Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 26.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „Е” състав в публично
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 12846/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по подадена въззивна жалба на С.о., представлявано от юрк. П. Попова,
с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу решение № 167427 от
16.07.2019 г., постановено по гр. д. №67409/2018 г. на СРС, 72 състав, с което
е уважен предявения ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД, за сумата от 598,20 лв., представляваща регресно вземане за платено
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2018 г. в гр.
София, на ул. ******, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Със същото решение ответникът е осъден
да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 670,00 лв.,
представляващи разноски в производството пред СРС.
Във въззивната
жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят оспорва извода на СРС за наличието на покрит застрахователен
риск като една от задължителните предпоставки, необходима за възникването на
регресното вземане на застрахователя. Твърди, че според общите условия в
допълнение „Гуми“ застрахователят е описал, че те са обект на покритие на МПС,
когато са застраховани по клауза „Бонус каско“, клауза „Пълно каско“ и клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“. Такава застраховка на
гумите в настоящия случай липсвала, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства за допълнително покритие относно гумите на МПС. Отделно от това
сочи, че според общите условия, Раздел VI „Изключения”, не се покриват разходи
за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато гумите не са
обозначени с марка „Е”. Доколкото застрахователят по имуществена застраховка не
дължи на застрахования застрахователно обезщетение за непокрит с договора
застрахователен риск, то въззивникът счита, че за ищеца не е възникнало
регресно право към С.о. за изплатеното застрахователно обезщетение. Предвид
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът изцяло отхвърлен,
като му бъдат присъдени и сторените по делото съдебни разноски.
Въззиваемият – ищец
ЗАД „Б.В.И.Г.” АД в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба,
с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение, тъй като за процесното МПС е налице
покрит застрахователен риск „Пълно каско“, който според Общите условия на
застрахователя, раздел „Допълнение Гуми“, т. 1, включва и обект на покритие
гуми. Иска съда да отхвърли жалбата и да присъди направените по делото
разноски.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно
и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Предявеният пред
СРС иск от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД срещу С.о. за сумата от 598,20 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица №5С072885278, намира своето правно основание в нормата на 411 КЗ.
Суброгирането на застрахователя в правата на застрахования предпоставя
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валиден договор за
имуществено застраховане с увредения, с период на покритие към датата на
настъпване на вредите; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата; 4) обезщетяването на
увредения от страна на застрахователя чрез изплащане на застрахователно
обезщетение.
Между страните по
делото не съществува спор, че в срока на договора за застраховка „Пълно каско“ ищецът е заплатил претендираната сума като
обезщетение за причинени щети по десните гуми на застрахован при него лек
автомобил, настъпили вследствие на попадане на МПС-то в дупка на път, стопанисван
от ответника, както и че за последния е възникнала отговорността спрямо
увредения да обезщети тези вреди. Спорно по делото е наличието на правно
основание за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, тъй
като въззивникът оспорва процесното ПТП да представлява покрит по полицата
застрахователен риск.
От представената
застрахователна полица № 5С072885278 от 27.11.2017 г. по застраховка „Каско
Стандарт“ се установява, че застрахователят е поел застрахователния риск да
покрие щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар,
природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“. Съдържанието на тази клауза е определено от приложените
по делото Общи условия към застраховката, които дефинират „Пътно-транспортно
произшествие“ като събитие, възникнало в
процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
В ОУ на
застрахователя по застраховка „Булстрад каско стандарт“, глава втора „Покрити
рискове и изключения“ на Раздел „Каско“ е предвидено, че отговорността на
застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на
застрахования, сред които - т. 4 клауза „Пълно каско". Като допълнителни
покрития към тази клауза са уредени по т. 6.1. „Помощ на пътя" (Асистанс),
т. 7.1. „Механична повреда" и т. 7.2. „Гуми“ - за застраховани МПС без
подзастраховане и общо тегло до 3,5 тона. Допълнителните покрития по т. 6 и т.
7 се предоставят в изрично предвидените в ОУ случаи при заплащане на
допълнителна премия (т. 8 от ОУ). Конкретно за клаузата допълнение „Гуми",
в т. I, наименувана „Oбект на покритие" е описано, че обект на покритие са
гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно каско“ без
подзастраховане, описани в застрахователната полица/спецификация. Съгласно т.
IV, 1.1. „Покритие“ - срещу допълнително платена застрахователна премия
застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от
внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или
предмети на пътя. Изключение от това правило е предвидено в т. VI.8. „Изключения“,
според което не се покриват разходи за повреда, причинена от ПТП.
Визираните по-горе
разпоредби от общите условия, изясняващи съдържанието на основното покритие
„Пълно каско“ и това на допълнителното покритие „Гуми“, налагат обоснован
извод, че когато вредите по гумите са причинени от ПТП по смисъла на клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, вредите подлежат на
обезщетяване по силата на клауза „Пълно каско“, тъй като в него е включено
всяко застрахователно събитие, което води до повреди по застрахованото МПС,
възникнали при движението му. Извод в обратна насока не може да бъде обоснован
с обстоятелството, че спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично
посочените рискове, които се покриват по допълнение „Гуми“, тъй като тази
клауза не дерогира и не въвежда изключения от предвидените покрити рискове по
покритие „Пълно каско“. Подобно изключение, каквото е предвидено при
допълнителното покритите „Гуми“ (т. VI.8. „Изключения“), не е изрично уредено и
в останалите разпоредби на ОУ, относими съм клауза „Пълно каско“ и доколкото
дефинираното в ОУ понятие за ПТП не изключва обезщетяването на вреди от попадането
в дупка на пътното платно, то и необоснована се явява тезата на въззивника, че
не е налице покрит застрахователен риск по клауза „Пълно каско“. С неговото
настъпване и изплащането на застрахователното обезщетение, ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата С.о., поради
което искът по чл. 411 КЗ в съответствие с установените факти законосъобразно е
бил уважен.
Тъй като правните
изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то и обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалбата оставена без уважение.
При този изход на
въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в
полза на въззиваемия следва да се присъди претендираното по представения списък
по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
С оглед на цената на иска въззивното решение
не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167427
от 16.07.2019 г., постановено по гр. д. №67409/2018 г., по описа на СРС, 72
състав.
ОСЪЖДА
С.о., булстат *******, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******,
представлявана от кмета, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
чл. 273 ГПК, сумата от 360,00 лв. с ДДС,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.