Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Атанасова и в присъствието на прокурора Аврамов, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.а.х.д. № 5324 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 13.06.2018г. по НАХД № 6982/2018г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 94 състав е признал обвиняемия О.М.Ш. за невиновен в извършване на престъпление по чл.354а,ал.5, вр с ал.3 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, както и писмено допълнение, в които се излагат доводи, че неправилно първостепенния съд е оправдал обвиняемия О.М.Ш. по обвинението в извършване на престъпление по чл.354а,ал.5, вр. с ал.3 от НК. В протеста и допълнението към него се сочи, че незаконосъобразно контролирания съд е приел, че обществената опасност на извършеното от обвиняемия деяние е явно незначителна, тъй като от видът и нетното тегло на наркотика не следвал такъв извод. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт и да признае обв. О.М.Ш. за виновен в извършване на престъплението по чл.354а,ал.5, вр. с ал.3 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП намира протеста за неоснователен, като моли първоинстанционния акт да бъде потвърден.
Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подс. О.М.Ш. -адв. А. оспорва протеста, като моли първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен, да бъде потвърден.
Обвиняемият О.М.Ш. в последната си дума моли да бъде потвърдено решението на СРС.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговото изменение или отмяна, поради което намира, че решението на СРС следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
На 04.03.2016г. свидетелите К.И.и И.Ф.- полицейски служители при 02 РУ - СДВР били назначени като ПП-53-1 за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Около 13.50 часа на 04.03.2016г. свидетелите извършвали обход в района на Централна автогара - София, находяща се на бул. "******" № 100, когато забелязали обвиняемия М.О.. Свидетелите И.и Ф.извършили проверка на обвиняемия, в хода на която им направило впечатление, че О. бил притеснен и полицейските служители го попитали дали има в себе си забранени от закона вещества. Обвиняемият О. заявил, че в себе си носи амфетамин за лична употреба. С протокол за доброволно предаване от 04.03.2016г. обвиняемият О. предал 1 брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо жълтеникаво на цвят прахообразно вещество. От назначената в хода на досъдебното производство физико - химична експертиза се установява, че нетото тегло на предадения от обвиняемия обект е 1, 28 грама, като в него се установява наличие на амфетамин и кофеин, като определеното съдържание на амфетамин в обекта е 12, 2 %.
Съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на Министерски съвет на Република България от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на един грам амфетамин, пласиран на улицата, е 30, 00 лева, при което стойността на държаното от обвиняемия количество от 1, 28 грама наркотично вещество е 38, 40 лева.
От назначената КСППЕ се изяснява, че при обвиняемия липсва синдром на зависимост към наркотични вещества, като декларираният прием на марихуана не е свързан със значимо повлияване на психичния му живот.
Обвиняемият О.М.Ш. е с чисто съдебно минало, без висящи досъдебни производства и с добри характеристични данни.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно въззивният съд отново да излага такава / виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща обясненията на обвиняемия О.М.Ш., показанията на свидетелите К.И.и И.Ф.; писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно предаване, справка за висящи досъдебни производства за обвиняемия О.М.Ш., справка за съдимост за обвиняемия О.М.Ш., както и от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи - физико - химична експертиза, комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза.
От събраната пред първата инстанция доказателствена маса, се изясняват всички правнорелевантни обстоятелства, касателно времето и мястото, на което обвиняемият е бил спрян за полицейска проверка, както и това, че същият държал в себе си наркотично вещество с нето тегло 1, 28 грама и съдържание на амфетамин от 12, 2 %.
На базата на така възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраната по делото доказателствена маса, както поотделно така и в съвкупност, настоящият въззивен състав намира за законосъобразен извода на първата инстанция, че обществената опасност на осъщественото от обвиняемия О.М.Ш. деяние е явно незначителна.
Обществената опасност представлява обективен, неюридически признак на деянието. Обществената опасност е обективно качество на престъплението и нейната липса го дисквалифицира като престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Следователно по силата на тази разпоредба, престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна нейна незначителност.
Обсъждайки приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Обществената опасност на дееца е с ниска степен - не е осъждан, липсват данни за други противоправни прояви, с добри характеристични данни, трудово ангажиран, което води до извода, че очевидно се касае за инцидентна проява в поведението на О.М.Ш..
Предвид водещата роля на обществената опасност на самото деяние за констатиране неговата "малозначителност", настоящият съдебен състав оцени спецификата на конкретната престъпна проява на обвиняемия О.М.Ш.- държаното от него наркотично вещество представлява един обект, с относително малко нето тегло от 1, 28 грама и съдържание на амфетамин от 12, 2 %, от което следва, че се касае за държане на наркотично вещество, предназначено за лична употреба, поради което въззивният съд приема, че обществената опасност на инкриминираното деяние е явно незначителна, тъй като интензитетът с който същото е застрашило (престъплението е формално, на просто извършване) обществените отношения, свързани с народното здраве, е много ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което оказват по принцип деянията от този вид.
Така установените обстоятелства обуславят извода, че деянието - предмет на настоящото дело, формално осъществяващо признаците на престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК разкрива характеристиките на "малозначителност" във втората алтернатива - неговата обществена опасност е явно незначителна и това изключва престъпния му характер. Ето защо въззивният съд намира за изцяло правилни изводите на първата инстанция, да оправдае обвиняемия О.М.Ш. за престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. ал.З, пр.2, т.1 от НК, поради наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК.
При цялостната служебна проверка на атакуваното решение, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на първоинстанционния съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338 от НПК, вр. с чл.334‚ т.6 от НПК ‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.06.2018г., постановено по НАХД № 6982/2018г., Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 94 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.