РЕШЕНИЕ
№ ………./ 24.06.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На шестнадесети
юни, две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
9 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.511
ал.3 в.в. с ал.1 т.2 КЗ.
Подадена е искова молба и
допълнителна такава от Г.Г.П., от гр.Хоросткив, Украйна, чрез пълномощник, в обстоятелствената
част на която твърди, че нейната дъщеря И.К.
е била участник в ПТП, настъпило на 9.09.2016г., по път І-2 между гр.Русе и
гр.Разград, вследствие на което е настъпила смъртта й. Дъщеря й е била пътник в
лек автомобил, управляван от нейния съпруг Сергей Кравец. При проведеното
наказателно производство е било установено, че последният е нарушил правила за
движение по пътищата, което е довело до настъпване на ПТП. Поради факта, че
водачът също е починал, наказателното производство е било прекратено.
Автомобилът е бил застрахован при застрахователно дружество със седалище в
Украйна. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 903,35евро. Последната
счита тази сума за недостатъчна за преживените от нея болки и страдания и
счита, че за справедливото й обезщетяване следва да й бъде изплатена
допълнителна сума от още 70 000лв., които формират и предмета на
настоящата искова претенция. Във връзка с вида на претърпените вреди излага
твърдения, че е изживяла сериозен нервен срив от загубата на своята дъщеря,
която е отгледала, възпитала и е запазила силна връзка с нея до смъртта й. Загубата
причинява на ищцата нервно разстройство, тревожност и страх, чести емоционални
избухвания, раздразнителност и чувство на самота и безпомощност, поради което приема
антидепресанти. Моли съда да осъди Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи да й заплати сумата 70 000лв., представляваща допълнителна
претенция над изплатеното й от НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди в
размер 40 903,35 евро с левова равностойност 80 000лв., ведно със
законната лихва от момента на настъпване на смъртта – 9.09.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание искът се поддържа от
упълномощения адвокат.
Ответникът Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи, представляван от председателя Б.Б., е
депозирал писмени отговори на исковата молба и допълнителната искова молба, чрез
своя процесуален представител, в които по същество признава фактите и
обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, както и че е изплатил обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на нейната
дъщеря, но оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди
и счита, че с изплатеното обезщетение в размер 40 903,35 евро претърпените
вреди са репарирани, като изплащането на сума над този размер не би отговаряло
на принципа за справедливост. В съдебно заседание становището се поддържа от
явилите се процесуални представители.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: На 9.09.2016г. около 18,30ч. по път І-2 от гр.Русе към
гр.Разград в дясната пътна лента се движел л.а. „Дачия
Логан“ с украински рег. № ВО 3827АК, управляван от
украинския гражданин С.
М.
К..
В автомобила на предната дясна седалка пътувала съпругата му И.К., а на задната
седалка – децата им М.
К.
и А.К.
На около 400м. след изхода на гр.Цар Калоян, на прав пътен участък, водачът на
автомобила внезапно се отклонил наляво, без наличие на препятствие пред него и
без да подаде светлинен сигнал. При това движение лекият автомобил напуснал
неговата пътна лента, преминал през средната лента и навлязъл в лявата, където
се сблъскал челно с движещата се в обратна посока товарна композиция, състояща
се от седлови влекач „Скания“
R410
с рег. № СВ 3976ВВ и прикачено бордово полуремарке „Кроне“ SD
с рег.№ Р 0696 ЕЕ. След сблъсъка лекият автомобил бил отхвърлен назад към
лентата, в която се движел първоначално и последвал нов сблъсък с движещия се
по това време зад него в същата лента л.а. „Шкода Фабия“
с рег. № В 8113 РК. След последвалия втори сблъсък моторните превозни средства
преустановили своето движение – лекият автомобил „Дачия
Логан“ в лявата пътна лента с предна част в посока
гр.Разград, лекият автомобил „Шкода Фабия“ частично в
лявата лента с по-голямата си част върху ляво крайпътно уширение,
а товарната композиция се отклонила наляво спрямо първоначалната си траектория,
пресякла диагонално цялото пътно платно и след сблъсък в лявата крайпътна мантинела също преустановила движението си изцяло вляво,
извън пътя и неговото уширение. Причина за настъпване
на ПТП е загубата на контрол върху управлението на л.а.“Дачия
Логан“ от страна на водача Сергей Кравец. Същият е
имал възможност да предотврати пътния инцидент, като запази контрол върху
управлението на своя автомобил в дясната за него пътна лента при липса на данни
за наличие на обективни пречки за това. Водачите на товарната композиция и на
л.а.“Шкода Фабия“ не са имали техническа възможност
да избегнат сблъсъка с управлявания от Сергей Кравец автомобил, който е
попаднал в опасната зона на спиране на всяко от тези превозни средства.
Вследствие на
пътнотранспортното произшествие е настъпила смъртта на С. К, И.К. и
А.
К, а М.
К.
е транспортирана до МБАЛ гр.Разград, където е починала в 20,30ч. на същия ден.
Причината за смъртта конкретно на И.К. е получената тежка съчетана гръдна и
коремна травма със счупване на ребра двустранно, контузия на белия дроб,
разкъсване на левия диафрагмален купол и разкъсване
на черния дроб, които са довели до масивни кръвоизливи в гръдната и коремната
кухини и до травматично хеморагичен шок, който е и
непосредствената причина за настъпването на смъртта. Уврежданията са причинени
приживе от удари с твърди тъпи предмети в части от купето на автомобила.
Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, с оглед причинените увреждания.
Проведено е ДП № 27/2016г. по
описа на ОП Разград, приключило с постановление от 19.04.2017г. на прокурор в
ОП Разград за прекратяване на наказателното производство. Прекратяването е
постановено на осн. чл.243 ал.1 т.1 в.в. с чл.24 ал.1 т.4 НПК, поради смъртта на дееца С. К. Горните
обстоятелства са изяснени в констативната част на постановлението.
Следва да се посочи, че
прокурорското постановление се ползва с формална доказателствена сила на
официален диспозитивен документ по смисъла на чл.179 ГПК за извършените в
досъдебното производство действия и няма доказателствена стойност за начина на
осъществяване на пътно-транспортното произшествие и за поведението на
участниците в него. В разглеждания случай обаче обстоятелства относно
настъпилото ПТП, неговият механизъм, причинно-следствената връзка между
произшествието и нанесените на И.К. телесни увреждания, довели до смъртта й, са
изложени подробно в обстоятелствената част на исковата молба. Същите са признати
от ответника в писмения отговор и в съдебно заседание, не са направени
възражения с посочване на други причини за настъпилото ПТП и за смъртта на
пострадалата И.К., поради което и на основание чл.146 ал.1 т.3 ГПК е
постановено протоколно определение от 5.11.2019г., с което тези обстоятелства
са обявени за безспорни между страните. При това положение съдът ги приема за
установени, ненуждаещи се от доказване, поради което и не са събрани доказателства
в тази насока.
Признанието от ответника на
фактите и обстоятелствата в исковата молба се потвърждава и от извършеното от
него последващо плащане на обезщетение от ответника на ищцата. На 29.05.2017г. Г.П.
е предявила претенция пред НББАЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на нейната дъщеря И.К., по повод която пред бюрото е
образувана щета № 05-17-00-162-UA.
В хода на преписката Г.П. се е легитимирала като наследник на своята дъщеря с
удостоверение за право на наследство по закон, издадено по наследствено дело №
3/2017г., вписано в регистър с № 464 на частен нотариус на Гусятински
районен нотариален окръг, Украйна. От приложената в преписката при ответника
застрахователна полица се установява още, че Сергей Кравец е сключил с частно
акционерно дружество „АСК ИНГО Украйна“ гр.Киев договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност в условията на международната система на
автомобилната застраховка „Зелена карта“. Застраховката се отнася до управлявания
от него л.а.“Дачия Логан“ с
рег. № ВО 3827АК и е със срок на действие от 9.09.2016г. до 23.09.2016г. Наличието
на застрахователно отношение между водача на украинското МПС и украинско
застрахователно дружество също се признава от ответника.
На 3.07.2017г. ответникът НББАЗ
е извършил плащане по банков път на претендираното от
Г.П. обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на нейната дъщеря И.К. по
образуваната щета № 05-17-00-162-UA, в размер на 40 903,35
евро. По отношение на факта на плащането между страните няма спор, този факт се
признава от ищцата в исковата молба. Единствената неточност касае левовата
равностойност, която в исковата молба е посочена на 79 966лв. Курсът на
еврото към лева е 1,95583 и при това положение левовата равностойност на
изплатената сума е 80 000лв.
За установяване на
неимуществените вреди, претърпени от ищцата Г.П. вследствие смъртта на нейната
дъщеря И.К., е допуснат разпит на двама свидетели, осъществен посредством
способите на Договора за правна помощ по граждански дела между Република
България и Украйна. Установява се от показанията на св.В.К. – дъщеря
на Г.П. и св.Ю.
К.
– съпруг на св.В.
К.,
че Г.П. е живеела в едно домакинство с И.К. и нейното семейство в гр.Хоросткив,
Украйна. Ищцата съпреживявала живота на своята дъщеря и семейството й, всички
си помагали взаимно, били опора, надежда и смисъл на живота на Г.П.. В резултат
от смъртта на дъщеря й и нейното семейство, ищцата изпаднала в стрес и тежко
психоемоционално напрежение. Постоянно плачела, почти всеки ден ходела на
гробището, не можела да спи през нощта, принудена била да приема сънотворни
лекарства и антидепресанти, многократно е лекувана в болница поради влошаване
на здравето й вследствие на изживения стрес. Чувствала се самотна в малкия
град, в който живее. Разговаряла със свещеници с цел преодоляване на тежкия
стрес, но според свидетелката Вита Кожан нейната майка никога няма да може да
преодолее душевните болки. Тази свидетелка заявява още, че ежедневно разговаря
с майка си по телефона, защото живее в друго населено място със своето
семейство, в опит да я утеши. Показанията на двамата свидетели са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло
и приема горните факти за установени.
От представеното удостоверение
за право на наследство по закон се установява, че ищцата Г.П. е родена на ***г.,
гражданин е на Украйна, с местожителство в гр.Хоросткив.
След справка с данните,
публикувани в сайта на Държавната служба по статистика на Украйна, съдът
констатира, че през 2016г. средната работна заплата за страната е 5 183
украински гривни (с левова равностойност 338,82лв.), средномесечните
приходи на едно домакинство към същата година са 6 238,8 украински гривни
(с левова равностойност 407,84лв.), а средномесечните
разходи – 5 720,40 украински гривни (с левова равностойност
373,95лв.).
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи: с определение № 165/30.05.2019г., постановено
в закрито съдебно заседание в настоящото съдебно производство, е приета
приложимостта на българското материално право при разрешаване на правния спор.
Определението е връчено на страните, поради което не е необходимо преповтаряне
на правните съображения по този въпрос.
Съгласно чл.511 ал.1 т.2 КЗ в случаите на настъпило застрахователно
събитие на територията на Република България с участието на виновен водач,
управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от НББАЗ в
случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач. В този случай, съгласно ал.3 на същия член увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако бюрото не се
е произнесло по подадената претенция в срока по чл.496 ал.1, отказано е
изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл.380 КЗ.
Наред с това, за да бъде ангажирана
отговорността на ответника, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина, които пораждат отговорността на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди. Горният извод
следва от принципа, че отговорността на застрахователя, респ. на бюрото, е
функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има
вторичен характер – ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Вината се
предполага – чл.45 ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори между
страните, че към 9.09.2016г. – датата на процесното ПТП, по силата на договор
за застраховка Гражданска отговорност, сключен във формата на застрахователна
полица № UA/011/12468965,
валидна от 9.09.2016г. до 23.09.2016г., застрахователното дружество „АСК ИНГО
Украйна“ е застраховало гражданската отговорност на Сергей Кравец, управляващ
л.а. „Дачия Логан“ с рег. №
ВО3827АК. Не се спори по делото, че този автомобил обичайно се намира в
държава, чието национално бюро – в случая Бюрото на автомобилните
застрахователи на Украйна, членува в Съвета на бюрата, както и че застрахователят на водача на лекия автомобил „Дачия Логан“ с украинска
регистрация няма кореспондент за територията на Република България.
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД: налице виновно противоправно деяние от страна на Сергей Кравец, изразяващо
се в нарушение на правилото на чл.20 ал.1 ЗДвП да контролира непрекъснато
автомобила, който е управлявал; деянието е извършено виновно при форма на
вината непредпазливост; налице е причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите. Претърпените от ищцата
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от загубата на нейната дъщеря И.К. в настъпилото ПТП.
Горните факти и обстоятелства са
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в отношенията между ищеца
и ответника. Следователно, на основание чл.511 ал.1 т.2 КЗ, Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, в случая ищцата Г.П..
Ответникът е изплатил такова обезщетение в размер на 80 000лв. (левовата
равностойност на 40 903,35 евро), което обстоятелство също се признава от
страните.
Единственият спорен по делото
въпрос е за размера на обезщетението за неимуществени вреди. При образуването
на щетата пред ответника НББАЗ Г.П. не е посочила размер на претендираното от
нея обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря И.К..
Признаването и изплащането на такова в размер 80 000лв. поставя съдебната
претенция на П. в хипотезата на чл.511 ал.3 изр.първо, предл.
трето КЗ – увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.
Съгласно чл.52 ЗЗД това обезщетение
се определя от съда по справедливост. В ППВС №4/1968г. е разяснено, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, както и редица други, конкретни за случая обстоятелства от
значение за изясняване на претърпените болки и страдания.
В по-новата съдебна практика,
съдържаща се в решение № 25/2010г., постановено по т.д.№211/2009г. на ВКС, ІІ
т.о., е прието, че за да удовлетвори въведения с чл.52 ЗЗД критерий за
справедливост, обезщетението за възмездяване на претърпените от деликт морални
вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен от
тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, но също така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
От събраните в процеса гласни
доказателства се установява, че ищцата търпи неимуществени вреди от процесния
деликт, изразяващи се в силен стрес и психоемоционален
срив, болнично лечение, безсъние, прием на сънотвотни
лекарства и антидепресанти, търсене на психологическа подкрепа от свещеници,
съобразно нейните религиозни убеждения. Ищцата е в това състояние от узнаването
за смъртта на нейната дъщеря до настоящия момент, което характеризира болките
като продължителни. Изживеният стрес следва да се отчете като такъв с висока
интензивност предвид конкретните обстоятелства – навлизането на ищцата във
възраст, в която общуването с нейната дъщеря и семейството й е било изведено в
първостепенна важност и е фактор, носещ й житейско удовлетворение; съвместното
съжителство между тях, в което И.К. е била за своята майка опора, надежда и
смисъл на живота; внезапното и ненавременно настъпване на смъртта, при това
далеч от дома, в друга държава; влошаването на здравето на ищцата, налагащо
болнично лечение и продължаващо лечение с лекарства.
От друга страна следва да се
съобрази обстоятелството, че ищцата търси и намира утеха в разговорите с
другата си дъщеря – св.Вита Кожан, и въпреки, че двете не живеят заедно, ищцата
не е оставена без подкрепа в преживяването на болките и страданията от
претърпяната от нея голяма загуба. По-нататък следва да се отчетат конкретните
икономически условия към момента на увреждането в Украйна, където живее Г.П.. Приложимото
българско материално право не изключва преценка на стандарта на живот, при
който живее увреденият от деликта ищец, а напротив, изисква установяване на
конкретните икономически условия на средата, в която живее, в който смисъл е и
цитираната по-горе българска съдебна практика. През 2016г. средната работна
заплата за Украйна е 5 183 украински гривни (с левова равностойност 338,82лв.),
средномесечните приходи на едно домакинство към
същата година са 6 238,8 украински гривни (с левова равностойност
407,84лв.), а средномесечните разходи – 5 720,40
украински гривни (с левова равностойност 373,95лв.).
Преценени в съвкупност, всички
изброени обстоятелства обуславят справедлив размер от 80 000 лв. на
обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД, който би
репарирал адекватно претърпените от ищцата неимуществени вреди. Заплащането
на още 70 000лв., при което обезщетението би достигнало размер
150 000лв., не би отговорило на горните критерии за справедливо
обезщетяване за загубата на ищцата. В действителност, човешкият живот не може
да се съизмери в пари и присъждането на обезщетение за морални вреди не може да
замести загубената ценност. Целта е да се постигне в известна степен
справедливост за причиненото непозволено увреждане и в този смисъл съдът счита,
че справедливият размер на обезщетението е 80 000лв. След неговото
изплащане ответникът е изпълнил своето задължение. Предявеният иск за плащане
на още 70 000лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на
иска, обусловената от неговото уважаване претенция за заплащане на законна
лихва върху сумата 70 000лв. от момента на увреждането до окончателното й
изплащане също се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава. Само
в допълнение следва да се посочи, че съгласно чл.497 ал.1 КЗ, застрахователят,
респ. бюрото, дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 или изтичането на срока по
чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ.
Двете страни претендират
присъждане на сторените деловодни разноски. Предвид изхода от делото и на
основание чл.78 ал.3 ГПК такива се дължат в полза на ответника. Същият е
заплатил по банков път, видно от представеното банково извлечение, възнаграждение
на представляващото го адвокатско дружество в размер 3 156лв., които
ищцата следва да бъде осъдена да му заплати. Ищцата е направила възражение за
прекомерност досежно размера над минимума, предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата
минималният размер в случая е 2 630лв., колкото е уговореният размер между
ответника и адвокатското дружество, а остатъкът до 3 156лв. е формиран от
дължим ДДС (така представената фактура №192/24.06.2019г.). Предвид договарянето
на размера на възнаграждението в неговия минимален размер, не са налице
основания за намаляването му
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска, предявен от Г.Г.П., гражданин на Украйна с адрес: гр.Хоросткив, Гусятински район, Тернопилска
област, ул.“Дружба“ № 24, за осъждане на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от О.П.и С.Л., да й заплати сумата
70 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие смъртта на нейната дъщеря И.К., настъпила на 9.09.2016г. при ПТП на
път І-2 от гр.Русе към гр.Разград, предявена като допълнителна претенция над
изплатеното й от НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер
40 903,35 евро с левова равностойност 80 000лв., ведно със законната
лихва от момента на настъпване на смъртта – 9.09.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
Осъжда Г.Г.П.
да заплати на НББАЗ сумата 3 156лв. за направени деловодни разноски в
съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР