№ 1098
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901779 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „И.Ф.С.“ ООД срещу отказ № 20220909132718-2/
15.09.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е
отказано вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в
обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружника В.Д.В. на основание депозирана
от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу
постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по
вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията
към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено
едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе
по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с
което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в
съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“,
не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на
подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната
в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който
няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е
постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и
правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по
реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради
което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон,
така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил
един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
1
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба
срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта,
че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по
вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от
длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху
които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който
търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на
страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава
писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да
подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото
отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания отказ, е
вписване в търговския регистър по партидата на „И.Ф.С.“ ООД на промяна във вече
вписаните обстоятелства, изразяваща се в заличаване на съдружника В.Д.В..
При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да
постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали
то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона
форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва,
че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона,
т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед
на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно промяна на
съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена
отговорност, то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва
и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи тази промяна. Доколкото в
заявлението се сочи, че промяната е в резултат на прекратяване на участието в дружеството
„И.Ф.С.“ ООД на съдружника В.Д.В. с подаване на писмено предизвестие за напускане по
реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, то длъжностното лице проверява и конкретно дали е осъществен
фактическия състав, предвиден в тази правна норма.
В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено правото на всеки един съдружник в дружество с
ограничена отговорност да прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е
регламентиран и начина по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на
писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване
на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на съдружник
в посочената хипотеза следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) направено от
съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2)
достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на
получаване на предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на
потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на
участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва от момента на
изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени никакви други условия за
възникване на правните последици от реализирането на посоченото право на съдружника –
не се изисква, за да настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да
2
бъде прието решение на общото събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат
уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и
да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е
притежавало. Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на
членственото правоотношение, а са последица от него. В този смисъл е и практиката на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/ 22.04.2010 г., постановено по
т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
В случая от документите, представени към заявлението, по което е образувано
регистърното производство, се установява, че от В.Д.В., което лице е съдружник в „И.Ф.С.“
ООД, е направено писмено изявление за прекратяване на участието му в това дружество,
което е обективирано в текста на предизвестие, намиращо се на л. 10 от делото на СГС.
Съдът приема, че изявлението за напускане на съдружника е достигнало до „И.Ф.С.“ ООД
на 01.06.2022 г., на която дата то е получено от един вписаните в търговския регистър към
този момент законни представители на дружеството – В.Д.В., който има правото да изразява
воля от негово име и за негова сметка отделно от другия вписан управител. Това е видно от
изявлението в този смисъл на посоченото физическо лице, което е обективирано върху
писменото предизвестие и под което то се е подписало. Следователно предвиденият в чл.
125, ал. 2 ТЗ тримесечен срок на предизвестието на напускащия съдружник започва да тече
от 01.06.2022 г. и изтича на 01.09.2022 г. Както беше посочено, с изтичане на този срок, т.е.
считано от 02.09.2022 г. е настъпила и правната промяна в резултат на упражненото от
В.Д.В. право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, а именно прекратено е участието на този съдружник в
дружеството „И.Ф.С.“ ООД. Ето защо и вписването на В.Д.В. като съдружник в това
юридическо лице следва да бъде заличено, както е поискано със заявлението, с което
длъжностното лице по регистрацията е сезирано, като не съществуват каквито и да било
пречки за това. Предвид изложеното постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото
заличаване на вписване.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане в негова полза на направените в
съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Регистърното
производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по
своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото
провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите
правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично
препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. Oхранителното производство е
едностранно. В него участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от
компетентния за това орган, като не участва насрещна страна, в тежест на която да бъдат
възложени разноските при основателност на направеното искане. С оглед на това и в чл. 541
ГПК е предвидено, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.
Това следва и от общите правила на чл. 78 ГПК, при тълкуване на които се налага извода, че
правото на една страна на разноски може да бъде упражнено само срещу другата страна,
която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните
производства, каквото не е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ. Цитираните норми на ГПК
намират приложение и в настоящото производството по обжалване на отказа на
длъжностното лице при Агенция по вписванията, което като част от образуваното
регистърно производство, също е едностранно. В него участва само жалбоподателят и
липсва насрещна страна, в тежест на която да бъдат възложени разноските, когато
подадената жалба е счетена за основателна. В това производство разноски не могат да се
възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е
сторила. Ето защо и разноски не следва да се присъждат в полза на „И.Ф.С.“ ООД.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ по жалба на „И.Ф.С.“ ООД отказ № 20220909132718-2/ 15.09.2022 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано
вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в обстоятелствата,
изразяващи се в заличаване на съдружника В.Д.В. на основание депозирана от него молба с
правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
УКАЗВА на Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ в търговския регистър по
партидата на „И.Ф.С.“ ООД, с ЕИК: *******, промени във вписаните обстоятелства, заявени
със заявление с вх. № 20220909132718, изразяващи се в заличаване на съдружника В.Д.В. на
основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4