№ 13
гр. Кюстендил, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231500600596 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда № 22/16.06.20231 г., постановена от Кюстендилския
районен съд по НЧХД № 1184/2021 г. на КнРС подсъдимата З. Т. С. от гр. С.
е призната за виновна в това, че на 06.07.2021 г. в сК., К. община е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Т. В. Г.- „*********“, в негово
присъствие, с което е извършила престъпление по чл.146, ал.1 НК. На
основание чл.78А от НК С. е освободена от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. Уважен
е предявения от Т. В. Г. против С. З. Т. С. граждански иск в размер на 500
лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди
в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането– 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
същият е отхвърлен за разликата над пълния предявен размер до 3 000 лева.
Със същата присъда подс. С. е осъдена да заплати разноските на
въззиваемата страна по делото- 512 лева, а по сметка на КнРС- разноските за
вещо лице- 206, 50 лева, както и държавна такса за уважения граждански иск
в размер на 50 лева.
Присъдата се обжалва с въззивна жалба от адв. Р.А.- защитник на подс.
С.. Изтъкнати са доводи за недоказаност на обвинението и неправилност на
присъдата. Твърди се, че доказателствения материал е тълкуван превратно и
че съдът се е позовал на негодни доказателстгвени средства. Иска се отмяна
на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
1
Повереникът на въззиваемата страна Т. В. Г.- адв.П. оспорва жалбата
и пледира за потвърждаване на присъдата на КнрС.
През окръжния съд адв. А. поддържа жалбата и иска същата да бъде
уважена по доводите, посочени в нея.
Подсъдсимата З. Т. С. не се явява пред окръжния съд.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в жалбите
оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че въззивната жалба
е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319, ал.1 НПК. Разгледана
по съществото, тя е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от КнРС. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства,
имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на съд. следствие, проверен и приобщен от
съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено,
поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество. КнОС, след самостоятелен анализ на същите, приема идентична на
приетата от първостепенния съд фактическа обстановка:
Въззиваемата страна Т. Г. и въззивницата С. са съответно племенник и
леля, като отношенията им били изострени по повод съдебни имотни спорове
за наследствен имот в с.К..
На 06.07.2021г. около 10:00 часа в с.К., обл. К., Т. Г. отишъл в общата
им наследствена къща в с.К. заедно със св. Д., която била проявила интерес
към евентуалното закупуване на имота. Имал предварително уговорена среща
с подс. С. по повод уреждане на отношенията си с нея. Тя дошла заедно със
съпруга си св. З. с микробус и на място между нея и тъжителя Г. започнала
разправия по повод неговите претенции за имота и вещите. Подс.С. й мъжа й
започнали за изнасят маса от имота и да я товарят на буса, като Г. се
възпротивил. С., подразнена от претенциите на Г., продължила разправията,
поради което Г. започнал да я снима с телрефона си и да записва протеклия
разговор.(Той стоял на улицата). Това му действие, вместо да успокои
напрежението, довело до ескалация, в хода на която С. започнала да отправя
обидни думи към племенника си на висок глас, като го нарекла „*********“.
Обидните думи били ясно възприети от Т. Г. и св. Д., която притеснена от
разразилия се спор, влязла вътре в къщата.
По този повод бил подаде сигнал на тел.112 от св. З. и на място
дошли св. В. и св.И. – и двамата служители на РУ на МВР гр. Кюстендил.При
пристигането си те заварили само подс. С. и съпруга й св. З..
Пред ДнРС тъжителят Г. е представил за изследване 1 бр. USB-
флашпамет със запис, като първостепенният съд е допуснал
съдебнотехническа експертиза, имаща за предмет изследване-1 бр. видео
файл „******“ с разширение „****“. Заключението на вещото лице е, че от
кодировката в името на файла може да се определи датата, годината и часа на
заснения материал- 06.07.2021 г. Видео записът- предмет на изследване е с
2
продължителност 17 минути и 8 секунди, като на него е записан разговор
между мъж и жена от една страна и от друга-заснемащия записа, най-
вероятно с мобилен телефон- от друга страна. В хода на анализа върху записа
не са установени следи от манипулация по записаната информация-
внедрявания, изрязвания, дефекти, прескачания и др. От записа е извлечен и
снимков материал на участващите в разговора мъж и жена, както и товарен
автомобил, управляван от мъжа. От заключението на приетата СТЕ се
установява, че записания женски клас на изследвания запис в хода на
разговора многократно изрича думите „***********“, както и дурги обидни
думи, които не са предмет на обвинението.
Описаната фактическа обстановка се приема за установена от страна
КнОС въз основа на показанията на св. Д., частично от показанията на св.З.
(който не отрича, че на датата 06.07.2021 г. се е провел разгорещен спор
между него, съпругата му подс. С. и пострадалия Г.) в с.К., св. В. и И.
(полицейските служители, озовали се на място от по повод сигнал на
тел.112), както и от СТЕ на в.л. В.П.. КнРС, както и КнОС, обосновано е
кредитирал пок. на очевидеца св. Д., в чието присъствие се е развила
конкретната случка, относно естеството на нанесените от страна на
подсъдимата обиди, отправени конкретно към пострадалия Г.. За наличието
на свада между тях, макар и неконкретно, свидетелства и съпруга й св. З.,
както и св. И. и св. В. (извикани по повод постъпилия сигнал, изготвили
впоследствие и докладна записка, в която е отразено, че на място са заварили
само двамата съпрузи). Същевременно следва да се посочи, че мотивирано
КнРС не е кредитирал показанията на св. Й.Г.- брат на пострадалия, който
предава опосредени възпирятия чрез брат си относно случката, но пък следва
да им се даде вяра в частта относно начина, по който е възприел обидните
думи и ги е преживявал, доколкото е било засегнато неговото достойноство.
Изтъкнати са и доводи за причините, поради които не се дава вяра на
показанията на св. З.- съпруг на подсъдимата.
При изготвянето на мотивите си КнРС е обсъдил подробно
доказателствения материал, обосновал е защо го кредитира, като при тази си
дейност не го е подложил на превратно тълкуване, нито пък е игнорирал или
изопачил част от него. КнРС е взел решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и е положил максимални
усилия за събиране на пълния обем от доказателства, необходими за цялостно
и всестранно решаване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
стриктно спазване на надлежния процесуален ред, гарантиращ тяхната
процесуална годност и възможността върху тях да изгради фактическите си и
правни изводи. Първостепенният съд в мотивите си се е позовал единствено
на доказателствени средства, събрани по надлежния процесуален ред.
Вярната интерпретация на доказателствената съвкупност е позволила на
решаващия съд да достигне до верни логически изводи относно фактите,
имащи значение за обвинението.
В заключение- при обсъждането на доказателствения материал КнРС
стриктно е спазил процесуалните правила и ясно е заявил на какви
доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо- в тази насока е спазил
изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на
3
чл.14 НПК.
По довода във въззивната жалба за отхвърляне на СТЕ, която била
приета в нарушение на нормите на НПК. Уредбата на НПК за това кои
доказателствени източници могат да послужат при формиране на
фактическите и правни изводи е императивна, поради което и разрешението,
съобразено със закона, може да бъде само едно: в основата на
доказателствените изводи могат да залегнат само доказателства, събрани по
реда и със средствата на НПК. Един от тези източници се явява цитираната
СТЕ, имаща за предмет изследване на флаш- памет, представен от защитата
на пострадалия пред съда. Същата е била предоставена пред районния съд
като веществено доказателство- материален носител, съдържащ запис. По
естеството си тази флаш- памет представлява предмет, върху който има следи
от твърдяното престъпление. То може да се използва в наказателния процес
по следните причини: на първо място е направено със знанието на
записваните лица (установено несъмнено от съдържанието на разговора) и на
второ място- е установено, че същото не съдържа манипулации по записаната
информация, респ. е достоверно.
В този аспект цитираната експертиза представлява способ за събиране
и проверка на доказателствата (какъвто се явява въпросния запис), представен
от тъжителя в наказателния процес. Не се приема твърдението на защитата,
че не е установен автора на заснемането при положение, че самия пострадал
сочи още в тъжбата си, че той е сторил това, което се потвърждава и от
показанията на св. Д.. Отделно от това от техническото изследване е
установено, че от кодировката на файла може да се определи датата, часа и
годината- 06.07.2021 г. (ден, съвпадащ както с твърденията в тъжбата, така и
обективно потвърждаващ се от проверката на място от страна св. И. и св.В. по
повод подадения сигнал- тази дата не се оспорва и от св. З.). Следва да се
подчертае заключението на експерта, че върху записа не са установени
никакви манипулации и че същият е представен пред съд от страна на
пострадалия. В този аспект твърдението, че не бил ясен автора му, времето и
начина на заснемането е неоснователно- при положение, че установените в
записа от разговора и от приложения снимков материал положения: относно
броя на лицата- мъж, жена и оператор очевидно от мъжки род, относно
мястото на твърдяното деяние, относно установените там сграда и автомобил,
относно естеството на отправяните от страна на записания женски глас думи
и изрази, съответстващи на твърденията в тъжбата и потвърдени от св. Д., са
напълно несъстоятелни.
С оглед възраженията в жалбата срещу показанията на св. Д., съдът
следва да посочи изрично, че ги кредитира, както това е сторил и
първостепенния съд, и не намира в тях никакви основания за изключването
им от доказателствената съвкупност. Следва да се посочи на първо място, че
като доказателствено средство по реда на НПК, следва да се разглеждат
единствено показанията на тази свидетелка пред КнРС, които са събрани в
съответствие с принципа за непосредственост и устност от КнРС. В тях св. Д.
е предала своите възприятия относно посещението си в с.К., като
добросъвестно е посочила повода, по който е придружила Г. до
наследствената му къща и думите, които подс. С. е отправила към
племенника си, обективно съвпадащи си с думите от записа –
4
„***************“. Съвпадението относно основните факти по обвинението-
време, място и начин на извършване на деянето, със записа от представеното
веществено доказателство, е дало основание на КнРС, както и на настоящата
инстанция да приеме показанията на тази свидетека за убедителин,
безпротиворечиви и достоверни. Акцентът от страна на защитата върху някои
несъществени разминавания с показанията й от ДП (по повод жалба на Г. е
било образувано ДП, по което същата е била разпитвана), както и с
обясненията й при извършената предварителна проверка е неоснователно,
доколкото тези обяснения и показания не могат да се ползват за нуждите на
наказателния процес.
На второ място- по идентичен начин съдът разглежда и обясненията на
тази свидетелка при извършената предварителна проверка, депозирани извън
образуваното наказателно производство и нямащи характер на годно
доказателствено средство. В показанията на св. Д. пред районния съд не се
съдържат неясноти противоречия и неубедителност, напротив, те се
потвърждават от записаната реч от записа. Твърдението й, че скандалът се е
чул в цялото село е лично нейно възприятие и в този аспект да се твърди, че с
оглед отдалечеността на мястото от останалите сгради в селото сочи, че
същата не е присъствала там, се придава значение, каквото то не притежава.
Следва да се отбележи още, че скандалът на място е продължил за един
немалък период от време (самият запис е с продължителност над 17 минути),
разменяни са реплики от страна и на оператора и на присъстващите, като
обръщението към оператора е единствено в мъжки род. С. и З. са имали
възможност да изнасят вещи, респ. св. З. не отрича, че именно той е лицето
подал сигнал до тел. 112, факт подкрепен и от св. Д.. От самия запис се
установява, че оператора е мъж и в този аспект възражението, че в
обясненията си от предварителната проверка Д. твърдяла, че тя е заснела
спора, е несъстоятелно (както бе посочено, тези обяснения нямат
доказателствена стойност). Показанията на последната не се опровергават от
св. З., сочещ, че пострадалия е бил сам, тъй като показанията на този свидетел
са заинтересовани и предубедени поради собственото му активно участие в
спора. На следващо място-акцента върху показанията на св.В. и И. за
отсъствието на св. Д., също е неоснователно, тъй като двамата полицейски
служители са дошли на мястото на спора в по-късен момент и не са заварили
и самия пострадал. Ето защо КнОС отхвърля посочения защитен довод като
несъстоятелен.
В заключение- при обсъждането на доказателствения материал
КнРС не е допуснал нарушение на чл.14 НПК. Наличието на преки
доказателства, изразяващи се в пок. на св. Д., която предава лични, а не
опосредени възприятия относно начина на извършване на деянието, чиято
достоверност е провена чрез изследването на представеното веществено
доказателство- флаш- памет, налагат на единствения възможен извод за
доказаност на авторството на деянието „обида“ по см.на чл.146, ал.1 НК.
КнРС е изложил и аргументирани доводи относно наличието на
деяние по чл. 146, ал.1 НК от обективна и субективна страна. Изложените
съображения са пълни, точни и убедителни, почиващи върху правната теория
и практика и напълно се споделят от настоящата инстанция, респ. не следва
да се преповтарят. КнОС все пак намира за необходимо да подчертае
5
следното:
Несъмнено отправените от страна на подсъдимата С. към пострадалия
Г. изрази имат обиден характер. Фактическият състав на престъплението по
чл.146, ал.1 НК- нанасяне на обида се осъществява чрез отправяне на думи
или действия, унизителни за честта и достойнството на лицето в негово
присъствие. Извършителят на такова деяние изразява с думи личната си
негативна оценка на лицето, по отношение на което ги употребява, като
пряката му цел е да засегне личната чест и достойнство на адресата на
обидата с цел да се въздейства пряко върху неговите вътреши чувства и
преживявания.
Доколкото предмет на разпространената информация е субективно
мнение, за проверката му не съществува обективен критерий и е невъзможна
проверка относно истинността на обидния израз. КнОС счита, че в настоящия
случай, че отправените думи от страна на подс. С. „*********“ съзнателно,
целенасочено унижаване на чувството за лично достойнство на пострадалия и
противоречат на добрите нрави. Те съставляват негативна оценка за неговата
личност. Използаването на посочените изразни средства и езикови форми,
накърнява чувството за лична чест и достойнство на пострадалия,
представлява отрицателна оценка и мнение за същото.
Деянието е извършено устно- чрез отправяне на думи, отправени в
присъствието на св. Д.. Фактът на узнаването на отправените думи е
безспорен, доколкото пострадалия Г. е присъствал на момента на отправянето
им и ги е възприел. Възприемането им е извършено пряко и несъмнено. С
оглед на последващите преживявания на пострадалия, същият се е почувствал
унизен с демонстрацията на липса на уважение към репутацията му, доброто
му име и всякакво пренебрежение към възрастта му. Безспорно деянието е
извършено умишлено, доколкото подсъдимата е съзнавала обидния характер
на употребените думи и съзнателно ги е употребила, с цел да достигнат до
адресата си, което е и сторено, и с намерението да засегне честта и
достойнството на пострадалия. Същата е действала със съзнанието, че
отправя обидни думи и че обидата се възприема както от адресата, така и от
намиращия се там свидетел. Независимо от това тя, с ясното съзнание, че
отправените думи са унизителни за достойнството на пострадалия и че
съществува възможност същите да са чути от последния, е целяла те да се
възприемат от него и е направила всичко възможно за постигане на този
негативна промяна на обществената оценка за личността на пострадалия.
При определяне на наказанието КнРС обосновано е счел, че спрямо
подсъдимата следва да се приложи разп. на чл.78а от НК. Тази разпоредба се
прилага при едновременното наличие на определените в същата
предпоставки- за престъплението да се предвижда наказание ЛС до 3 години
или друго по- леко наказание, деецът да не е осъждан за престъпление от общ
характер и причинените имуществени вреди да са възстановени. В случая
предпоставките на чл.78а от НК са налице и в този аспект тази разпоредба
обосновано е приложена. Подсъдимата законосъобразно е била освободена от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание „глоба”
в полза на държава. Определянето на размер в минималния, предвиден в
закона- 1 000 лева в най- пълна степен ще способства за постигане целите на
наказателната репресия.
6
КнОС счита, че присъденото обезщетение в размер на 500 лева е
несправедливо (тъй като е занижено), но поради липса на жалба не намира
основания за изменение на присъдата в гражданската й част. Вследствие
извършеното деяние въззиваемата страна Т. Г. е понесъл неимуществени
вреди, които несъменно следва да бъдат репарирани. Безспорно в случая са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл.45 ЗЗД, като Г. като пострадал несъмнено е от кръга на лицата, имащи
въможност да търсят обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението. В този аспект подсъдимият е длъжен да репарира виновно
причинените му вреди. Пострадалият тежко е изживял нанесената му от
подсъдимата обида. Почувствувал се е засегнат, унизен и ядосан. Страдал е,
че е засегнато доброто му име, лична чест и достойнство, още повече, че това
поведение произтича от възрастна негова роднина, която не е била
провокирана в случая от него и която е била предупредена и е възприела, че
същият извършва запис на действията й. В този аспект не се налага
изменение на присъдата в гражданската й част намаляване на определеното
обезщетение, поради което присъдата и в атакуваната й гражданска част се
явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
В отхвърлителната част на предявения граждански иск за разликата над
500 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева присъдата не е обжалвана и
е влязла в сила.
Пред окръжния съд въззиваемата страна Т. Г. е представил договор за
правна защита и съдейстиве, в което е отразена сумата от 600 лева адвокатско
възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, посочените
разноски следва да се възложат на подс. С..
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 22, постановена на 16.06.2023 г.
от Кюстендилския районен съд по НЧХД № 1184/2021 г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА З. Т. С. да заплати на Т. В. Г. сумата от 600 лева,
представляващасторените от последния разноски пред окръжния съд.
В отхвърлителната част на предявения граждански иск за разликата
над 500 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева присъдата не е
обжалвана и е влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8