Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8346 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.  

Ищецът „Б.**“ ООД твърди в исковата си молба, че на 24.09.2015 г. сключил договор с „У.9.“ ООД, с ЕИК ********, с който последното дружество прехвърлило вземането си, което имало спрямо ответника „Т.С.“ ЕАД. Същото произтичало от предварителен договор № 599 от 27.09.2007 г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, като предмет на този договор било изграждането на външно топлозахранване и абонатна станция, собственост на „У.9.“ ООД. Целта на това изграждане била да бъде захранена с топлинна енергия и водоснабдяване жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********

За извършеното прехвърляне ответникът бил уведомен с писмо вх. № П-7874/26.11.2015 г. и с него бил поканен да заплати доброволно задължението си за заплащане на съоръжението, произтичащо от сключения между „У.9.“ ООД и ответното дружество предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 599/27.08.2007 г.

Ищецът твърди се още, че ответникът се задължил да придобие правото на собственост върху съоръженията за присъединяване, но тъй като в договора липсвали уговорки относно срока и цената на придобиването, както и уговорки относно начина на определянето й, то следвало да се приложат относимите нормативни текстове – чл. 137, ал. 3 ЗЕ и чл. 33 от Наредба № 16-34/06.04.2007 г., според които съоръженията се прехвърлят в тригодишен срок, като отношенията се уреждат с договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ. 

Ищецът сочи, че цедентът - „У.9.“ ООД многократно канил ответника да изпълни задължението си за сключване на окончателен договор като на 23.10.2009 г. подал заявление по образец и представил всички необходими документи. Едва през 2014 г. с писмо с изх. № И – 130/07.01.2014 г., ответното дружество уведомило „У.9.“ ООД, че съоръжението е оценено на 99 469 лева и същите ще бъдат прихванати срещу ползваната топлинна енергия. Твърди, че за изграждане на съоръжението обаче реално били изразходвани 184 498.26 лева. Предвид непостигането на съгласие за цената било поискано от ДКЕВР да назначи независим оценител, който да определи пазарната стойност на съоръжението. Такава била изготвена и определена на 142 146 лева. Счита, че ответникът е поел задължение да заплати цената на съоръжението за присъединяване, признал е задължението си, приел го е, въвел го е в експлоатация и продължава да го използва. Задължението на ответника да заплати цената, определена от независим оценител, станало ликвидно и изискуемо към момента на изготвяне на оценката – 15.10.2014 г. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 142 146 лева - цената на изградените от „У.9.“ ООД съоръжения, както и обезщетение за забава за периода от 15.10.2014г. до датата на исковата молба в размер на 17 245.86 лева, както и законната лихва до окончателното плащане на вземането, както и направените разноски.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Оспорва материалната легитимация на ищеца, тъй като не бил собственик, нито кредитор, а дори да бил собственик, с продажбата на отделните недвижими имоти собствеността върху съоръжението преминала към етажните собственици и уважаването на исковата претенция би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди, че изграждането на съоръжението не било съгласувано с „Т.С.“ ЕАД, поради което не бил сключен и окончателен договор за присъединяване и заплащане на съоръженията за присъединяване не се дължало.  Собствеността върху съоръженията не била прехвърлена, това ставало с последващ на предварителния договор, какъвто нямало сключен, поради което не било възникнало и задължение за заплащане на цена за тях, а само за изграждането на съоръженията не било уговорено плащане.

Твърди още, че ищецът не е предоставил законово изискуеми документи, необходими за сключването на окончателен договор за присъединяване, което също възпрепятствало сключването на договора. Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която изразява несъгласие с доводите на ответника, като същевременно, съобразявайки предназначението и функционирането на сградната инсталация, прави заключение, че ответникът е станал собственик на съоръжението по силата на закона и предвид особеностите на съоръжението страните не могат свободно да избират какъв договор да сключат. Разходите за изграждането му били за сметка на енергийното предприятие, съоръжението било част от енергийната система и можело да се ползва само от топлопреносното предприятие, което обосновавало извод, че от момента на въвеждането му в експлоатация, то ставало собственост на ответника. Оспорва твърдението на ответника, че съоръжението за присъединяване (топлопровода) било станало собственост на етажните собственици, тъй като претенцията била относно съоръжението до границата на собственост, която била след абонатната станция, от където започвала сградната инсталация – обща част на сградата.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа изцяло изложеното в първия отговор.

По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ищеца – цедента „У.9.“ ООД, който е изразил становище за основателност на иска.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за прехвърляне на вземане от 24.09.2015 г., дружеството „У.9.“ ООД е прехвърлило на „Б.**“ ООД вземането си срещу „Т.С.“ ЕАД по предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия от 27.09.2007 г. в размер на 142 146 лева, представляващо цена на изграденото от цедента съоръжение, дължима на основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ. Вземането се прехвърля заедно с всички принадлежности. Цената по договора за цесия е посочено че е изцяло погасена, частично чрез прихващане с насрещно задължение на цедента към цесионера, частично чрез плащане.

„У.9.“ ООД е уведомил „Т.С.“ ЕАД за прехвърлянето на вземането на 26.11.2015 г., видно от представеното Уведомление и поставения върху него печат от входящ регистър на ответника.

Представено е и Уведомление до „Т.С.“ ЕАД от 02.12.2015 г., с което отново се сочи договора за цесия и се прави искане до ответника да заплати на „Б.*“ ООД 142 146 лева

С предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 599/27.09.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „У.9.“ ООД, са уговорени условията за присъединяване към топлопреносната мрежа на сграда етажна собственост, находяща се на ул. „********, до сключване на договора за присъединяване. Уговорено е, че присъединяването се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, наричани Строеж и са посочени конкретните им технически параметри. Срокът за изграждане е уговорен на 10 месеца от влизане в сила на договора. Уговорено е сключване на договор за присъединяване след завършване на строежа и изготвяне на констативен акт за приемането му. В чл. 7 от предварителния договор е посочено, че потребителят „У.9.“ ООД се задължава да изгради Строежа за своя сметка, като до прехвърляне на правото на собственост върху строежа, потребителят е негов собственик. В чл. 23 от договора е уговорено задължение на „Т.С.“ ЕАД да придобие собствеността върху изградените съоръжения, при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ, които да му бъдат прехвърлени с договора за присъединяване.

С договор от 05.06.2008 г. четири дружества, между които и ищцовото, са възложили на последното да извърши дейности по външно топлозахранване на няколко жилищни сгради, включително сградата, находяща се на ул. „******** Подписана е Обобщена стойностна сметка към 28.05.2008 г., според която общият нов топлопровод по ул. „Средна гора“ е на стойност 184 498.26 лева, а отклонението към сградата на № 97 – 13 056.32 лева. За посочената сграда на „У.9.“ ООД са разпределени 179 330 лева за топлозахранване и 50 723.21 лева за отклонението към сградата. Разрешение за строеж на топлопровода към сградата на ул. „******** и абонатна станция е издадено на 21.01.2008 г.

Представена е оценка на присъединителния топлопровод по ул. „Средна гора“, изготвена от „Б.К.“ ООД на 10.09.2014 г. в общ размер на 196 165.62 лева. На 15.10.2014 г. е направена корекция на оценката при съобразяване изминалия период на експлоатация – 5 години, която е изпратена на ДКЕВР.

На 07.04.2015 г. дружествата-възложители по договора от 05.06.2008 г., между които и страните по процесния договор за цесия, са депозирали пред „Т.С.“ ЕАД уведомление за изкупуване, в което сочат, че съгласно представената коригирана оценка на топлопровода от „Б.К.“ ООД, тя възлиза на 142 146 лева без ДДС.

Ищецът е получил отговор от „Т.С.“ ЕАД на 15.09.2014 г., в който се правят забележка относно приложените Счетоводни стандарти при оценката, както и относно това, че в заданието по нея не са включени някои топлофикационни отклонения, включително това към ул. „Средна гора“ № 9.

По делото е представена молба от „Б.*“ ООД до ДКЕВР от 04.03.2014 г., с която ищецът уведомява регулатора, че за изградения топлопровод на ул. „Средна гора“ от „Т.С.“ ЕАД му предложили цена от 99 469 лева, което било два пъти по-ниска от стойността на топлопровода и въвеждането му в експлоатация. Поискано е възлагане на оценка от независим оценител.

С писмо от 29.07.2014 г. ДКЕВР са уведомили страните по делото, че е възложена независима оценка, която да бъде извършена от „Б.К.“ ООД. Представен е и доклад на оценителя от 20.08.2014 г., в който е посочено, че стойността на топлопровода е 209 466 лева, като съобразно дяловете на четиримата съсобственици на „У.9.“ ООД се припадат 45%, равни на 94 260 лева, а на „Б.*“ ООД – 32.50%, равни на 68 076 лева. В описанието на оценявания обект е посочено, че същият е въведен в експлоатация през 2009 г. с Разрешение за ползване № ДК-07-42/26.01.2009 г. и включва общ топлопровод и отклонения, включително отклонение към ул. „********

Представено е писмо от „Т.С.“ ЕАД до четирите дружества-възложители на изграждането на процесния топлопровод, с което ги уведомява, че е изготвена пазарна стойност за изкупуване на топлопровода, която е 99 469 лева и че същата ще бъде прихваната чрез ползвана топлинна енергия. Отправена е покана за решение по въпроса и за продължаване процедурата по изкупуване на присъединителния топлопровод.

По реда на чл. 192 ГПК по делото са събрани писмени доказателства от третото неучастващо по делото лице „Б.К.“ ООД. Същото е представило Доклад от оценка на процесния топлопровод от 20.08.2014 г., според който същата възлиза на 203 826 лева.

Изслушано е заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Х.Б., което не е оспорено от страните. Инж. Б. е посочил, след запознаване с релевантната документация и оглед на обекта на място, че предварителният договор между „У.9.“ ООД и „Т.С.“ ЕАД е изпълнен, обектът е въведен в експлоатация на 26.01.2009 г. Ответното дружество е приело съоръженията на 22.11.2008 г. след проведена 72-часова проба и го ползва по предназначение. От м. март 2009 г. сградата на ул. „Средна гора“ 97 фигурира в системата на „Т.С.“ ЕАД и по него се доставя топлинна енергия и топла вода на етажните собственици в сградата. Същите имат открити абонатни номера и партиди за топлоснабдяване.

По делото е изслушана като свидетел Г. Е. З., служител на ищеца, завежда служба „Технически отдел“. Занимава се с подготовката на строителни документи от 2000 г., включително за топлофикация. Работила по обекта на ул. „Средна гора“ – магистрален топлопровод, който захранва няколко сгради. При изготвяне на документацията за получаване разрешение за ползване взели бланка – заявление за изкупуване на съоръжения от Топлофикация. Вътре били описани изискуемите се документи, които следвало да бъдат представени. Комплектовали документите и ги подали, като не им били върнати поради непълнота. Преди подаване на документите в деловодството, свидетелката се качила горе в техническия отдел да ги прегледат, дали документацията е пълна. Документи подали през есента на 2009 г. ,но чак след няколко години получили писмо с посочена оценка, която била два пъти по-ниска от това, което било изразходено за изграждане на съоръженията. Затова се обърнали към регулатора за арбитражна оценка.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът претендира от ответника заплащане на сума, задължението за заплащане на която твърди, че произтича от предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди и представляваща цена на присъединителни съоръжения, което вземане придобил по договор за цесия с титуляра на вземането. Предявеният иск е такъв за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на присъединителни съоръжения и има своето правно основание в чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

За да бъде уважен иска, ищецът следва да докаже не само, че между него и цедента по договора за цесия от 24.09.2015 г. – „У.9.“ ООД, е сключен валиден договор, по силата на който е придобил вземането, но и че това вземане валидно е възникнало в патримониума на цедента в претендирания размер. Или, че между „У.9.“ ООД и „Т.С.“ ЕАД е сключен валиден договор, от който е възникнало вземане на цедента за цена на присъединителни съоръжения в цедирания размер.

Приложими в отношенията между страните са както общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ, така и специалната нормативна уредба на обществените отношения в областта на енергетиката по Закона за енергетиката и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 133 ЗЕ топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1. подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие; 2. извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3. изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4. сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване (чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/28.05.2004 г. (ДВ. бр.68 от 04.08.2004 г.) Съгласно  чл. 137, ал.1 ЗЕ, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал.2 от същата разпоредба в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Според чл. 137, ал. 3 ЗЕ, собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване.

По делото се установи посредством събраните писмени доказателства и заключение на СТЕ, че процесният присъединителен топлопровод е изграден и въведен в експлоатация през януари 2009 г., както и че изграждането му е осъществено от ищцовото дружество от негово име и по възлагане на три други дружества, включително дружеството „У.9.“ ООД. Последното дружество е сключило с „Т.С.“ ЕАД и предварителен договор за присъединяване на обект на ул. „********, който е част от присъединителния топлопровод на ул. „Средна гора“. Следователно, налице е хипотезата по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, при която присъединителните съоръжения са изградени не от топлопреносното дружество, а от потребители и топлопроводът, до изкупуване на съоръженията, е собственост на потребителите, а не на топлопреносното дружество. Този извод логически следва от нормата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ, според която съоръженията се изкупуват от топлопреносното дружество в тригодишен срок, както и със законоустановеното право на потребителите, изградили присъединителни съоръжения, да получават обезщетение за ползването на съоръженията за периода до изкупуването им от топлопреносното предприятие. В този смисъл са неоснователни твърденията на ищеца, че „Т.С.“ ЕАД е станало собственик на присъединителния топлопровод поради това, че същият е част от топлопреносната мрежа и предвид ползването му от дружеството.

Несъмнено „Т.С.“ ЕАД е задължена да изкупи присъединителния топлопровод, каквото задължение й е вменено не само от закона, но и от предварителния договор за присъединяване, сключен с „У.9.“ ООД. Това задължение се реализира чрез сключване на договор за прехвърляне на собствеността върху съоръженията. Именно от този договор ще възникне  задължение за дружеството да заплати цената на купуваните съоръжения, която страните уговарят или пък се съгласяват да бъде определена от трето лице, напр. КЕВР. Според чл. 137, ал. 3 ЗЕ отношенията по изкупуване страните уреждат в договора за присъединяване. Това правило страните са пренесли и в чл. 23 от предварителния договор за присъединяване. По делото обаче не е представен договор за присъединяване, нито друг договор, с който „У.9.“ ООД да е прехвърлило собствеността върху присъединителния топлопровод. Вземането на присъединеното лице за стойността на проектирани и изпълнени съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа не възниква на основание предварителния договор за присъединяване, нито става изискуемо с изграждането на съответните обекти или изтичането на срока за изкупуване. Необходимо е сключване на последващ договор, в който страните да постигнат съгласие за прехвърляне на собствеността и цената, която е съществен елемент на договора за продажба. След като собствеността не е прехвърлена, отказът на ответника за заплати цената й е основателен (в този смисъл Решение № 7/04.02.2014 г., т.д.№ 59/2013 г., ВКС, Т.К., ІІ Т.О.). При непостигане на съгласие за прехвърляне на собствеността, ответникът дължи обезщетение за ползването, но такъв иск не е предмет на делото.

След като не е възникнало вземане за цената на съоръженията у цедента, то той не е могъл да прехвърли такова вземане и на цесионера – ищец в настоящото производство, поради което искът на предявеното основание е изцяло неоснователен. Съответно неоснователен е акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва до датата на исковата молба в размер на 17 245.86 лева за периода 15.10.2014 г. – 22.12.2015 г. включително и законната лихва от датата на исковата молба (23.12.205 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Следва да бъде посочено още, че по делото се установиха данни, че собственик на присъединителния топлопровод на ул. „Средна гора“ са четири дружества, като ищецът, който е един от тях, претендира пълния размер на съоръжението без обаче да са събрани доказателства, че е придобил  вземанията и на останалите двама собственика.

За пълнота следва да бъде посочено още, че по делото не се доказа възражението на ответника, че собственик на присъединителния топлопровод са станали етажните собственици в сградата на ул. „******** Липсват доказателства собствеността върху същия да им е прехвърлена. Със закупуването на отделни обекти на собственост в сграда – етажна собственост, отделните собственици придобиват идеални части от общите части на сградата, в които се включва и сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване -  чл. 140, ал. 3 ЗЕ. Сградната инсталация представлява съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, вкл. главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 2007 г.). Т.е., топлопроводните съоръжения, включително абонатната станция, разбирана като техническо съоръжение, не стават етажна собственост и не стават съсобствени между отделните етажни собственици при придобиване на обекти в сградата – индивидуална собственост.  Необходима е изрична уговорка за такова прехвърляне, а както бе посочено, доказателства за такова липсват по делото.

По разноските: Предвид изхода на спора ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива не са сторени, но ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК със ЗИД на ГПК ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в сила от 28.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуалноправна и изменението й има незабавно приложение, поради което към момента съдът е компетентен да определи юрисконсултското възнаграждение. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, съобразно размерите по чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б.**“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***-48, предявени против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на  управление ***, за заплащане на следните суми: 1. Сумата 142 146 (сто четиридесет и две хиляди сто четиридесет и шест) лева – цена на съоръжения за присъединяване по Предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 599/27.09.2007 г., сключен между „У.9.“ ООД и  ответното дружество и Договор за прехвърляне на вземане от 24.09.2015 г. между „У.9.“ ООД и ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД; 2. Сумата 17 245.86 лева (седемнадесет хиляди двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) – мораторна лихва върху главницата за периода 15.10.2014 г. – 22.12.2015 г., както и искането за заплащане на законната лихва от датата на исковата молба (23.12.2015 г.) до окончателното изплащане на задължението, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Б.**“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***-48 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на  управление ***, сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „У.9.“ ООД, ***.                                                                           

 

 

СЪДИЯ: