Решение по дело №352/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2777
Дата: 12 юни 2023 г. (в сила от 12 юни 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20231110200352
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2777
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200352 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз
основа на подадена жалба от Х Л Ф Е. В., чрез адв. Т. Ц. - САК срещу
електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 3968453 на СДВР, а
именно такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на осн. чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин
лева) лв.
С жалбата, първоначално подадена от „ДАУН КРИЕЙТРС“ АД, след това
коригирана (с молба от 22.02.2023 г.) като такава от името на Х Л Ф Е. В., се
излага, че атакувания електронен фиш е незаконосъобразен, като се излагат
основания за допуснато съществено процесуално нарушение, каквото е
неспазване срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, допуснато формално нарушение, а
именно не е конкретизирано мястото на извършеното нарушение, доколкото
се сочат две посоки или улици, тъй като бул. „Цариградско шосе“ и ул.
„Павел Красов“ са перпендикулярни, оспорва се да е имало въведен пътен
знак В 26, който да е бил приложим за участъка, бланкетно било посочено, че
е отчетен толеранс, но такъв реално не бил отчетен, твърдят се нарушения на
нормите на Наредба №8121з532/12.05.2015 г. моли се за отмяна на ЕФ и
1
присъждане на сторени по делото разноски.
Не се явява процесуален представител на жалбоподателя, като са
депозирани писмени бележки от същия по същество, с които се моли за
отмяна на ЕФ и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
За органа издал ЕФ, в съдебно заседание не се явява представител.
Депозирано е писмено становище от процесуален представител на
наказващия орган, с което се моли за оставяне жалбата без уважение и
потвърждаване изцяло като законосъобразен на електронния фиш, с който е
наложена имуществена санкция на ЮЛ, което е собственик на лекия
автомобил, като е вписан законния му представител. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил марка „АУДИ“,
модел „ А 8”, с ДК № е „ДАУН КРИЕЙТЪРС“ АД.
Заснет е видеоклип в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ до парк
„Враня“ с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път
на 14.09.2020 г. в 13:36 часа на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А 8“, с
ДК № от автоматизирано техническо средство TFR1-M № 560 за измерена
скорост при ограничение от 50 км/ч. Приложен е клипа, в който е посочено
каква е засечената скорост с техническото средство 86 км/ч, като наказуемата
е 83 км/ч и наказуемото превишение е 33 км/ч.
Издаден бил електронен фиш серия „К“, №3968453 на 16.09.2020 г. за
нарушение, извършено на 14.09.2020 г. на Х. Е. В., като законен представител
на „Даун Криейтърс“ АД.
В съставения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, се сочи, че на 14.09.2020 г.
в 13:36 часа в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ - „Враня“ с посока на
движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път при ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място е превишена скоростта с 33 км/ч, като
2
установената скорост е 83 км/ч на МПС марка „АУДИ“, модел „А 8“, с ДК №
от автоматизирано техническо средство TFR1-M № 560 собственост на „Даун
Криейтърс“ АД, със законен представител Х. Е. В..
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип TFR1-M, което
видно от извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване на Български институт по метрология (БИМ) е вписано под №
10.02.4835, с дата на издаване на удостоверение за одобрен тип 24.02.2010 г.,
срок на валидност до 24.02.2020 г., вписано под №4835. Установява се от
протокол №4-38-19/30.10.2019 г., че мобилна система за видеоконтрол TFR-
1M № 435 отговаря на изискванията.
Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство без посочен вид, с TFR1-M № 560 от 14.09.2020 г. за място на
контрол гр. София на бул. „Цариградско шосе“-Враня с посока на движение
от ул. „Павел Красов“ към „Околовръстен път“ с посочено ограничение на
скоростта 50 км/ч с пътен знак В 26 за периода от 12:00 часа до 14:00 часа, с
приложена снимка за разположението на средството за измерване. Приложена
е ежедневна форма за отчет за 14.09.2020 г. за периода от 12:13 часа - 14:00 ч.
за наряд Венцислав Атанасов, с МПС рег. №.
Установява се от справка на СО, с приложено копие на проект за
организация на движението по бул. „Цариградско шосе“ в района на парк
„Враня“, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към „Околовръстен
път“, че преди кръстовището с ул. „Патриарх Герман“ ограничението е от 50
км/ч и няма информация за промяна в организацията на движението на
14.09.2020 г.
Приложен е утвърден образец за електронен фиш, въз основа на Заповед
№8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и
непротиворечиви.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и се приема, че е в срок,
доколкото липсват данни за датата на връчването на ЕФ, като разгледана по
същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
3
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това
що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”. Като в процесния фиш
се сочи и че техническото средство, с което е засечена скоростта TFR1-M, а
не само номера му, който също се сочи: №560. Предвид което не е налице
анонимност на вида и марката на техническото средство. Същото е мобилно,
а не стационарно.
Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената
от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на
издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен
издател не е процесуално нарушение.
Установява се, че ЕФ е издаден на 16.09.2020 г., поради което е спазена
разпоредбата на чл.34, ал.1, II изречение от ЗАНН, а именно издаден е в
тримесечен срок от установяване на нарушението, за което се твърди, че е
осъществено на 14.09.2020 г. По аргумент от Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014г. на ВАС, постановено по т. д. №1/2013г., следва да се съобрази, че
съкратеното производство за административнонаказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е
изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН извършването му с НП. Електронният фиш е
приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по
4
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Доколкото в случая нарушението е извършено на 14.09.2020 г., то срокът на
абсолютната преследвателска давност безспорно е спазен.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при
категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е.
В процесния електронен фиш е посочено нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, което е в съответствие с изложената фактическа обстановка.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е
уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата от 12.05.2015 г., обн. ДВ бр.36 от
19.05.2015 г.: „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението.“ В случая приложения и приет по делото,
като писмено доказателство е задължителният в случаите на ползване на
мобилна АТСС, протокол. Последният е доказателство относно мястото и
времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето,
посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е
поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят В. при управление на лек
автомобил марка „АУДИ“, модел „А 8“, с ДК № на посоченото в ЕФ място се
е движил със скорост от 83 км/ч при разрешена в населеното място скорост -
50 км/ч. Твърдението на жалбоподателя, че не е приспадната допустимата
грешка при измерване на скоростта са съответното АТСС, е необосновано,
доколкото видно от приложената по преписката снимка от клип №13173,
5
измерената скорост, с която се е движил процесният автомобил на
инкриминираните дата и място е 86 км/ч, а вписаната като установена и
санкционирана с ЕФ стойност на скоростта е 83 км/ч, т.е. в описателната част
на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с
посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка
на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в
полза на нарушителя.
С издадения ЕФ правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността
на В., в качеството му на представител на „Даун Криейтърс“ АД, което
дружество, видно от приложената по административната преписка справка от
база данни на КАТ е собственик на процесното превозно средство. Предвид
разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП В., в качеството му на законен
представител на дружеството, се явява наказателноотговорно лице, доколкото
от данните по делото не се установява да е упражнил предоставеното му в
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в законоустановения срок от
получаване на обжалвания ЕФ да е представил в СДВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС.
Нарушението е установено и надлежно заснето с автоматизирано
техническо средство, което е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Въпреки, че издаденото в тази
връзка Удостоверение №10.02.4835 е с изтекъл срок на валидност към датата
на нарушението, съдът счита мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M за одобрен тип, предвид
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /„когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“/. За
точността на измерване АТСС е преминало последваща проверка след ремонт
в лабораторни условия, приключила със заключението за съответствие с
одобрения тип, за което е съставен протокол №8-33-20/28.09.2020 г.
По отношение на възражението на жалбоподателя за различните номера, с
който е посочено използваното АТСС, следва да се посочи, че в случая се
касае за едно и също измервателно техническо средство, което е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
6
№4835, а №581 е неговият идентификационен номер, с който е посочен както
в ЕФ, така и в протокола за използване на АТСС.
Последващата проверка на АТТС е извършена от лаборатория за проверка на
средствата за измерване към Главна Дирекция „Национална полиция“ на
МВР, отдел „Управление на собствеността“, лаборатория „Полицейска
техника“ гр. София. Възраженията срещу законосъобразността на
извършваните проверки от лабораторията към ГД „Национална полиция“ са
неотносими към настоящото производство, тъй като проверката за спазване
на изискването по чл.47, ал.1, т.2 от Закона за измерванията /ЗИ/ се извършва
още преди оправомощаването по чл.50, ал.1 от ЗИ. Тази преценка е от
компетентността на председателя на ДАМТН, като по делото по категоричен
начин се доказа, че извършилата проверката на техническото средство
лаборатория е надлежно оправомощена.
Не е налице несъответствие /така както се твърди в депозираната от
жалбоподателя молба/ между представеното доказателство от СДВР /снимка
на мобилната камера/ и посоченото в ЕФ техническо средство, доколкото при
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, тип TFR1-M, скоростта се измерва с трафик радар TR-4D, който е
неделима част от TFR1-M.
Изцяло неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на
представени доказателства за компетентността на полицейския служител да
работи с АТСС. В случая следва да се съобрази, че се касае за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. полицейският служител при използването на АТСС го
поставя в действие, а измерването и регистрирането на нарушението се
извършва автоматично. Ето защо неговата квалификация да работи с уреда е
ирелевантна, в случай, че не са представени доказателства, че той реално се е
намесил в процеса на работа. Освен това спазването на изискванията за
работа с АТСС се установява от протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., който протокол е официален удостоверителен документи и е
приложен към преписката като доказателство. Той по съдържание
съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и
на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за
посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на
скоростта на движение, режима на измерване, посоката на задействане, номер
7
на служебен автомобил, начало и край на работа, както и номерата на първо и
последно статични изображения.
Относно спазване на изискването на ал.3 на чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. и съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10 със снимка на
разположението на АТСС, следва да се има предвид, че измервателното
средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек автомобил. По тази
причина не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата
на чл.10, ал. 3 от Наредбата се отнася до АТСС, които са разположени на
участък от пътя. Въпреки това в административнонаказателната преписка е
приложена снимка на служебния автомобил, в който е разположено
използваното измервателно средство. Поради което измерването на скоростта
на процесния лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и
с оглед установените правила за използването му.
За така установеното нарушение е приложена съответната санкционна
норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която предвижда административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населеното място от 31 до 40 км/ч. В конкретния
случай разрешената максимална скорост (50 км/ч) за населено място е била
превишена с 33 км/ч.
Административната санкция е фиксирана по вид и размер. Размерът на
наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на
наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. С така определеното
по вид и размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които да приемат, че деянието е с по-ниска
степен на обществена опасност или е маловажно. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Като взе предвид, че ЕФ се потвърждава то искането за присъждане на
8
разноски на наказващия орган се явява основателно на основание чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съдът като съобрази предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на
въззиваемата страна, намира, че справедливият размер на юрисконсултско
възнаграждение, който следва да се присъди е от 80 (осемдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 3968453 на СДВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Х. Е. В., с ЕГН ********** да заплати в полза на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с ЕИК , с адрес: гр.
С, ул. „А“ № сумата от 80 (осемдесет лева ) лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз
основа на подадена жалба от Х Л Ф Е. В., чрез адв. Т. Ц. - САК срещу
електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 3968453 на СДВР, а
именно такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на осн. чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин
лева) лв. С жалбата, първоначално подадена от „ДАУН КРИЕЙТРС“ АД, след
това коригирана (с молба от 22.02.2023 г.) като такава от името на Херман
Луиз Франц Е. В., се излага, че атакувания електронен фиш е
незаконосъобразен, като се излагат основания за допуснато съществено
процесуално нарушение, каквото е неспазване срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
допуснато формално нарушение, а именно не е конкретизирано мястото на
извършеното нарушение, доколкото се сочат две посоки или улици, тъй като
бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Павел Красов“ са перпендикулярни, оспорва
се да е имало въведен пътен знак В 26, който да е бил приложим за участъка,
бланкетно било посочено, че е отчетен толеранс, но такъв реално не бил
отчетен, твърдят се нарушения на нормите на Наредба №8121з532/12.05.2015
г. моли се за отмяна на ЕФ и присъждане на сторени по делото разноски. Не
се явява процесуален представител на жалбоподателя, като са депозирани
писмени бележки от същия по същество, с които се моли за отмяна на ЕФ и се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. За органа
издал ЕФ, в съдебно заседание не се явява представител. Депозирано е
писмено становище от процесуален представител на наказващия орган, с
което се моли за оставяне жалбата без уважение и потвърждаване изцяло като
законосъобразен на електронния фиш, с който е наложена имуществена
санкция на ЮЛ, което е собственик на лекия автомобил, като е вписан
законния му представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение,
както и се прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства,
се установяват от събраните писмени и гласни доказателства: Съгласно
справка от КАТ собственик на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „ А 8”, с
ДК № е „ДАУН КРИЕЙТЪРС“ АД. Заснет е видеоклип в гр. София на бул.
„Цариградско шосе“ до парк „Враня“ с посока на движение от ул. „Павел
Красов“ към Околовръстен път на 14.09.2020 г. в 13:36 часа на лек автомобил
марка „АУДИ“, модел „А 8“, с ДК № от автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 560 за измерена скорост при ограничение от 50 км/ч. Приложен е
клипа, в който е посочено каква е засечената скорост с техническото средство
86 км/ч, като наказуемата е 83 км/ч и наказуемото превишение е 33 км/ч.
Издаден бил електронен фиш серия „К“, №3968453 на 16.09.2020 г. за
нарушение, извършено на 14.09.2020 г. на Х. Е. В., като законен представител
на „Даун Криейтърс“ АД. В съставения електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, се сочи, че
1
на 14.09.2020 г. в 13:36 часа в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ -
„Враня“ с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път
при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място е превишена
скоростта с 33 км/ч, като установената скорост е 83 км/ч на МПС марка
„АУДИ“, модел „А 8“, с ДК № от автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 560 собственост на „Даун Криейтърс“ АД, със законен
представител Х. Е. В.. Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип
TFR1-M, което видно от извадка от регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване на Български институт по метрология (БИМ) е
вписано под № 10.02.4835, с дата на издаване на удостоверение за одобрен
тип 24.02.2010 г., срок на валидност до 24.02.2020 г., вписано под №4835.
Установява се от протокол №4-38-19/30.10.2019 г., че мобилна система за
видеоконтрол TFR1M № 435 отговаря на изискванията. Приложен е
протокол за използване на автоматизирано техническо средство без посочен
вид, с TFR1-M № 560 от 14.09.2020 г. за място на контрол гр. София на бул.
„Цариградско шосе“-Враня с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към
„Околовръстен път“ с посочено ограничение на скоростта 50 км/ч с пътен
знак В 26 за периода от 12:00 часа до 14:00 часа, с приложена снимка за
разположението на средството за измерване. Приложена е ежедневна форма
за отчет за 14.09.2020 г. за периода от 12:13 часа - 14:00 ч. за наряд В А, с
МПС рег. №. Установява се от справка на СО, с приложено копие на проект
за организация на движението по бул. „Цариградско шосе“ в района на парк
„Враня“, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към „Околовръстен
път“, че преди кръстовището с ул. „Патриарх Герман“ ограничението е от 50
км/ч и няма информация за промяна в организацията на движението на
14.09.2020 г. Приложен е утвърден образец за електронен фиш, въз основа на
Заповед №8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и
непротиворечиви. Жалбата е допустима, като подадена от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, както и се приема,
че е в срок, доколкото липсват данни за датата на връчването на ЕФ, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това що
е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху хартиен,
2
магнитен или друг носител, създадено чрез
административноинформационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.
Като в процесния фиш се сочи и че техническото средство, с което е засечена
скоростта TFR1-M, а не само номера му, който също се сочи: №560. Предвид
което не е налице анонимност на вида и марката на техническото средство.
Същото е мобилно, а не стационарно. Изхождайки от горните разпоредби,
както и като взе предвид установената от събраните доказателства, в хода на
съдебното следствие, фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи: Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на
подпис на издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв,
конкретен издател не е процесуално нарушение. Установява се, че ЕФ е
издаден на 16.09.2020 г., поради което е спазена разпоредбата на чл.34, ал.1, II
изречение от ЗАНН, а именно издаден е в тримесечен срок от установяване на
нарушението, за което се твърди, че е осъществено на 14.09.2020 г. По
аргумент от Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС, постановено
по т. д. №1/2013г., следва да се съобрази, че съкратеното производство за
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН извършването му с
НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното
му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Доколкото в случая нарушението е
извършено на 14.09.2020 г., то срокът на абсолютната преследвателска
давност безспорно е спазен. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране
скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за
населено място, при категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е. В процесния
електронен фиш е посочено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е в
съответствие с изложената фактическа обстановка. На основание чл.165, ал.3
от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с
която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата от 12.05.2015 г., обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.: „За всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението.“ В случая приложения и приет по делото, като писмено
доказателство е задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол. Последният е доказателство относно мястото и времето на
3
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е поставено
мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. При така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав
на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят В. при управление на лек автомобил марка „АУДИ“, модел
„А 8“, с ДК № РВ 3122 КХ на посоченото в ЕФ място се е движил със скорост
от 83 км/ч при разрешена в населеното място скорост - 50 км/ч. Твърдението
на жалбоподателя, че не е приспадната допустимата грешка при измерване на
скоростта са съответното АТСС, е необосновано, доколкото видно от
приложената по преписката снимка от клип №13173, измерената скорост, с
която се е движил процесният автомобил на инкриминираните дата и място е
86 км/ч, а вписаната като установена и санкционирана с ЕФ стойност на
скоростта е 83 км/ч, т.е. в описателната част на така съставения фиш са били
възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на
клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на нарушителя. С издадения ЕФ
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на В., в качеството
му на представител на „Даун Криейтърс“ АД, което дружество, видно от
приложената по административната преписка справка от база данни на КАТ е
собственик на процесното превозно средство. Предвид разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП В., в качеството му на законен представител на
дружеството, се явява наказателноотговорно лице, доколкото от данните по
делото не се установява да е упражнил предоставеното му в нормата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на
обжалвания ЕФ да е представил в СДВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС. Нарушението е установено и надлежно заснето с автоматизирано
техническо средство, което е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Въпреки, че издаденото в тази
връзка Удостоверение №10.02.4835 е с изтекъл срок на валидност към датата
на нарушението, съдът счита мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M за одобрен тип, предвид
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /„когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“/. За
точността на измерване АТСС е преминало последваща проверка след ремонт
в лабораторни условия, приключила със заключението за съответствие с
одобрения тип, за което е съставен протокол №8-33-20/28.09.2020 г. По
отношение на възражението на жалбоподателя за различните номера, с който
е посочено използваното АТСС, следва да се посочи, че в случая се касае за
едно и също измервателно техническо средство, което е вписано в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под 6 Този файл е
копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Silviya
4
Petkova Georgieva на 12.06.2023 г. в 19:03:36 ч. Актът е постановен на
12.06.2023 №4835, а №581 е неговият идентификационен номер, с който е
посочен както в ЕФ, така и в протокола за използване на АТСС.
Последващата проверка на АТТС е извършена от лаборатория за проверка на
средствата за измерване към Главна Дирекция „Национална полиция“ на
МВР, отдел „Управление на собствеността“, лаборатория „Полицейска
техника“ гр. София. Възраженията срещу законосъобразността на
извършваните проверки от лабораторията към ГД „Национална полиция“ са
неотносими към настоящото производство, тъй като проверката за спазване
на изискването по чл.47, ал.1, т.2 от Закона за измерванията /ЗИ/ се извършва
още преди оправомощаването по чл.50, ал.1 от ЗИ. Тази преценка е от
компетентността на председателя на ДАМТН, като по делото по категоричен
начин се доказа, че извършилата проверката на техническото средство
лаборатория е надлежно оправомощена. Не е налице несъответствие /така
както се твърди в депозираната от жалбоподателя молба/ между
представеното доказателство от СДВР /снимка на мобилната камера/ и
посоченото в ЕФ техническо средство, доколкото при мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-M,
скоростта се измерва с трафик радар TR-4D, който е неделима част от TFR1-
M. Изцяло неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на
представени доказателства за компетентността на полицейския служител да
работи с АТСС. В случая следва да се съобрази, че се касае за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. полицейският служител при използването на АТСС го
поставя в действие, а измерването и регистрирането на нарушението се
извършва автоматично. Ето защо неговата квалификация да работи с уреда е
ирелевантна, в случай, че не са представени доказателства, че той реално се е
намесил в процеса на работа. Освен това спазването на изискванията за
работа с АТСС се установява от протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., който протокол е официален удостоверителен документи и е
приложен към преписката като доказателство. Той по съдържание
съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и
на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за
посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на
скоростта на движение, режима на измерване, посоката на задействане, номер
на служебен автомобил, начало и край на работа, както и номерата на първо и
последно статични изображения. Относно спазване на изискването на ал.3 на
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и съпровождане на протокола
по ал.1 на чл.10 със снимка на разположението на АТСС, следва да се има
предвид, че измервателното средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек
автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на уреда,
тъй като разпоредбата на чл.10, ал. 3 от Наредбата се отнася до АТСС, които
са разположени на участък от пътя. Въпреки това в
административнонаказателната преписка е приложена снимка на служебния
5
автомобил, в който е разположено използваното измервателно средство.
Поради което измерването на скоростта на процесния лек автомобил е
извършено с годно измервателно устройство и с оглед установените правила
за използването му. За така установеното нарушение е приложена
съответната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП , която предвижда
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 31 до 40
км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост (50 км/ч) за
населено място е била превишена с 33 км/ч. Административната санкция е
фиксирана по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да
бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал. 5 от ЗАНН не се
допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер.
С така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че в случая не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които да приемат,
че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност или е маловажно.
Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото
разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. С оглед
изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Като взе предвид, че ЕФ се потвърждава то искането за
присъждане на разноски на наказващия орган се явява основателно на
основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът като съобрази предмета
на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на
участие на въззиваемата страна, намира, че справедливият размер на
юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди е от 80
(осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6