№ 9557
гр. С, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110110386 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. П. А., ЕГН ********** и К. Д. А. с ЕГН
**********, чрез адв.А. Л., срещу С. Я. А. с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са собственици при режим на СИО, на основание
покупко-продажба през време на брака, обективирана в Нотариален акт №
хххг., на поземлен имот с идентификатор ххх, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ххх, с площ от 622 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 метра, предишен идентификатор:няма, номер по
предходен план ххх, кв.ххх, при съседи: имоти с идентификатори ххх, ххх,
ххх, ххх, ххх и ххх. Ищците твърдят, че ответникът С. Я. А. самоволно и по
скрит начин е установил фактическа власт върху процесния имот, считано от
началото на 2021г., като разбрали за това от трети лица - съседи. Ищците
поддържат, че преди 2021г., ответникът не е осъществявал фактическа власт
върху имота, като дори им предлагал да закупи имота от тях, тъй като
притежавал собствен имот, в съседство на процесния. Ответникът се сдобил с
констативен нотариален акт /по обстоятелствена проверка/ за собственост на
процесния имот, а именно Нотариален акт № хххг. Горните обстоятелства
обуславят правния интерес на ищците да искат от съда да установи със сила
на пресъдено нещо, че същите са собственици на процесния поземлен имот,
като осъди ответника да им предаде фактическата власт върху същия.
Отправя се искане за присъждане на разноски. С подадената искова молба се
1
отправят доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които
да се установи от кого е упражнявана фактическата власт върху имота през
периода 2010-2020г., както и разговорите между страните, относно желанието
на ответника да закупи имота. С исковата молба се представят и документи.
Ответникът С. Я. А., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда
и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск.
Ответникът оспорва твърдението, че ищците са собственици на имота, както
и твърденията им, че не е упражнявал фактическа власт върху същия имот
преди началото на 2021г. и че установил такава, по скрит начин, едва след
този период. Ответникът поддържа, че упражнява фактическата власт върху
процесния имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно,
считано от 2001г., като на основание изтекла в негова полза, придобивна
давност, същият е станал собственик на имота, поради което упражнява
фактическата власт върху същия на годно правно основание. С отговора се
отправя искане така предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен,
като се отправя искане за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които да се
установи упражняването на фактическата власт върху имота от ответника.
Претендира и разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
За основателност на иска в тежест на ищците при условията на пълно и
главно доказване е да докажат, че са придобили собствеността по отношение
процесния имот на соченото от тях придобивно правото на собственост
основание, а именно чрез покупко-продажба през време на брака, при режим
на СИО.
В тежест на ответника е да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху
процесния недвижим имот, като собственик за себе си, в предвидения от
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, считано от 2001г., като владението, което е
осъществявал е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно.
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт № хххг.,
се установява че на 28.12.1987г., ищцата К. А. е придобила чрез покупко-
продажба следния недвижим имот: Неурегулирано празно дворно място,
цялото с площ от 620 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер ххх
/деветстотин петдесет и шест/ по кадастралния план на гр. С, находящ се в м.
“К”, при граници и съседи, посочени в нотариалния акт. Видно от
представеното от ищците и прието като писмено доказателство,
удостоверение за сключен граждански брак № 01537/22.04.1984г., издадено
от Благоевски районен народен съвет, между същите е сключен граждански
брак на 22.04.1984г., като доколкото по делото не се представиха
2
доказателства за наличието на друг режим, който да се прилага в
имуществените отношения между ищците през време на брака им, то съдът
приема, че между същите е налице режим на съпружеска имуществена
общност. Доколкото от посочения по-горе нотариален акт, се установи, че
ищцата А. е придобила на възмездно правно основание собствеността върху
описания недвижим имот през време на брака и с другия ищец - В. П. А., то
съдът приема, че на основание чл.19, ал.1 от СК / приложимата му редакция
от 28.05.19хххг., ДВ бр.41/, процесният недвижим имот е придобит при
режим на съпружеска имуществена общност между двамата ищци.
От представения и приет като писмено доказателство по делото, Нотариален
акт № хххг. на нотариус И Н с район на действие СРС, се установява, че на
17.01.2022г., ответникът С. Я. А. е признат за собственик на основание
давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор ххх, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. ххх, с площ от 622 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра,
предишен идентификатор:няма, номер по предходен план ххх, кв.ххх, при
съседи: имоти с идентификатори ххх, ххх, ххх, ххх, ххх и ххх.
Страните не спорят, че към датата на подаване на исковата молба по
настоящото производство - 27.02.2023г., фактическата власт върху процесния
недвижим имот се упражнява от ответника А..
От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи, че
ищците са придобили на възмездно правно основание при режим на
съпружеска имуществена общност, недвижимият имот, предмет на
настоящото производство.
Основният спорен въпрос между страните е дали е налице правно основание
у ответника А., за упражняване на фактическата власт върху имота, което да
бъде противопоставимо на ищците по настоящото производство. Ответникът
А. твърди, че е придобил имота на оригинерно правно основание - по
давностно владение, което е осъществявал трайно,непрекъснато,
необезпокоявано, спокойно и явно, считано от 2001г., - понастоящем. За
установяване на основателността на твърденията си, същият е ангажирал
гласни доказателства, чрез разпита на допуснатите му свидетели - св.И. и
св.М. И двамата свидетели твърдят, че познават както недвижимия имот, така
и ответника А., като поддържат, че имотът е ограден и се ползва от
ответника, като последният е изградил бетонен навес в имота, разделен на
отделни гаражни клетки, в които съхранява автомобили, които поправял.
Свидетелите твърдят, че не им е било известно други лица да са имали
претенции върху имота, както и да са собственици на същия. И двамата
свидетели посочват къде точно е разположен имота, както и че ответникът А.,
живее в съседния на спорния по настоящото производство, недвижим имот.
Налице са обаче съществени противоречия в показанията на разпитаните по
3
делото свидетели по отношение на релевантни за спора факти и
обстоятелства, а именно относно началният момент, от който ответникът
твърди, че е установил фактическа власт върху имота с намерение да свои
същия. Така например, св. М твърди, че към 2001г., имотът не е бил ограден,
като ответникът “скоро направи, миналата година тази ограда”, като по -
нататък в изложението си, същият свидетел твърди, че лично той /свидетелят
М/ е помагал на ответника да поставят оградата в имота. Свидетелят И. на
свой ред твърди, че “около 2003-2004г., е преградено с бетонови клетки”,
както и “че той /ответникът/ първо го огради и после построи клетките” ,
включително “той /ответникът/ сам си го прави”, имайки предвид
ограждането на процесния недвижим имот, като по -нататък същият свидетел
в противоречие на вече казаното, твърди: “виждал съм го да слага колци и да
опъва ограда лично той и баща му”. При осъществения анализ на събраните
гласни доказателства, съдът намира, че същите са противоречиви по
отношение на факта към кой момент ответникът действително е установил
фактическа власт върху имота и е започнал да го ползва като собствен, като
от същите не се установява по безспорен начин твърдението му, че го е
завладял, считано от 2001г. Макар и с оглед липсата на спор между страните,
че към датата на предявяване на исковата молба, ответникът владее и ползва
процесния имот, поради липсата на безспорни доказателства относно
началния момент, от който ответникът е установил фактическа власт върху
същия, не може да намери приложимост и оборимата презумпция, установена
с разпоредбата на чл.83 ЗС.
На следващо място, ищците са направили изрично възражение, че
ответникът е установил фактическата си власт върху имота по скрит начин,
като за издадения в негова полза констативен нотариален акт, същите
твърдят, че са разбрали от трети лица.
Действително, по делото е представен и приет като писмено доказателство,
Нотариален акт № хххг. на нотариус И Н с район на действие СРС, от който
се установява, че на 17.01.2022г., ответникът С. Я. А. е признат за собственик
на основание давностно владение. Това обстоятелство обаче по никакъв
начин не освобождава ответника от задължението да докаже, че е налице това
придобивно основание, а именно да установи, че е владял имота постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, през законоустановения 10 /десет/
годишен давностен срок. Макар и да е разполагал с издадения в негова полза
констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение,
ответникът не ангажира доказателства, че е довел намерението си да свои
имота до знанието на ищците, като самото вписване на издадения констативен
нотариален акт не означава, че съдържанието на същия е доведено до тяхното
знание, поради това, че въпреки публичността и гласността, които се създават
чрез вписването, не е налице правно задължение лицата да следят за
наличието на такова, нито съществува законово уредена презумпция, че
същите са запознати с него, когато такова вписване е налице /в този см. и
Решение № 596/30.06.2010г., по гр.д.№1534/2009г. на I ГО, ВКС/. От
4
събраните по делото гласни доказателства, с оглед констатираните по-горе
противоречия, както при липсата на ангажирани други, за настоящия съдебен
състав, се формира правния извод за неоснователност на възражението за
изтекла в полза на ответника придобивна давност /10 годишен давностен
срок/. Поради липсата на спор между страните у кого се намира фактическата
власт върху имота към датата на подаване на исковата молба, то съдът
намира, че е налице и втората предпоставка за основателността на иска по
чл.108 ЗС, а именно фактическата власт върху имота да се упражнява от лице,
различно от собственика/те на същия, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищците следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение, изчислени по реда на чл.7, ал.5, вр. ал.2, т. 3 от Наредба
1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдв.С, в размер на
1500 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. А., ЕГН ********** и К. Д. А. с
ЕГН **********, са собственици при режим на съпружеска имуществена
общност, на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №
хххг., на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ххх, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-50/02.11.2011 на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ххх, с площ от
622 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, предишен
идентификатор:няма, номер по предходен план ххх, кв.ххх, при съседи:
имоти с идентификатори ххх, ххх, ххх, ххх, ххх и ххх, който недвижим имот
по документ за собственост представлява: Неурегулирано празно дворно
място, цялото с площ от 620 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен
номер ххх /деветстотин петдесет и шест/ по кадастралния план на гр. С,
находящ се в м. “К”, при граници и съседи, посочени в нотариалния акт,
КАТО ОСЪЖДА С. Я. А. с ЕГН **********, да им предаде фактическата
власт върху имота, считано от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. Я. А. с ЕГН **********, да
заплати на В. П. А., ЕГН ********** и на К. Д. А. с ЕГН **********, сумата
от 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6