№ 1221
гр. Варна, 18.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно
гражданско дело № 20243100501116 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:33 часа се явиха:
Въззивникът А. А. Г., редовно призована, явява се лично, не се
представлява.
Въззивникът Ю. И. З., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат А. Г., редовно упълномощена и приета от съда от първа
инстанция.
Въззиваемият „СПИДИ“ АД, редовно призован, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 22869 от 16.09.2024 г. от процесуалния
представител на „Спиди“ АД – адвокат Т. К., в която заявява, че не възразява
делото да се гледа в тяхно отсъствие. Изразява становище по доказателствата,
по същество и по разноските.
Адв. Г.: Известна ми е молбата. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение №
2851 от 11.07.2024 година.
Адв. Г.: Поддържам жалбата и частната жалба. Известно ми е
определението на съда. Съгласна съм с доклада на съда.
СЪДЪТ, като констатира, че отсъстват възражения от страните по
проекта за доклад,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекта за доклад по Определение № 2851/11.07.2024 г., за
1
окончателен.
СЪДЪТ, във връзка с доклада, докладва и становище с вх.№ 20022 от
06.08.2024 г. от процесуалния представител на „Спиди“ АД – адвокат Т. К., от
което връчва препис на въззивника и на процесуалния представител на другия
въззивник.
Адв. Г.: Запозната съм с това становище. Ще изразя нашето становище
по същество.
Представям списък с разноски по чл.80 от ГПК с искане
възнаграждението за Ю. З. да бъде присъдено директно на адвоката и. Лицето
́
е собствената ми дъщеря. Не мога да взема възнаграждение от нея.
СЪДЪТ докладва, че в молба с вх.№ 22869 от 16.09.2024 г. от „Спиди“
АД също се отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски -
възнаграждение за адвокат в посочен размер, за което представят
доказателства и бланкетно се оспорва размера на разноските на насрещната
страна.
Адв. Г.: Известни са ми. Ще направя стандартното възражение за
прекомерност. Моля съда да има предвид, че спорът е и потребителски.
СЪДЪТ по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага към делото становище вх. № 22869/16.09.2024 г., и
приложени към молба вх. № 22869/16.09.2024 г. преводно нареждане, фактура
от 08.02.2024 г., както и списък по чл. 80 от ГПК, представен от адв. Г. в
съдебното заседание, ведно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ, предвид липсата на доказателствени искания, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната ни жалба
и частната ни жалба, да ни присъдите и сторените разноски при условията на
чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв.
Спорът е дали са претърпени неимуществени вреди, вследствие на
неизпълнение на договор. Нашето прочитане на закона, вследствие и
цитираното тълкувателно решение е, че такива могат да бъдат претърпени,
разбира се, стига да бъдат доказани. Считам, че сме доказали по делото с
многобройната си кореспонденция между нас и „Спиди“, между мен и
„Спиди“ и между дъщеря ми и френския им съконтрагент „ДПД Франс“, в
които сме се подписали с разочарование, настоявали сме пратката да се
достави. Става дума за един колет, който в едномесечен срок не беше доставен
с нито един опит за доставка на адреса в Тулуза. Следва да се прецени и
неизпълнението на ответника на задължението му да представи
товарителницата за връщане на пратката от Франция до България и платежния
документ кой заплати тази пратка, като нашето твърдение беше, че по
нареждането на „Спиди“ това е станало, като никой от нас не е искал
връщането на пратката, а същото беше уверението на френските
съконтрагенти на „Спиди“, че ако от „Спиди България“ наредят доставката на
колета, дори и на 21 септември, което е един месец след изпращането му, той
все още можеше да бъде доставен. Всемирната пощенска конвенция
2
(„всемирна“ значи световна) се прилага за универсални пощенски пратки. В
случая става дума за неуниверсална пощенска пратка, поради което тази
конвенция е неприложима, нератифицирана и обнародвана, не е част от
вътрешното право. Следва да се разгледа вътрешното право по чл.82 от Закона
за задълженията и договорите и съответните норми в Закона за пощенските
услуги. Навсякъде пише, че обезщетение се дължи, като те сочат свои общи
условия по т.72 и т.78, с което ограничават тази отговорност, което ние
считаме, че не съответства на Закона за защита на потребителите. Тази клауза
е неравноправна, съответно не сме ги подписвали и приемали. Дори и съдът
да не възприеме, че сме претърпели тези вреди на договорното основание,
след като сме претърпели неимуществени вреди, то ги претендираме на
основание деликта. Става дума за притеснението на детето, което се е
установило във Франция и е само. Изпратила съм й вещи от първа
необходимост. Липсвало и е постелката, прибори за хранене, кърпи и всичко,
́
което съм посочила и за което съм представила доказателства, че е било в
колета. От своя страна това е единственото ми дете. Семейството ни се състои
единствено само от мен и от нея. Тя разчита на мен и аз разчитам на нея. Аз
изпращах любов, тя очакваше подкрепа. На всичкото отгоре в деня на
погребението на баща ми на 30 септември получих съобщение, че следва да
очаквам колета си в гр.Варна. По това време бях на погребение в гр. Никопол,
съответно оказвахме подкрепа на майка ми и на другите ни близки. Самите
ние сме били достатъчно смутени. Всичките ни неимуществени вреди,
включително очакването на юристите законът да се изпълнява така, както ние
го четем и както в договора ответникът се е съгласил да достави нашата
пратка, оправдава и това чувствителността им спрямо неспазването на закона
да е по-голямо, съответно раздразнени, обидени сме и до ден днешен не мога
да говоря безпристрастно за неизпълнението на този договор. Има такива
решения, включително и в нашия съд. Едното от тях е Решение № 26003 от
20.01.2021 г. на Окръжния съд по в.гр.д. № 763/2020 г. Там искът на деликтно
основание е намерен за допустим. Отхвърлен е, тъй като не са били доказани,
но така или иначе е разгледан подобен иск на деликтно основание. Има и
Решение № 26165 от 29.10.2020 г. на Районен съд-Хасково по гр.д. №
1154/2020 г., където отново е уважен искът на деликтно основание. Аз обаче
считам, че решението на съда би могло да допринесе за развитието на правото
и този въпрос, можем ли да претендираме неимуществени вреди в този казус,
вследствие на неизпълнението на договора, моля да намери разрешение в
решението на съда.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3