Р Е
Ш Е Н И Е
№
град София,
21.09.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ
:СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ: М. ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 10306/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 28.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 52343/2015 СРС е признал
за установено, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на „М.“ ЕАД, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, че Л.А. П., ЕГН: **********,
С.Д.С., с ЕГН: **********, А.Д.А., с ЕГН:**********, Г.Д.А., с ЕГН: **********,
М.Д.Х., с ЕГН: **********, Ф.Г.М., е ЕГН: **********, С.Д.М., е ЕГН: **********,
С.Д.М., ЕГН; **********, С.М.Л., с ЕГН: **********
и В.М.З., с ЕГН: ********** са собственици на следния недвижим имот: бивша нива
от 8,870 дка. четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.
Обеля, в местността Погроно/Беравица, представляваща имот с планоснимачен №
270, к.л. 172 и 173 от помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, м. „СПЗ Модерно
предградие - Обеля“-София, с площ от 8874 кв.м., обозначен на комбинираната
скица - Приложение 1 към експертното заключение от 22.10.2018г. на в.л. Л.М.и Д.Ч.-
неразделна част от решението - със зелен контур по цифри 1;2;3;4;5;6;7;8;9;1,
който имот попада изцяло в УПИ VII -
1754, кв. 4 от действащия регулационен план на СПЗ „Модерно предградие -
Обеля“, одобрен със Заповед № РД-09-50-60 от 03.02.1999г. и попада изцяло в ПИ
с идентификатор 68134.4355.2933 по действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-8455 от 08.11.2017г. на СГКК
и е осъдил на основание
чл. 108 от ЗС „М.“ ЕАД да предаде владението върху така описания недвижим имот
на Л.А. П., С.Д.С., А.Д.А., Г.Д.А., М.Д.Х., Ф.Г.М., С.Д.М., С.Д.М., С.М.Л. и В.М.З..
Съобразно с изхода на правния спор е разпределил и разноските между страните.
Недоволен от постановеното съдебно решение
е останал ответникът „М.“ ЕАД, с ЕИК: ********, който в законоустановения срок
е подал въззивна жалба. Със същата сочи, че първоинстанционното съдебно решение
е неправилно, тъй като съдът е зачел правните последици от нищожно решение за
възстановяване на право на собственост върху процесния имот. В тази връзка
въззивникът сочи, че решение от 20.03.2007 г., постановено по адм. дело
3693/2005 г. по описа на СГС, адм.отд., с което е отменена заповед №
РД-09-353/12.05.2005 г. на Кмета на СО- район „Люлин“ и е прието, че процесния
имот е свободен от застрояване е нищожно, поради нарушаване на материалния
закон и по –специално чл. 10б ЗСПЗЗ. Като постановено въз основа на него
нищожно е и решението на ОСЗГ, с което е реституиран в полза на въззиваемите
процесния имот, тъй като същият е бил застроен и мероприятието е било
реализирано към момента на реституцията. Отделно от горното твърди, че заповедта
за реституиране на имота е нищожна и поради нарушаване на правилото на пар.6,
ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП
(отм.),
тъй като към момента на провеждане и приключване на реституционното
производство имотът е бил включен в активите на общинско предприятие.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият
В.М.З. оспорва същата като неоснователна и представя подробно становище.
Останалите въззиваеми не представят отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок.
Третото лице помагач – Столична община
не представя становище.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата, освен по отношение на приложението на относимите към правния спор
императивни правни норми.
Обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът следното:
По делото е представено удостоверение за
наследници, от което се установява, че един от ищците в първоинстанционното
производство и настоящ въззиваем - С.Д.М., ЕГН ********** е починал в хода на
делото, предвид което на негово място са конституирани наследниците му – П.Е.М.,
ЕГН ********** (съпруга), Д.С.М., ЕГН ********** ( дъщеря) и К.С.М., ЕГН **********(
дъщеря).
От представените и приети пред
първоинстанционния съд доказателства се установява, че с нотариален акт № 54 от
27.06.1924г. в полза на общия наследодател на въззиваемите(ищците) е признато
правото на собственост върху нива Погрон от осем декара, която в процеса на
колективизация е била включена в имотите на АПК „Средец“ и до 1977г.
включително е имала земеделски характер, видно от представената по делото
отчуждителна преписка от 1978г.
Със заявление от 16.01.1992г. подадено
от ищцата Л.А. П. до ПК - Нови Искър, е поискано на осн. чл. 10 ЗСПЗЗ
възстановяване правото на собственост върху посочената нива в землището на с.
Обеля, общ. Нови Искър, обл. София - град с площ от 8,870 дка. в местността
Погроно/Беравица, IV категория - бивша собственост на С.М. С.. Със заповед №
РД-09-353 от 12.05.2005г. на кмета на СО — район „Люлин“ на основание чл. 11,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 42 по протокол 8 от 23.07.2004г. на комисията за определяне
на застроената част от имот с пл. № 270, к.л. 172/173 местност СПЗ „Модерно
предградие - Обеля“ със застроена площ по графични данни от 8874 кв.м. и
незастроена площ от 0 кв.м. съобразно скица - неразделна част към
удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ.
С
решение от 20.03.2007г. на СГС, АК, III-3 отд. постановено по адм. д. №
3693/2005г. съдът е разгледал подадена от наследниците на С.М. С. жалба по реда
на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ срещу посочената по-горе заповед на кмета на СО -
район „Люлин“. С решението съдът е отменил цитираната заповед и вместо нея е
определил като свободна от застрояване площта на имот с пл. № 270, к.л. 172,
173 от помощния план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, м. Модерно предградие - Обеля“ -
София, с площ от 8874 кв.м., очертан по оранжевите линии и букви АБВГДЕА на
скицата към СТЕ - неразделна част от решението. Решението е влязло в сила на
25.04.2007г.
С решение № 0156 от 02.07.2007г. на ОСЗГ
- Нови Искър, е възстановено правото на собственост на наследниците на С.М. С.
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива от 8,870 дка.
четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. Обеля, в
местността Погроно/Беравица, Имот № 270, к.л. 172 от кадастрален план изработен
2003г. при граници: Имоти: 110030, 110067, 1730066, 1730065, 1730064, 1100034 и
път, в изпълнение на решението на CГC.
С протокол от 08.02.1978г. по
отчуждителна преписка № 21/1978г. на комисия по чл. 265, т. 1 от ППЗТСУ при
СГНС е извършена оценка на недвижими имоти, принадлежащи на АПК „Средец“, а
именно имоти 7, 72 и 78, 575 500 кв.м., представляващи ниви засети с ръж и
пшеница, съобразно заповед № 135 от 30.04.1977г. на главния архитект.
Със заповед № А-0-07-413 от 27.02.1978г.
посочените имоти са отчуждени в полза на държавата на основание чл. 95 от ЗТСУ
(отм.) от техния собственик АПК „Средец“ за предвиденото по застроителния план
мероприятие- метро и база за строителство.
С платежно нареждане от 29.12.1978г. е
извършено плащане на обезщетение по отчуждителната преписка в полза на АПК
„Средец“.
С констативен акт за държавна
собственост № 4827 от 15.04.1994г. отчуждените имоти за първи път са актувани
като държавна собственост и като основание за съставяне на акта е посочена
описаната по-горе заповед от 27.02.1978г. В акта е възпроизведено основанието
за отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ (отм.) - софийски М. - депо и
строителна база.
Въз основа на така посочения констативен
АДС е съставен и констативен Акт за частна общинска собственост № 5138 от
18.03.1998г., на основание чл. 2, ал. 2 от ЗОС, в който е посочено за първи
път, че имотите се стопанисват и управляват от общинска фирма М..
С решение № 30 по протокол № 51 от
30.11.1998г. на Столичен общински съвет, регистрираният уставен фонд на ОФ М. е
увеличен на 43 613 988 000 лева за сметка на преоценъчния резерв след
ревалоризацията на активите и пасивите към 31.12.1997г., уставният фонд на
фирмата е намален като от състава му са извадени ДМА и съоръжения,
представляващи публична общинска собственост съгласно приложение № 1 с
балансова стойност 31 098 280 000 лева и общинската фирма е преобразувана в
еднолично акционерно дружество с общинско имущество „М.“ ЕАД. Посочено е, че „М.“
ЕАД поема активите и пасивите на ОФ „М.“ съобразно баланса на последната към
31.12.1997г. В приложение № 2 към протокола се съдържа списък на имотите
включени в капитала на „М.“ ЕАД съобразно баланс към 31.03.1998г., между които
и недвижими имоти, описани като земи по трасето на метрото и депото в кв.Обеля.
Пред първоинстанционният съд са приети
съдебно-технически експертизи от които се установява, че бившият имот с пл. №
270 и площ от 0074 кв.м. описан в решение № 0156/02.07.2007г. на ОСЗГ -Нови
Искър попада изцяло в терена, актуван с АЧОС № 5138/18.03.1998г. за база и строителство
на метрото с площ от 575 500 кв.м., отчужден от АПК „Средец“ със заповед № А-0-07-413
от 27.02.1978г. по отчуждителна преписка № 21/1978г. с предходен АДС № 4827/15.04.1994г.
Към настоящия момент реституираният имот попада изцяло в УПИ VII -1754, кв. 4
от действащия РП на СПЗ „Модерно предградие - Обеля“, одобрен със заповед
№РД-09-50-60/03.02.1999г. Имотът попада изцяло в терена на ПИ с ид.
68134.4355.130 от КККР - стар идентификатор; попада изцяло в имот с ид.
68134.4355.2810 от КККР, одобрена със Заповед № РД 18-54 от 30.08.2010 г., а
към датата на изготвяне на повторната СТЕ последният също се явява стар
идентификатор на имота, като актуалният такъв е № 68134.4355.2933 с площ 246
343 кв.м. по действащата КККР одобрена със Заповед № РД-18-8455 от 08.11.2017г.
на СГКК. Установява се и че към момента процесния имот е застроен по начин,
който променя замеделския характер на земята, но не се установява дали
застрояването е било налице или не към 1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ. Пред
въззивната инстанция не е спорен въпросът, че имотът, за който ищците и настоящи
въззиваеми твърдят да е техен е идентичен с този, по отношение на който
ответникът и настоящ въззивник твърди да има право на собственост.
Според заключението по назначената
съдебно-икономическа експертиза от 26.04.2017г., процесният имот, чиято собственост
ищците претендират, е част от имуществото, трансферирано в капитала на
ответното дружество чрез акт на Столичен общински съвет съгласно протокол № 51 от 30.11.1998г., като с приложение № 2 към
него са включени в капитала на М. ЕАД сгради и земи, в това число и процесния
имот. Към датата на изготвяне на експертизата, процесният имот е включен
изцяло в капитала на М. ЕАД, заведен е в аналитична сметка 101 Основен капитал
в лева.
При
така установеното съдът намира следното:
Нормата на чл. 17, ал.2, изр.1 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността
на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността
му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му,
какъвто е настоящия случай. Правилото на чл.10б ЗСПЗЗ и пар.6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП (отм.) са
императивни, поради което за спазването им в рамките на реституционното
производство съдът следи служебно ( арг. от решение № 49 от 15.04.2014г.,
постановено по гр.д. № 2843/2013 г. по описа на ВКС, I г.о.). Предвид това направените
във въззивната жалба възражения не са преклудирани, независимо от това, че
едното е заявено за първи път именно с нея, а другото – в рамките на
първоинстанционното производство, но след изтичането на срока за отговор на
исковата молба и съдът следва да ги разгледа по същество.
Съобразно с твърденията, направени в
отговора на исковата молба и събраните по делото доказателства, съдът намира,
че следва да провери дали при постановяване на решението за възстановяване на
собствеността върху процесния имот, е била налице пречката, предвидена в пар.6,
ал.6 ПЗР към ЗППДОбП (отм.),
който предвижда, че в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в
случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени
движими и/или недвижими вещи-собственост на правоимащите по Закона за
обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на
дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на
собственици на одържавени имоти. Когато акциите или дяловете, собственост на
държавата или общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на
правоимащите, същите се обезщетяват за частта от претенцията, която не може да
бъде удовлетворена с дялове и акции, с компенсаторни записи.
Процесите на възстановяване на собствеността върху земеделските земи и на
преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия протичат
успоредно. Материалноправната уредба на двата процеса е съответно в ЗСПЗЗ и
ЗППДОбП (отм.), сега Закон за приватизация и следприватизационен контрол
/ЗПСК/. Обективно съществуват хипотези, при които земи, подлежащи на
възстановяване по ЗСПЗЗ, са били предоставени за стопанисване и управление на
държавни предприятия, впоследствие са включени в капитала на образуваните от
тях еднолични търговски дружества с държавно имущество и по този начин са станали
собственост на дружеството - ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл. 17а от ЗППДОбП
(отм.) и § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК. В първоначалната редакция на ЗППДОбП
(отм.) няма разпоредба, уреждаща колизията на двете групи права - тези на
правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационната сделка/ преобразуването. Тази колизия е разрешена с § 6, ал. 6 /нов, ДВ, бр. 39/98 г./ на ЗППДОбП, сега §
11 от ДР на ЗПСК. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че при открита
процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ
няма правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността
върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се
предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните
собственици по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП (отм.) или § 11 от ДР на ЗПСК. Ако
все пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то
ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно - на
приватизираното търговско дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на
приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции,
ако те не са били уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една
пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл.
10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение,
но не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на
собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия, което има
конститутивен ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му
земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с
приватизационна сделка/приобразуване.( РЕШЕНИЕ № 78 ОТ 08.07.2010 Г. ПО ГР. Д. № 4543/2008 Г., Г. К., І Г. О.
НА ВКС, решение № 205 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 4543/2008
г., на ВКС I г. о. ).
С Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС е прието, че фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от
25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия,
включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната
разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените- не изисква
извършването на други действия като "осчетоводяване",
"заприходяване в баланса" и др. подобни, в зависимост от които да е
поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ.
Посочено е че
правото
на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния
способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във
връзка с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г.
(отм.) и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява
правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и
в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти
от 1975 (отм.), върху предоставените им за стопанисване и управление имоти
държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в
съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и
предназначението на имота. Предоставянето на държавното имущество за
стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с
административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е
определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед
определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след
образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и
предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал гражданско-
правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на
определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки
доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така
и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е
записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на
определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости,
записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.
Прието е, че осчетоводяването или
отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от
държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на
уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било
друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно
юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице,
ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен
придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само
непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота
за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие.
С оглед изложеното следва да се приеме, че за да е налице пречка по смисъла на § 6, ал. 6 /нов, ДВ, бр. 39/98 г./ на ЗППДОбП за възстановяване на собствеността в конкретния
случай, по делото следва да бъде установено по категоричен начин, че процесният
имот е бил отчужден по предвиден в закона ред, предоставен за оперативно
управление и стопанисване на общинска фирма М. преди датата на преобразуването
му в М. ЕАД и преди образуването и/или приключването на реституционната
процедура, както и не е изрично изключен от имуществото, което се включва в
капитала на новото ЕАД.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства
се установява, че процесния имот е бил отчужден
по предвидения в закона ред, а от Акта за частна общинска собственост е видно,
че в някакъв момент, предхождащ или най-малко съвпадащ с датата на издаване на
акта – 18.03.1998 г. той е бил и предоставен за стопанисване и
управление на общинска фирма М.. С решението за преобразуване на общинската
фирма в ЕАД, приложение № 2, имотът изрично е включен в капитала на новото ЕАД (
съобразно и заключението на СЧЕ). Съответно фактическия състав на чл. 17а
ЗППДОбП (отм.) е бил осъществен към момента на провеждане и приключване на
реституционното производство, от което ищците черпят правата си, поради което процесният
имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, предвид наличието на
пречката по § 6, ал. 6 /нов, ДВ, бр. 39/98 г./ на ЗППДОбП, сега § 11 от ДР на ЗПСК.
С оглед
изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното съдебно решение следва
да бъде отменено като неправилно и вместо това следва да се постанови други, с
което предявените искове по чл. 108 ЗС да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор
въззивникът би имал право на направените от него разноски в хода на въззивното
и първоинстанционното производство, но доколкото не е отправил претенция за
заплащането им, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 28.11.2018 г., постановено по гр.д. № 52343/2015 по
описа на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Л.А. П., ЕГН: **********, С.Д.С.,
с ЕГН: **********, А.Д.А., с ЕГН:**********, Г.Д.А., с ЕГН: **********, М.Д.Х.,
с ЕГН: **********, Ф.Г.М., е ЕГН: **********, С.Д.М., е ЕГН: **********, С.Д.М., ЕГН; **********, почитал в хода на делото и
заменен от наследниците му - П.Е.М., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН ********** и К.С.М.,
ЕГН **********, С.М.Л., с ЕГН: ********** и В.М.З., с ЕГН: ********** срещу М.“
ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици и за
предаване на владението на следния недвижим имот: Бивша нива от 8,870 дка.
четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. Обеля, в
местността Погроно/Беравица, представляваща имот с планоснимачен № 270, к.л.
172 и 173 от помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, м. „СПЗ Модерно предградие -
Обеля“-София, с площ от 8874 кв.м., обозначен на комбинираната скица -
Приложение 1 към експертното заключение от 22.10.2018г. на в.л. Л.М.и Д.Ч.-
неразделна част от решението - със зелен контур по цифри 1;2;3;4;5;6;7;8;9;1,
който имот попада изцяло в УПИ VII - 1754, кв. 4 от действащия регулационен
план на СПЗ „Модерно предградие - Обеля“, одобрен със Заповед № РД-09-50-60 от
03.02.1999г. и попада изцяло в ПИ с идентификатор 68134.4355.2933 по
действащите КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-8455 от 08.11.2017г. на СГКК
като неоснователен.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на „М.“ ЕАД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.