ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 608 14.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 233 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.129, ал.3 ГПК.
Постъпила е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез пълномощник ю.к.Радина Илиева, против определение № 10892/19.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 7273/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Н.И.Н. ***, в частта по предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6171.01 лв., представляваща договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ***631 и производството по делото е прекратено в тази част.
Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че указаната от съда сума от 246.84 лв. се явява прекомерна и недължима, тъй като в случая е следвало да се вземе предвид заплатената от ищеца държавна такса от 181.23 лв. при подаване на исковата молба, във връзка с което е следвало да се определи размера за доплащане. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на БРС за произнасяне по съществото на спора.
Препис от жалбата не е
връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.
Бургаския окръжен съд,
като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като
съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена
в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество,
частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№
7273/2019 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на „Профи кредит
България“ ЕООД против Н.И.Н., с която се иска от съда на основание чл.422, ал.1 ГПК да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 9061.27 лв., представляваща неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № ***631 от 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с № 1645/17.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 3121/2019 г. по
описа на БРС.
В исковата молба са
изложени твърдения, че по сключения между страните Договор за потребителски кредит
№ ***631 от 17.06.2014 г. ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от
3000 лв., която следвало да бъде погасена на 48 месечни вноски с размер на
252.01 лв., с краен срок на погасяване до 20.06.2018 г., съгласно погасителен
план, като така общото задължение по договора възлиза на 12 096.48 лв.
Твърди се, че ответникът е направил частични плащания със сума от 3069.60 лв.,
с която сума е погасил част от номинала по договора в размер на 3035.21 лв. и
лихва за забава в размер на 34.39 лв., като към момента е налице неизплатено
парично задължение от 9061.27 лв. Предвид това неизпълнение, ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3121/2019 г. по описа на БРС, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 и ал.7 ГПК, поради което и в изпълнение на дадените му от
съда указания, ищецът е предявил установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за
установяване дължимост на сумата от 9061.27 лв., представляваща неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
От приложеното ч.гр.д.№
3121/2019 г. на БРС е видно, че с подаденото заявление по чл.410 ГПК ищецът е
претендирал сумата от 9061.27 лв. като главница по договора за потребителския
кредит и същата му е присъдена като главница и с издадената заповед за
изпълнение.
С разпореждане №
18715/05.09.2019 г., районният съд е оставил исковата молба без движение с
указание до ищеца да конкретизиран как е формиран размера на задължението, като
посочи размерите и основанията на отделните задължения, както и да внесе
държавна такса в размер на 4 % върху всеки един от исковете. С молба от
26.09.2019г. ищецът е уточнил, че в цената на иска са включени всички
задължения, които произтичат от неизпълнението на договора за потребителски
кредит, като общото задължение по договора от 9061.27 лв. включва главница,
представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 2890.26 лв. и договорно
възнаграждение в размер на 6171.01 лв.
С разпореждане №
20176/27.09.2019 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал
на ищцовото дружество да обоснове правния си интерес от предявяване на
установителен иск за сумата от 6171.01 лв. – договорно възнаграждение, тъй като
такава не е била присъдена с издадената заповед за изпълнение. С молба от
14.10.2019 г. ищецът е уточнил, че с исковата молба предявява установителен иск
за дължимост на сумата от 2890.26 лв. главница по договора за потребителски
кредит, както и осъдителен иск за заплащане на сумата от 6171.01 лв. договорно
възнаграждение по същия договор за потребителски кредит.
С оглед горното
уточнение, с разпореждане № 22135/18.10.2019 г. районният съд отново е оставил
без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 246.84 лв.,
дължима да осъдителния иск. С молба от 05.11.2019 г. ищецът е уведомил съда, че
с подаването на исковата молба е заплатил държавна такса от 181.23 лв., като е
направено искане, ако е необходимо доплащане на държавната такса, съдът да му
даде нови указания за нейното заплащане. С молба от 11.12.2019 г., в отговор на
изпратено му напомнително съобщение от съда, ищецът е заявил, че дружеството е
надвнесло дължимата по делото държавна такса и не е необходимо да доплаща
такава в размер на 246.84 лв.
С обжалваното
определение № 10892/19.12.2019 г. районният съд е приел, че нередовностите по
исковата молба не са отстранени, поради което на основание чл.129, ал.3 ГПК е
върнал исковата молба по отношение на предявения осъдителен иск за сумата от
6171.01 лв. и е прекратил делото в тази част.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за частично прекратяване на делото за неправилно, поради което следва да бъде отменено.
В случая, дадените от първоинстанционния съд указания за довнасяне на държавна такса в размер на 246.84 лв. са неправилни, като съдът не е пояснил как е изчислил размера на дължимата държавна такса, с оглед внесената такса от ищеца при депозиране на исковата молба в размер на 181.23 лв. В обжалваното определение правилно е констатирано, че от така внесената такса 57.81 лв. следва да се отнесе към установителния иск, а разликата от 123.42 лв. следва да бъде взета предвид като дължима по осъдителния иск. При това положение и въпреки тази правилна констатация, БРС неправилно е дал указания на ищеца да внесе по сметка на съда държавна такса за осъдителния иск в размер на 246.84 лв., вместо да доплати такса от 123.42 лв., получена след приспадане на внесената такава с исковата молба.
Действително, общият размер на държавната такса, която ищецът следва да заплати за предявения от него осъдителен иск е в размер на 246.84 лв. (4 % х 6171.01 лв.). Безспорно същият е внесъл с подаването на исковата молба държавна такса в размер на 123.42 лв., поради което следва да довнесе по сметка на БРС сумата от 123.42 лв.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че действително е била налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в незаплащане на пълния размер на дължимата държавна такса, но дадените от БРС указания за довнасяне на държавна такса в размер на 246.84 лв. са неточни и неправилни. Предвид дадените неправилни указания, процесното определение се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд, който следва да остави исковата молба без движение и да даде точни указания на ищеца по чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване на нередовностите по исковата молба, а именно за довнасяне на държавна такса по предявения осъдителен иск в размер на 123.42 лв., както и да укаже неблагоприятните последици от неизпълнение на това процесуално задължение.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 10892/19.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 7273/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Н.И.Н. ***, в частта по предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6171.01 лв. – договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ***631 и производството по делото е прекратено в тази част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.