Решение по дело №234/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Варна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Р. Г., срещу Решение № 26/09.01.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20233110204148/2023г. по описа на Районен съд – Варна, 44 състав.

Решението е оспорено с твърдения за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде потвърдено отмененото с него наказателно постановление. Жалбоподателят претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото - “ПП Дизайн“ ООД, [ЕИК] с депозирано становище от 30.01.2024г. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна с искане да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез адвокат С. Д. поддържа изложеното в писменото становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Районен съд-Варна е отменил НП № 725363 – [рег. номер]/12.09.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което за извършено нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179, ал.1 от същия закон, на “ПП Дизайн“ ООД, [ЕИК] е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

За да отмени наказателното постановление съдът е установил от фактическа страна следното: На 18.10.2021г. св. М. Б. П. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна проверила данъчна сметка на дружеството “ПП Дизайн“ ООД, [ЕИК], като констатирала, че дружеството, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация за данъчен период 01.09.2021г. – 30.09.2021г. в ТД на НАП гр. Варна в срока, предвиден в разпоредбата на чл.125, ал.5 от Закона за данъка върху добавената стойност – в срок до 14.10.2021г.

Преценявайки, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на 02.12.2021г. св. П. съставила акт за установяване на административно нарушение.

На 07.04.2022г. административнонаказателното производство било спряно, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Препис от АУАН бил връчен на законния представител на дружеството на 08.08.2023г., като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административнонаказващия орган, който след преценка, че същото е неоснователно, на 12.09.2023г. издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.125, ал.5 от същия закон.

Предвид установените факти съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, излагайки подробни мотиви в тази насока.

Настоящият съдебен състав споделя напълно, както установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи и съгласно чл.222, ал.2 от АПК настоящото решение препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

В решението са анализирани подробно фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми.

Така постановеното решение е законосъобразно и не страда от визираните в жалбата пороци.

Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя.

Смисълът на нормативно установените изисквания по чл.40 от ЗАНН за съставянето на АУАН, е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административно наказателното производство. Неспазването на тези изисквания винаги представлява нарушение от категорията на съществените, доколкото накърнява правата на нарушителя: правото да се запознае със съдържанието на акта; да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на акта. Освен това разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН предвижда в случаите, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба на МВР, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Това изискване на законодателя е свързано с осигуряването на по-голяма сигурност по отношение правото на защита на санкционираното лице. В административнонаказателната преписка не се съдържат доказателства в тази насока, както и не са представени доказателства за „щателно издирване“ на наказаното лице с оглед разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 09.01.2024г. на Районен съд - Варна, 44 състав, постановено по н.а.х.д. № 20233110204148/2023г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.