Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.06.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 173 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 263 от 19.11.2018 г., постановено по
гр. дело № 102/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд е отхвърлен
като неоснователен предявеният иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, от М.В.Н. с ЕГН: ********** *** срещу М.В.З., С.М.А.-малолетен, чрез баща си М.А., О.Н.М., М.И.Н.
и С.Н. Свиленова, за признаване на право на собственост на ищцата спрямо ответниците върху 800/3480 ид.
части от поземлен недвижим имот-нива в местността "Б.", ЕКАТТЕ 99143,
с. Б., общ. Костинброд, Софийска област, целия с площ от 3,480 дка. М.В.Н. е
осъдена да заплати на М.В.З. сумата от 400, 00 лева разноски за производството.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство М.В.Н., с доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел фактическата обстановка, поради което е достигнал до
неправилни изводи. Твърди, че не е съсобственик на имота, но го владее от 2006
г. Посочва, че М.З. не е майка на С.М.А., а негова майка е тя. Неправилно било
прието, че щом ищцата има брак с предишен собственик на процесния
имот, това изключва и оборва презумпцията на чл. 69 ЗС, което становище противоречи
на ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС.Ищцата като трето лице е придобила правото на
собственост върху имота чрез фактическо упражняване на това право в продължение
на повече от 10 години. Владението на "реалната част" от нивата било
доказано чрез събиране на гласни доказателства. От разпита на свидетеля А. се
установявало, че М. владее имота от 2007 г., засажда зеленчуци, като никога не
е виждал в имота М.З.. Същото се потвърждавало и от показанията на другия
свидетел Е. Владението осъществявано от ищцата през целия период е протекло
необезпокоявано и неоспорвано от никого, включително от останалите
съсобственици на имота. По същество моли съда да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна М.В.З. е
подала писмен отговор на въззивната жалба и е взето
становище за нейната неоснователност.
Въззиваемите страни О.Н.М., С.Н. С.
и М.И.Н., чрез адв. В. изразяват становище за
основателност на жалбата.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Ищцата М.В.Н. е предявила иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС,
срещу М.В.З., С.М.А.-малолетен, брез баща си М.А., О.Н.М., М.И.Н. и С.Н. С., за признаване
на право на собственост на ищцата спрямо ответниците
върху 800/3480 ид. части от поземлен недвижим
имот-нива в местността "Б.", ЕКАТТЕ 99143, с. Б., общ. Костинброд,
Софийска област, целия с площ от 3,480 дка. В исковата молба ищцата твърди, че от
2006 г. обитава ползва и владее идеалните части от имота, в който отглежда
зеленчуци. Владението й било осъществявано необезпокоявано и спокойно,
неоспорвано от никого, включително и от ответницата М.З..
В постъпилият
отговор от ответницата М.В.З. иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорват
се твърденията на ищцата, че е владяла имота от 2006 г., тъй като за имота
никой не се грижи от години. Моли за отхвърляне на иска.Останалите ответници не оспорват иска.
Установява се следната фактическа обстановка от
значение за спора:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 98, том II, рег. № 1976, дело № 267 от 21.07.2004
г. на Нотариус К.Ч. се установява, че М.В.З.-*** купува 1600/3480 идеални части
от процесния недвижим имот, находящ
се в. Б., а именно нива в местността "Б.", цялата с площ от 3, 480
кв.м.
С решение № 247/27.11.2006 г., постановено по
гр.д. № 3062 по описа на СРС, 83 състав, е прекратен брака, сключен на
27.02.1999 г., с акт за граждански брак № 0089 от 27.02.1999 г. при район
Триадица, СО, гр. София, между М.А., с ЕГН: ********** и М.В.З. - А. с ЕГН: **********
***.Утвърдено е постигнато споразумение, по силата на което, придобития по
време на брака недвижим имот 1600/3480 ид.ч., находящ се в с. Батковци, а именно нива в местносттта БРАГАНДИЯ, цялата с площ 3480 кв.м., осма
категория, съставляваща имот № 060100 по картата на землището на гр.Костинброд,
остава в обикновена съсобственост.
От удостоверение за раждане от *** г., издадено
въз основа на акт за раждане № 0045/02.02.2007 г., съставен в гр. С., р-н
Надежда се установява, че детето С.М.А. е родено на *** г. от майка М.В.Н. и баща
М. с ЕГН: **********.
С нотариален акт за дарение № 52, том Vрег.
№ 4113, дело № 771 от 12.10.2007 г. на Нотариус –О.К., М.А. е дарил на сина си С.М.А.,
представляван от неговата майка и законен представител М.В.Н. 800/3480 идеални
части от нива в местността БРАГАНДИЯ, цялата с площ от 3, 480 кв.м., осма
категория, съставляваща имот № 060100 по картата на землището на гр.
Костинброд.
Спори се по въпроса дали ищцата е придобила право
на собственост, върху припадащите се на ответницата М.З. след развода й с М.А.
през 2006 г., на 800/3480 идеални части от процесния
имот, в резултат на 10 годишно давностно владение.
От приетата експертиза се установява, че спорната
част от имота, ползвана от ищцата, представлява дял
II от
източната част от имот 060100 в граници между точки C-D-E-F, с площ от 1600 кв.м.,
оградена с телена ограда с ЖБ колове.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на две групи свидетели на ищцата - свидетелите Р.А.А. и О. Я. Е., и на
ответницата - М.Н. К. П. и Р.Т. Б.
От разпита на свидетеля Р.А. се установява, че
познава М. от 2004 г., знае за имота в Костинброд. Свидетелят предложил на М. и
М. да купят нивата и посочва, че те са собственици на мястото и са заплатили за
него. М. и М. садят зеленчуци, ходят през седмицата, когато са свободни. Свидетелят
познава М., която нe ходела на това място.
От разпита на св. О.Е.се установява, че познава М.,
М. и С.. Знае за нивата в Костинброд, в Д., под кариерата. Посочва, че М. е
купила нивата през 2004 г. и оттогава я поддържа и сади. М. свидетелят заявява,
че не я познава.
От разпита на св. П. се установява, че познава М.
и М. и знае за имота в Костинброд, но не е ходила там. М. й предложила да
закупи друг имот в близост до процесния и да построи
къща, за да е близо до тях.
Свидетелката Р.Б. посочва, че имота е закупен от
М. и М. по време на брака им. Свидетелката и М. са посещавали имота през
пролетта, лятото /един два пъти в годината/. През месец май-юни на 2018 г.
свидетелката посетила имота с М., но нямало признаци имота да се ползва по
предназначение за нива. Нивата била обрасла с треволаци.
М. правила проучване в имота за наличие на вода.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Изложената в исковата молба
фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум
на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на ответниците М.В.З., С.М.А.-малолетен, брез
баща си М.А., О.Н.М., М.И.Н. и С.Н. С. на правото на
собственост на ищцата по отношение на 800/3480 ид.
части от процесния недвижим
имот. Спецификата на предявения установителен иск в
качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. Ищеца
следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно
основание.
В разглеждания случай, ищцата се
позовава на оригинерно придобивно
основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна
давност, вследствие на упражнявана
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене от нея от 2006 г. Основание за придобиване на
правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от
дадено лице, което владее имота като свой собствен.
Фактическия състав на чл.79 ал.1 от
ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност.
На първо място да е налице владение по смисъла на чл.68 от ЗС - като
упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. От обективна страна следва да е налице трайното
осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus
possessionis/ и при наличието на субективния елемент
на владението с намерение за своене /animus/.
Вторият елемент от фактическия
състав на чл.79 от ЗС е владението да е осъществявано за срок по-дълъг от 10
години.
Въззивният съд
кредитира показанията на свидетелката Б., която описва границите на имота,
състоянието му и това, че не се обработва по никакъв начин. Свидетелката
заявява, че М. е посещавала имота един два пъти годишно, дори правила проучване
за намиране на вода. Съдът не кредитира показанията на първата група свидетели
на ищцата св. А. и Е., тъй като свидетелите твърдят, че имота е на ищцата М.Н.
и М., закупен от тях през 2004 г., което се опровергава от нотариалният акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 98, том II, рег. № 1976, дело №
267 от 21.07.2004 г. на Нотариус К.Ч.
От обективна страна следва е налице
трайното осъществяване на фактическата власт върху имота и намерение за своене. Не се доказа по делото, че ищцата е имала намерение
да свои имота. Свидетелите А. и Е. посочват, че ищцата отглежда зеленчуци в
местото, а свидетелката Б. дава показания, че нивата не се обработва. Дори да
се приеме, че ищцата е засаждали зеленчуци, не се установява, че е отблъснала
владението на ответницата М.З.. Тъкмо напротив установява се от показанията на
св. Бъчварова, които съдът кредитира, че ответницата е посещавала имота всяка
година, макар и рядко /“1,2, 3 пъти в годината“/, интересувала се е от
него.
Действията, доказващи такова
намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича
владението на други собственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до
знанието им. Не са извършени такива действия, доказващи такова намерение, които
да отричат владението на други лица. Липсват категорични доказателства към кой точно
момент е трансформирала ищцата намерението си да придобие имота за себе си.
С оглед на това, не е възможно да се
приеме, че ищцата успешно е провела пълно и главно доказване на правнорелевантните обстоятелства по спора, поради което не
са налице предпоставките по чл. 79, ал.1
от ЗС.
С оглед това
предявеният иск е неоснователен както по посочените по-горе съображения, така и
по изложените от районния съд в обжалваното решение мотиви, към които
настоящият състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
Щом правните изводи на двете
инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна М.З.
претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00
лева. В съдебно заседание адв. П. релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
разгледано. В случая минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза в размер на 300,00 лева. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което възражението следва да се уважи. Ето
защо въззивницата М.В.Н. следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна М.В.З. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263 от
19.11.2018 г., постановено по гр. дело № 102/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Костинброд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗС, от М.В.Н. с ЕГН: **********
*** срещу М.В.З., С.М.А.-малолетен, чрез
баща си М.А., О.Н.М., М.И.Н. и С.Н. С., за признаване на право на собственост
на ищцата спрямо ответниците върху 800/3480 ид. части от поземлен недвижим имот-нива в местността
"Бригандия", ЕКАТТЕ 99143, с. Б., общ.
Костинброд, Софийска област, целия с площ от 3,480 дка. и присъдени разноски.
ОСЪЖДА М.В.Н. с ЕГН: ********** *** да заплати на М.В.З.
с ЕГН: ********** *** сумата от 300, 00 лв. /триста лева/ разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.