№ 169
гр. Момчилград, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100562 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск по чл.143 вр.чл.150 от СК.
В исковата си молба ОРЧ. ОРХ. ИБР., като непълнолетен, и действащ
със съгласието на своята майка и законен представител Ф. М.. М., твърди, че с
Определение от 25.11.2019г., постановено по гр.д.№ 503/2019г. на РС-
Момчилград, неговият баща- ответника ОРХ. ИБР. ИБР. е бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.10.2019г.
Заявява, че обстоятелствата, при които е била постановена тази издръжка се
изменили съществено, т.к били изминали две години. Към настоящият
момент е бил ученик в гр.Кърджали, а живеел в гр.Джебел, и неговите
разходи по ежедневни нужди не можели да бъдат задоволени със този размер
на издръжката. Ищецът твърди, че майка му реализира доходи от трудова
дейност в размер на 600 лева, а освен това е полагала грижи и за неговият
брат Селим, както и тя е била с призната инвалидност от 50 %. Ответникът,
въпреки, че е бил осъден да заплаща издръжка, не е плащал същата, поради и
което е било образувано изпълнително производство, както и се е обърнал за
съдействие към прокуратурата в тази насока.
Предвид на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
1
което да бъде увеличен размера на присъдената издръжка, която ответникът е
бил бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка от 450 лева, от датата на
завеждане на иска в съда, като претендира и разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично, със
своята майка, и се представлява от адв.М.Ч., която поддържа предявеният
иск.
Ответникът, със назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от
ГПК- адв.Н.С., е представил писмен отговор в законоустановеният
едномесечен срок, и оспорва претендираният размер. В съдебно заседание,
ищецът се представлява от упълномощен представител- адв.М.С. от АК-
Кърджали, която намира исковата молба за неоснователна досежно
претендираният размер, като посочва, че ответникът не може да заплаща
същият. Заявява, че майката на непълнолетният ищец разполага със
съответните доходи, които реализира и от стопанска дейност- била
регистриран търговец, и може да поеме по-голям размер от издръжката,
докато ответникът е бил безработен и нямал доходи и имущество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представено по делото като доказателство копие от удостоверение за
раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 366/ 23.04.2004г. на Община
Кърджали, се установява, че непълнолетният ищец ОРЧ. ОРХ. ИБР. е роден
на 17.04.2004г., от родители Ф. М.. М. и ОРХ. ИБР. ИБР.. Като доказателство
е представено копие на Определение от 25.11.2019г., постановено по гр.д.№
503/2019г. на РС- Момчилград, от което е видно, че неговият баща-
ответникът ОРХ. ИБР. ИБР. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от 01.10.2019г. /бил увеличен размерът на
присъдената с Решение от 29.12.2018г. по гр.д. № 831/2018г. на КРС
издръжка от 80 лева на 200 лева/. Представена е служебна бележка от
12.20221г. на ЕГ „Хр.Ботев“- Кърджали, от която е видно, че ищецът е ученик
в 11 клас в посоченото училище в уч.2021/22г.
В изпълнение на задължението да представи доказателства за доходите
и здравословното състояние на майката, а и на бащата-ответник по
настоящото производство, са представени удостоверение от 14.10.2021г. на
„*******- Джебел; Експертно решение от 03.08.2021г.; медицинска
2
документация от различни болнични заведения; Констативен протокол от
13.06.2022г. на НОИ- ТП гр.Кърджали, извлечение от Търговски регистър;
СПравка от Агенция по вписванията; писмо- отговор до адв.М.С. /като
пълномощник на ответника/, от които се установява, че майката на
непълнолетният ищец работила в „*******- Джебел в периода от м.май
2021г. до датата на предявяване на иска /а може и по-късен етап/, като е
получавала съответното тр.възнаграждение /в размери, клонящи към МРЗ/,
както и че същата има регистрирана фирма- „****“ЕООД, която не е внасяла
съответните осигурителни вноски в НОИ.
Установява се, че майката на непълнолетният ищец е инвалидизирана с
призната 50% нетрудоспособност поради заболяване-описано в цитираните
мед.документи. От тези документи е видно, че на името на майката на ищеца
са записани няколко имота, а на името на бащата-ответник няма записани
имоти или движимо имущество, както и същият няма регистрирани в
Р.България трудови договори.
С удостоверение от 06.04.2022г. на ЧСИ- Хриса Пурнарова е видно, че е
образувано изд.дело от 20.12.2020г., въз основа на изп.лист от 17.12.2019г.,
изд. по гр.д.№ 503/2019г. на Рс- Момчилград, с взискател майката и законен
представител на непълнолетният ищец и длъжник- бащата и ответник в
настоящото производство, като към датата на издаването на удостоверението
дължимата сума за издръжка не е била платена /размерът на дължимата сума е
бил 6 457,42 лева. Представени са 4 бр. копия на вносни бележки за платени
суми от 200 лева по всяка- а едната от 400 лева, като издръжка за съответните
месеци, начиная от м.ноемри 2021г.
По делото е представен социален доклад от служители на отдел
“Закрила на делото” при Дирекция “Социално подпомагане”- Джебел, в който
са описани горните обстоятелства- а именно, че родителите на ищеца са
разведени, както и че той има и друг брат. Ищецът и неговият брат живеели
със своята майка в Джебел, в къща, която е собственост на майката.
Родителите били разделени от 2019г., и грижите по отглеждането на децата са
поети от майката, а Бащата е бил осъден да заплаща съответна издръжка.
Ищецът е ученик в Езиковата гимназия в Кърджали, а брат му е бил ученик в
Джебел. Майката е бил с призната инвалидност от 50%, като в същото време е
работела и получавала възнаграждение от 650 лева месечно. Бащата е бил в
3
чужбина, и децата са имали редовни контакти с него по тел. и интернет, а
през лятото са били с него за 2 седмици. Не е проведена среща с бащата, т.к. е
бил в чужбина.
В хода на съдебното заседание е разпитан свидетел- Фатмегюл Хатиб,
позната на страните, която в своите показания сочи, че знае майката и бащата,
и знае за техните две деца. Детето орчун е било на 18 години и учело в
езиковата гимназия в Кърджали, а живеело в Джебел и и затова е пътувал
всеки ден до училището. Децата се отглеждали от майката, и само тя се
грижела за тях, и тя е поемала всички разходи по домакинството. Не е
познавала бащата на детето, но е чувала от майката- която й била приятелка,
че той е в чужбина и от доста време не е плащал издръжка, както и не е
полагал грижи за децата. Чула, че е образувано нак.дело срещу него, но не
знаела за какво е то. Детето имало нужда от съответни парични средства- за
храна, транспорт, училище и други.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск на
непълнолетният ищец за увеличаване размера на присъдената с посоченото
по-горе Определение от 25.11.2019г., постановено по гр.д.№ 503/2019г. на РС-
Момчилград, ежемесечна издръжка в размер от 200 лева, на 450 лева, е
основателен, но завишен по претендиран размер.
Съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете, като конкретния размер на
същата следва да се съобрази със нуждите на детето и възможностите на
родителя.
По делото не се оспорва обстоятелството, че непълнолетното дете е
родено по време на съвместното съжителство на страните по делото, които
през 2019г. се разделили, и детето, от тогава до настоящият живее при своята
майка, и същата се грижи по отглеждането и възпитанието на същото, както и
че оттогава насам същият не е полагал ежедневни грижи за него- т.к. е в
чужбина, като дори не е заплащал присъдената със споменатото решение
издръжка в размер на 200 лева /в тази насока е удостоверение от ЧСИ-
Хр.Пурнарова.
Към момента на предявяване на иска детето е на 17 години и е ученик в
11- ми клас в гр.Кърджали, а живее в гр.Джебел, и за отглеждането и
възпитанието му се грижи само и единствено майката, като се установи, че
4
ответникът не полага грижи за него от момента на раздялата им през 2019г.
Установи се, че майката на непълнолетният ищец страда от заболяване,
заради което на същата с експертно решение е призната 50 %
нетрудоспособност. По делото не се установи ответникът да има
здравословни проблеми. Или, се установи, че здравословни проблеми има
майката на ищеца. От показанията на свидетелите и социалния доклад, и
другите доказателства е видно, че ответникът няма регистрирани трудови
договори в Р.България, както и няма регистрирано имущество в страната, а за
майката са събрани доказателства, че работи и получава работно
възнаграждение в размери, клонящи към МРЗ, и има регистрирани на нейно
име имоти и едно дружество, за което не са събрани данни да развива
дейност.
Събраните доказателства сочат, че ответникът е в чужбина, но няма
доказателства дали работи и какви са му доходите.
Съгласно правилото на чл.143 ал.1 и ал.2 от СК, всеки родител дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, според своите
възможности и материално състояние, и независимо дали е работоспособно и
може да се издържа от своето имущество.
Съгласно чл.142 ал.1 от СК, конкретния размер на дължимата издръжка
се определя при спазване на синхрона между нуждите на детето и
възможностите на родителя, при определени в нормата на чл.142 ал.2 от СК
размери- а именно, не по-малко от една четвърт от размера на минималната
работна заплата за страната, който към момента на предявяване на иска е 650
лева, а понастоящем е 710 лева.
Установи се, че непълнолетният ищец е ученик, и се отглежда от своята
майка, който работи и получава месечно трудово възнаграждение от 650 лева,
получава и детски помощи, и няма други доходи, и разчита на подкрепата на
своите близки. Установи се, че непълнолетният ищец има и друг брат, за
който грижи полага отново майката.
По делото не са събрани доказателства за доходите на ответника, т.к.,
същият е посочил че е безработен, има няма регистрирани трудови договори
и имущество в Р.България, като в същото време е в чужбина, където може да
реализира доходи, поради и което съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден заплати съответна издръжка на своето дете, и размера на която съдът
5
определя на 350 лева, платими от датата на завеждане на иска в съда.
Съдът счита, че ответника следва да заплаща издръжка, т.к., видно от
доказателства по делото, същият е във млада и работоспособна възраст,
намира се в чужбина, и не е инвалидизиран, и няма данни, че не може да
полага труд. Съобразно и това искът следва да бъде уважен, но частично, по-
горните съображения.
Съобразно и това съдът намира, че не следва да се присъжда
претендирания размер от 450 лева за издръжка на детето, а иска следва да се
уважи само в размер на 350 лева, като в останалата му част и до пълния
предявен размер от 450 лева, следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Ето защо, съдът намира, че е във възможностите на бащата да заплаща
само част от претендирания от ищцата размер на издръжката, а именно следва
да бъде увеличен размера на присъдената с горното определение от 2019г.
издръжка от 200 лева на 350 лева, считано от датата на завеждане на иска в
съда, до навършването на пълнолетие или настъпване на друга
правоизменяща или правопогасяваща издръжката причина, ведно със законна
лихва при забава. Искът, в останалата му част, и за разликата до пълния
предявен размер от 450 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид тези данни съдът намира, че за месечната издръжка на детето
следва да се присъдят 350 лева, платими от ответника, а останалите нужни
средства, ведно със грижите по отглеждането и възпитанието на детето,
следва да се поемат от майката, като за последните- грижите и задълженията
на бащата, си остават в рамките на родителските правомощия.
На основание чл.242 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно частта за издръжката.
При този изход на делото ответника следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на съда- държавна такса върху увеличената издръжка в размер на
216 лева. Следва също така ответникът да бъде осъден да заплати по сметка
на съда и сумата от 200 лева- за особен представител, т.к. ищецът, съгласно
нормата на чл.83 ал.1 т.2 от ГПК е освободен от внасяне на разноски по
делото. На ищцовата страна следва да се присъдят и разноски, съразмерни на
уважената част от иска, а именно 200 лева- за адвокатски хонорар.
Водим от изложеното , съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с Определение от 25.11.2019г. по
гр.д. № 503/ 2019г. на РС- Момчилград, издръжка, която е осъден да заплаща
ОРХ. ИБР. ИБР. с ЕГН- **********, на своя син- ОРЧ. ОРХ. ИБР. с ЕГН-
**********, чрез неговата майка и законен представител Ф. М.. М. с ЕГН-
**********, КАТО УВЕЛИЧАВА РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА от 200 лева
на 350 лева, считано от 10.11.2021г. до навършване на пълнолетие, или
настъпване на друга правоизменяща или правопогасяваща, издръжката
причина, ведно със законната лихва при забава, и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 450 лева, поради
неговата неоснователност и недоказаност.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, досежно
издръжката.
ОСЪЖДА ОРХ. ИБР. ИБР. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на съда държавна такса в размер на 216 лева, както и възнаграждение
за особен представител в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОРХ. ИБР. ИБР. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОРЧ.
ОРХ. ИБР. с ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен представител
Ф. М.. М. с ЕГН- **********, сумата в размер на 200 лева- направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред
Кърджалийския окръжен съд от съобщението.
7
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8