Р Е Ш Е Н И Е
№І- 54 11.06.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори май
през две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
с
прокурора………………..
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 471 по описа на Окръжен
съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ЗД“БУЛ
ИНС“ АД с ЕИК: ********* против Решение
№ 192/23.01.2019г., постановено по гр.д.№ 3257/2018г. по описа на РС-Бургас, с
което въззивникът-ответник е осъден да заплати на Д.Т.Ч. от *** сума в
размер на 3 500 лева, частично предявена от главница в размер на 9000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди/болки, страдания,
психически и емоционален дискомфорт/, претърпени от Ч. в резултат на
непозволено увреждане- ПТП, настъпило на 11.06.2017г. в гр.Бургас,на
бул.“Стефан Стамболов“, срещу магазин „Качика“, причинено от М. Г. П., водач на л.а. „Ровер 25“ ,рег.№ А 4133
МВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху частично предявената претенция главница
от 3 500 лева, начиная от 14.06.2017г. до окончателното й изплащане ;
осъдено е ответното дружество- въззивник да заплати на Ч. сумата от 120 лева,
представляваща обезщетение за
имуществена вреда, състояща се в заплатена от ищеца цена за медицинско
изследване със скенер във връзка с
травматичните й увреждания от ПТП,настъпило на 11.06.2017г. в гр.Бургас,на
бул.“Стефан Стамболов“, срещу магазин „Качика“, причинено от М. Г. П., водач на л.а. „Ровер 25“ ,рег.№ А 4133
МВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 120 лева, начиная от
14.06.2017г. до окончателното й изплащане;присъдени са разноски в размер на
1676,33 лева.
В частта, в която с решението са
отхвърлени искови претенции, въззивна жалба не е предявена, поради което
решението в тези му части е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба на ЗД“БУЛ
ИНС“ АД с ЕИК: ********* се заявява становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното нарушение като постановено в нарушение на материалния закон и несъобразено
със събраните по делото доказателства.Твърди се, че районният съд неправилно
приел, че претендираните вреди са пряк и непосредствен резултат от настъпилото
ПТП, както и че безспорно било установено противоправното поведение на
застроявания водач М. П.. Тъй като съставения протокол за ПТП не съдържал преки
и непосредствени впечатления на длъжностното лице, което го съставило, този
протокол нямал материална доказателствена сила , но районният съд неправилно
обосновал изводите си въз основа на същия протокол. Обсъждат се показанията на
разпитаните по делото свидетели като се сочи, че в показанията им имало
съществени разминавания, изложени в писмената защита пред БРС на дружеството,
но първоинстанционния съд не ги отчел при взимане на решението си .Освен това
се изтъква, че чрез свидетелски показания не можели да се доказват претърпени
психически вреди, тъй като те били лично и субективно отношение на лицето от
случилото се. Обсъжда се и изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, за
която се твърди, че почива единствено и само на разкази на въззиваемата и
нейните свидетели, поради която причина с категоричност не можела да се
установи скоростта, с която въззиваемата се движела, имала ли колан, дали са
били адекватни действията й за избягване на удара.Излагат се съображения и
относно размера на обезщетението за неимуществени вреди като се твърди
несъобразяване от районния съд с принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД.Въззивното дружество сочи, че
определеното обезщетение било прекомерно
с оглед действителната вреда, не се подкрепяло от фактическата
обстановка и събраните по делото доказателства ,не било съобразено с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика и конкретните икономически
условия към момента на увреждането, в подкрепа на които твърдения се излагат
подробни и обстоятелствени съждения.На последно място се сочи, че бил
неоснователен и искът за обезщетяване на имуществените вреди , тъй като била
недоказана причинно-следствената връзка с ПТП и проведеното на по-късен етап
изследване.Претендира се уважаване на жалбата и отмяна на решението на БРС
изцяло като неправилно и незаконосъобразно; претендира се присъждане на
направените по делото пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор по
жалбата от въззиваемата Д.Ч. чрез процесуалния й представител адв.Панайот
Велков, в който се заявяват доводи и съображения за неоснователност на
въззивната жалба по всяко от твърденията в същата .Моли се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноските във въззивното производство.
Никоя от страните не заявява
нови доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа
на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Предявените пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно
основание чл.477 и сл. КЗ, чл.45,ал.1,
чл.52, чл.84 и чл.86 от ЗЗД, при условията на кумулативно съединяване на
исковете.
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В
допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната
жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение, както и за противоречието му с
материалния закон и събраните по делото
доказателства.
Във връзка със заявени във въззивната
жалба оплаквания и съображения, въззивната
инстанция следва да отбележи само
следното:
Съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ , обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност"на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства.
В тази връзка, за успешното провеждане
на прекия иск срещу застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор за горецитираната задължителна застраховка, въззивникът- застраховател
е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума,
един застрахователен риск, наречен опасност
от възникване на задължение на
застрахования собственик и /или ползвател
на въпросното МПС, да заплати обезщетение, заедно с мораторната законна
лихва на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно
деяние при управлението му , т.е. когато
възникне застрахователно събитие, да
бъде ангажирана деликтната му отговорност/ санкционна последица, чиято финансова тежест се понася
от застрахователя/- чл.429, ал.1, т.1, вр. с чл. 477, ал.1 КЗ.
Безспорно е установено от
фактическа страна, че на 11.06.2017г., в гр.Бургас, бул.,,Стефан Стамболов“- в
пътното платно в посока КПП-1, срещу магазин ,,Качика“ е настъпило ПТП между
управлявания от Д.Ч. л.а. ,,Опел Вектра“, рег.№А8163КС, който е бил ударен
отзад от движещия се след него л.а.,,Ровер 25“,рег.№А4133МВ, управляван от М. П.,
като в резултат на произшествието,
въззиваемата(ищца) претърпяла физически увреждания.
Не се спори между страните по
делото, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.,,Ровер
25“, рег.№А4133МВ, е била застрахована в ответното застрахователно дружество
със задължителна застраховка на автомобилистите ,,Гражданска отговорност“.
Основните
спорни въпроси пред настоящата инстанция, с оглед наведените във въззивната
жалба доводи са относно наличието/липсата на причинно-
следствена връзка между причинените на въззиваемата вреди и настъпилото ПТП,
както и размера на дължимото застрахователно обезщетение.
На първо място, що
се отнася до доводите на въззвиника за липса на причинно- следствена връзка между
причинените на въззиваемата вреди и настъпилото ПТП, следва да се отбележи
следното:
Пътно-транспортното
произшествие с характер на вредоносно
застрахователно събитие е настъпило
от поведение на лицето - водач на лекия автомобил .,,Ровер 25“,рег.№А4133МВ, чиято деликтна отговорност е покрита от задължителната
застраховка "ГО на автомобилистите"- чл.477, ал.2 КЗ/. Горното категорично се установява от
заключението на вещото лице по извършената САТЕ. Констатирано е, че пътно-
транспортното произшествие е в пряка причинна връзка единствено с действията на
водача на лекия автомобил .,,Ровер 25“, управляван от М. П.. Последният не се
съобразил със скоростта и дистанцията на движещия се пред него в пътната лента
лек автомобил ,,Опел
Вектра“ и допуснал сблъсък с него. Отбелязано е в заключението по извършената
експертиза, че към момента на произшествието, пострадалата е била с предпазен
колан, но с оглед установения механизъм на ПТП, коланът не би могъл да
предотврати камшичният удар.
Това поведение
на застрахованото лице(водач на МПС) търпи отрицателната квалификация противоправност, защото е несъответно в конкретната
пътна ситуация на правно дължимото
според изискванията на специалните задължаващи норми от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Следователно,
с описаните по – горе действия, водачът на лек автомобил .,,Ровер 25“ виновно
е нарушил правилата на движение и в резултат на това негово противоправно
поведение е настъпило процесното ПТП.
Освен
фактът на ПТП и противоправното поведение на делинквента, от доказателствата по
делото, първоинстанционният съд е установил и останалите
признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпването
на вреди и причинната връзка между тях и виновните действия на делинквента.
Що се отнася до наведените във
въззивната жалба аргументи, че констативният протокол за ПТП не носел
материална доказателствена сила, следва да се подчертае следното:
В трайната практика на ВКС, се приема,
че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г.
на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС,
I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение №
98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 179 ГПК, официалният
документ съставлява доказателство за изявленията, направени пред длъжностното
лице
и за
извършените от него и пред него действия. Неоснователни са доводите на
въззивника, че изложеното в констативния
протокол не съдържало преки и
непосредствени впечатления на длъжностното лице, поради което не носел
материална доказателствена сила. В повечето случаи ПТП се посещава от
длъжностното лице след настъпването му и в този смисъл то възприема последиците
от него, а не самото ПТП. Това обаче съвсем не означава, че при посещението си
длъжностното лице не може да възприеме начина, по който е настъпило ПТП. Това се гарантира
от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. „г“ и „д“ ЗДвП,
съгласно която участниците в пътнотранспортно произшествие са длъжни да запазят
обстановката такава, каквато е била след настъпването на ПТП.
Тази разпоредба има за цел да подпомогне длъжностните лица при изследване на мястото на произшествието и механизма на ПТП. Съшо така, в производството пред съда, въззивникът(застраховател) е имал процесуална възможност за оспорване на констативния протокол в частта за механизма на ПТП. Едно от деленията на документите е на верни и неверни. Верни и неверни са единствено свидетелстващите документи, към които се причислява и протоколът, издаван при ПТП. Верността и неверността се проверяват в гражданския процес по два начина – с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК или с оспорване, направено по реда на чл. 193 ГПК, като проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. Горното не е сторено от ответника в първоинстанционното производство, поради което неоснователни и необосновани се явяват наведените във въззивната жалба аргументи в тази насока.
Още повече, тъй като преценката на фактите, от
значение за механизма на ПТП изисква специални познания, както вече бе посочено,
по делото е назначена САТЕ, вещото лице по която категорично е установило
причините и механизма за възникване на произшествието.
В мотивите на районния съд, подробно и
обстоятелствено са изложени съображенията и аргументите, поради които се
кредитират констатациите на вещото лице в съответната част, които доводи,
въззивният съд изцяло споделя. В този смисъл, неоснователни са възраженията,
изложени във въззивната жалба за необективност на констатациите на вещото лице
и несъобразяване с доказателствената съвкупност по делото.
Във
връзка с наведените от въззивника аргументи относно размера на присъденото от районния съд
обезщетениe за неимуществени вреди, настоящият състав намира следното:
Критериите
за определяне размера на обезщетението
са установени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. и
множество решения, с които е
създадена константна практика.
Размерът
на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие( Решение № 197 от
10.11.2016 г. по гр.д. № 1845/2016 г. III г.о. на ВКС).
Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от
съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания
по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл
да се явява техен паричен еквивалент.
Безспорно
установено е в конкретния случай, включително от заключението на вещото лице по
извършената пред първоинстанционния съд СМЕ, че в резултат на нанесените от
произшествието травми- ,,дисторизио на шийни прешлени“, въззиваемата е претърпяла болки в шиен отдел
поради преразтягане и възможни увреждания на мускулни групи; страдания,
притеснения и уплаха, представляващи неимуществени вреди, подлежащи на
репариране, съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД. Извън всякакво съмнение е, че
гореописаните травматични увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП от
една страна, а от друга - в резултат от тези увреждания ищцата (въззиваема) е променила съществено нормалното си ежедневие и
навици, допринесли са за физическия и
емоционален дискомфорт(горното се потвърждава и от събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства).
Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства
(в настоящия случай- писмени, гласни и експертизи), релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение: с оглед характера, степента, тежестта и броя на
уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и
адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Това
предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия. Констатирано е в заключението на вещото лице по
извършената съдебно- психологическа експертиза, че преживяното от
произшествието се превръща в отключващ фактор за изявилата се тревожно- депресивна симптоматика и
детерминират настъпилите изменения в личността и психичното й функциониране в
дългосрочен план, като нарушенията засягат емоционалната стабилност;
психологическата травма е придружена от разместване на психичните пластове и дезинтеграция, което
продуцира ефекти в дългосрочен план.
Първоинстанционният съд е
анализирал всяко от заключенията на вещите лица по извършените експертизи и
изводите от него във връзка и при внимателно съпоставяне с останалия
доказателствен материал, събран по делото, като е изложил убедителни и подробни
съображения, за да се мотивира. Извършил е правилна и обоснована преценка, с
оглед всички доказателства и обстоятелства
по делото така, както следва от разпоредбите на чл.202 ГПК и по аргумент
от разпоредбата на чл.203 ГПК.
Справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Предвид изложеното, ирелевантни са наведените от жалбоподателя аргументи , че определяйки размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд не се е съобразил с принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
При съвкупната преценка на установените в рамките на
съдебното дирене фактически данни и отчитането на тяхното проявление по делото, първоинстанционният
съд правилно е определил паричната репарация, дължима за понесените
от ищцовата страна(въззиваема) вредни последици(неимуществени
вреди) в размер на 3500лева (частично предявен от главница в размер 9000лева), както и 120 лева- имуществени.
В тази насока
са взети предвид: възрастта на пострадалото лице към момента на инцидента;
начинът на получаване на уврежданията, конкретните медико- биологични особености на засягането на телесния
интегритет на увредения субект.
При така установените по делото
обстоятелства, настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд е
присъдил справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева(частично
предявен от главница в размер от 9000 лева), което кореспондира на характера и
тежестта на уврежданията. Следва да се отбележи, че този размер е съобразен и с икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, отразена в действащите към този момент
застрахователни лимити. Така определеният размер съответства и на съдебната
практика по сходни случаи.
Бургаският районен
съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същото
от фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от въззивната
инстанция.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба за
неоснователна, а постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по
реда на чл.272 ГПК.
Предвид изхода на спора по
делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
в полза на въззиваемата следва да се
присъдят направените от същата съдебно- деловодни разноски в настоящото
производство, в размер на 775 лв.(седемстотин седемдесет и пет лева).
Мотивиран от изложеното,
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 192/23.01.2019г.,постановено по гр.д.№ 471/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул,,Джеймс
Баучер“№87, представлявано от С. С. П. и К. Д. , чрез адв.Мариан Гочев- САК, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Т.Ч., ЕГН **********,
сумата от 775 лв.(седемстотин седемдесет и пет лева),
представляваща направените по делото съдебно- деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.