№ 4136
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110206981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. С. М. с ЕГН ********** чрез адв. Б., срещу наказателно
постановление № 22-4332-006151 от 14.04.2022 г., издадено от Г.В.Б. – Началник група към
СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на С. С. М. с ЕГН ********** е
наложено наказание "Глоба" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че водачът е бил задържан на мястото на проверката и е
бил заведен от служителите на МВР да даде кръвна проба след изтичането на определения в
талона за медицинско изследване срок, поради което М. е отказал даването на кръвна проба.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява то адв. Б., който пледира за отмяна на атакуваното НП по аргументите,
изложени в жалбата, както и с доводи, че разпитаните свидетели съобщават противоречива
информация във връзка с това споделил ли е водачът, че е употребил наркотични вещества,
респективно дали автомобилът на жалбоподателя е имал нетипично поведение на пътя.
Моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Б., който
пледира за потвърждаване на НП, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.04.2022 свидетелите М.Ц. и С., служители на 04 РУ СДВР, в изпълнение на
служебните си задължения се намирали в района на ул. Света гора, ж.к. Лозенец в гр. София
в обход на района, за който отговаряли. Видели, че по улица ул. Света гора от ул. Бряст към
ул. Кръстю Сарафов се движи лек автомобил БМВ с per номер СА****СН, който бил
управляван нетипично, агресивно, а маневрите му били по-резки и движението се
отличавало от поведението на другите водачи. Автомобилът завил към гаражи, находящи се
в кооперация на ул. Света гора №13. Служителите на СДВР се насочили към автомобила и
започнали извършването на проверка преди още водачът на слезе от превозното средство,
което управлявал. Същият бил установен като С. С. М. с ЕГН ********** и бил сам в
автомобила. В автомобила било установено наличието на наркотични вещества –
марихуана, поставена в пластмасова опаковка от шоколадово яйце. На въпрос на
проверяващите полицаи жалбоподателят споделил, че е употребил наркотични вещества.
За съдействие бил извикан екип на ОПП СДВР, който се отзовал на повикването и част
от него бил свидетелят С.. На жалбоподателя същият поискал да извърши тест за употреба
на наркотични вещества с Дръг тест 5000 със сериен номер ARAM 0007, но М. отказал.
Във връзка с установеното в автомобила наркотично вещество, свидетелят М.
задържал жалбоподателя, на който бил съставен от служителите на ОПП СДВР АУАН и
талон за изследване №107054 от 01.04.2022г. с указание да се яви във Военномедицинска
академия в срок до 45 минути от момента на връчване на талона – 15:50 часа на същата дата.
Свидетелакта Л. била изпратена към жилището на М. за неговото запазване до пристигане
на огледна група.
Жалбоподателят бил транспортиран от свидетеля М. по погрешка до УМБАЛ „Света
Анна“, но впоследствие М. разбрал, че следва изследването да се извърши във ВМА и били
предприети действия за транспортирането на лицето до второто лечебно заведение.
Жалбоподателят бил регистриран за вземане на проби за изследване в 16:47 часа, 12 минути
след посочения в талона за изследване срок. При започване на прегледа същият отказал да
даде проби за изследване като посочил в протокола за изследване и вземане на проби, че го е
страх от игли.
В съставения от свидетеля С. акт за установяване на административно нарушение №
GA626510, от 01.04.2022 г. против М. било посочено, че водачът отказва да бъде изпробван
за наличие на упойващи вещества с техническо средство Drug Test 5000 сериен номер
ARAM 0007. Възражения срещу АУАН не били направени в предвидения срок.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №
22-4332-006151 от 14.04.2022 г., издадено от Г.В.Б. – Началник група към СДВР - ОПП, с
което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на С. С. М. с ЕГН ********** е наложено
наказание "Глоба" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на М. на 05.05.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и
приобщени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, НП талон за изследване,
протокол за медицинско изследване и вземане на проби, докладна записка, справка-картон
на водача, заповед от 21.07.2015г. на директора на СДВР, заповед от 28.10.2019г., акт за
встъпване в длъжност, заповед от 02.12.2012г. от министъра на вътрешните работи, справка
от ВМА на лист 19 от делото, извлечение от книга за регистрация на лицата за медицински
преглед, лист за преглед на пациент и другите писмени доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК. Съдът изгради и фактическите си изводи и на базата на гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите С., М., Ц. и Л., както и на
обясненията на жалбоподателя М. (частично кредитирани).
2
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие четирима
свидетели – С., Л., Ц. и М.. Показанията и на четиримата свидетели са логични, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не намери основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената
съвкупност, противно на възраженията на адв. Б.. Следва да се посочи, че по време на
проверката свидетелите са извършвали различни дейности и са изпълнявали различни
задачи, както посочва и свидетелката Л.. Свидетелите М. и Ц. са категорични в заявеното, че
жалбоподателят им е признал за употребата на наркотични вещества, като независимо, че с
показанията си Л. не подкрепя това обстоятелство, не са налице предпоставки съдът да
дискредитира показанията на първите двама свидетели. Това е така, доколкото всеки от
тримата свидетели, започнали проверката на жалбоподателя, е възприел различни факти и
обстоятелства във връзка с нейното започване, разговора между лицата, поради което съдът
не констатира противоречие в показанията на тримата свидетели, които да навеждат на
извод за предварително съгласуване между тях или друго обстоятелство, което да навежда
на съмнение, че показанията им не отразяват обективно възприети от тях факти. От
показанията на свидетелите М., С., Ц. и Л. се установява отказът на лицето да бъде
проверено, а обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал МПС се извежда по
безспорен начин от показанията на М., Ц. и Л., които лично са възприели това
обстоятелство. Освен това и самият жалбоподател в обясненията си признава този факт.
Обстоятелството какво поведение е имал жалбоподателят на пътя по време на
движение се установява от показанията на тримата служители на 04 РУ СДВР, като
показанията им в тази връзка са еднопосочни и непротиворечиви. Свидетелите са
категорични, че жалбоподателят е управлявал агресивно, правил е резки маневри, което те
са успели да възприемат при обход на района, в който са извършвали служебните си
задължения. В тази връзка следва и да се посочи, че за нарушението, за което
жалбоподателят е поведен под отговорност, е ирелевантно поради какви причини същият е
спрян за проверка и защо е взето решение да му бъде извършена проба за употреба на
наркотични вещества и този факт стои вън от обективната съставомерност на деянието.
От показанията на свидетеля М. се установят и причините за забавянето в
транспортирането на жалбоподателя до указаното талона за изследване лечебно заведение,
респективно объркването, което е настъпило, а именно до кое лечебно заведение да бъде
транспортирано лицето. Часът на регистриране на жалбоподателя за изследване във ВМА се
установява от изисканата от съда и предоставена справка от лечебното заведение.
Обясненията на жалбоподателя съдът кредитира частично. Следва да се посочи,че те
имат двойствена природа, а именно явяват се от една страна доказателствено средство, но и
от друга са средство за защита. В случая съдът подходи критично към заявеното от
жалбоподателя в частите, в които се изнасят сведения, противоречащи на събраните други
доказателства и доказателствени средства. Така съдът не даде вяра на заявеното от
жалбоподателя, че не е признал за употребата на наркотични вещества пред проверяващите.
Това обстоятелство несъмнено се установява от другите събрани в хода на съдебното
следствие доказателствени средства – показанията на свидетелите М. и Ц.. Жалбоподателят
признава и това се подкрепя от доказателствата по делото, че е отказал както проба с Дръг
тест 5000 на мястото на проверката, така и кръвен тест в лабораторията на ВМА. Причината
обаче за този отказ съдът намира, че е посочена от самия жалбоподател в протокола за
вземане на проба, а именно – страх от игли, надлежно вписана в него. Без значение е обаче
това обстоятелство, доколкото то не е част от обективната страна на нарушението, за което
жалбоподателят е наказан, за което аргументи ще бъдат изложени по-долу.
В настоящия случай съдът намира, че по категоричен начин се доказва изведената от
фактическа обстановка, като останалите доказателства по делото съдът намира за
непротиворечиви и ненуждаещи се от по-подробен анализ.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че за нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, касаещо отказ от
изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози,
са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни
акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се
пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички
обективни признаци от състава на всяко от вменените нарушения, които обезпечават
правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Ясно очертано е мястото на деянието, датата на извършването и конкретните действия на
жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава
логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства
възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална
страна. Обстоятелството, че в констативно-съобразителната част на НП допълнително е
въведено твърдението, че жалбоподателят не е дал кръвна проба, не накърнява конкретиката
на изложението, не налага несъответствие и не отнема възможността на жалбоподателя да се
ориентира относно параметрите на изведените в двата процесуални акта факти и правна
квалификация, респ. не разкрива непреодолими различия, граничещи с недопустимо
предявяване на нови факти, още повече за отделни хипотези на административни
нарушения. Касае се за уточнение, което единствено подчертава умисъла в поведението на
жалбоподателя и отсъствието на основания да се коментира маловажен случай с оглед
липсата на каквито и да било доказателства, че той действително не е употребил наркотични
вещества и техни аналози, поради което проявите му не биха могли да се приемат за
разкриващи по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
4
Действително в АУАН е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване с
цитиран номер (верен) за болница „св. Анна“, а в действителност този талон с този номер е
издаден за ВМА. Това обстоятелство се установява от самия приложен талон за медицинско
изследване и показанията на разпитаните свидетели. В тази връзка е и изискания и
приобщен по делото журнал и книга за регистрация от ВМА в която е вписан
жалбоподателят като посетил именно Военномедицинска академия. В НП е правилно
отразено, че същият този талон е за ВМА, където е отказано даването на кръвна проба.
Следва да се има предвид, че нарушението е довършено при отказа на водача да бъде
тестван с техническо средство (надлежно посочено и в АУАН, и НП като Дръг тест 5000
със сериен номер ARAM 0007), респективно останалите посочени факти не касаят
обективната съставомерност на вмененото в отговорност административно нарушение и
съответно не се отразяват върху процесуалната стойност и годност на АУАН и НП да
ангажират административнонаказателната отговорност на лицето.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология за нарушението напълно удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят не е имал никаква пречка да
разбере какво нарушение му е вменено в отговорност.
Административнонаказателната отговорност на въззивника М. е ангажирана за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 01.04.2022 г., около
14:52 часа, в гр. София жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил и след спирането
му от контролните органи от СДВР, в хода на извършена проверка е отказал съдействие в
насока провеждане на тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози на пристигналия екип от ОПП СДВР. На водача е издаден талон
за медицинско изследване № 107054 за Военно-медицинска академия с указание, че следва
да се яви в лечебното заведение, връчен му лично срещу подпис. При пристигане в
лечебното заведение, при довеждане от страна на органите на СДВР, макар и със закъснение
от 12 минути, жалбоподателят е отказал да даде кръв за изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Действително, текстът на цитираната норма
въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността
на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст. (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия). В случая
не се касае за сложен фактически състав на едно единствено нарушение. Обективираният
отказ на водача във всяка от алтернативите на текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява
осуетяване на проверка и именно в тази си форма той се явява укорим и наказуем.
Наличието или липсата на проведено медицинско изследване или тест с доказателствен
анализатор по никакъв начин не разколебава твърдението на наказващия орган досежно
факта на реализираното административно нарушение. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДВП, както бе споменато и по-горе, са въздигнати няколко самостоятелни и независими
един от друг състави на нарушения - отказ да бъде изпробван водачът за употреба на
алкохол с техническо средство, отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози или неизпълнение на задължението за медицинско изследване или
5
изследване чрез доказателствен анализатор на концентрацията на алкохол в кръвта или
наркотични вещества и техни аналози. Реализацията на който и да било от тях обосновава
предпоставки за ангажиране на отговорност за неизпълнение императива на цитираната
правна норма. В настоящия случай от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателствени материали се установява отказ на жалбоподателя-водач да
бъде изпробван с тест за тестуване с оглед констатиране употреба на наркотични вещества и
техни аналози. Същевременно, с отказа при посещение в посоченото му лечебно заведение
той се е лишил и от възможността да обори възникналите съмнения у контролните органи
относно наличието на употребен алкохол и/или наркотични вещества, респ. да осигури
възможност поведението му да се коментира в светлината на приложение на института на
чл. 28 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че нарушението е довършено с обективиране на
отказ за тест на мястото на проверката от служителите на ОПП СДВР, дошли за съдействие
на свидетелите, служители на 04 РУ СДВР и именно тогава за възникнали всички
предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.
Нормата не предвижда избор на водача дали да бъде тестван тест на място или чрез даване
на кръвна проба и отказът от тест с на мястото на проверката е самостоятелно нарушение,
като върху обществената опасност на същото би могло хипотетично да се отрази
последващото съдействие чрез даване на кръвна проба. В този смисъл следва да се има
предвид, че отказът за даване на кръв в лечебното заведение не е елемент от фактическия
състав на нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП в инкриминираната хипотеза – отказ от тест
с техническо средство Дръг тест 5000, а е самостоятелно отделно нарушение, за което
жалбоподателят не е наказан.
Във връзка с оплакването на жалбоподателя, че е бил задържан и служителите на
СДВР, отговорни за неговото транспортиране, са се забавили при отвеждането му до
посоченото в талона за медицинско изследване лечебно заведение и това се е случило след
посочения в самия талон период, съдът намира следното:
Действително жалбоподателят е бил задържан по време на проверката на ул. Света гора
№13 и е било отговорност на свидетеля М. да го транспортира на време до лечебното
заведение, в случая ВМА, за да може жалбоподателят при желание да даде кръв за
изследване. Действително жалбоподателят е бил регистриран 12 минути по-късно от
указания в талона срок, но това обстоятелство по никакъв начин не се отразява на
съставомерността на отказа на М. да бъде тестван за наличие на упойващи и наркотични
вещества в организма с тест – Дръг тест 5000. Отказът да бъде дадена проба кръв в лечебно
заведение е отделен състав на административно нарушение, посочен в същата цитирана
разпоредба, но жалбоподателят не е наказан за този втори отказ, респективно пречки за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност за отказа за тест с полеви тест
липсват. При така създалата се ситуация – грешка у свидетеля М. къде да транспортира
лицето, се е получило забавяне, не по вина на жалбоподателя, но забавянето от 12 минути не
го освобождава от задължението му даде кръвна проба, още повече, че НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози не предвижда и не дава право на водача да
откаже да бъде тестван. Съгласно чл.6, ал.6, т.2 от наредбата в талона за медицинско
изследване се вписва срокът на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено
на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на
кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи. Действително в талона е даден максималният срок за явяване
за населено място.
Съгласно чл.15, ал.5 от наредбата обаче вземането на кръв и урина за изследване за
концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на
6
лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините
за забавянето и часа на вземането. Ал.6 предвижда, че при неявяване на лицето за
изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото
средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно тези две разпоредби за
жалбоподателя не съществува пречка да даде кръв за изследване след посочения срок. Нещо
повече, този срок е даден с цел дисциплиниране на самото лице, което следва да бъде
тестувано, за да са максимално точни резултатите, отчитайки възможността на човешкия
организъм да преработва и да се освобождава както алкохол, така и от наркотични вещества.
Респективно взетата по-късно проба отразява в по-малка степен действителното състояние
на водача към момента на управление и то в негова полза. Следва да се има предвид, че
максималният срок за явяване в населено място не е спазен по вина на свидетеля М., но не
съществува пречка и забрана в самата наредба проба все пак да бъде взета, като ал.5
предвижда, че при обективна невъзможност за вземане на проба в посочения срок при
взимане на проба се отразяват причините за невъзможността и самия час на вземането. Не
следва тази разпоредба да се разбира единствено в смисъл, че обективната причина за липса
на възможност за вземане на проба е само и единствено с медицински характер, доколкото
това не е посочено в нея. Такава обективна пречка се явява и установената от този съдебен
състав причина – грешка в придружаващия жалбоподателя полицейски екип и всяка друга,
която стои вън от волята и действията на лицето, което следва да се тества. В този случай
жалбоподателят е бил лишен от свободно придвижване и е попадал именно в хипотезата на
ал.5 и изследване не му е било отказано, а той сам се е лишил от възможността да даде кръв
за изследване, респективно отказът му да бъде тестван още на мястото на проверката с Дръг
тест 5000 да се цени в светлината на чл.28 от ЗАНН. В случая жалбоподателят е отказал без
да има това право, като забавянето от 12 минути само по себе си не е фатално за взетата
проба, доколкото годни и достоверни са тестове извършвани дори 120 минути след
констатирания отказ, видно от пределния срок в самата наредба. В случая би могло
забавянето в отвеждането на лицето да бъде ценено и анализирано в друго производство в
зависимост от резултата и да се преценява забавянето от 12 минути отразява ли се на самата
проба и достоверна ли е тя чрез използването на специални знания на вещи лица в случай на
необходимост. Предвиденият в наредбата срок не се отнася към достоверността на пробите,
взети по-късно, а целта му е да дисциплинира водачите, които следва да бъдат тествани,
когато сами следва да се явяват в лечебно заведение и придвижването им до там зависи само
и единствено тяхната собствена воля, какъвто настоящият случай не е. В този смисъл следва
да се разбира и ал.6, цитирана по-горе, която предвижда да се взема предвид достоверността
на пробата от полевия тест и техническо средство само в случаите, когато водачът не се яви,
визирайки хипотезите, когато неявяването е резултат от неправомерните действия и
бездействия на самото лице. В подкрепа на това разбиране е и обстоятелството, че в
разпоредбата се разглежда хипотезата на „явяване“, което недвусмислено следва да се
разбира като самоволен акт, продиктуван от волята на лицето, за който на съществуват
обективни пречки, в които случай би се стигнало до приложение на ал.5 Както беше и вече
посочено, наредбата предвижда вземане на проби и след този срок, посочен в талона за
изследване, ако са налице обективни причини за забавянето, вън от волята на нарушителя,
какъвто е настоящият случай. Самият жалбоподател е посочил като причина за отказа си
страха от игли, а не неспазването на срока, който довод е на първо място неоснователен по
изложените съображения, а отделно не касае и за вече довършеното от жалбоподателя
административно нарушение, изразяващо се в установен неправомерен отказ да бъде
тестван с Дръг тест 5000 на мястото на проверката.
Отказът да се даде кръв е самостоятелно административно нарушение, за което няма
данни жалбоподателят да е наказан, поради което по-подробното му обсъждане, вън от
7
доводите на защитата, е безпредметен.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни
превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната
Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл. 3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство;
т. 2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест – с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища,
или с химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В конкретната
ситуация поради наличие на отказ от тест за наркотични вещества и техни аналози,
проверяващият полицейски служител е пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал.
1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1
от Наредба № 1/19.07.2017 г., в три екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши медицинското изследване, определено,
съгласно чл. 11 от Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията
на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя. Въпреки това следва да
се отбележи, че обстоятелството дали е съобразен изборът на лицето за провеждане на
допълнително изследване чрез доказателствен анализатор, медицинско или химическо
изследване, дали е съобразен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното
болнично заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери,
прилежащи към талона за изследване и дали е съставен протокол за провеждане на
изследване с доказателствен анализатор в случая са ирелевантни, доколкото в тази си част
разпоредбите на горецитирания подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на
съответен вид изследване.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП за нарушението, която
предвижда отговорност за водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или тест за упойващи вещества, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно.
Нарушението, квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е извършено
виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на
деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и
пряко е целял неговото извършване, в частност осуетяването на проверката на контролните
органи за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
По отношение на наложеното наказание "Глоба в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева
и лишаването от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца, съдът намира за
необходимо да отбележи, че не съществува юридическа възможност за тяхното редуциране,
8
тъй като предвидената от законодателя санкция е абсолютно определена (арг. от чл. 27, ал. 5
от ЗАНН). Правилно за нарушението е наложено и кумулативно предвиденото наред с
глобата наказание "Лишаване от право на управление на МПС". Жалбоподателят е
правоспособен водач и би могъл да бъде лишен от права, които притежава.
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл. 28 от
ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради
високата обществена опасност нарушението, изводима от масовата разпространеност на
подобен род противообществени прояви и категоричната обществена нетърпимост към
същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в измененията на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното завишаване на предвидените наказания.
Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е застрашило обществените отношения, свързани със
сигурността на транспорта, като М. е осуетил възможността своевременно и
законосъобразно да бъде установено, дали шофира под въздействието наркотични вещества
и/или техни аналози. В справката – картон на водача са отразени и други нарушения на
правилата за движение по пътищата, което дава информация за отсъствието на
инцидентност на проявите му. По тези аргументи следва да се приеме, че бездействието на
жалбоподателя да се подложи на тест за наркотични вещества се отличава с достатъчен
интензитет, за да бъде възприета проявата му като административно нарушение и да се
санкционира по предвидения ред.
По изложените по- горе съображения, издаденият санкционен акт следва да бъде
потвърден.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото
съдът определя на 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 116-
ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-006151 от 14.04.2022 г.,
издадено от Г.В.Б. – Началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3
от ЗДвП на С. С. М. с ЕГН ********** е наложено наказание "Глоба" в размер на 2000, 00
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9