Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ
БОШНАКОВА
при секретаря
Михаела Митова,
като
разгледа
докладваното
от съдията
гр. дело
№ 3816
по описа
на съда
за 2020
година
и за да се произнесе,
взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Я.В.С. излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла
в сила присъда по наказателно производство по ДП ЗМ № 5019/2013 г. на РУП -
Ботевград, пр. пр. № 1869/2012 г. на РП - Ботевград, продължило до
постановяване на окончателна оправдателна присъда на 26.02.2018 г.; преживени
унижения, страдания и страх, включително и за възможността да не упражнява
адвокатска професия, довели до безпричинна агресия и нетипична раздразнителност
най-вече в семейна среда, отчуждение от близки и приятели, засягане на авторитета
му пред колеги и негови клиенти като адвокат, които силно намалели, изолиране и
ограничаване на контактите му. Претендира справедливото обезщетение за
наведените в исковата молба неимуществени вреди в размер на 150000 лева, заедно
със законната лихва от 26.02.2018 г. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България в законоустановения срок е оспорил иска, възразявайки че липсват доказателства за претендираните вреди
и причинната им връзка с повдигнатото на ищеца обвинение, срещу който са водени
и други наказателни производства, а при евентуалност – значително завишаване на
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа
на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По
делото се установява от приложеното в цялост наказателно производство, че на
01.10.2012 г. по жалба на Ц.И.до Районна прокуратура – Ботевград (РП – Ботевград)
е била образувана пр. пр. № 1869/2012 г., по указания на която от 08.04.2013 г.
е била извършена проверка, включително и със снемане на 14.05.2013 г. на обяснения
от Я.С. - така постановление от 08.04.2013 г. на РП – Ботевград, писмо от
19.04.2013 г. на РУП Ботевград до СДВР и сведение от 14.05.2013 г. на Я.С..
По
същата прокурорска преписка с постановление от 10.05.2013 г. на прокурор от РП
– Ботевград на основание чл. 212, ал. 1 и чл. 214 от НПК е било образувано
досъдебно производство с вх. № ЗМ 5019/2013 г. от 14.05.2013 г. по описа на ОД
на МВР – София срещу неизвестен извършител, затова че на неустановената дата
през м. март 2008 г. с цел да набави за себе си или за другиму имотна облага е
възбудил и поддържал заблуждение у Ц.И.от гр. Ботевград, с което му е причинил
имотна вреда в размер на сумата от 12100 лева. По така образуваното наказателно
производство на 28.10.2014 г. ищецът Я.С. е бил разпитан като свидетел, а с
постановление от 24.04.2015 г., връчено му на
същата дата, той бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, затова
че на неустановената
дата през м. март 2008 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ц.И.от
гр. Ботевград заблуждение, че му връща оригинал на договор за заем от
08.11.2007 г., служещо като доказателство за платено от Ц.И.като длъжник по
същия договор задължение, като му е предоставил цветно копие, изготвено чрез
копирна техника и с това му е причинил имотна вреда в размер на 12100 лева,
като е предявил иск срещу Ц.И.и представил оригиналния договор по гр. дело №
727/2011 г. на Ботевградски РС, с решение по което последният е осъден да
заплати главница в размер на 9778.15 лева и лихва за забава – 3227 лева. От
момента на привличането му и до постановяването на оправдателната присъда от
първоинстанционния съд спрямо ищеца Я.С. не е била вземана мярка за неотклонение.
Разследването
срещу ищеца Я.С. е приключило с внасянето на обвинителен акт на 17.12.2015 г.,
като било образувано н.о.х.д № 706/2015 г. по описа на Ботевградски РС. В така
образуваното съдебно производство били проведени общо 8 открити съдебни заседания
за периода 17.12.2015 г. – 30.11.2016 г. ( т. е. за срок по-малък от една
година) за провеждането на съдебното следствие, свързано със събирането на доказателства
– свидетелски показания чрез разпит на шестима свидетели, експертизи, документи
и вещи (представляващи 58 бр. хартиени късове), на които заседания ищецът Я.С.
е присъствал. Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с постановяване
на присъда от 30.11.2016 г., с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването
на престъплението и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Постановената присъда е била протестирана от Прокуратурата
и обжалвана от частния обвинител Ц.И..
По протеста
на Прокуратурата и жалбата е било образувано въззивното производство по в.н.о.х.д. № 87/2017 г. по описа на Софийски
ОС, приключило с едно открито съдебно заседание на 03.04.2017
г. при отмяна на оправдателната присъда на първоинстанционния съд и постановяване
на осъдителна
присъда, с която ищецът Я.С. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от
три месеца, изтърпяването на което се отлагало за срок от три години.
Присъдата
на въззивната инстанция по подадени жалби от подсъдимия, неговия защитник и
частния обвинител с решение от 30.10.2017 г. е била отменена и делото е върнато
на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане
на делото от въззивната инстанция, при което са били проведи две съдебни
засадения, по едно от които не е даден ход на делото поради невъзможност на
защитника на подсъдимия да участва и за осигуряване на защитата на защитата му,
е постановено решение от 26.02.2018 г., с което е потвърдена оправдателната
присъда на ищеца Я.С. и което е окончателно.
По
делото е представена и справка от 15.06.2020 г. от ЕИСПП на ПРБ и НСлС за водени
две други наказателни производства срещу ищеца Я.С., едното от които през
периода 2001 – 2007 г. за престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а“ във вр. чл.
301, ал. 1 и 2 от НК, приключило с прекратяване поради погасяване на
наказателната отговорност по давност, а другото през 2011 г. за престъпление по
чл. 252, ал. 1 от НК, прекратено поради липса на деяние, осъществяващо състав
на престъпление.
От
приложеното наказателно производство се установява по делото, а и не е спорно
между страните, че през време на извършваната проверка по жалбата и образуваното
въз основа на проверката наказателно производство, а и понастоящем, ищецът Я.С.
е упражнявал професионална дейност като адвокат.
Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.З.– семеен приятел, и Б.М.– фактически съжител
на съпружески начала на ищеца Я.С.. В показанията си свидетелите
заявяват, че воденото наказателно производство променило ищеца, тъй като той и
не можел да приеме, че дадените от него в заем пари можели да възбудят наказателно
производство. Воденето срещу него наказателно производство създавало несигурност
в ищеца за работата му като адвокат и за възможността му да издържа семейството
си. Станал раздразнителен и ограничил контактите си, а при всяко съдебно заседание
по производството бил изключително нервен и не можел да спи. Съдът при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК цени
за достоверни
показанията
на свидетелите за тези обстоятелства, тъй като същите са непротиворечиви, възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия за състоянието на ищеца и се потвърждават от другите данни по делото.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, поради което основателността на иска предполага осъществяването на следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е претърпял изложените в исковата молба вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно следствена връзка, като тези елементи от фактическия състав на иска подлежат на доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
Установено е по делото, че на 24.04.2015 г. срещу ищеца Я.С. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК, но за образувано наказателно производство за посоченото
престъпното деяние той узнал още при разпита му като свидетел по производството
на 28.10.2014 г. За повдигнатото му обвинение ищецът Я.С. е бил оправдан с влязла в сила на 26.02.2018 г. присъда
- арг. от чл. 412, ал. 2 във вр. с чл. 346 от НПК. При така
установените
релевантни
факти
съдът
приема,
че са налице
първите
две от горепосочените
предпоставки
за уважаване
на иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да бъде ангажиране на отговорността на ответника обаче, следва да бъде установено и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира, и обвинението в престъплението, за което ищецът е бил оправдан. За установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани доказателствени средства. Съдът приема, че от събраните гласни доказателства се установява, че провежданото около 3 години и 4 месеца наказателно производство срещу ищеца Я.С. се е отразило неблагоприятно върху психическо му състояние.
Настоящият състав на съда приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за периода от 28.10.2014
г. до 26.02.2018 г., т. е. от момента на узнаването (осъществено при разпита
му като свидетел) за образуваното наказателно производство за конкретното
престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши, до влизането
в сила
на оправдателна
присъда
по повдигнатото
обвинение
за извършено
престъпление,
ищецът
Я.С.
е имал
неблагоприятни
психични
изживявания,
съставляващи
неимуществени
вреди,
подлежащи
на репариране
от държавата.
Доводите на ищеца, че моментът, от който той е започнал да търпи неимуществени
вреди от воденото срещу него наказателно производство и от който е следвала да
се ангажира отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
е този на изисканите и дадените от него сведения по осъществяваната по жалбата
проверка – 14.05.2013 г., настоящият състав на съда намира за неоснователни.
Тези сведения не са дадени от ищеца Я.С. по образувано с постановлението от
10.05.2013 г. на прокурора от РП – Ботевград досъдебно производство, а в
изпълнение на негови указания за проверка на образуваната по жалбата на Ц.И.прокурорска
преписка, и при даването им той не е узнал за образуваното наказателно
производство. Независимо от изложеното и образуването на досъдебното
производство срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено
конкретно престъпно деяние с постановлението от 10.05.2013 г. на РП -
Ботевград, ищецът Я.С. е търпял вреди и в периода от време преди повдигането на
обвинението срещу него, тъй като той е бил единствения, който при описаната в
постановлението по чл. 212, ал. 1 от НПК престъпна деятелност, е могъл да
извърши деянието, за което производството първоначално е било образувано срещу
неизвестен извършител (в този смисъл решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело №
3143/2015 г. на ВКС, IV ГО, и други). В случая се установи от приложеното в цялост
наказателно производство, че ищецът Я.С. е узнал за така образуваното наказателно
производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да
извърши, още при неговия разпит като свидетел, проведен на 28.10.2014 г. или около
6 месеца преди привличането му като обвиняем. Следователно разпитът му като
свидетел е и началния момент преди
повдигането на обвинението, от който ищецът Я.С. е започнал да търпи процесните
неимуществени вреди вследствие проведеното срещу него незаконно наказателно преследване.
Обезщетение за тези неимуществени вреди според константната практика на ВКС се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други), но такива доказателства са и ангажирани в настоящото исково производство. Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО). Предвид на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо него наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, респ.
че са налице
са предпоставките
за ангажиране
на отговорността
на ответника
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим предвид пар. 1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението
между
деянието
и възмездието,
достойнството
на хората
и неговото
възнаграждаване,
правата
и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Критериите за определяне на този размер по справедливост са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС). Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.
Съдът при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди, следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
като определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други).
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази,
че срещу ищеца Я.С. е било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК, засягащо собствеността и за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години, т. е. за престъпление,
което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Общата продължителност на
наказателното производство е била около 3 години и 4 месеца от разпита на ищеца
като свидетел в досъдебната фаза на наказателното производство до влизането в
сила на оправдателната присъда на съда по повдигнатото срещу него обвинение,
през което спрямо него не е била вземана мярка за неотклонение. Наказателното
производство не се е отличавало с фактическа и правна сложност, но за спазването
на установените в наказателния процес основни начала е било необходимо събирането
на различни доказателствени средства и осъществяването на инстанционен контрол,
в резултат от което делото е разглеждане от три съдебни инстанции и върнато от
Върховния касационен съд за ново разглеждане от друг състав на въззивната
инстанция, поради което и посочената му продължителност не надвишава рамките на
обичайното необходимо време за наказателното производство, предвид предмета,
обхвата и характера на наказателното преследване.
Отчитайки
тези обстоятелства и преживените от ищеца Я.С. стрес и несигурност за дейността
му като адвокат, породените раздразнителност и неспокойствие, и ограничение в
контактите му, и възрастта му към момента на образуване на досъдебното
производство – 39 години, на която житейски обичайно е човек да насочен към
развитие на професионалното си поприще, съдът приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение неимуществени
вреди възлиза в размер на сумата от 15000 лева.
Упражняваната
от ищеца Я.С. професионална дейност като адвокат, чийто статут и значимост за
съдействието и защитата на свободите, правата и законните интереси на лицата, са
регламентирани в ЗАдв, не е свързана с престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение по процесното наказателно производство. Последното обаче е обуславящо
за преценката на необходимите условия (включително и качества) и за наличието
на евентуални пречки за упражняването й (сред които и осъждане на лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер), поради същите се отчитат при
преценката на негативния ефект върху ищеца на незаконното обвинение, респективно
при определянето на размера на заместващо обезщетение, макар и да не се
установи по делото незаконното обвинение да се отразило върху професионалната
му кариера и развитие.
Неоснователно
е възражението на ответника Прокуратурата на РБългария за значимостта при
определяне на обезщетението от процесното незаконно обвинение и на данните за
наличието на други наказателни производства срещу ищеца. Последните са прекратени,
като не само периодът на тяхната висящност, но и тяхното прекратяване е осъществено
значително време преди процесното наказателно производство, поради което и те не
могат да обосноват извод за търпени от ищеца неимуществени вреди през
релевантния за настоящото производство период.
Предвид
гореизложеното обезщетението в размер на сумата от 15000 лева съдът
намира за съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 15000 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 150000
лева– отхвърлен, като неоснователен.
Частичната
основателност на иска води до основателност и на акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Следователно акцесорната претенция за законната лихва следва
да бъде уважена от 26.02.2018 г.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски на адвоката, който е организирал и провел предоставянето му на безплатна правна помощ по производството (така пълномощно и договор за правна помощ от 08.07.2020 г.), поради което на последния следва да се присъди сумата 453 лева, определена съразмерно на уважената част на иска върху размер на възнаграждението по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 4530 лева. На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на Я.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по което е оправдан с влязла в сила на 26.02.2018 г. присъда по н.о.х.д. № 706/2015 г. по описа на Ботевградски районен съд,
образувано по внесен обвинителен акт по ДП ЗМ № 5019/2013 г. на РУП –
Ботевград, пр. пр. № 1862/2012 г. на РП - Ботевград, заедно със законната лихва върху тази сума от 26.02.2018 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ сумата 10 лева – разноски по производството за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 15000 лева до пълния предявен размер от 150000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на адв. К.М.М. от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАдв сумата 453 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на Я.В.С. безплатна правна помощ по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова