Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
и като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№771/2020 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Е.С.,***, чрез адв.
Жанет Д., срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000285/29.06.2020 г.,
издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за
нарушение по чл.6, ал.1, изр.1 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
В
жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е
извършено описаното в него нарушение. При това се моли за отмяна на санкционния
акт.
В
с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата моли за
отмяна на НП.
Въззиваемата
страна не се представлява и не взема становище по жалбата.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. К.
К..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
20.06.2020 г., около 10:20 часа, на път I-1 /Е-79/, км. 1+400, в района на Дунав мост 2, с посока за
движение към Р Румъния, жалбоподателят управлявал лек автомобил Фолксваген
Транспортер с рег. ********, собственост на М.А.М.и прикачено ремарке с рег. ********.
С него пътували лицата И.П.Г., М.М.Ш., А.К.Аи К. Д.К.. Същият бил спрян за
проверка от св. К. К. ***, който установил, че жалбоподателят и самоличността
на пътуващите с него лица, разбрал, че всички пътуват за Белгия и Германия и че
имат уговорката при пристигането си да
заплатят на жалбоподателя по около 50 евро за направените за пътуването разходи
за гориво и магистрални такси. При това св. К. К. приел, че жалбоподателят
извършва превоз на пътници и че няма лиценз на ЕО за превоз на пътници или
удостоверение за обществен превоз на пътници на Р България.
Въз
основа на това той съставил АУАН №264424, в който посочил, че като няма лиценз
на ЕО за превоз на пътници или удостоверение за обществен превоз на пътници на
Р България и превозва 4 лица срещу заплащане, жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.6, ал.1, изр.1 ЗАвП. АУАН е съставен на място и е връчен на
жалбоподателя, като същият не е вписал възражения.
Въз
основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното
деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.6, ал.1, изр.1 ЗАвП, на 29.06.2020
г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.93,
ал.1, т.1 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от разпитания свидетел К. К., както и от
писмените материали по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е
извършил проверка и е съставил АУАН за това, че като няма лиценз на ЕО за
превоз на пътници или удостоверение за обществен превоз на пътници на Р
България и превозва 4 лица срещу заплащане, жалбоподателят е извършил нарушение
по чл.6, ал.1, изр.1 ЗАвП. Установява се и това, че пътуващите лица са имали
уговорката да заплатят при пристигането си в Белгия и съответно Германия сумата
около 50 евро, която сума се калкулирала от поделените разходи за гориво и
магистрални такси. Установява се още къде е извършена проверката, както и
обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на
свидетеля в цялост.
Съдът
кредитира и приложените по делото писмени доказателства. Доколкото обаче същите
са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата
инстанция няма да ги анализира по-прецизно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради
което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и
чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното
нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и
точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото
по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
20.06.2020 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил Фолксваген Транспортер
с рег. ******** и прикачено ремарке с рег. ******** и е пътувал с още четири
лица - И.П.Г., М.М.Ш., А.К.Аи К. Д.К., като е имал уговорка да закара същите до
Белгия и Германия, а при пристигането си всеки да му заплати сумата от около 50
евро, калкулираща се като поделен разход за гориво и магистрални такси. С това
обаче съдът приема, че не е изпълнен от обективна страна съставът на чл.6,
ал.1, изр.1 ЗАвП. Съгласно сочената норма „Обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.“ В случая
не се касае за обществен превоз на пътници, тъй като не се установява
пътуващите с жалбоподателя лица да са пътували при условията на пар.1, т.1 и
т.2 от ЗАвП. Действително, имало е уговорка при пристигането си да платят на
жалбоподателя по около 50 евро, но тази стойност е калкулирана като поделените между
всички пътуващи разходи за гориво и магистрални такси, а не представлява
заплащането на такса за превоза, за да може същият да се счита за обществен
превоз на пътници. При това и щом лицата не са пътували с жалбоподателя при
условията на извършване на обществен превоз на пътници, от същия не може да се
изисква да притежава лиценз на ЕО за превоз на пътници или удостоверение за
обществен превоз на пътници в Р България. Ето защо съдът приема, че описаното в
НП се явява недоказано, което е основание за отмяната му в цялост.
Поради
недоказаността на обвинението от обективна страна, произнасянето на съда по
субективната съставомерност на деянието и по отношение на правилността на
наложената санкция е безпредметно и дори невъзможно.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №26-0000285/29.06.2020 г.,
издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП,
за нарушение по чл.6, ал.1, изр.1 ЗАвП, на А.Е.С.,***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: