Определение по дело №61185/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5477
Дата: 3 февруари 2024 г. (в сила от 3 февруари 2024 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20221110161185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5477
гр. София, 03.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110161185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на Г. А. И., с адрес в гр. ..........., ...... чрез адв. К.,
срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Света Неделя“ № 7, с която са предявени евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, евент. чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 6509.85 лв., представляваща
имуществени вреди за периода от 01.04.2016 г. до 1-.07.2019 г., поради бездействието
на ответника да събере вземането си направо от застрахователя и която сума е била
недължимо събрана по изп.д. № ...... на ЧСИ № 878 Ирина Христова, ведно със
законната лихва от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане. В условията на
евентуалност е предявен иск за неоснователно обогатяване на ответника с процесната
сума, доколкото същата била доброволно платена от страна на застрахователя
„Кардиф-Животозастраховане Клон България“ КЧТ.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото приложените към исковата молба и уточняващата молба
писмени доказателства, да се изиска за послужване и.д. № ...... на ЧСИ Ирина
Христова, както и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
посочените в исковата молба въпроси.
С Разпореждане № 1852/07.06.2022 г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят
на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
1
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 14.06.2022 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
В отговора на исковата молба ответникът поставя допълнителни въпроси към
съдебно-счетоводната експертиза.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както
на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба и уточнителната молба писмени документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Следва да бъде изискано за послужване препис от и.д. № ...... на ЧСИ Ирина
Христова.
За изясняване на спора следва да бъде допусната и съдебно-счетоводна
експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба и отговора на исковата
молба.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът



ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.04.2024г.
от 11.00ч., за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
2
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
В исковата молба е посочено, че ищецът е солидарен длъжник по договор за
ипотечен кредит, сключен на 19.05.2012г. между ответника и физическо лице -
кредитополучател, което е починало, който договор бил изцяло преуреден с анекс от
16.01.2013 г. Излага, че сумата по кредита била изцяло усвоена от кредитополучателя.
Излага още, че относно задълженията на кредитополучателя във връзка с погасяване на
кредита бил сключен застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“,
пакет А, със застрахователя „Кардиф – Животозастраховане“ АД, в полза на банката и
кредиторът – ответник, вместо да упражни правата си по този договор, се е снабдил с
изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по ч.гр.д. № 728/2016 г. на РС – ........... срещу ищеца
и съответно образувал изпълнително дело №...... при ЧСИ Ирина Христова, по което в
периода от 01.04.2016 г. до 1-.07.2019 г. от ищеца била събрана сумата, която се
претендира с предявения главен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД и евентуален иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Сочи, че с договор за цесия от
10.07.2019 г. ответникът прехвърлил вземанията си по договора за кредит на „АСВ“
ЕАД. Твърди, че по силата на решение на БАС от 09.04.2020 г., влязло в сила на
21.10.2021 г. застрахователят бил осъден да заплати задълженията по процесния
договор за ипотечен кредит на ответника. Твърди, че след влизане в сила на
посоченото решение, кредиторът продължавал да бездейства и не събирал присъдената
му сума от застрахователя, поради което ищцата и друг солидарен длъжник по кредита
били овластени по тяхно искане от ОС – ........... да упражнят правата на кредитора, като
се снабдят с ИЛ и проведат изпълнително производство спрямо застрахователя, в
резултат на което вземането на банката в размер на 124 813,54 лв. било изцяло платено
от застрахователя „Кардиф – Животозастраховане“ АД. Въз основа на това твърди, че
всъщност служителите на ответника са бездействали по отношение на упражняване на
правата на кредитора по застрахователния договор, в резултат на което е била осъдена
и срещу нея има изпълнително дело относно същите задължения и към настоящия
момент, което не е прекратено /отново поради бездействие на ответника/ и по което
събраните суми, представляват претърпени от нея вреди в резултат на така описаното
им поведение. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по
производството.

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че предявените искове
били недопустими, доколкото редът за защита на ищеца бил този по чл. 439 ГПК. По
същество оспорва да е налице противоправно поведение от страна на ответника, както
и настъпила вреда за ищеца, доколкото страните са били обвързани от валидно заемно
3
правоотношение, като претендираната сума е послужила именно за погасяване на
задължение по посоченото правоотношение. Оспорва евентуалния иск с твърдение, че
е налице основание за получаване на сумата - валидно възникнало заемно
правоотношение между страните. В условията на евентуалност релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като
претендира и разноски по производството.
- правна квалификация - предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават – че ищецът е солидарен длъжник по
договор за ипотечен кредит, сключен на 19.05.2012г., като в полза на ответника е бил
издаден изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по ч.гр.д. № 728/2016 г. на РС – ...........
срещу ищеца, като било образувано и изпълнително дело №...... при ЧСИ Ирина
Христова за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист; че относно
задълженията на кредитополучателя във връзка с погасяване на кредита бил сключен
застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“, пакет А, със
застрахователя „Кардиф – Животозастраховане“ АД, в полза на банката, като в
изпълнение на задълженията си по договора застрахователят заплатил на ответника
сумата в размер на 124 813,54 лв.
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – че ищецът е солидарен длъжник
по договор за ипотечен кредит, сключен на 19.05.2012г., като в полза на ответника е
бил издаден изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по ч.гр.д. № 728/2016 г. на РС – ...........
срещу ищеца, като било образувано и изпълнително дело №...... при ЧСИ Ирина
Христова за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист; че относно
задълженията на кредитополучателя във връзка с погасяване на кредита бил сключен
застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“, пакет А, със
застрахователя „Кардиф – Животозастраховане“ АД, в полза на банката, като в
изпълнение на задълженията си по договора застрахователят заплатил на ответника
сумата в размер на 124 813,54 лв.
- разпределение на доказателствената тежест – по иска с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) противоправно
поведение (действие или бездействие) на лице при или по повод осъществяване на
дейност, възложена от ответника; 2) имуществени вреди, настъпили за ищеца
вследствие на противоправното поведение на лицето, на което ответникът е възложил
извършването на определена работа, и техния размер; 3) връзка между
противоправното поведение на лицето, на което ответникът е възложил извършването
на определена работа, и настъпилите имуществени вреди за ищеца, както и всички
останали факти и твърдения, на които основава иска си.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
4
докаже следните обстоятелства: настъпване на обедняването на ищеца и обогатяване
на ответника, както и наличието на функционална връзка между тях;
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже по делото
наличието на правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства по отношение на
всеки един от двата иска, включително наличието на основание за събиране на
процесното вземане, както и възраженията, наведени в отговора на исковата молба.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
На основание чл. 146, ал. 4 вр. С чл. 148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства, приложените към исковата молба и
уточняващата молба документи и пълномощно към писмения отговор.

ДА СЕ ИЗИСКА препис от и.д. № ...... на ЧСИ Ирина Христова.

На основание чл. 195 от ГПК ДОПУСКА и назначава изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба и отговора
на исковата молба, при депозит в размер на 600лв., от които сумата от 300, вносима от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението и сумата от 300, вносима от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Десислава Велинова.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит,
като му се укаже, че следва да депозира заключението си в срок едноседмичен преди
датата на насроченото с.з.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
5
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
Указва на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6