О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1152 28.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 865 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз
основа на въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез
пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на ОДМВР Бургас (пълнм. л. 15) против Решение № 463/03.02.2020г.
по гр.д. № 8319/2019г. по описа на РС Бургас.
С обжалваното
решение РС Бургас е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ *********, с адрес ул.“Христо
Ботев“ № 46, да заплати на Н.Ж.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** -
адвокат М.К., сумата от 1 789,59 лева - неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 263,12 часа, получен след преизчисляване с коефициент
1,143 на нощен труд от 1 840 часа, положен в периода 27.09.2016г. - 27.09.2019г.
по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от предявяването на иска на 01.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото съдебни разноски в размер на 300 лв.,
както и е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на
Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ *********, с адрес ул.“Христо
Ботев“ № 46, да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 71,58 лв. –
дължима държавна такса и сумата от 190 лв. – съдебни разноски за възнаграждение
на вещо лице.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно поради нарушаване на материалния закон и
необоснованост. Намира за неоснователна претенцията на ищеца положения от него
нощен труд да се преизчислява по правилата на КТ и НСОРЗ, съгласно които
нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143, за да се приравни на дневен.
Намира, че приложение следва да намерят правилата на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организация и разпределение на работното
време, неговото отчитане за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Посочената наредба действала паралелно с НСОРЗ и уреждала по
специален за системата на МРВ начин заплащането на нощен труд. В тази наредба
липсвал текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд за разлика от
действалата преди това Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. в чл. 3, ал. 3, било предвидено, че при
работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период и това означавало, че в системата на МВР за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (осем часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд) и не следвало да се прилага КТ и НСОРЗ, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Целта на
коефициент 1,143 съгласно КТ и НСОРЗ била да се определи възнаграждение на
работника и когато работи 7 часа да получава възнаграждение за 8 часа, но не се
работило извънредно. На работниците и служителите, които полагали нощен труд,
било заплащано по-високо възнаграждение съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
министъра на вътрешните работи. Счита, че незаконосъобразно е приложена
субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Неправилно било прието, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на МВР са
действали едновременно (а не паралелно и алтернативно), т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърли ищцовата претенция.
Не
се правят доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е
депозирана в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, внесена е дължимата държавна такса.
По делото липсва
съобщение за връчване на препис от въззивната жалба на ответната страна, но е
видно, че констатираните от БРС нередовности на въззивната жалба са отстранени
от въззивника на 25.02.2020г. и препис от въззивна жалба е изпратен на
въззивника за отговор на 28.02.2020г. Писмения отговор е постъпил на
06.03.2020г., поради което следва да се приеме, че е депозиран в срока по чл.
263 ГПК. В писмен отговор на въззивната жалба Н.И. чрез адв. М.К. (пълнм. л. 7
– до окончателното приключване пред всички инстанции) излага съображения
относно неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното
решение.
Въззивна
инстанция, като съобрази доводите и възраженията на страните, намира, че
въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба,
подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на
ОДМВР Бургас против Решение № 463/03.02.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. по описа
на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.