Определение по дело №840/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260070
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20201800500840
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                     Гр. София, 25.01.2021 г.

 

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:  1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                     2.  ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 840/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по частна жалба на И.Н.К. *** чрез пълномощника му адв. Д.К. от ПАК срещу определение № 12 от 18.11.2020 год. на съдия по вписвания в Служба по вписвания при РС-гр. Пирдоп, с което е постановен отказ за вписване чрез отбелязване на препис от съдебен акт - решение №  141 от 16.11.2018 год. по гр.д. №  213/2016 год.  на РС-Пирдоп, постановено по вписана искова молба, с което е уважен иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК на И.Н.К. срещу Г. И. С. и др., като е признато за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 1/32 ид.ч. от сграда с идентификатор 38558.5.71.1 по КК и КР на гр. К., находяща се в гр. К., цялата със застроена площ 51 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 38558.5.71, целият с площ 557 кв.м. и е отменен констативен нотариален акт № 166, том І, дело № 364 от 15.09.1977 год. на ПРС, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и е отхвърлен  предявения от И.К. иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на 1/32 ид.ч. от две жилищни стаи, находящи се на втория етаж от описаната сграда. С молбата е представен заверен препис от решението от 16.11.2018 год. по гр.д. №  213/2016 год. на ПРС, от който е видно, че с него предявените искове са били отхвърлени изцяло, като същото е обжалвано пред СОС и с решение № 297/13.08.2019 год. по гр.д. № 80/2019 год. СОС е отменил решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 124 от ГПК и вместо него въззивиният съд е постановил друго, с което е  признал за установено спрямо ответниците, че ищецът И.К. е собственик на 1/32 ид.ч. от описаната сграда и е отменил цитирания констативен нотариален акт в частта му до 1/32 ид.ч. от сградата, като е потвърдил решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Решението е обжалвано пред ВКС на РБ и с определение №  391/19.10.2020 год. по гр.д. № 1264/20 год. съдът не е допуснал касационно обжалване на решението по гр.д. № 80/19 год. на СОС. Отбелязано е също така, че решението е влязло в сила на 19.10.2020 год.

Молбата е подадена в Служба по вписвания при РС-Пирдоп на 18.11.2020 год., като с нея е представен заверен препис от съдебното решение, препис от вписаната искова молба, пълномощно на адв. К., както и копие от вносния документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса в размер на 10 лева.

Отказът е мотивиран с това, че не са представени преписи от всички постановени по реда на инстанционния контрол решения по делото, които следва да бъдат отбелязани в цялост по вписаната искова молба в условията на чл. 115, ал. 1 от ЗС вр. с ал. 2 на същата норма.

Твърди, че отказът е незаконосъобразен и моли да бъде отменен и да бъде постановено отбелязване на съдебното решение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВп съдията по вписванията следи за спазването на установените в този нормативен акт изисквания. Осъществяването на контрол върху спазване на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията. Съдията по вписвания следва да провери дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли необходимото съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а ПВ); да бъде основан на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), както и на съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса; ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ или ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Трайно установено е в съдебната практика и с оглед разпоредбите на ЗС, че съдебните решения, с които се уважава подлежаща на вписване искова молба, която е била вписана, не е необходимо да бъдат вписвани. За тях се извършва отбелязване по представен препис от съдебното решение. Редът, по който става това отбелязване, е уреден в чл. 115 ЗС, вр. чл. 14 ПВ. ЗС определя срок, в който решението, с което е уважена съответната искова молба, трябва да бъде отбелязано по инициатива на ищеца - шест месеца от влизане в сила на решението - чл. 115, ал. 2 от ЗС. Ако в течение на този срок не бъде извършено отбелязване, вписването на исковата молба губи действието си, т. е. в тази хипотеза решението не може да бъде отбелязано, а трябва да бъде вписано. В този случай, вписването на решението губи реда на вписването на исковата молба, по която то е постановено, като се счита, че тя е вписана в деня, в който е вписано самото съдебно решение.

Следователно, за частния жалбоподател е налице правен интерес да иска отбелязване на влязлото в сила  решение. Изпълнени са и формалните предпоставки за  извършване на исканото вписване. Това е така, тъй като съгласно чл. 14 ПВ влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението. В този случай решението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6. Съдът намира, че по делото са спазени всички формални изисквания за извършване на исканото отбелязване – представеният заверен препис на решение № 141/16.11.2018 год. по гр.д. № 213/2016 год. на ПРС съдържа всички реквизити по чл. 6, вкл. диспозитивите на съдебните решения, постановени в резултат на осъществения инстанционен контрол, като е отбелязана и датата на влизане на решението в законна сила. Настоящият състав не споделя мотивите на съдията по вписванията, че в хипотезите на частична отмяна на първоинстанционното и/или въззивното решение следва да се представят преписи от всички постановени по реда на инстанционния контрол решения по делото, които „в цялост да бъдат отбелязани по вписаната искова молба, с отбелязване на съответните изменения и влизането им в законна сила“. Съдебните актове, постановени от различните инстанции нямат самостоятелно съществуване, отделно от решението на първоинстанционния съд. Несъстоятелно е становището, че на вписване/отбелязване подлежат решенията на всички инстанции по един и същ спор и датите им на влизане в сила, тъй като актовете на отделните инстанции нямат собствени дати на стабилизиране, различни една от друга. Представеният заверен препис от решението на ПРС съдържа пълните диспозитиви на съдебните актове на СОС и ВКС, като мотивите на въззивния и на касационния съд нямат отношение към оповестителното действие на отбелязването, извършвано в охранителното производство от съдията по вписванията. В случая не е необходимо също така прилагането на актуална скица на имота и данъчна оценка – такива следва да се представят, ако се иска вписване на акта след изтичането на шестмесечния срок от датата на влизане в сила на съдебното решение, като тогава следва да се представи и квитанция за заплатена държавна такса в размер на 0,1% от данъчната оценка на имота, а когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта към акта се прилага и скица-копие от кадастралната карта /чл. 6, ал. 1, б. „г“ и ал. 3 от ПВ/. Това следва и от разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. В случая е внесена дължимата съгласно чл. 3, ал. 1 от ТДТСАВ такса за извършване на исканото отбелязване, а подлежащият на вписване акт отговаря на изискванията по чл. 6 от ПВ. Тъй като всички формални изисквания в случая са изпълнени, обжалваният отказ с определение № 12 от 18.11.2020 год. на съдията по вписвания в Служба по вписвания при РС-гр.Пирдоп следва да бъде отменен, а делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 12 от 18.11.2020 год. на съдия по вписвания в Служба по вписвания при РС-гр. Пирдоп, с което е постановен отказ за вписване чрез отбелязване на препис от съдебен акт - решение №  141 от 16.11.2018 год. по гр.д. №  213/2016 год.  на РС-Пирдоп, по подадена молба от И.Н.К. *** чрез пълномощника му адв. Д.К. от ПАК и ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията към РС-гр. Пирдоп за извършване на исканото действие по молба с вх. № 1602/18.11.2020 г., подадена от И.Н.К. чрез отбелязване на влязлото в сила съдебно решение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.