Присъда по дело №1219/2010 на Районен съд - Свиленград

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

             

    №                                     02.02.2011г. гр.Свиленград

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

             Свиленградският Районен Съд наказателна колегия в публичното

заседание на втори  февруари през две хиляди и единадесета година, в състав :     

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА

                                                    Съдебни заседатели:                

                                                                           Х.Д.

                                                                       Р. Г.                                                                                                                                                       

при секретаря Н.С. и в присъствието прокурора  Мария Кирилова като разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД № 1219 по описа за 2010г.,

П Р И С Ъ Д И :

 

                   І. ПРИЗНАВА подсъдимият  В.К.В.,

 роден на ***г***, българин, български гражданин,живущ ***

, женен,начално образование,безработен ,ЕГН:**********,осъждан

 

за ВИНОВЕН в това, че:

          На 25.02.2010г. от частен дом на ул. " ****" № 1 в гр.Любимец , обл. Хасково отнел чужди движими вещи – 8 /осем/ броя гълъби от породата „Старозагорски бели високолетачи” на стойност 96.00лв и 5 /пет/ броя гълъби от породата „Бели качулати” на стойност 75.00 лв. , всичко на обща стойност 171.00 лева от владението на М.И.К. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен и деянието е извършено повторно -деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление   , престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 чл.28 ал.1 от НК..    

       поради което и на основание по чл. 195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 чл.28 ал.1   вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4/четири/ месеца.

       На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи  наказанието при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип. 

 

 ОСЪЖДА подсъдимия В.К.В. с ЕГН:********** *** да заплати на М.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 171,00 /сто седемдесет и един/ лева, представляваща причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 25.02.2010г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА подсъдимия В.К.В. с ЕГН:********** *** да заплати в полза на районен съд Свиленград сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху гражданския иск.

 

        На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА подсъдимият  В.К.В. с ЕГН:********** *** да заплати по сметка на РС Свиленград  направените по делото разноски в размер на  149,99/сто четирдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки  /лева.

                   Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

 

                                                                                  (Добринка Кирева)

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                  1…………………….

 

                                                                              2……………………

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към ПРИСЪДА №36 от  02.02.2011 година

по НОХД №1219/ 2010 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 03.02.2011 година

 

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №153/ 2010 година по описа на РУ на МВР - Свиленград, преписка с вх.№ 347/2010 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Мария Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

В.К.В.,роден на ***г***, българин, български гражданин,живущ ***,женен,начално образование,безработен , ЕГН: ********** ,осъждан, за това, че на 25.02.2010г. от частен дом на ул. ***** в гр. Любимец , обл. Хасково отнел чужди движими вещи – 8 /осем/  броя гълъби от породата „Старозагорски бели високолетачи” на стойност 96.00лв и 5 /пет/ броя гълъби от породата „Бели качулати” на стойност 75.00 лв. , всичко на обща стойност 171.00 лева от владението на М.И.К. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен и деянието е извършено повторно -деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление       , престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 чл.28 ал.1 от НК.    

В съдебно заседание подсъдимия В.К.В. и служебния му защитник – адвокат К., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурор Кирилова поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище ,че не са налице процесуални пречки   делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

По делото е приет за съвместно разглеждане гр.иск в размер на 171лева от пострадалото лице- М.И.К. срещу подсъдимия за нанесени му имуществени вреди в резултат на деянието,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането -25.02.2010г. до окончателното й изплащане и същият е конституиран в качеството на граждански ищец.

По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимият  са разяснени правата им по чл. 371 НПК и е уведомен от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият  заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

        На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

       Фактите, на основание на които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка: Пострадалия М.К. от около 5 години оглеждал гълъби,като в къщата си на ул.******** в гр.Любимец имал пригоден гълъбарник.Отглеждал гълъби от породите „Бели качулати” и „Старазагорски бели високолетачи”,като към месец февруари 2010 година имал общо 23 гълъба.В дома на К. живеел св.Т.И. и съпругата му –св.Д.И..Тъй като св.И. работел като музикант се прибирал късно вечерта и минавал през гълъбарника и по тази причина врата на гълъбарника не се заключвала.

          На 25.02.2010 година рано сутринта св.Т.И. прибирайки се в дома си заварил на самия вход на гълъбарника подс. В.К.В. с прякор „К.”. Св.И. го запитал какво прави в гълъбарника,а подсъдимия В. започнал да дава несвързани обяснения и тъй като му направило впечатление,че якето му е издуто,а същият бил слаб му казал да изчака там при което св.И. влезнал в къщата.Малко след това се върнал с една запалка,но подс.В. го нямало вече.Когато светнал установил,че липсват гълъби за което събудил св.К.,който потвърдил, че му липсват общо 13 гълъба- 8 броя от порода Старазагорски бели високолетачи”  и 5 броя от порода  „Бели качулати” .За случилото се съобщили веднага в ПУ-Любимец,след което свидетелите К.,И. и св.А.И. отишли в дома на подсъдимия,но не го намерели ,при което продължили да го търсят.След като го намерили отвели подс.В. пред дома на св.К.,където малко след това пристигнали свидетелите Д.М. и Ф.Г.-***,РУП-МВР-Свиленград.Пред свидетелите М. и Г. подсъдимият признал, че е откраднал гълъбите,които в последствие обезглавил,като ги скрил в една дупка-шахта в близост до къщата където живеел.Подсъдимия завел полицейските служителите на мястото където скрил гълъбите, като в този момент от якето на подс.В. излезнал един гълъб,който кацнал на близката ограда.Св.К. също дошъл на мястото и разпознал в собственият си гълъб,който бил от порода „Бели качулати” и който същият ден сутринта се върнал в гълъбарника.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза от 16.05.2010 година е видно,че пазарната стойност на отнетите вещи- 8 броя гълъба от порода „Старазагорски бели високолетачи”  и 5 броя гълъба от порода  „Бели качулати” към момента на извършване на деянието възлизат на обща стойност 171.00 лева, която съдът възприема като компетентна и безпристрастно дадена.

Подсъдимия В.К.В., видно от справка за съдимост приложена по делото е осъждан.

          В дадените обяснения по досъдебното производство подс. В. се признава за виновен по предявеното му обвинение,прави описание на механизма на извършеното деяние и съжалява за извършеното.Обяснява,че също отглеждал гълъби и преди време заедно със св.К. са си разменяли гълъби.Решил да открадне от гълъбите на св. К.,тъй като научил от хората,че св.К. карал роми да крадат от неговите гълъби.Обясненията му са еднопосочни, последователни и не противоречат на останалите събрани доказателства.Показанията на всички свидетели са еднопосочни и напълно кореспондират с останалите доказателства по делото.

           При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия В. е осъществил със­тава на престъплението чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК. С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви  и  кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност  и въз основа на които съдът постанови присъдата, които  съдът възприе като непротиворечиви и логични.

        Относно извършеното престъпление кражба ,следва да се има впредвид,че е налице,когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно. Непосредствен обакт на кражбата са обществените отношения,които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държание върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражабата е отнемане на вещта от владението на другиго.То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се упражнява от другиго и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея.Кражбата е типично резултатно престъпление,като престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство. Когато промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради това е възможен само недовършен опит,защото промяната във фактическата власт върху вещта настъпва със самото довършване на деянието.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта.Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.От субективна страна престъплението кражба може да бъде извършено само с пряк умисъл.Умисъл за кражба ще е налице, когато субектът съзнава,че лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт върху предмета на престъплението. Законът предвижда редица квалифицирани състави на престъплението кражба,в частност за настоящият случай спрямо подсъдимия В. деянието ,което е извършил и правилно прокурорът квалифицирал е за кражба извършена при условията на повторност ,видно от приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимия.В настоящият случай деянието за извършено при условията на пряк умисъл.Съдът прие че авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството,както и  изпълнителното деяние като механизъм на извършване.Причините за извършеното деяние се коренят в ниската правна куртура на подсъдимия , пренебрежителното му отношение към чуждата собственост.  Налице  е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни  елементи от състава на престъплението, както  и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите  общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръко­води постъпките си. Извършил е деянието в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че тези вещи не са му принадлежали и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това.

          От обективна страна подс.В. На 25.02.2010г. от частен дом на ул. " ****** в гр.Л. , обл. Хасково отнел чужди движими вещи – 8 /осем/ броя гълъби от породата „Старозагорски бели високолетачи” на стойност 96.00лв и 5 /пет/ броя гълъби от породата „Бели качулати” на стойност 75.00 лв. , всичко на обща стойност 171.00 лева от владението па М.И.К. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен и деянието е извършено повторно -деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление- престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 чл.28 ал.1 от НК

При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелство направеното самопризнание , което  обективно е допринесло за ангажиране на неговата наказателна отговорност , тежкото семейно и материално положение, подбудата за извършване на деянието , разкаянието  му във връзка с извършеното от него,а като отегчаващи вината обстоятелства прие лошите характеристични данни и предишните му осъждания,извън това което обосновава квалификацията на повторност .

      С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,  Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия за виновен и му наложи справедливо наказание при условията на чл.58а във вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като прие ,че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което и най лекото , предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко спрямо подсъдимия,поради което съдът определи наказание под най-ниският предел от предвиденото в санкционната норма наказание  “Лишаване от свобода” от 1 година   и го осъди на наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4 месеца, като прие че подсъдимият следва да изтърпи ефективно, предвид неприложимостта на чл.66 от НК. Като при определяне на режима ,съдъ взе впредви разпоредбата на  чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ,поради определи ,че подсъдимия следва да изтърпи  наказанието при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

С оглед ,че съдът призна подсъдимият за виновен и доколкото липсват доказателства за връщане на отнетите вещи или  възстановяване на паричната им равностойност на пострадалото лице  то съдът прие ,че подсъдимия следва да бъде осъден   да заплати но пострадалия сумата от 171,00 /сто седемдесет и един/ лева, представляваща причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 25.02.2010г. до окончателното й изплащане.

 

Съобразно  уважената част на предевяния граждански иск и направените разноски по делото ,съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на районен съд Свиленград сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху гражданския иск ,както и сумата в размер 149,99/сто четирдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки  /лева представляващи направените разноски по делото.

 

      

    Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                  

        

                              Районен  Съдия:…………….

 

                                             / Добринка Кирева /

 

                          Съдебни заседатели:1……………………

 

                                                           2…………………….