Мотиви към Присъда № 56 от 30.03.2018 година
по н.о.х.дело № 193/2018 година
по описа на Районен съд - град Стара Загора:
С обвинителен акт на Районна
прокуратура Стара Загора подсъдимият Ш.Х.Ш. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********,
е даден на съд за това, че на 03.07.2017 г. в гр. Стара Загора управлявал лек
автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ” с ДК № Х 9544 КВ, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0271-000093/12.06.2017 г., издадена от
Началник РУП към ОД на МВР – Хасково, РУ – Харманли, връчена на 16.06.2017 г. и
влязла в законна сила на 01.07.2017 г. - престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура - Стара Загора поддържа обвинението както по отношение на
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, така и по отношение на
правната квалификация на деянието. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен
начин. Пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание глоба по чл.78а, ал.1 от
към минималния предвиден в закона размер.
Упълномощеният защитник – адв. С.П.
*** поддържа изложеното от представителя на Районна прокуратура – Стара Загора.
Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание „Глоба”
по чл.78а ал.1 от НК в минимален законоустановен размер.
Подсъдимият
заявява, че е съгласен с казаното от
адвоката му.
Съдът,
приема следното:
Подсъдимият Ш.Х.Ш. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, с чисто
съдебно минало по време на процесното деяние, ЕГН **********.
Със споразумение № 2/2018 г., влязло
в сила на 10.01.2018 г. по описа на Районен съд – гр. Харманли по НОХД №
561/2017 г. подсъдимият е осъден за извършено на 03.03.2016 г. престъпление по
чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК на шест
месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
Това осъждане не влияе върху
правната квалификация на деянието
предмет на настоящото дело.
На 30.09.2013 г. на подсъдимия Ш.
било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №
********* от ОД на МВР – гр. Хасково, валидно до 30.09.2023 г. с категории
"В", "АМ" и "В1".
На 19.06.2017 г. СУМПС било
обявено за невалидно, (откраднато) в масивите на АИС – БДС от РУ – гр. Харманли
и на 21.07.2017 г. на подсъдимия било издадено ново СУМПС с № ********* от ОД
на МВР – гр. Хасково, валидно до 30.09.2023 г. Свидетелството му било връчено
на 26.07.2017 г.
Срещу подсъдимия била издадена
ЗППАМ № 17 – 0271- 000093/12.06.2017 г., връчена на Ш. на 16.06.2017 г. и
влязла в сила на 01.07.2017 г.
Следователно, през периода от
влизане в сила на ЗППАМ (01.07.2017 г.) до издаването на новото СУМПС (21.07.2017
г.) към 03.07.2017 г. подсъдимият е бил в състояние на временно отнемане на
СУМПС.
На 03.07.2017 г. свидетелите К.Х.Л.и
П.Д.Е.– старши полицаи към група „ООР” при Второ РУ при ОД на МВР – гр. Стара Загора
били на работа. Около 04.55 ч. те изпълнявали служебните си задължения в
поверения им служебен район, съгласно предварително одобрен план – разчет и
спрели за проверка движещия се по ул. „Хаджи Димитър Асенов” в посока от юг на
север на кръстовището с ул.„Цар Калоян” лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ” с ДК
№ Х 9544 КВ. Установили самоличността на водача, а това бил подсъдимият Ш.Х.Ш.,
но същият не представил валидно свидетелство за управление на МПС. След
изготвяне на справка в базата данни от масива на МВР – гр. Стара Загора се
констатирало, че същият не притежавал валидно СУМПС.
Служителите на реда поискали
съдействие от ОДЧ, (оперативната дежурна част) при ОД на МВР – гр. Стара Загора
и на място бил изпратен свидетелят К.А.М.– младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” – гр. Стара Загора.
Свидетелят Милкотев,
след като се уверил, че подсъдимия не притежава валидно свидетелство за
управление на МПС, съставил АУАН, сер. „Д” с бланков
номер № 055186/03.07.2017 г., за това, че на същата дата, подсъдимият управлявал
МПС в нарушение на чл.150а от ЗДвП - управлявал МПС без да притежава валидно
СУМПС и иззето СРМПС, част ІІ.
Подсъдимият саморъчно вписал,
че нямал възражения по акта и се подписал (лист 6 от досъдебното производство).
На 12.06.2017 г. със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
17-0271-000093/12.06.2017 год. по чл.171 т.1 б.„д” от ЗДвП, издадена от
Началник РУП към ОД на МВР – Хасково, РУ – Харманли, свидетелството за
управление на моторно превозно средство на подсъдимия временно било отнето до
заплащане на дължимите глоби по влезлите в сила наказателни постановления за
извършени от него нарушения по Закона за движение по пътищата.
Заповедта била връчена на
подсъдимия лично на 16.06.2017 г. и на 01.07.2017 г. е влязла в сила.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за установена от: - приобщените на основание чл.378
ал.2 от НПК с прочита им доказателства приложени на досъдебно производство №
1228 зм – 232/2017 г. по описа на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Стара Загора от значение за изясняване на
обстоятелствата: Постановление за образуване на досъдебно производство от
15.09.2017 г.; Акт за установяване на административно нарушение, бланков №
055186 от 03.07.2017 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0271-000093 от 12.06.2017 г.; Справка за нарушител/водач от
11.08.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля К.А.М.от 28.09.2017 г.; Протокол
за разпит на свидетеля Е.З.Х.от 04.10.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля К.Х.Л.от
19.10.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля П.Д.Е.от 19.10.2017 г.; Справка
за нарушител/водач от 02.10.2017 г.; Искане за изготвяне на справка за съдимост
от 20.09.2017 г.; Справка за съдимост, рег. № 3075 от 21.09.2017 г.;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
20.10.2017 г.; Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от
14.11.2017 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 12.12.2017 г.; Протокол за разпит на обвиняем от 12.12.2017 г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 12.12.2017
г.; Заключително мнение от 14.12.2017 г.; - приетите в съдебното заседание като
писмени доказателства справка за съдимост на подсъдимия; - обяснения на
подсъдимия в съдебно заседание, които по естеството си представляват
самопризнания.
Събраните и посочени по - горе
доказателства не са противоречиви и съдът не счита за нужно да ги обсъжда
поотделно, а следва да ги ползва за изводи от съставомерен
характер.
Гореизброените доказателства в
тяхната взаимовръзка подкрепят възприетата по делото фактическа установка.
По делото не са налице
доказателства противни на установената фактическа обстановка, което да налага
отделното обсъждане.
Подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на умишлено престъпление от общ характер,
а именно по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на
03.07.2017 г. в гр. Стара Загора управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ”
с ДК № Х 9544 КВ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0271-000093/12.06.2017 г., издадена от Началник РУП към ОД на МВР –
Хасково, РУ – Харманли, връчена на 16.06.2017 г. и влязла в законна сила на
01.07.2017 г.
Деянието е извършено виновно
при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и e искал настъпването на
тези последици, което обуславя наличие на пряк умисъл.
Престъплението по чл.343в,
ал.3, във вр. с ал.1 от НК е формално на просто
извършване и за неговите съставомерност и довършеност е необходимо и достатъчно единствено
управлението на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, като не е необходимо да са настъпили други обществено - опасни
последици.
От субективна страна,
управлението на МПС е съзнателна и волева дейност и по делото се установява по
несъмнен начин, че Ш. е осъществил престъплението по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и от субективна страна, при форма на вина
пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, предложение „първо” от НК, като при
управлението на моторното превозно средство е съзнавал, че управлява в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно.
От справката за нарушител в
региона, както и от показанията на свидетелката Е.З.Х.– полицейски инспектор в
група „Административно – наказателна дейност” към сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.
Стара Загора е видно, че два дни след влизане в сила на Заповедта за прилагане
на принудителна административна мярка срещу Ш. (01.07.2017 г.), на 03.07.2017
г., той отново е управлявал МПС, с което е осъществил състава на престъпление по
чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите
на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36
от НК.
Съгласно първия принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание от
една до три години лишаване от свобода и глоба от 200 до 1000.00 лева.
Деецът
е пълнолетно лице; не е осъждан към момента на процесното деяние; не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а, ал.1 от НК; с престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се
възстановяват.
Съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
приложение на чл.78а, ал.1 от НК, поради което освободи от наказателна
отговорност подсъдимия за извършеното престъпление и му наложи административно
наказание – глоба.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността
обстоятелства – направени признания още на досъдебната фаза, оказано съдействие
за разкриване на обективната истина;
- отегчаващи отговорността
обстоятелства – предишни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съдът призна подсъдимия за
виновен в престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.305, ал.5, предложение
последно от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба.
Отчитайки горното, с оглед
постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът, след като
съобрази и обществената опасност на деянието и на дееца наложи административно
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
чл.78а ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
При определяне размера на
наказанието съдът съобрази сравнително затрудненото материално положение на
подсъдимия съобразно декларацията на лист 46 от ДП.
Съдът счита, че определеното
наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне
както за превъзпитаването, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите
членове на обществото.
Причини и условия способствали за извършване
на престъплението: незачитане на законовия ред в Република България, в частност
разпоредбите на ЗДвП и ниско правно съзнание.
Водим от
горните мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: