Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV
тричленен състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и в
присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело № 2329 по описа на съда за
2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с
чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по касационна жалба
на директора на дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Варна , подадена чрез пълномощник- началник отдел „ АИПО“ Д.О.-К , срещу решение № 1178/02.09.2022г. ,
постановено по анд № 5246/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление
/НП/ № 03-13899/08.09.2021г. на директора на ДИТ-Варна.
Релевира се допуснато нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН. Неправилна е преценка на районния съд за незаконосъобразност на
НП, тъй като събраните доказателствени източници сочат на неспазване на дадено
задължително предписание на санкционираното дружество в качеството му на работодател . Датата на
извършване на нарушението е датата, на която контролните органи за извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство .
Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Варна и постановено на друго, с което да се потвърди издаденото
наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател чрез проц. представител поддържа касационната жалба. Претендира се
присъждане на юриск. възнаграждение.
Ответникът по касация –„////“ ООД
, се представлява от адв. Н.Ч. , който поддържа депозиран по делото писмен отговор с обективирана позиция за
правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на ВРС да бъде отменено.
Настоящият тричленен състав на
Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид
следното:
Предмет на обжалване пред Районен
съд – Варна е било наказателно постановление образувано по жалба от „////“ ООД
гр. Варна, ЕИК ****, срещу наказателно постановление /НП/ №03-013899 от
08.09.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.1 КТ на това дружество е наложена имуществена санкция в размер 2500.00
лв.
Районният съд е приел от
фактическа страна, че в периода от 05.04.2021 г. до 16.04.2021 г. служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
заведение за бързо хранене „ La Chef 2“, находящ се в гр. ////, бул. „////“
№///, стопанисван от въззивника „////“ ООД, при която констатирали декларирано
от работник работно време, несъответстващо на действащия правилник за вътрешния
трудов ред. Било е задължително предписание в срок до до 27.04.2021 г.
работодателят да актуализира Правилника за вътрешния трудов ред, като в същия
се определи начален и краен час на работния ден (работните смени) и почивките
по време на работа, които да съответстват на действителното разпределение на
работното време и организацията на работа в обекта, съгласно чл.139, ал.1 КТ и
чл.4а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Предписанието е обективирано в
констативен протокол , който е бил връчен на упълномощено от работодателя лице
на 16.04.2021 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 07.05.2021 г.
На 20.08.2021 г. служители на
Дирекция ,.Инспекция по труда“ гр. Варна
извършили отново проверка на заведение за бързо хранене „La Chef 2“, при
което свид. А И - управител на обекта, декларирала работно време, от 09.00 ч.
до 18.00 ч., което не съответствало на регламентираното в представения при
проверката Правилник за вътрешния трудов ред от 30.12.2020 г. и Допълнение №1 от 02.01.2021 г.
Съответната констатация била отразена в Протокол №ПР2127907 от 31.08.2021 г.На
31.08.2021г. бил съставен АУАН за това, че „//// „ ООД ,в качеството на
работодател, не е изпълнило задължително предписание по т.5 от Протокол
№ПР2111101 от 16.04.2021 г., да актуализира Правилника за вътрешния трудов ред,
като в същия се определи начален и краен час на работния ден (работните смени)
и почивките по време на работа, които да съответстват на действителното
разпределение на работното време и организацията на работа в обекта.
На 08.09.2021 г. е било издадено НП .
От правна страна РС-Варна е
преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН е съставен при спазване на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за
постановяване на такъв акт . АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В мотивите на обжалваното решение е
обективирана тезата на решаващия съд , че процесните АУАН и НП са съставени при
допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН поради неясно, неточно и объркващо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Не става ясно в какво се
състои конкретното констатирано поведение на работодателя , чрез което се
приема, че не е изпълнено даденото му задължително предписание
ВРС , отчитайки факта на влязло в законна сила
задължително предписание за „////“ ООД да актуализира в срок до 27.04.2021 г.
правилника за вътрешния трудов ред като в същия се определи начален и краен час
на работния ден (работните смени) и почивките по време на работа, които да
съответстват на действителното разпределение на работното време и организацията
на работа в съответния обект, е преценил, че представената от работодателя
писмена документация сочи на неизпълнение на това задължително предписание , с
което свое бездействие е осъществил фактическия състав на нарушението по
чл.415, ал.1 КТ , но датата на която извършено е 28.04.2021 г.- първия
календарен ден, след изтичане на дадения краен срок за изпълнение, а не датата
на проверката.
Касационната инстанция счита за
правилен крайния правен извод на районния съд за незаконосъобразност на
издаденото НП , но поради различни съображения от изложените в мотивите на
атакувания съдебен акт.
Районният съд е счел описанието
на нарушението за неясно , но същевременно е извел правни изводи за
неправомерно поведение на нарушителя по спазване на задължително предписание под № 5 в протокол
ПР2111101/16.04.2021г. , като е опровергал достоверността на своето твърдение
за неяснота на даденото описание . Именно защото от административнонаказателното
обвинение може да се установят признаците на извършеното нарушение – неспазване
на задължително предписание под № 5 в протокол ПР2111101/16.04.2021г на
ДИТ-Варна , РС – Варна е достигнал до съждение за извършено адм. нарушение по чл. 415 от КТ от „ //// „
ООД.
Районният съд е допуснал грешка в
правната си теза за неясно определена дата на нарушението в НП - 20.08.2021г. ,
защото неговите мотиви в обжалваното
съдебно решение са за неправилно определена такава от наказващия орган , понеже нарушението е
извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на
задължителното предписание.
С оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН Наказателният
кодекс се прилага субсидиарно в административнонаказателните производства само по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита .
Поради тази причина в
производствата по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания не намира
приложение института на продълженото престъпление / нарушение/ т.е.
престъпление , което се осъществява само с едно деяние, изразяващо се в
бездействие или в съвкупност (съчетание) от действие и бездействие, при което
субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен
период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние,
което продължава до неговото прекратяване.
Както чл. 42, ал.1 т. 3 от ЗАНН,
така и чл. 57, ал.1 т. 5 от този закон
изискват в АУАН и в НП да се посочи дата
, а не период на извършване на
нарушението. При тази правна
регламентация се налага извод, че ако формата на изпълнителното деяние на адм. нарушение
е бездействие , всеки ден пасивно поведение на дееца по предприемане на
изискуемите активни действия е основание за отделно административнонаказателно
санкциониране, защото всеки един ден се реализира самостоятелно административно
нарушение .
Възможно обяснение за този
законодателен подход е желанието да се мотивират нарушителите
да преустановят своевременно бездействието си по спазване на правовия
ред в страната.
В случая контролните органи са
могли да санкционират работодателя за противоправното му бездействие по изпълнение на
задължителното предписание за всеки работен
ден след 27.04.2021г. Решението им да наложат санкция на „//// „ ООД само за датата 20.08.2021г. е въпрос на
оперативна самостоятелност на тази юрисдикция . Съдът може да проконтролира
само обосноваността и законосъобразността на санкционирането под формата на
издадено наказателно постановление.
В този обхват на съдебната
проверка се констатира неспазване от „//// „ ООД на 20.08.2021г. на
задължително предписание под № 5 в протокол Пр2111101/16.04.2021г. на ДИТ-Варна.
Административнонаказващият орган е дал погрешна правна квалификация на
деянието като адм. нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ. Новелата на тази правна
норма гласи, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена
от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Фактическите обстоятелства в
мотивите на НП сочат на неизпълнение на задължително предписание и
кореспондират с признаците на нарушението по чл. 415 , ал . 2 от същия кодекс.
Според цитираната административнонаказателна разпоредба който не изпълни
задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено
на основание чл. 405а, ал. 4, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 2500 до 15 000 лв.
Погрешното квалифициране на
деянието от наказващия орган не подлежи
на саниране в съдебната фаза на процеса,
тъй като с оглед предписанието на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН съдът изменя акта
по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая наказанието по чл. 415, ал.2 е с по-висок минимум и
по-висок максимум. Предвид правилото на
чл. 63, ал. 7 от ЗАНН , проявление на общия правен принцип за забрана влошаване
положението на обжалващия , съдът не
може да приложи закона за по-тежко
наказуемото нарушение и следва само да отмени издаденото НП.
В обобщение подадената касационна жалба от директора на
ДИТ-Варна следва да се остави без
уважение .
При този изход на делото съдът
счита за основателно искането на касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски ,
които съобразно представен техен списък включват платен в брой адв. хонорар от 405
лв. по договор за правна защита №
389549/05.10.2022г.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1178/02.09.2022г. , постановено по
анд № 5246/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „ Инспекция по
труда „ гр. Варна да заплати на „//// „
ООД с ЕИК **** сумата от 405 / четиристотин и пет / лева, представляваща направени
съдебно- деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване
или протестиране.
Председател:
Членове:1.
2.