Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …..06.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Углярова ч.гр.д. № 2175 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано е по жалба на "Т.- София"
ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20208510402468 по описа на частен съдебен
изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу постановление от 11.12.2020 г., с което е оставено
без уважение искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и за
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на
постановеното постановление за разноските. Счита, че в случая определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност
на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200,00
лева, съответстващо на обема на предоставената от процесуалния представител
правна помощ и съдействие. Навежда съображения, че взискателят не е предприел
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не може да
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адкокатските възнаграждения. Към
момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение било извършено едно
единствено действие, а именно – по образуване на изпълнително производство.
Обжалва се и отказът на съдебния изпълнител да измени размера на начислените
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По изложените съображения прави искане за отмяна на
обжалваното постановление и намаляване на приетите за събиране такси и разноски
по изпълнителното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК
взискателят „Б.С.М.“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е
подал възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. На първо място
излага съображения, че сумата в размер на 400,00 лева, съставляваща договорен и
заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, е изцяло съобразена с
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която
критерий за размерът на адвокатския хонорар е материалният интерес за завеждане
и водене на делото, правната и фактическа сложност на конкретното дело, както и
необходимият обем на правните и фактически действия, които следва да бъдат
извършени. Поддържа, че противно на твърденията в жалбата, взискателят е
извършил процесуални действия, които попадат в приложното поле на нормата на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което счита, че в негова полза следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение с оглед извършеното процесуално представителство
с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл счита искането за
намаляване на разноските за неоснователно. Претендира разноски за настоящото
производство съгласно представен списък по реда на чл.80 ГПК.
В мотивите си частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20208510402468 по
описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е
образувано въз основа на молба от „Б.С.М.“ ЕООД от 19.11.2020 г. срещу "Т.-
София" ЕАД, за принудително събиране на присъдените по гр. д. № 48534/2018
г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, в полза на взискателя парични суми в размер
на 184,07 лева, представляващи разноски по делото. Молбата е депозирана чрез
адв. М.Л., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените
от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева. По делото е представено споразумение за
адвокатско възнаграждение от 16.11.2020 г., ведно с пълномощно, от които се
установява, че взискателят е заплатил на довереника адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева за образуване на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, изплатено по банкова
сметка ***, видно от приложената разписка.
По делото е изготвена, изпратена и
получена от длъжника на 23.11.2020 г. покана за доброволно изпълнение на
вземане за следните суми: сумата от 184,07 лева главница, 408,91 лева разноски
по изпълнителното дело, 155,16 лева – т.26 ТТРЗЧСИ.
На 26.11.2020 г. по делото е постъпило
възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с действителната фактическа и правна
сложност на делото, както и не са съобразени с размера на главното вземане.
С постановление от 11.12.2020 г.,
получено от длъжника на 15.12.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите за събиране по делото разноски.
Анализът на така установеното от
фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма
данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди
образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то
настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на
отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за
процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика,
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008 г. по ч.
гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени
с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. В
случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа
сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на
изпълнителното производство на 19.11.2020г., в която са посочени конкретни
изпълнителни способи – запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими
имоти негова собственост и запор върху притежавани от длъжника дружествени
дялове. Настоящият
съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за
образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата
– чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението
представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците
по чл. 129 от ГПК. Установява се също така, че в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя е подал формално на 20.11.2020г. молба за налагане на запор на
банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, като със същата са
оттеглени посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за
събиране на вземането. С оглед липсата на предприемани действия по осребряване
на имущество, както и наличието само на формално депозирана молба ден след
молбата за образуване, взискателят не е доказал наличието на основание за
заплащане на възнаграждение за водене на изпълнителното дело дори в минималните
размери по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. При тази хипотеза съдът намира,
че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200,00
лева, чието заплащане е доказано.
Действително, взискателят при сключване
на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв
способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено
вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за
доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на
делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя.
Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря
възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на
изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно
изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради изложеното взискателят има право
на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200,00 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето
/"присъждането"/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско
възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 400,00 лева като прекомерно
следва да бъде намалено до размер на сумата от 200,00 лева.
По отношение на доводите за неправилно
определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният изпълнител е определил размера
на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 155,16 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б. "Б" от
ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
както следва: до от 100 лева до 1 000 лева - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.
Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично
задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси
дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е
и решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати
в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя
авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за представителство, както и т. нар. окончателна такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно
сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума,
а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Настоящият съдебен състав намира, че под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би
означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26,
върху която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси
върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и
събират.
Съгласно т. 26, б.“Б“ от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума в размер на 18,40 лева. Според
забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Според мнозинството от настоящия съдебен състав, в
същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.
е. в настоящия случай – сумата 184,07 лв. Съгласно т. 27а към т. 26 от
Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може да
надвишава една десета от вземането. Ето защо, в настоящия случай дължимата
такса по т. 26 е в размер на 18,40 лева без ДДС или 22,10 лева с ДДС, като
начислената от частния съдебен изпълнител такса в повече - за горницата над
тази сума до 155,16 лева, е в нарушение на т. 27 а от ТТР към ЗЧСИ.
По изложените съображения, въззивният
състав на съда намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено и в
останалата обжалвана част досежно постановения отказ за намаляване на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата бъде определена в размер на сумата от 22,10
лева с ДДС.
Искането за присъждане на разноски в
настоящото производство е неоснователно и такива не следва да бъдат присъдени,
независимо от изхода на делото. Според настоящия съдебен състав, в производство
по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител разноски не се
дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е постановен в хода
на проведена между страните по делото състезателна процедура, поради което не
следва да се прилага общото правило за разпределяне на отговорността за
разноски между страните в общия исков процес. От друга страна, съдебният
изпълнител има задължение да упражнява в съответствие със закона възложените му
правомощия и същият носи имуществена отговорност за незаконосъобразността на
своите актове и действия. Отговорността за разноски се понася от страната,
срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на
съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 от ГПК.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на "Т.- София" ЕАД постановление от 11.12.2020 г. по изп. дело
№ 20208510402468 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по
описа на КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени приетите разноски за
адвокатско възнаграждение и разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото
от длъжника "Т.- София" ЕАД адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20208510402468
по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, от 400,00 лева на 200,00
лева.
НАМАЛЯВА пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20208510402468 по описа на частен
съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, от 155,16 лева до
размера от 22,10 лева с ДДС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.