МОТИВИ към решение от 02.09.2020 г. по АНД № 234/2020 г. по описа на
Девненски районен съд, четвърти състав:
Ïðîèçâîäñòâîòî
å ïî ðåäà íà
÷ë. 375 è ñë. îò
ÍÏÊ. Образувано е по внесено от Девненска районна прокуратура
предложение çà
îñâîáîæäàâàíå
îò íàêàçàòåëíà
îòãîâîðíîñò
è íàëàãàíå
íà àäìèíèñòðàòèâíî
íàêàçàíèå на
основание чл. 78 А ал. 1 от НК на С. А.И., ЕГН: *** çà
ïðåñòúïëåíèå
ïî ÷ë. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от ÍÊ.
В съдебно
заседание ДРП, редовно призовани не изпращат представител и не ангажират
становище по съществото на делото.
Обвиняемият, редовно призован явява се лично, моли
за минимално наказание, предвид обстоятелството, че е безработен и живее с петте
си деца, за които се грижи.
След преценка на събраните пî
äåëîòî
äîêàçàòåëñòâà,
ñúäúò ïðèåìà
çà óñòàíîâåíо
от фактическа страна следното:
Обв. С. И. живеел в гр. Вълчи дол, обл. Варна заедно със семейството си.
Същият не притежавал СУМПС и бил неправоспособен водач. Бащата на обв. И.
притежавал мотопед марка „***“, с рама № ***, който бил без поставена
регистрационна табела и не бил регистриран по надлежния ред в Р България.
На 06.08.2020 г. обв. И. решил да отиде до с. Б. с нерегистрирания
мотопед, за да си търси работа, тъй като със семейството си нямали какво да
ядат. На същия ден св. Д. Д.и К.К. - служители в УМВР - Вълчи дол изпълнявали
служебните си задължения. Около 11, 20 ч. придвижвайки се със служебен
автомобил по пътя гр. Вълчи дол - с. Б.к, свидетелите застигнали мотопед, който
се движел на собствен ход, използвайки двигателя си за вътрешно горене.
Забелязали, че на мотопеда няма поставена рег. табела, затова го задминали и
св. К. подал към водача му ясен знак със стоп-палка да спре. Той реагирал и
спрял. Последвала проверка, при която полицейските служители установили
самоличността на водача, а именно обв. И., който не представил СУМПС. При
проверката било установено още, че мотопеда не бил регистриран по надлежния ред
и в информационните масиви на МВР липсвали данни за него. За констатираното св.
К. му съставил АУАН № 321972/06.08.2020 г., който обвиняемият подписал без
възражения и получил екземпляр от него.
В хода на разследване е бил направен оглед на мотопеда, при който е
отрит и описан номера на рамата му, а именно ***
От приложената по делото справка, изготвена от разследващия полицай е
видно, че след направена справка в ИИС на МВР, мотопед с рама № ***, не е
регистриран по надлежния ред.
По делото е приобщена справката
за съдимост на обвиняемия, от която е видно, че той не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Ãîðíàòà
ôàêòè÷åñêà
îáñòàíîâêà
съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на БПП №
2065/2020 г. по описа на У МВР – Вълчи дол, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно
допълващи се и съвкупния им анализ не налага различни изводи. Обстоятелството,
че обвиняемия е управлявал МПС и че същото не е било регистрирано се
установяват както от гласните доказателствени средства – непротиворечивите
показания на свидетелите Д.Д. и К. К.в, така и от наличните по делото писмени
справки. Те не се оспорват и от обв. И..
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че от обективна страна на 06.08.2020 г. на главен общински път – гр. Вълчи дол – с. Брестак, обл. Варненска, обв. С. А.
И. е управлявал МПС – мотопед марка „K***“ модел „Р19“ с
идентификационен номер на рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред.
Изложеното
отговаря от формална страна на обективните признаци на престъплението по чл.
345 ал. 2 от НК, по повод на което е дадено предложение за налагане на санкция
по реда на чл. 78а от НК от държавното обвинение. Същевременно за да бъде едно
деяние престъпление следва и неговата обществена опасност да засяга съответните
опазвани обществени отношения по начин и в степен, които съществено да ги
накърняват. Необходимо е още управлението на нерегистрирано по надлежния
ред МПС като поведение да се отличава с такъв интензитет, обуславящ по - висока
степен на обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление, в
сравнение с кореспондиращото му административно нарушение. Това е така, защото
изпълнителните деяния на някои административни нарушение представляват и такива
на съответните престъпления. Затова и законодателят е очертал необходимостта
от по - ниската степен на обществена опасност на нарушението по чл. 140 ал. 1
от ЗДвП в сравнение с кореспондиращото му престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК.
Съотнесено към конкретните проявни форми, в които се е изразило деянието на
обвиняемия, настоящият съдебен състав приема, че установената деятелност не
накърнява обществените отношения по опазването на реда, който регулира
транспорта с висок интензитет, за да бъде обосновано заключението, че деянието
представлява престъпление. Както е известно обществената опасност обхваща както
параметрите на самото деяние, така и характеристиките на личността на дееца.
В
конкретния случай доказателствата по делото сочат, че обвиняемият не е
управлявал собствен автомобил, а този на неговия баща. Доказателствата по
делото сочат, че това управление е еднократно, като по делото няма данни обвиняемият
да е управлявал и друг път мотопеда на баща си. Не могат да бъдат пренебрегнати
и причините, поради които обв. И. е извършил деянието – да се придвижи до
съседното населено място, за да потърси работа за препитание на многочленното
си семейство. При липса на опровергаващи обясненията на обвиняемия
доказателства следва да се приеме, че изтъкнатите от него важни обстоятелства са
налагали управлението на нерегистрирано МПС и той не е имал друга
възможност, освен да го използва. Отделно от това обвиняемият
не се характеризира като личност с висока степен на обществена опасност. Той не
е бил осъждан, нито спрямо него е прилаган института на чл. 78а от НК, т.е. не
е извършвал престъпление, за да бъде освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Липсват всякакви данни за регистрация на
извършени от него криминални прояви. В справката му за нарушител/водач не
фигурират други допуснати от него нарушения свързани с управление на МПС. Всички
тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че деянието на обвиняемия
разкрива значително по-ниска степен на обществен опасност спрямо хипотезите на
престъпленията по чл. 345, ал. 2 от НК, а засягането на защитаваните обществени
отношения не е с такъв интензитет, че да определи деянието като престъпно.
Предвид занижена обществена опасност на деянието третирането му като
престъпление и налагането на наказателна репресия би било неоправдано.
По тези
съображения съдът намира, че вмененото във вина на обвиняемия деяние макар да
не представлява престъпление, то същото е административно нарушение, каквото
преценка се дължи съгласно чл. 301 ал. 4 от НПК. Същото представлява проява на
нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. По тези съображения и на основание чл. 305
ал. 6 от НПК съдът на основание чл. 378 ал. 2 т. 2 вр. чл. 304 от НПК призна с
решението си обв. С. И. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му наложи административно наказание за
извършеното от него нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Следва да се подчертае, че обвиняемият не е признат за
невиновен поради липса на авторство или неизвършване на деянието, а поради
неправилното му приемане за престъпление, а не административно нарушение. Същевременно
поведението му, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, както вече се изложи, отговаря на задължението, прогласено в чл.
140 ал. 1 от ЗДвП, който гласи, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Съдът счита, че поведението на обвиняемия е типична проява на
административно нарушение, за което следва да бъде санкциониран.
За нарушението, предмет на установяване по настоящото дело, се предвижда
наказание глоба до 200 до 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца съгласно чл. 175 ал. 3 от ЗДвП.
Като се взеха предвид обстоятелствата изложени по-горе за обществената
опасност на дееца и деянието, съдът намира, че наказанието следва да се
индивидуализира при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива се отчитат чистото съдебно минало на обвиняемия,
липсата на криминални прояви и други административни нарушения, признанието на
вината и тежкото семейно и материално положение на обвиняемия.
По тези съображения съдът наложи
на обвиняемия с решението си административно наказание в неговия минимум -
„глоба“ от 200 лева и не наложи наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, тъй като обв. И.не притежава СУМПС.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът присъди в
тежест на обвиняемия и направените по делото разноски, като го осъди да заплати
сумата от 26, 03 лева в полза на органа, който ги е направил - ОД на МВР –
Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: