Решение по дело №265/2020 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….07.2020 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                              ЧЛЕНОВЕ:  КОНСТАНТИН ИВАНОВ  

                                                    МАЯ НЕДКОВА  

                                                

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 265 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 5396/04.12.2019 год., постановено по гр. дело № 7644/2019 год. по описа на РС-Варна, с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати на В.К.Я. ЕГН ********** ***, на основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД, сумата от 201  лева, представляваща платена на 13.05.2019 г. и получена от ответника без основание сума по начислена корекция на сметка по клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за периода от 16.03.2017г. до 30.11.2017г. за обект, находящ се в ***, за която е издадена фактура № **********/29.03.2019г. на стойност 797, 35 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба – 20.05.2019г. до окончателното и́ изплащане.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Твърди се в жалбата, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че горната сума е начислена като „корекция“ на доставените за процесния период количества ел. енергия на ищцата. В случая процесната сума съставлява цена на реално доставено от дружеството – въззивник и реално потребено от въззиваемата количество електроенергия, тъй като е установено точното количество доставена от доставчика и потребена от обекта на В.Я., но неотчетена при периодичните месечни отчети ел. енергия, стойността на което количество ел. енергия ищцата дължи на дружеството-въззивник – чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Поради това и плащането на процесната сума от ищцата към ответника не е платена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

           Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на сторените за двете инстанции съдебни разноски.

           В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата.

           В писмен отговор насрещната страна В.К.Я. ***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

           При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

           Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

           В исковата си молба ищцата В.К.Я. *** твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в ***, с аб. № **********. На 04.04.2019 год. била уведомена от ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, че дължи сума в размер на 797, 35 лева, представляваща стойност на начислено за периода 16.03.2017 год. – 30.11.2018 год. количество електрическа енергия по фактура № *********/29.03.2019 год. със срок на плащане – 08.04.2019 год. На 04.04.2019 год. подала жалба (възражение) до ответното дружество, че не дължи сумата по цитираната фактура, а през месец май 2019 год. ответното дружество я уведомило писмено, че сумата по фактурата се дължи и няма основание за преизчисляването и́. Електроподаването до обекта на ищцата било преустановено. На 13.05.2019 год. ищцата платила на ответното дружество сумата от 201 лева за възстановяване на електрозахранването в обекта и́. Ищцата твърди, че сумата е платена без основание, тъй като не е потребявала начисленото и́ количество електрическа енергия, както и поради това, че липсва законно основание да бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия за минал период.  

           В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 201 лева –представляваща платена на 13.05.2019 г. и получена от ответника без основание сума по начислена корекция на сметка по клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за периода от 16.03.2017г. до 30.11.2017г. за обект, находящ се в ***, за която е издадена фактура № **********/29.03.2019г. на стойност 797, 35 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 201 лева, считано от подаването на исковата молба – 20.05.2019г. до окончателното и́ изплащане.

           В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия. Ищцата е клиент на дружеството за обект с аб. № **********, находящ се в ***. Доставяната на адреса на потребление на ищцата ел. енергия се измерва от законно монтиран и сертифициран електромер, преминал метрологична проверка и технически изправен. На 30.11.2017 год. от служители на „Електроразпределение – Север“ АД – Варна е извършена проверка на електромера, измерващ доставяните до обекта на ищцата количества ел. енергия, при която електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. БИМ е установила, че е осъществена намеса в софтуера на електромера, както и че същият не съответства на техническите характеристики; при софтуерно „прочитане“ е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по трета тарифа Т3 от 4657 кВтч, която не е визуализирана (изведена) на дисплея. С оглед горните констатации, „Електроразпределение Север“ АД-Варна е изготвило становище за начисляване на ел. енергия, след прочитането на регистър 1.8.3 (тарифа Т3) е установено точното количество доставена до обекта на ищцата и съответно потребена от нея, но неотчетена при периодичните месечни отчети електроенергия от 4657 кВтч, въз основа на което е издадена и фактура с № *********/29.03.2019 год. за сумата от 797, 35 лева, която представлява стойността на реално доставено и потребено, но неотчетено при периодичните месечни отчети количество ел. енергия за периода 16.03.2017 го. – 30.11.2017 год. и ищцата дължи заплащането й съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 г.), вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Не оспорва, че на 13.05.2019 год. ищцата е платила сума в размер на 201 лева, от  които: 191, 28 лева – част от сумата от 797, 35 лева по фактурата с № *********/29.03.2019 год. и 9, 72 лева – неустойка за просрочие.

           Поради изложеното счита, че процесната сума не е платена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

           Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           Не е спорно между страните, че ищцата е клиент на ответното дружество за доставяна и́ електрическа енергия за обект, находящ се в ***, с аб. № **********.

           Според констативен протокол № 1104071/30.11.2017 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 7870735, при която електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 482034 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена, като само за единия е посочен и точен адрес. Свидеткелите са подписали протокола без забележки.             

           Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза,  материализирана в протокол № 825/26.03.2019 год., след софтуерно четене е констатирала, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената ел. енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 – 4657 кВтч. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия.  

           Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на протокола от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 4657 кВтч за периода 16.03.2017 год. – 30.11.2017 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура № *********/29.03.2019 год. за сумата от 797, 35 лева.

           Не е спорно по делото, а това се установява и от представените от ищцата доказателства – фискални бонове на л. 13 и л. 14 от делото на РС-Варна, че на 13.05.2019 год. тя е заплатила на ответното дружество сумата от 201 лева, от които: 191, 28 лева – част от сумата от 797, 35 лева по фактурата с № *********/29.03.2019 год. и 9, 72 лева – неустойка за просрочие.

           От протокол № 1209698/15.03.2017 год. за монтаж на електромер е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата е монтиран електромера с фабричен номер 7870735. Няма данни какви са били показанията на електромера по регистър 1.8.3 при монтажа му, отразени са само показанията на активираните за търговски отчет регистри за нощна и за дневна тарифи, съответно: 1.8.1 – 1 кВтч и 1.8.2 – 2 кВтч.

           От заключението на СТЕ от 02.12.2019 год. и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че процесният електромер с фабр. № *********7870735, е преминал първоначална метрологична проверка през 2008 год., а през 2017 год. е преминал повторна метрологична проверка. Срокът му на метрологична годност е 6 години и изтича през 2022 год. Налице са данни за извършено вмешателство в софтеура на процесния електромер – констатирано е наличие на показания в тарифа 3 – регистър 1.8.3, което не е нормално, тъй като обекта е битов и електромерът е параметризиран да отчита ел. енергията по две тарифи – нощна и дневна, съответно – регистри 1.8.1 и 1.8.2. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по конкретно – в тарифната му схема. Според заключението електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищцата ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3.

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:  

           Жалбата е депозирана в срок, от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

           Начисляването на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 30.11.2017 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.  

           Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.

           Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 4657 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищцата доколкото не се установи, че при монтажа на електромера с фабр. № 7870735 на обекта на ищцата на дата 15.03.2017 год. регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради това и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то сочи, че електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищцата ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3, тъй като по същността си това е предположение, а не извод, който може да бъде изведен от събраните доказателства.

           Т. е., по делото не са ангажирани дококазателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.3 при монтажа на електромера, поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           По тези съображения сумата от 191, 28 лева – част от сумата от 797, 35 лева по фактурата с № *********/29.03.2019 год., съставляваща стойност на служебно начислено за периода 16.03.2017 год. – 3011.2017 год.

количество ел. енергия от 4657 кВтч за обект на потребление, находящ се в ***, с аб. № **********, е недължима, при което и сумата от 191, 28 лева (част от цялата сума от 797, 35 лева) е платена на ответника без основание (при начална липса на основание) по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и подлежи на връщане на ищцата.  

          С оглед недължимостта на главницата от 191, 28 лева, ищцата не дължи и неустойка за просрочие за плащането и́, поради което и сумата от 9, 72 лева също е платена на ответника без основание.

           Искът е основателен и подлежи на уважаване.

           В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 320 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно договор № 311961/28.05.2020 год. на л. 31 от делото.

           Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение от 360 лева е неоснователно, доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция е в същия размер.

           Водим от горното, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5396/04.12.2019 год., постановено по гр. дело № 7644/2019 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на В.К.Я. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:               

 

     Членове:1.     

 

                     2.