Р Е Ш Е Н И Е
№……./4.04.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2944 по описа за 2021 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от от Н.Г.Т., ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 439 ГПК срещу „Е.М.“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище *** за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на ответника не съществува изпълняемо право за сумата от 11403,42 лева
просрочена главница по договор за кредит от 26.11.2007г., сумата от 2777,17
лева редовна лихва за периода от 24.04.2011г. до 21.01.2013г., сумата от
1239,45 лева санкционираща лихва за периода 03.12.2011г. до 21.01.2013г. и
разноски в размер на 866,80 лева съгл. изпълнителен лист, издаден в по ч.гр.д.№
1860/2013г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№20208010400193 по описа на ЧСИ рег. №801, поради изтекла погасителна давност
след влизане в сила на изпълнителното основание, евентуално за установяване, че
горните вземания не съществуват като погасени по давност, на осн. чл. 124,ал. 1
от ГПК
Твърди се в
исковата молба, че на 09.05.2013г. въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д.№
1860/2013г. по описа на ВРС по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищеца е
образувано изп. дело №20138010400200. Заповедта за изпълнение, по която е
издаден изп. лист е влязла в сила на 26.06.2013г. С молба от 02.10.2017г. като
взискател е конституиран ОТП “ Факторинг България“ АД- цесионер на изпълняемото
вземане. На 08.05.2020г. е депозирана молба от ответника „Е.М.“ ЕООД за
прекратяване на изпълнителното производство, на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК. На
същата дата 08.05.2020г. въз основа на изп. лист издаден по ч.гр.д.№ 1860/2013г.
по описа на ВРС по молба на ответника е образувано изпълнително дело
№20208010400193 по описа на ЧСИ Трифон Димитров.
Поддържа се, че
изпълняемото право е погасено по давност по следните съображения: Изп. дело
20138010400200 е прекратено по право на 09.05.2015г., тоест след изтичане на
две години от последното валидно изпълнително действие- 09.05.2013г. Самото
вземане е погасено по давност с изтичане на общата 5 годишна погасителна
давност на 09.05.2018г. Второто изпълнително дело №20208010400193 по описа на
ЧСИ Трифон Димитров е образувано при вече погасено вече по давност вземане.
Въз основа на
изложеното се претендира за уважаване на предявените искове.
В срока за
отговор ответникът оспорва иска. Позовава се, че датата на последното
валидно изпълнително действие по ИД 200/2013г. е 09.05.2015г. След прекратяване
на изп. дело, въз основа на същия изпълнителен лист, но преди изтичане на
давностния срок е образувано ИД 193/2020г. С подаване на молбата за образуване
на ново изп. дело погасителната давност се счита прекъсната. Ето защо се счита,
че изпълняемото право не погасено по давност. По изложените съображения
настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание ищцата не се явява и не се представлява. С нарочна молба поддържа
така предявения иск. Претендира разноски.
Ответното
дружество се представлява в съдебно заседание от адв. Маврова, която поддържа
възраженията си по същество на спора.
За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Преди да пристъпи
към разглеждането на спора съдът намира, че следва да изложи нарочно становище
относно правната квалификация на иска.
Квалификацията
на спора по правило се определя от съда въз основа на изложените в искова молба
фактически твърдени, от които ищецът извежда правата и формулирането искане за
защита. В преценката си съдът не е ангажиран от дадената от ищцата квалификация
на спорното право. Така при твърдения, че ищецът е длъжник в изпълнително
производство, образувано за изпълнение на погасено след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
вземане, искът намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК.
Искът за отричане на изпълняемо право по реда на чл. 439 от ГПК e специална
хипотеза на отрицателния установителен иск съгл. чл. 124,ал.1 от ГПК.
С оглед на
изложеното съдът намира, че ищецът не е навел твърдения, които да дадат на съда
основание да приеме, че е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Липсват твърдения, различни от тези, с които страната е обосновала
специалния иск по чл. 439 от ГПК.
В заключение
съдът приема, че предявеният иск е само един- за отричане съществуването в
полза на ответния кредитор изпълняемо право.
От
доказателствата по делото се установява, че въз основа на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1860/2013г. по описа на ВРС в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу Н.Г.Т. за сумата от сумата
от 11403,42 лева просрочена главница по договор за кредит от 26.11.2007г.,
сумата от 2777,17 лева редовна лихва за периода от 24.04.2011г. до
21.01.2013г., сумата от 1239,45 лева санкционираща лихва за периода
03.12.2011г. до 21.01.2013г. и разноски в размер на 866,80 лева и законна лихва
считано от датата на подаване на заявлението 22.01.2013г. до окончателното
издължаване на сумата.
Въз основа на
изпълнителния лист на 2.05.2013г. е образувано изп. дело №20138010400200
по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег.№801 по молба на взискателя „Банка ДСК“
ЕАД.
След образуване
на изпълнителното производство с договор за цесия от 28.06.2013г. вземането по
изпълнителния лист е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ЕАД, което
дружество е конституирано като взискател по изп. дело с постановление на
съдебния изпълнител от 05.10.2017г. Последното дружество от своя страна
се е разпоредило с вземанията по изп. лист в полза на ответника „Е.М.“ ЕООД с
договор за цесия от 30.10.2017г. С молбата си за конституиране като
взискател „ОТП Факторинг България“ЕАД не направило искане за предприемане на
изпълнителни действия.
С постановление
от 8.05.2020г. изпълнително дело №20208010400193е прекратено в
хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. по молба на „Е.М.“ ЕООД.
По молба на „Е.М.“
ЕООД за удовлетворяване на вземанията по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№
1860/2013г. по описа на ВРС на 08.05.2020г. е образувано
изпълнително дело №20208010400193 по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег.№801. С молбата, с която е образувано изп. дело взискателят
е поискал съдебният изпълнител да наложи запор върху вземанията по банковите
сметки на длъжника след справка в регистъра на банковите сметки и сейфове при
БНБ. На 10.09.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания по
банкови сметки на длъжника( запорно съобщение на л. 142 и сл. от изп. от
делото).
В настоящия случай ищецът обосновава, че изпълнителното
производство срещу него е прекратено по силата на закона с изтичане на двугодишен
срок от последното валидно предприето изпълнително действие, като след
прекратяването му е изтекъл предвидения в закона срок, след който вземането е
изсрочено по давност.
По отношение на
последиците от образуването на изпълнително производство в контекста на
института на погасителната давност, са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с
ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече, а
считано от евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С
приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение,
според което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва
от всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило сила.
Настоящият съдебен състав възприема разбирането, че постановеният нов
тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително тълкуване и се
възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с обратна
сила би довело до правна несигурност, доколкото правните субекти са били длъжни
и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. С оглед изложеното съдът приема,
че извършената с т. 10 от ТР № 5 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС
промяна в тълкуването се прилага от датата на обявяването му и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. Налага се изводът, че определянето на
приложимия тълкувателен акт е обусловено от фактическата преценка дали
изпълнителното производство е висящо към 26.06.2015г.
В конкретния
случай от приложеното като доказателство изп. дело №20138010400200 на ЧСИ
Трифон Димитров се установява, че същото е образувано по молба на взискателя от
2.05.2013г. Видно от същото изпълнителни действия по
негоне
са извършвани. Конституирането на „ОТП Факторинг
България“ЕАД не е такова действие.
На състава
е известно, че по с Определение
№60469/11.10.2021 по дело №2040/2020 на ВКС, ТК, II т.о. е допуснато до
касационно обжалване въззивно решение по въпроса „Конституирането
на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането
представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност
по смисъла на Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, но до постановяване на
настоящия акт, не е постановено решение по касационното дело.
Съдът приема,
че конституирането като взискател на „ОТП Факторинг България“ЕАД с
постановление на съдебния изпълнител не представлява
изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност. В действителност
в т. 9 от ТР 2/2013г. е дадено тълкуване, че присъединяването на
кредитор е изпълнително действие, прекъсващо давност. Хипотезата на
присъединяване на кредитор, обаче е различна от конституирането на нов
взискател ( частен правоприемник на първоначалния). В първия случай се касае за
кредитори по чл. 456, ал. 1 и ал. 2 ГПК, легитимиращи се като носители на право на
принудително изпълнение срещу длъжника, различно от правото на първоначалния
кредитор. За разлика от тях цесионерът черпи права си от първоначалния
кредитор. И след като молбата за образуване на изпълнително производство сама
по себе си не прекъсва давност, освен ако не е съпроводена с искане за
прилагане на изпълнителен способ, същото разрешение следва да се приложи и при
конституирането като взискател на частен правоприемник на първоначалния.
Причината да се счита за прекъсната давността при присъединяване на нов
кредитор по реда на чл. 456 от ГПК е свързана с наличие на активно изявена воля
от новия взискател за предприемане на действия по изпълнение и предоставената
от възможност взискателите да се ползват взаимно от изпълнителните действия,
които са предприели( чл.457, ал. 2 от ГПК). Както се посочи, обаче настоящият
случай не е такъв.
С оглед на горното съдът приема, че същински изпълнителни
действия по №20138010400200 не са извършвани в рамките
на срока по чл.433 от ГПК. Не кореспондира на доказателствата по делото възражението на ответника за
това, че датата на последното валидно изпълнително действие по ИД
200/2013г. е 09.05.2015г. Изпращането и
връчването на покани, извършването на справки и проучване на имущественото
състояние на длъжника не са изпълнителни действия съгласно мотивите по т.10 на
горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС. Ето защо с изтичане на
двугодишния срок по чл.433 от ГПК на 02.05.2015г. изпълнителното производство е прекратено ex lege по отношение
на ищеца на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, независимо, че перемцията е
констатирана от ЧСИ в по-късен момент.
Доколкото
изп.д №20138010400200 е образувано и
прекратено при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно даденото с него
задължително тълкуване на чл. 116 от ЗЗД е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с Тълкувателното
решение от 26.06.2015г. С оглед даденото с ППВС разрешение погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а
докато трае изпълнителното производство същата и спира. От горното следва, че с
образуването на изпълнителното дело взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е и спрян до прекратяването на производството.
След прекратяване на производството по изпълнителното дело на 02.05.2015г. е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането, която е
изтекла на 02.05.2020г., тоест преди образуването на №20208010400193.
Налага се изводът, че към датата на подаване на исковата
молба – 08.12.2020г., задължението на ищеца е погасено по давност, което
обуславя извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК.
С оглед изхода от
спора на ищеца следва да се присъдят внесени разноски за държавна такса в
размер на 311,47 лева и 15 лева за частна жалба. За останалата част от
държавната такса ( 300 лева) ищецът е бил освободен, поради което ответникът
следва да осъди да заплати размера й в полза на бюджета на съдебната власт, на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА ответникът следва да се осъди да
заплати на пълномощника на ищеца разноски за адв. хонорар, съобразно
цената на иска в размер на 1018, 60 лева
за настоящото производство. В производството по частната жалба страната не е
претендира разноски не е представила доказателство за представителство по реда
на чл. 38 ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на „Е.М.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6 не съществува
изпълняемо право срещу Н.Г.Т., ЕГН ********** ***7 за сумата от 11403,42 лева главница, сумата от 2777,17 лева редовна лихва за периода от 24.04.2011г. до
21.01.2013г., сумата от 1239,45 лева
санкционираща лихва за периода 03.12.2011г. до 21.01.2013г. и разноски в размер
на 866,80 лева съгл. изпълнителен
лист, издаден в по ч.гр.д.№ 1860/2013г. по описа на ВРС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №20208010400193 по описа на ЧСИ рег. №801, поради
изтекла погасителна давност след влизане в сила на изпълнителното основание, на
осн. чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-6 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Т., ЕГН ********** ***7 сумата
от 326, 47 лева, представляваща сторените в настоящото и в
производството по ч.гр.д. № 2579/ 2021г. по описа на ВОС разноски за държавна такса,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 300 лева,
представляваща разноски за държавна такса, от която ищецът е освободен, на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-6 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.А.В., л.н
**********, член на Софийска адвокатска колегия
сумата от 1018. 60 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38 ЗА.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните
пред Варненки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: