Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2020г.
гр. В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – В., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 21125 по описа за 2019 г. на РС-В.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 от ГПК.
Производството
е образувано по предявени от „В.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
против Е.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за
установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 1./ 501.82 лева – главница, представляваща
сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период
на потребление 17.08.2017 г. – 20.08.2019 г. и период на фактуриране от 21.09.2017
г. – 22.08.2019 г., за обект в ***, с абонатен № *** и кл. № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от
датата на подаване на заявлението
в съда – 10.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; 2./ 46.36 лева – сбор от лихвите
за забава върху всяко от просрочените задължения по горната главница, за
периода от 21.09.2017 г. до 07.09.2019 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410
от ГПК с №
7050/11.09.2019 г. по ч. гр. д. №
14517/2019 г. по
описа на РС-В..
По същество ищецът моли за уважаване
на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
препис от която му е връчена лично на 26.05.2020 г.
В хода
на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. П. В. поддържа исковата молба и моли за постановяване
на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява и не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа
се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: твърди, че е подал заявление по чл. 410
от ГПК за процесните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. След връчването
на заповедта по правилата
на ГПК, на ищеца били дадени
указания за предявяване на настоящите искове. Ищецът сочи, че в изпълнение
на задълженията си по правоотношение за снабдяване с вода и ВиК услуги реално е
доставил до обекта на ответника, който е собственик на водоснабдения имот, вода
и съпътстващи услуги на стойност, посочена в процесните фактури, срещу което
последният следвало да му заплати цената за доставката. Досега потребителят не
изпълнил задълженията си, с което изпаднал и в забава. Поради това дължи цена
за потребените услуги и лихва за забава, за исковите периоди.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи
елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ищецът е представил писмени
доказателства /ОУ за предоставянето на ВиК услуги на потребителите, ведно с
извадка от решение от 11.08.2014 г. на ДЕКВР; извадки от решения на КЕВР от
28.04.2017 г., 15.12.2017 г., 28.12.2018 г.; справка за недобора на частен
абонат № *** до 07.09.2019 г.; копие от партидата на ответника; справка по лице
от СВ-В. за периода от 01.01.1992 г. до 21.01.2020 г./,
които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите
претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ
размер възлиза на 250.00 лева, от които: 75.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 14517
по описа за 2019 г. на РС-В., а именно 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт и 175.00 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 75.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсулстко
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер,
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и с оглед обема
на оказаната правна помощ и съдействие от процесуалния представител на ищцовото
дружество.
По изложените съображения и на осн.
чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Е.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „В. и к. - В.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: 1./ 501.82
лева – главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление
17.08.2017 г. – 20.08.2019 г. и период на фактуриране от 21.09.2017 г. –
22.08.2019 г., за обект в гр. В., ***, с абонатен № *** и кл. № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ 46.36 лева – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения по
горната главница, за периода от 21.09.2017 г. до 07.09.2019 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410
от ГПК с №
7050/11.09.2019 г. по ч. гр. д. №
14517/2019 г. по
описа на РС-В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.Х.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к. - В.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата в общ размер от 250.00
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които: 75.00
лева – разноски по ч. гр. д. № 14517 по описа за 2019 г. на РС-В., а именно
25.00 лева държавна такса и 50.00 лева възнаграждение за юрисконсулт и 175.00
лева – разноски сторени в настоящото произовдство, а именно 75.00 лева държавна
такса и 100.00 лева юрисконсулстко възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК в минимален размер.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: