№ 47
гр. Плевен, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20214430202076 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от СВ. Й. П. от гр. Плевен, ЕГН: **********, чрез
адв. Н.Н. против наказателно постановление № 20-0938-002733/07.07.2020г.
на *** сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен,
с което на жалбоподателя С.П., е наложено административно наказание на
основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 600.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, излагат се подробни доводи в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н.Н.. Процесуалният представител на жалбоподателя,
адв. Н. излага доводи, че липсват доказателства, които да установят
системност, още повече, че в самото НП не са посочени, кои от фишовете или
актовете са организирали тази система, за да може да се приеме тази
квалификация. Моли да бъде отменено НП и бъдат присъдени направените по
делото разноски.
1
Административно-наказващият орган ОД на МВР град Плевен Сектор
„Пътна полиция“ Плевен, редовно призован, не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Видно от представения по делото АУАН бл. № 104199/15.06.2020год.,
че на 10.06.2020г. в 12.18 часа на Път I-3 км. 108+675 с посока на движение
към гр. Долни Дъбник, управлява лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. ***,
негова собственост, със скорост 128 км/ч извън населено място, при
разрешена максимална скорост 90 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и
заснета с АТСС СПУКС ARH САМ S1 с №11743cd. На водача е показана
снимка № 0130127. Наказуема скорост след приспаднат толеранс от -3% с 124
км/ч. Нарушението е извършено в условията на системност, с което е
нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.182, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят П. е подписал акта без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено Наказателно постановление № 20-0938-002733/07.07.2020г. на
*** сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с
което на жалбоподателя П., е наложено административно наказание на
основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 600.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това че на 10.06.2020г. в 12.18 часа на Път I-3 км.
108+675 с посока на движение към гр. Долни Дъбник, управлява лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. ***, негова собственост, със скорост 128
км/ч извън населено място, при разрешена максимална скорост 90 км/ч.
Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС СПУКС ARH САМ 51с
№11743cd. На водача е показана снимка № 0130127. Наказуема скорост след
приспаднат толеранс от -3% с 124 км/ч. Нарушението е извършено в
условията на системност.
Административно-наказващият орган е санкционирал водача за
2
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП – Водач системно превишаващ разрешената
максимална скорост, извън населено място от 31 до 40 км/ч.
По време на съдебното заседание са разпитани свидетелите В. КР. Л., В.
Г. Т. и Б. В. Н..
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
От разпита на свидетеля В. КР. Л. се установява, че същият е получил
преписка, че трябва да състави акт на жалбоподателя за превишена скорост
извършено в условията на системност. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, като същият е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.
Видно от показанията на свидетелите В.Г. Т. и Б. В. Н., същите са
присъствали при съставянето на АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
3
Разпоредбата на чл. 182, ал.5 от ЗДвП предвижда, че когато
нарушението по ал.1, т.4-6, ал.2, т.4-6 и ал.3, т.4-6 е системно, водачът се
наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съгласно нормата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва за
превишаване за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.;
Нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011г. и цели
санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява МПС
със скорост над разрешената. Легалната дефиниция на понятието системно се
съдържа в §6, т.62 от ДРЗДвП, съгласно която „системно” е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на
първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с
който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая наказващият орган е наложил предвидената в бланкетната
норма на чл.182, ал.5 от ЗДвП санкция, която обаче предвижда санкция за
системно нарушение в хипотезата по ал.1, т.4-6, а именно: глоба в двоен
размер за съответното нарушение и лишаване от право да управлява МПС за
определения в закона срок.
В случая законът поставя изискването за системно нарушаване на
правилата за управление с допустима, разрешена скорост. Системност е
налице, след като вече субектът е бил санкциониран за извършени нарушения
по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, без значение дали е санкциониран с влязло в сила
наказателно постановление или електронен фиш.
От значение е да е налице повече от три прояви на неспазване на
изискването по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл.
182 от Закона. Системността е елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП. В разглеждания случай това
обстоятелство е посочено в обстоятелствената част на АУАН и НП при
словесното описание на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Административно-наказващият орган не е вписал в обстоятелствената част на
АУАН и НП електронните фишове или НП, обуславящи системност на
извършеното нарушение.
В случая закона изисква системно нарушаване на правилата за
4
управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като
са налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл.21, ал.1 от
ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл.182 от ЗДвП. По делото липсват
доказателства кога са влезли в сила ЕФ от 07.12.208г. и от 04.11.2019г., с
които е наложена санкция за нарушение на чл.21, ал.1, вр. чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП, за които се посочва, че са връчени и влезли в сила, но няма посочена
дата на влизане в сила, за да се извърши преценка за едногодишния срок.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че
оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, при
съществени нарушения на материалния закон, предвид налагането на
наказание при условията на чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по производството, които възлизат
на 400.00 лв. адвокатски хонорар, на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63,
ал.3 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР гр. Плевен, следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лв., като разноски по делото,
съобразно чл.18, ал.4, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните
адвокатски разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-002733/07.07.2020г.
на *** сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен,
с което на жалбоподателя СВ. Й. П., е наложено административно наказание
на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 600.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на основание чл.143, ал. 1 от
АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН на СВ. Й. П. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
5
постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6