№ 14426
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110143631 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Ищецът Д. А. Г. чрез адв. Г. В. е предявила срещу ответника „Е.Х.И.“ АД обективно
съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 469/25.07.2022 г. –
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата длъжност „Водопроводчик“ при ответника.
Ищецът Д. А. Г. твърди, че по силата на сключен с ответника „Е.Х.И.“ АД трудов
договор заемал длъжността „Водопроводчик“ при ответника.
На 25.07.2022 г., на ищеца било връчено предизвестие ведно със заповед №
469/25.07.2022 г. за прекратяван на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ (съкращаване в щата), без да бъде спазено предизвестието.
Ищецът твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазено
изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ – да е налице предварително разрешение от
Инспекция по труда, тъй като се ползвал от закрила заради поставена диагноза „захарен
диабет“. Освен това твърди, че не е налице реално съкращаване в щата – видно от
публикувана на сайта job.bg обява ответното дружество търси да наеме работник с опит във
ВиК строителството.
Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановен на
заеманата длъжност. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „Е.Х.И.“ АД
оспорва предявените искове. Твърди, че към датата на уволнението специфичните трудови
1
функции на длъжността, която ищецът заема, не се осъществяват, поради което
единствената щатна бройка е закрита. По отношение на възражението, че ищеца се ползва
от закрила по чл. 333 от КТ, сочи че в дружеството не е била представена документация, че
ищецът страда от „захарен диабет тип II“, независимо че такава информация е поискана от
работника. Сочи, че при работодателя няма и представено експертно решение на ТЕЛК, от
което да се установи, че ищецът страда от това заболяване. Оспорва да е публикувал
представената обява. Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски за юрисконсулт. Не представя нарочен списък по чл. 80 от ГПК, като заявява,
че претендира единствено заплатения депозит за експертиза. Възразява за прекомерност на
разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор № 2558 от 26.11.1993 г., въз
основа на който е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемала длъжността „Водопроводчик“ при ответника за пълно работно време от 8 часа
дневно при 5 дневна работна седмица при безсрочно трудово правоотношение.
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 469 от 25.07.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради
съкращаване на щата, която заповед е връчена на ищеца.
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че ответникът не е поискал и не е
получавал предварителното съгласие на Инспекция по труда за уволнението.
От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е. В., на което съдът дава вяра като обективно и
безпристрастно, кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства,
като и от медицинските документи – епикризи, амбулаторни листове и фишове за прегледи,
се установява, че ищецът страда от захарен диабет тип 2, което заболяване е било
съществуващо и установено към 21.03.2022 г.
От представеното по делото Щатно разписание на персонала в „Е.Х.И.“ АД към
24.07.2022 г. (лист 77), се установява, че в структурата на дружеството съществува
структурна единица Отдел „Енергийно стопанство и ремонтно дейности“, в рамките на
която има длъжност „Водопроводчик“ – 1 щатна бройка, заемана от ищеца.
От представената по делото Заповед № 199 от 25.07.2022 г. на Изпълнителния
директор на „Е.Х.И.“ АД се установява, че дружеството изменя утвърденото щатно
разписание от 25.07.2022 г., като съкращава 1 (една) щатна бройка от длъжността
„Водопроводчик“, заета от ищеца, като общата численост на отдела се променя от 37 щатни
2
бройки на 36 щатни бройки.
От представеното по делото Щатно разписание на персонала в „Е.Х.И.“ АД към
25.07.2022 г., (лист 47), се установява, че след уволнението на ищеца, в структурата на
дружеството съществува структурна единица Отдел „Енергийно стопанство и ремонтно
дейности“, в която длъжността „Водопроводчик“, заемана от ищеца, не съществува.
Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели Николай Павлов Лапльов и Ради Любомиров Петров, преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелите са работници при ответното дружество), на
които съдът дава вяра като обективни и последователни, кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства, според които длъжността „Водопроводчик“, заемана от
ищеца, е закрита, а дейностите, които ищецът извършвал понастоящем се изпълняват
инцидентно и по конкретно възлагане от прекия ръководител на отдела от останалите
работници, заемащи длъжностите строителни работници, механици, оператори в
подстанции, градинари и т.н.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 469/25.07.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„Водопроводчик“ при ответника.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, при
съкращаване на щата. По делото безспорно се установява, че уволнението е извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както в
тежест на ответника е да установи, че към момента на уволнението предпоставките за
уволнението са били налице.
Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно
разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности.
Съкращаване в щата има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и
само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. По делото се установява, че ответното дружество е съкратило единствената
щатна бройка за длъжността „Водопроводчик“, заемана от ищеца, поради което
фактическите обстоятелства, на които се базира волеизявлението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение, се установяват по делото. Длъжността, заемана
от ищеца, е съкратена и както се установява от представените щатни разписания
съкращаването е реално. За извършваната от ищеца дейност не е назначен нов работник, тъй
като тя е поета от останалите служители, без да се запази функцията като цяло, с възлагане
на конкретен правен субект. Това се установява от поименните щатни разписания и
3
събраните по делото гласни доказателствени средства – разпитите на свидетелите Николай
Павлов Лапльов и Ради Любомиров Петров, преценен с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК.
Извършеното уволнение, обаче, е незаконно, защото е нарушена нормата на чл. 333,
ал. 1, т. 3 от КТ, според която в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят може да
уволни работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването, каквото качество ищецът има, само с предварително разрешение на
инспекцията по труда.
В хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ уволнението е поставено в зависимост от
получаване на предварително разрешение от определен държавен орган, като закрилата е
относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие на съответния
орган. В хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ закрилата се прилага във всички случаи,
когато към момента на връчването на заповедта за прекратяван на трудовото
правоотношение, работникът или служителят страда от някое от заболяванията, посочени в
чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Сред тях е и заболяването на ищеца захарен
диабет, на което се е позовал в исковата молба с довод, че се ползва от закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 3 от КТ. При тази хипотеза работодателят може да уволни работника или служителя
само с предварително (дадено преди връчването на писмения акт за уволнението)
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, като следва (също преди
връчването на писмения акт за уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 от
КТ), като по делото не спорно, че работодателят не е поискал разрешение от Инспекция по
труда и мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ.
С чл. 1, ал. 2 от Наредбата е вменено изрично задължение в тежест на работодателя
да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение,
страдат ли от болестите, посочени в ал. 1.
Предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл.
333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или
служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от
болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи,
удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Такова задължение за
работника или служителя възниква само когато работодателят направи изрично искане за
това с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1 от Наредбата (Така Решение №
191 от 25.04.2012 г. по гр. дело № 606/2011 г. на IV ГО на ВКС и Решение № 492 от
17.06.2010 г. по гр. дело № 477/2010 г. на IV ГО на ВКС).
Сочената предпоставка, според съда, не се установява по делото по начин, покриващ
стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК – без съмнение. За доказване на описания
правнорелевантен факт, ответникът е ангажирал събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Йордания Владимирова Кръстева. От показанията на
същата, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК – свидетелката работи при
4
ответното дружество на длъжност „Експерт човешки ресурси“, не може да се установи без
съмнение, че при връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
работника, работодателят изрично е поискал информация от ищеца дали последният страда
от някое от заболяванията по чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. Това е така, тъй като макар
свидетелката да заявява, че са попитали ищеца в офиса дали страда от заболяване (лист 89),
като събирането на тази информация устно било обичайно установената в дружеството
практика, от представените по делото писмени доказателства - покани по чл. 193 от КТ и
писмени обяснения, съставени от ответното дружество и адресирани до ищеца от дата
предхождаща уволнението, чиято автентичност не е оборена в процеса, се установява, че
информацията по чл. 1 от Наредбата е събирана писмено още преди датата на оспореното
понастоящем уволнение. С оглед изложеното, на показанията на свидетеля в тази част не
следва да се дава вяра, защо, освен че същата е заинтересована от изхода на спора като
служител на ответното дружество, отговорен за изготвяне на документите във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение, верността на заявеното от нея твърдение, че
информацията по чл. 1 от Наредбата обичайно се събира устно, е опровергана от приетите
по делото писмени доказателства, съставени от ответното дружество и адресирани до
ищеца. Освен това показанията на свидетелката в тази част са нелогични, доколкото същата
твърди, че е присъствала при връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, към който момент твърди, че са поискали от ищеца информацията по чл. 1,
ал. 1 от Наредбата, а същият текст, във вр. с чл. 333, ал. 1 от КТ предвижда предварително, а
не едновременно или последващо връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение събиране на сведение дали работникът страда от заболяване по наредбата, с
оглед преценка необходимостта от получаване на предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай, с която процедура свидетеля твърди, че е
запозната и се спазва от ответното дружество.
Ето защо тъй като не се установява работодателят да е предприел действия по
изпълнение на задължение по чл. 1, ал. 1 от Наредбата да събере предварителна информация
от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал.
1, отпадане на изискването на чл. 333 от КТ не е налице и ищецът се ползва от закрила.
Предвид изложеното и с оглед липсата на предварително разрешение от компетентния орган
и мнение на ТЕЛК за прекратяване на трудовия договор на ищеца към момента на
връчването на заповедта за уволнение (чл. 333, ал. 7 от КТ) уволнението е незаконно, а
предявеният иск за неговата отмяна е основателен и следва да се уважи.
В тази връзка, тъй като ищецът е работил при ответното дружество по безсрочен
трудов договор, а съкращаването на длъжността не е пречка за възстановяване на работника
на заеманата преди уволнението длъжност (Решение № 30 от 27.03.2017 г. по гр. дело №
2924/2016 г. на III ГО на ВКС), искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението работа, също се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
5
Ищецът е сторил разноски за адвокат в размер на 1200 лева по договор за правна
защита и съдействие от 02.08.2022 г. (лист 6), платени по банков съгласно указанията в т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, което се установява
от представеното платежно нарежда, изпълнението на което не е оспорено. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът счита за неоснователно.
Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното възнаграждение по първите два предявени иска – тези с
правно основание чл. 344, т. 1 и т. 2 от КТ, е не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В
настоящия случай това е датата 11.08.2022 г., към която минималната работна заплата
съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. е в размер на 710 лева. С оглед чл. 2 от наредбата,
възнаграждението от 1200 лева с вкл. ДДС не надвишава необосновано минимума, поради
което направеното от ответника възражение за прекомерност на същото е неоснователно, а
на ищеца се дължат заплатените в производството разноски за адвокат.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 355 лева, представляваща сбор от
две такси от по 50 лева по двата неоценяеми иска, 5 лева за съдебно удостоверение по чл.
23, т. 1 от ТДТ ГПК, както и 250 лева за възнаграждение на вещо лице по СМЕ (лист 88),
платени от бюджета на съда съгласно издадените РКО.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НEЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес в г..., извършено със заповед №
469/25.07.2022 г. на пълномощник на Изпълнителния директор на „Е.Х.И.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, ищеца Д. А. Г., ЕГН
**********, с адрес в г..., на заеманата преди уволнението длъжност „Водопроводчик“ при
ответното дружество.
ОСЪЖДА „Е.Х.И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
на Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес в г..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 1200 лева – разноски в производството пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „Е.Х.И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
по сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на
355 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7