което се приравнява на краен потребител и следва да понесе тежестта на данъка, са правилни и в съответствие с приложимото материално право.

Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника. Предвид материалния интерес и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 1117.19 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева и 19 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, на основание чл. 160 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Добрич, І състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „****“ АД, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция: Шабла, Рибарско селище, административна сграда на „**“ АД, представлявано от М.В.М. – изпълнителен директор,  против Ревизионен акт № Р – 03000319003645 – 091 – 001/ 12.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 24/ 12.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция: Шабла, Рибарско селище, административна сграда на „**“ АД, представлявано от М.В.М. – изпълнителен директор, да заплати на Дирекция "ОДОП" - Варна към ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 1117.19 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева и 19 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му. 

 

 

СЪДИЯ: