НЧХД № 75/2021
год.
МОТИВИ:
Обвинението е от
частен характер.
Частният тъжител П.П. ***, ЕГН ********** е подал тъжба по реда на чл.80 и сл. от НПК, с
която обвинява подс. И.Н.Б. от с. гр., ЕГН **********
в извършване на престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр.
с чл.146 ал.1 от НК, а именно затова, че на 17.09.2021г., около 12:30 часа, в
гр.Панагюрище, в района на кръстовището между улиците „***“ и „***“, е казал
нещо унизително за честта и достойнството на П.П. Б –
напсувал го, като обидата е нанесена публично.
В съдебните заседания частният тъжител
се явява лично и се представлява от повереник,
който поддържа изцяло повдигнатото
обвинение и пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Подсъдимият
се явява лично в съдебните заседания и със защитник. Не се признава за виновен
по обвинението и дава обяснения. Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна
присъда.
Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
До инкриминираната дата тъжителят
П.Б. и подс. И.Б. не се познавали.
На 17.09.2020г., около 12:30
часа, подс. Б. управлявал л.а. марка „Фолксваген
Пасат“, като се движел по ул.“***“ в гр.Панагюрище. На кръстовището с ул.“***“
той предприел рисков завой наляво, като отнел предимството на движещ се срещу
него л. а., управляван от св. И.Л.. След като навлязъл в началото на ул. „***“,
подсъдимият паркирал автомобила си диагонално, с предницата насочена към
дясната страна на тази улица, съобразно неговата посока на движение. В този момент
обаче и от двете страни на улицата имало паркирани вече автомобили, а с начина,
по който позиционирал автомобила си, подсъдимият изцяло блокирал движението.
В същото това време по ул.“***“,
откъм градския пазар, с посока към ул. “***“, се движел с автомобила си марка
„Мерцедес“, тъжителят П.Б.. Той възприел рязкото навлизане по улицата и
паркирането от страна на подсъдимия, като бил принуден да спре внезапно пред
задната лява част на автомобила му, с което предотвратил удар между двете
превозни средства.
Веднага след това подс. Б. слязъл от автомобила си и се насочил пеш към
градския пазар с цел да посети офис за куриерски услуги „Еконт“.
В този момент тъжителят Б. свалил стъклото на шофьорската врата на автомобила
си, като казал на минаващия покрай него Б. да се
върне и да премести своя автомобил, защото не може да се премине по улицата. Подс. Б. обаче му казал да се оправя и че ще спира където
си иска, след което го напсувал с думите: „*************“, като продължил да
върви към пазара. Тъжителят веднага излязъл от автомобила си и последвал
няколко метра подсъдимия. Продължавал да настоява към него да се върне и
премести колата си. В един момент пос.Б. се обърнал
назад към тъжителя и му нанесъл няколко удара с ръка в главата, а последният се
свлякъл на земята. Веднага след това около тях се струпали хора от минувачите
по улицата.
Преки очевидци на всичко това
станали свидетелите Х.Г. и Т.М., които през цялото време се намирали на
отсрещната страна на ул.“***“, пред входа на магазин за железария и пластмасови
изделия и в непосредствена близост до описаните по-горе събития. Те обаче не се
намесили при нанасянето на удари от подсъдимия към тъжителя, т.к. Г. наскоро
бил опериран от херния, а М. бил със счупена и гипсирана ръка.
След като нанесъл ударите над
тъжителя, подс. Б. отишъл в офиса на „Еконт“, за да изпрати пратка. Няколко минути след това в
офиса влязъл и тъжителя Б., като започнал да нанася побой над Б., при който
последният получил средна телесна повреда. За телесната повреда било образувано
ДП против тъжителя по настоящото дело, а след това е бил внесен обвинителен акт
за престъпление по чл.129 от НК, като било образувано НОХД № **/21г. по описа на
РС-Панагюрище.
На 16.03.2021г. тъжителят Б. депозирал
настоящата тъжба пред съда, с
което било отпочнато
и настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе частично от обясненията на подс.Б.,
изцяло от показанията на свидетелите Х.Г. и Т.М., частично от тези на св. И.Л.,
Д.Д. и Б.Н., а също и от писмените и веществено доказателство,
приобщени по делото.
Още тук следва да се посочи, че показанията
на св. И.Л. не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. те не допринасят много за
изясняване на релевантните за делото факти. Неговите показания имат значение
относно това, че преди началото на инцидента подс.Б.
действително е имал неправомерно поведение като водач на МПС, т.к. както изясни
св.Л., му е отнел предимството при извършен ляв завой и е паркирал автомобила
си така, че е блокирал движението в началото на ул.“***“. Св. Л. поясни, че е
бил принуден да изчака със своя автомобил зад неправилно паркиралия автомобил
на подсъдимия около десетина минути. Фактът, че след паркирането от страна на
подсъдимия движението е било изцяло блокирано се установи и от показанията на
свидетелите Г. и М., което пък изцяло опроверга твърдението на подс.Б., че след като паркирал имало място на улицата да
премине колата на тъжителя. Това е първият неверен факт съобщен от подсъдимия
по делото, защото ако той бе верен, то тогава не би имало никаква причина първо
- тъжителят да иска от него да мести колата си и второ - св.Л. да го чака зад
неговата кола с автомобила си около десет минути. Напротив, той също би
преминал, след като премине с колата си тъжителя.
По-нататък св.Л. поясни и това,
че е видял как млад мъж /без съмнение подсъдимия – бел. моя/ слиза от
неправилно пракирания автомобил и тръгва пеш към
пазара. Обясни, че след това повече нищо не е видял и чул, т.к. наскоро
претърпял очна операция и бил с намалено зрение, макар и със силни диоптрични
очила. Извън това обяснение на Л., фактът, че той не е възприел възникналата след
това разпра между подсъдимия и тъжителя може да се обясни и с обстоятелството,
че нещата се случват след паркирания автомобил от Б. и по улицата в посока към
пазара. Видимостта за св.Л. е била затруднена не само от паркиралия пред него
автомобил, който той изчаквал, но и от
другите такива.
Съдът даде пълна вяра на
показанията на свидетелите Х.Г. и Т.М., т.к. ги намери за обективни,
хронологично точни и взаимно допълващи се. Тези свидетели нямат никакъв личен
мотив да изкривяват фактите от обективната действителност, респ. да уличават
подсъдимия, приписвайки му поведение или деяние, което обективно той да не е
имал или извършил. Казано с други думи, те по никакъв начин не са заинтересовани
от изхода на делото. Установи се, че св.М. и тъжителят са колеги в дружеството
„А.М.“ АД, но не са в една и съща бригада, а няма и данни да поддържат близки
приятелски отношения, при което не може да се твърди, че горният има някакъв интерес
да депозира показания в подкрепа на частното обвинение.
От показанията на горепосочените двама
свидетели стана категорично ясно, че след като подсъдимият паркирал с
автомобила си и блокирал изцяло движението по улицата, тъжителят спрял със своя
автомобил непосредствено пред задната лява част на паркирания. Стана ясно, че Б.
слязъл от колата и тръгнал пеш към пазара, а тъжителя Б. свалил стъклото на
шофьорската врата на своя автомобил и казал на минаващия
покрай него да се върне и да премести автомобил си, защото не можел да се
премине по улицата. Двамата свидетели бяха категорични, че в този момент подс. Б. му отвърнал
в смисъл да се оправя и че ще спира където си иска, след което го напсувал с
думите: „*************“, а после продължил да върви към пазара. Изясни се, че
веднага след това тъжителят излязъл от автомобила си и последвал няколко метра
подсъдимия, продължавайки да настоява да се върне и премести колата си. Категорично
се изясни и това, че в този момент пос.Б. се обърнал
назад към тъжителя и му нанесъл няколко удара с ръка в главата, а последният се
свлякъл на земята, след което около тях се струпали хора, а никой от горните
двама свидетели не се намесил, т.к. имали здравословни проблеми и предпочели да
си тръгнат от мястото.
Тук веднага следва да се каже и
това, че показанията на коментираните двама свидетели в голяма степен кореспондират
на тези на св. Л., което за пореден път дава основание за пълното им
кредитиране с доверие.
Съдът не даде вяра
на обясненията на подс. И.Б. в частта им, в която отрече
да е казвал на тъжителя, че ще спира където си иска и да го е напсувал по
посочения по-горе начин, както и да му е нанасял удари с ръка по главата.
Твърди, че единствената му реплика към тъжителя, когато той апелирал към него
да премести колата си била: „Гледай си работата“.
Тези твърдения на подсъдимия съдът оцени като израз
на заетата в процеса защитна теза, а не като източник за фактите от обективната
действителност. Тези негови твърдения, се опровергаха категорично от
показанията на свидетелите Г. и М., на които съдът се довери изцяло, за което
съображения се изложиха по-горе.
По делото бе
разпитана като свидетел Д.Д. – служител в офиса на „Еконт“, която е станала пряк очевидец на побоя, който
тъжителят по настоящото дело нанесъл на подсъдимия в същия този офис, но след
събитията, които се разиграли между тях преди това на улицата и които бяха
описани по-горе. Св. Д. сочи, че на инкриминираната дата по обяд ходила да
вземе храна от близка пицария за себе си и за нейн
съсед по месторабота, стопанисващ зоомагазин. Сочи, че на връщане към офиса
минала по ул.“***“, където възприела двама младежи, както тя се изрази, които
се разправяли за нещо, но тя не разбрала за какво спорят и не чула конкретни
реплики. Посочи също, че единият от спорещите – Б., бил по-агресивен и в
„нападателна позиция“, както тя се изрази, макар че не поясни какво влага в
този израз. Заяви, че след като ги отминала отишла в съседния зоомагазин, за да
даде храната на стопанисващия го, а след това отишла в на работното си място,
където вече бил пристигнал подс. Б.. Заяви, че минути
след това в офиса влязъл тъжителят Б., който нанесъл побой над Б..
От огледа на
вещественото доказателство – 1 бр. компакт диск, съдържащ видеозапис от камери
за видеонаблюдение в посочения офис, който запис не
бе оспорен като манипулиран от страните и не бе поискано да се подлага на
експертна проверка за автентичност, се
установи следното:
В 12:33 часа в
офиса на „Еконт“ влиза тъжителят Б., като получава
пратка, извършва й преглед, разплаща се и в 12:36:25 часа излиза от офиса.
В 12:40:20 часа в
офиса влиза Б., за да изпрати пратка, след което в 12:43:47 часа в офиса отново
влиза Б. и нанася побой над Б..
От това става ясно,
че след първото излизане на Б. от офиса и до влизането в него на Б са минали
почти четири минути, през който интервал от време несъмнено са се разиграли
събитията на улицата, т.е. пристигането и паркирането от страна на подсъдимия,
отправеното към него искане да премести колата си, псуването към тъжителя,
излизането на последния от колата и настигането на подсъдимия, респ. нанасянето
на няколко удара в главата на тъжителя от страна на Б..
При това положение
става ясно защо св.Д. не е чула псуването по адрес на тъжителя – защото то е
станало докато все още последният е бил в колата си и през сваленото стъкло е
искал от Б. да се върне и премести своята кола. В същото време св.Д. сочи, че
когато ги е възприела да спорят за нещо, което тя така и не разбрала, двамата
са били изправени на улицата. Св. Д. заяви и това, че не била видяла някой
някого да удря на улицата, но това може да се обясни в факта, че тя е отминала
спорещите и се е насочила към съседния на офиса й зоомагазин, за да остави там
взетата храна, като вече не е имала пряка видимост към ул.“***“, респ. не е
можела да види как подсъдимия удря тъжителя там.
Нещо повече,
сериозно индиция, че подс.Б.
е напсувал и ударил на улицата тъжителя, по описания по-горе начин, се извежда
и от неговото поведение след влизането му в офиса на „Еконт“
в 12:40:20 часа, т.е. след като са се разиграли събитията навън. Прави
впечатление от видеозаписа, че Б. предава на служител в офиса пратка, но
многократно извръща главата си надясно и гледа през прозореца навън. Това индикира, че Б. дайствително е
имал неправомерно поведение към Б. отвън на улицата, където го напсувал и
ударил преди да влезе в офиса, като от момента на влизането му е очаквал и
допускал възможността Б. да го последва в същия този офис и да се саморазправя
с него, както се е и случило в 12:43:47 часа.
По делото бе
разпитана като свидетел и Б.Н. – продавач на първата сергия на общинския пазар.
От нейните показания стана ясно, че докато била на сергията си чула някаква
разправия. Когато погледнала видяла, че на около ** метра от нея тъжителят и
подсъдимият били на улицата, като първият казвал на втория да премести колата
си, а той отвръщал, че няма да я отмести и му казвал да се оправя. Св. Н. сочи,
че псувня не била чула, както и че след това се седнала на сергията си и повече
не гледала към спорещите. Заявява само, че била станал „тарапана“ пред магазин
„Градус“.
Тук веднага следва
да се вметне, че това, че св.Н. не е чула псуването то подсъдимия към тъжителя,
не значи, че то не се е случило като факт от обективната действителност,
категорично възприет от страна на свидетелите Г. и М.. Обстоятелството, че Н.
не е чула псувнята може да се обясни с това, че е започнала да гледа към
тъжителя и подсъдимия, когато те вече са били прави на улицата зад зоомагазина
и Б. и продължава да настоява Б. да се върне и премести колата си. Псувнята
обаче е била изречена преди това, когато тъжителят все още е бил в колата си и
през отвореното стъкло е казвал на подсъдимия да премести колата си, а
последният го е напсувал, непосредствено пред погледите на свидетелите М. и Г..
Иначе казано, псуването по адрес на тъжителя е поставило началото на
разправията, която се е развила в последствие още няколко минути, но в самото
начало св.Н. не е гледала към спорещите, а и да бе гледала, то едва ли би чула
псувнята предвид отдалечеността й.
Очевидно е, че тя е чула реплики между спорещите, когато те са били
по-близо до пазара, а именно на улицата зад гърба на зоомагазина.
На последно място,
но не по значение, индиция, че подсъдимият
първоначално е напсувал тъжителя, а след това го е ударил по главата по
описания по-горе начин, се извежда и от последващото
поведение на Б.. Ако той не е бил обиден и ударен, то принципно не би имало
никаква друга причина да последва Б. в офиса на „Еконт“
и да му нанесе побой, т. е. да му отмъсти. Само фактът на неправилното паркиране
на Б. и неговият отказ да премести колата си, ако приемем, че не е напсувал и
ударил тъжителя след това, не биха
съставлявали такова сериозно дразнение за Б., че да
го мотивира да го последва в офиса на „Еконт“, където
да му нанесе побой и то пред погледите на множество хора, които биха били
потенциални свидетели, а и са такива по воденото против Б. наказателно дело от
общ характер.
С оглед на всичко
казано до тук и при така установената фактическа обстановка съдът намери, че от
обективна и субективна страна поведението на подс. И.Б.
запълва законния фактически състав на престъплението обида по смисъла на чл.148
ал.1, т.1, във връзка с чл.146 ал.1 от НПК, тъй като на 17.09.2021г., около
12:30 часа, в гр.Панагюрище, в района на кръстовището между улиците „***“ и „***“,
е казал нещо унизително за честта и достойнството на П.П.
Б– напсувал го, по подробно описания по-горе начин, като обидата е нанесена
публично.
Подсъдимият е имал
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, което е
осъществели, включително и квалифициращите, доколкото е съзнавал, че нанася
обидата публично по описания вече начин. Публичността на мястото се извежда от
това, че събитията са се развили в района на кръстовището между горепосочените
улици и то в дневно време, като на местопрестъплението освен тъжителя и
подсъдимия са били и други лица, включително свидетелите М. и Г., които неминуемо са чули отправената обида. Извън
казаното до тук следва да се припомни, че според константната съдебна практика,
квалифициращият признак на обидата „нанесена публично“, ще е налице и дори
други лица, извън кръга на обидения и обиждащия, да не са чули обидата, щом
отправянето й е било на такова място, че е съществувала потенциална възможност
да я чуят и възприемат. Улицата, на която са се развили инкриминираните събития
е именно такова място.
Подсъдимия е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действал е с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Съдът, преценявайки
лексикалния смисъл на изречените от подсъдимия думи по адрес на тъжителя,
изразяващи се в псуване с израза „*************“, намери, че същият е от такова естество, че сам по себе си и без да
е включен в някакъв контекст, а само като отношение към човешко същество, е в
състояние да създаде у пострадалия
душевен дискомфорт. Псуването, респ. псувнята като
съществително по принцип съставлява набор от вулгарни, груби, обидни думи по
адрес на някого или на нещо, като по съдържанието си има форма на клетва със сексуален
или със скатологичен
характер.
С оглед на казаното
до тук е несъмнено, че с изречената от подсъдимия псувня са били засегнати честта,
гордостта и достойнството на тъжителя. Този ефект е безспорно постигнат от
подсъдимия, т. к. в против случай обиденият не би подал частна тъжба в съда.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанията, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК
- относно индивидуализацията на същите.
Обществената
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние е висока, с оглед
засягането неприкосновеността и достойнството на човешката личност, от което
произтичат равните и неотменими права на всички членове в човешкото общество,
ценностите на човешката личност - чест, достойнство, добро име, издигнати като
върховен конституционен принцип, които са и обект на защита в раздел 7 на глава
2 от НК ”Престъпления против личността”. Обществената опасност се завишава от
това, че отправеният обиден израз под формата на псуване на майка е бил
изключително циничен.
Съдът прецени и
обществената опасност на подсъдимия, която е сравнително ниска, доколкото той
не е осъждан, няма данни да е криминално проявен и да е негативно охарактеризиран
по местоживеене.
Подбудите
за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и култура, в незачитането на установения в страната правов
ред, правото на чест и достойнство на личността.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни и това, че е била отправена само дена обидна
реплика към тъжителя. Отегчаващо обстоятелство не се отчете.
Съдът отчете обстоятелствата, че
за извършеното умишлено престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК се предвижда като най-тежко
наказание – глоба от 3 до 10 хил. лева, както и че подсъдимият е пълнолетен, не
е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията
предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.
Предвид
това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът, след като освободи подсъдимият от
наказателна отговорност намери, че на същия следва да бъде наложено
административно наказание - глоба при пълен превес на смекчаващите
обстоятелства, а именно в размер на 1000 лева, което ще е съответно на тежестта
на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
При определяне
размера на глобата съдът съобрази
освен наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелствата, а така също и семейното, материалното положение
и имотно състояние на подсъдимия.
При този изход от делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Б. да
заплати на частния тъжител сторените съдебно-деловодни разноски в размер общо
на 812 лева – платена държавна такса за образуване на производството и
адвокатски хонорар.
По изложените съображения Панагюрският
районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: