Р Е Ш Е Н И Е № 16/15.3.2023 г.
15.03.2023 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари 2023г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретар В. Митева
прокурор Рени Лефтерова
Като разгледа докладваното от
председателя КАНД №
6 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно анд
№ 6/2023г. е образувано по жалба на Държавно
предприятие “Управление и стопанисване на язовири“ гр.София/ДПУСЯ/, ЕИK *********,
чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение №
206/28.11.2022 г. по анд № 20222330200361/2022г.
по описа на Районен съд Ямбол.
С оспореното решение е потвърдено
Наказателно постановление № НЯСС-66/10.03.2022г. издадено от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на ДПУСЯ за нарушение на чл. 141, ал.1, т.1 от
Закона за водите/ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
нарушение на материалния закон и неоснованост.
Твърди се, че вмененото административно нарушение представлява маловажен случай
и са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане
за отмяна на решението и отмяна на процесното наказателно постановление, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът редовно призован
не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касация редовно и своевременно призован не изпраща
процесуален представител. От редовно упълномощения такъв е постъпило становище по жалбата, с което същата се
оспорва, като се претендира оставяне в сила на решението на ЯРС с присъждане на
направените разноски на тази инстанция.
Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност
на подадената жалба, поради липса на наведените в същата касационни отменителни основания.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 206/28.11.2022 г.
по анд № 20222330200361/2022г.
по описа на Районен съд Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-66/10.03.2022г.
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на ДПУСЯ за нарушение на чл.
141, ал.1, т.1 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.38 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
За да постанови
своя съдебен акт ЯРС, е приел за установено от
фактическа страна, че на
01.07.2021 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ, е извършена проверка от
служители в РО “Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - Югоизточна
България/ от ДАМТН, гр. София на язовир „ПИ № 68878.6.31 /000192/“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 68878.6.31 в
землището на с. Стара река, Община - Тунджа, Област - Ямбол. Язовирът, съгласно
Акт за публична държавна собственост № 3968/05.12.2019 г. е с предоставени
права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, гр. София. За извършената проверка е съставен Констативен
протокол/КП/ № 09-01-41/01.07.2021 г. Вследствие на проверката, чрез обход и
оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията е установено, че короната е с понижение над
трасето на основния изпускател; водният откос е ерозирал по цялата дължина и е
обрасъл с блатна растителност; основен изпускател/ОИ/ - с наличен спирателен
кран на сухата страна, извършена пробна манипулация в момента на проверката -
не провежда водни количества, т. е. че съоръженията на язовир „ПИ № 68878.6.31
/000192/“, не се поддържат в техническа изправност от ДПУСЯ, каквото задължение
то има като собственик на язовира. Според инспекторите ДПУСЯ е бездействало и
не е предприело активни действия за извършване на ремонтно- възстановителни
работи на съоръженията, към язовирната стена на язовир „ПИ № 68878.6.31
/000192/“, за привеждането им в техническа изправност, като е извършено
нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Съставен е АУАН № 09-011/13.09.2021 г. за
констатираното административно нарушение, който е връчен на представител на
ДПУСЯ, въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ЯРС
наказателно постановление.
При така установена фактическа обстановка
ЯРС е счел от процесуално правна страна, че в производството по установяване на
административното нарушение и издаване на НП не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на издадения
санкционен акт само на това основание. Посочил е, че са спазени изискванията на
чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е дал отговор
на всички доводи в първоначалната жалба
за наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
От материално правна страна първоинстанционния
съд е формирал извод, че доказателствата по делото обосновават по безспорен
начин факта на извършване на административното нарушение от страна на Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири“
гр.София по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, която задължава собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях да осигурят поддържането им в техническа изправност.
ЯРС е посочил, че наказващия орган правилно е определил вида и размера
на санкцията в минималния предвиден размер в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38
от Закона за водите, поради което не са налице основания за нейното
изменение.
ЯРС е изложил мотиви и в насока, че процесното
нарушение се характеризира с по- висока степен на обществена опасност, с оглед
реалната опасност, която представлява язовира за живущите около него, поради
което не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният
съд е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и
анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани
изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК тя препраща към мотивите на ЯРС. Проверяваният съдебен акт се основава на
правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при спазване на съдопроизводствените
правила
Съгласно чл.218, ал.1 от АПК
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на оспореното
решение. В тази връзка изцяло неоснователен е основния довод в касационната
жалба, че при постановяване на решението си ЯРС
не е отчел обстоятелството, че органите на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор не са материално компетентни да извършват проверки на техническото състояние на язовири и
съответно да налагат санкции при констатирани нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ председателят на
ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по
чл.190, ал.4 от същия закон имат право да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по ЗВ, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Досежно
твърдяната необоснованост на оспореното съдебно решение следва да се посочи, че съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, т.е.
необосноваността не е касационно отменително
основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК.
Поради изложеното ЯАС приема, че
обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и
прилагане на материалния закон поради което жалбата е неоснователна, а
решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора
претенциите за разноски в производството
от страна на процесуалния представител на ответника по касация се явяват
основателни. Същите следва да бъдат определени в размер на 100/сто/ лева, съобразно чл. 37 от ЗПП.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, ЯАС, втори касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206/28.11.2022 г. по анд № 20222330200361/2022г.
по описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА
Държавно предприятие “Управление
и стопанисване на язовири“ гр.София, ЕИК ********* да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор гр.София сумата от 100/сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждание
за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2.
/п/ не се чете
|
|
|
|
|