Присъда по дело №1504/2019 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 92/02.07.2019г. по НОХД 1504/2019г. по описа на РС-***

 

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу: Т.М.М. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК; П.Г.Г. с ЕГН ********** за извършено престъпление по л. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; Н.Х.Р. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и С.Д.Г. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371 т.2 НПК подсъдимите М., П. Г., Р. и С. Г. признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Въпреки че двама от подсъдимите са привлечени като обвиняеми, преди да навършат пълнолетие, то доколкото деянията, предмет на обвинението са извършени в съучастие с пълнолетни лица, то и съгласно разпоредбата на чл. 394, ал.2 НПК разглеждането на делото протече по общия ред.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимите самопризнания. Счита, че спрямо подсъдимия М. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение да се отложи за срок от две години; на подсъдимия П. Г. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 3 години; на подсъдимия Р. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от  8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а по отношение на подсъдимия С. Г. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с три годишен изпитателен срок.

Служебният защитник на подсъдимия П.Г. - адв. Г.И. – БАК напълно се присъединява към становището на БРП за доказаност на извършеното деяние. Предвид реда, по който се разглежда делото, моли съда при постановяване на присъдата да приложи разпоредбата на чл. 58а НК и да определи наказание на нейния доверител в размер на 8 месеца „Лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години.

Служебният защитник на подсъдимия С.Г. – адв. Е.Д. – БАК също счита, че деянието и неговото авторство са доказани по несъмнен начин. Спирайки се върху смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – факта, че деянието е извършено от подзащитния й като непълнолетен, чистото съдебно минало,  ниската стойност на предмета на кражбата, пълното съдействие и изразено съжаление, пледира за прилагане на чл. 55 НК и замяна на наказанието „Лишаване от свобода“ с „Пробация“.

Служебният защитник на подсъдимия Н.Р. – адв. Ц.К. – БАК, заявява, че действително деянието от нейния подзащитен е извършено в условията на повторност, но акцентира, че се касае за деяние извършено през 2016г. и от тогава до сега Р. се е поправил, поради което и изтъквайки другите смекчаващи отговорността му обстоятелства – изразеното съжаление и пълното съдействие на органите на досъдебното производство, счита, че следва да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при „Строг“ режим.

Служебният защитник на подсъдимия Т.М. – адв. С.С. – БАК, предвид реда по който протича разглеждането на делото, не се спира подробно на фактическата обстановка. По отношение на наказанието пледира за определянето му по реда на чл. 55 НК, доколкото М. е съдействал на полицията, касае се за ниска стойност на предмета на посегателството, същият е неосъждан, а към датата на деянието е бил и непълнолетен. В този смисъл, счита, че целите на наказанието могат да се постигнат и при налагане на наказание „Пробация“, а под условията на евентуалност и при налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за минимален срок.

Подсъдимите М., П. Г., Р. и С. Г. заявяват, че се присъединяват към казаното от техните защитници и няма какво да добавят.

 В предоставената от съда възможност за последна дума и четиримата подсъдими заявяват, че съжаляват за стореното и молят за налагане на минимална присъда.

 

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият Т.М.М. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, със завършен седми клас, неженен, неосъждан, работи като готвач в ресторант „Несебър” в к.к Слънчев бряг. Живее с родителите си, които полагат необходимите за него грижи. Подсъдимият е бил ученик в осми клас през учебната 2017/2018г. в Професионална техническа гимназия.

 

Подсъдимият П.Г.Г. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи в „***” като общ работник. Същият е бил осъждан веднъж по НОХД № 2891/2007г. на РС-***, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години. По силата на чл. 86, ал.1, т. 1 НК на 09.10.2010г. спрямо него е настъпила реабилитация по право, заличаваща последиците от осъждането, поради което и към 2016г. същият е бил с чисто съдебно минало.

 

Подсъдимият Н.Х.Р. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, със завършен осми клас, неженен, работи като общ работник в „Юнайтед дринкс”. До датата на инкриминираното деяния Р. е бил осъждан с общо три влезли в сила присъди, както следва: 1. По НОХД № 792/2013г. на РС-***, в сила от 10.04.2013г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, т.4, т.5, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 НК му е било наложено наказание „Обществено порицание“; 2. По НОХД № 571/2015г. на РС-***, в сила от 15.04.2015г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5, т. 7, вр. с чл. 194 НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години. 3. По НОХД № 29/2015г. на РС-Средец, в сила от 21.04.2015г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.7, вр.с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда е била извършена кумулация между това наказание и наказанието наложено по НОХД № 571/2015г. на РС-***, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“.  В последствие това наказание, на основание чл. 68, ал.1 НК е било преведено в изпълнение, заради извършено престъпление след инкриминираната по настоящето дело дата, като наказанието е било изтърпяно за времето от 30.04.2018г. до 06.10.2018г.

 

Подсъдимият С.Д.Г. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин. Същият е със завършен осми клас, неженен, безработен, неосъждан. До навършване на пълнолетие подсъдимият не се е водил на отчет в Детска педагогическа стая. Бил е ученик до осми клас в СУ „***“ в гр.***, след което е напуснал училище.

 

Четиримата подсъдими били приятели. На 10.03.2016г. вечерта четиримата решили да извършат кражба на железа и каквото намерят от бунгало, намиращо се в дворно вилно място до блок 66 в ж.к. „***“. Същото било собственост на св. Й.С.Р.. В изпълнение на своето решение, четиримата се придвижили до бунгалото, измъкнали една от халките на вратата, държащи катинара и проникнали в него. В бунгалото намерили и взели със себе си следните вещи - 1 брой употребявана печка, тип «чудо», на стойност 40.00 /четиридесет/ лева, 1 брой употребяван метален варел на стойност 15.00 /петнадесет/ лева, 1 брой употребяван радиоприемник, на стойност 27,50/двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, 1 брой щанга, тип «кози крак», на стойност 5,90 /пет лева и деветдесет стотинки/ лева, 1 брой ножица за ламарина, на стойност 5,45 /пет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, 1 брой електронна везна, на стойност 5,50 /пет лева и петдесет стотинки/ лева - ВСИЧКО общо на стойност 99,35 /деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева.

На 12.03.2016 г. подсъдимите - Н.Х.Р., С.Д.Г. и П.Г.Г. решили да извършат нова кражба в същото бунгало. За целта същите проникнали в дворното място чрез счупване на циментов кол на телената оградна мрежа и отнели следните движими вещи: 1брой употребявана печка, тип «камина», на стойност 150.00 /сто и петдесет/ лева, 1 брой употребявана голяма брадва, на стойност 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева, 1 брой употребявана малка брадва, на стойност 9,50/девет лева и петдесет стотинки / лева, 2 броя употребявани лозарски ножици, на стойност за един брой лозарска ножица 4,25 /четири лева и двадесет и пет стотинки/ лева, общо двете на стойност 8,50 /осем лева и петдесет стотинки/ лева, 7 броя употребявани отвертки, всяка на стойност 1.50 /един лев и петдесет стотинки/ лева, общо седемте на стойност 10,50 /десет лева и петдесет стотинки/ лева, 3 броя употребявани клещи, на стойност за един брой клещи 2,25 /два лева и двадесет и пет стотинки/ лева, общо трите на стойност 6,75 /шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, 2 броя употребявани овощарски триони, на стойност за един брой 5,80 /пет лева и осемдесет стотинки/ лева, общо двата на стойност 11,60 /единадесет лева и шестдесет стотинки/ лева - ВСИЧКО общо на стойност 209,35 /двеста лева и тридесет и пет стотинки/ лева.

За времето от 11.03.2016 г. до около 12.00 часа на 13.03.2016 г. в гр.***, ж.к. „***“, подсъдимите Н.Х.Р., С.Д.Г. и П.Г.Г. решили да извършват нова кражба. За целта и чрез счупване на едно от стъклата на фургон, намиращ се в дворно вилно място до блок № 66, собственост на пострадалия П.Р., същите отнели от фургона следните движими вещи: 1 брой употребяван кабел с дължина 25/двадесет и пет/ метра, със изолация с щепсел и контакт, на стойност 40.00 /четиридесет/ лева, 1 брой употребяван разклонител с макара и кабел с дължина 10 /десет/ метра, с гумирана изолация, на стойност 15.00 /петнадесет/ лева, 1 брой употребяван ловджийски нож, на стойност 29,00 /двадесет и девет/ лева , 6 литра домашна ракия, на стойност 7 /седем/ лева за литър ракия, общо шестте литра на стойност 42.00 /четиридесет и два/ лева, 1 брой употребявана лозарска ножица «Гардения», на стойност 9.00 /девет/ лева, 1 брой употребяван чук с тегло 2кг., на стойност 4,55 /четири лева и петдесет и пет стотинки/ лева, 1 брой употребяван малък трион, на стойност 5,80 /пет лева и осемдесет стотинки/ лева, 1 брой подвижна лампа, на стойност 15.00 /петнадесет/ лева, ВСИЧКО общо на стойност 160,35 /сто и шестдесет лева и тридесет и пет стотинки /лева.

За времето от 12.03.2016г. до 14.03.2016г. в гр.***, к-с „***“, подсъдимите Н.Х.Р., С.Д.Г. и П.Г.Г. решили да извършват нова кражба. За целта и чрез изваждане на една от халките на входната врата, за които се захваща катинара на фургон, намиращ се в дворно вилно място до блок № 66, собственост на пострадалия А.А. отнели следните движими вещи: 1 брой комплект употребявано домашно кино, на стойност 125.00 /сто двадесет и пет/ лева, 2 литра домашна гроздова ракия, на стойност 7.00/седем/ лева за литър, общо на стойност за двата литра 14.00 /четиринадесет/ лева, 1 брой голям нож, във формата на ятяган, на стойност 16.00 /шестнадесет/ лева, ВСИЧКО общо на стойност 155.00 /сто петдесет и пет/ лева.

След извършване на деянията подсъдимите продали част от откраднатите вещи на трети лица, друга част задържали за себе си, а част от употребяваните железа върнали във вторични суровини. В частност подс. Р. продал на св. Босев големия нож, във формата на ятаган, собственост на св. А.А. за сумата от 50 лева, а на св. М.В.продал част от металните вещи – печка за дърва „чудо“ и др. за сумата от 20 лева.

 След като собствениците на имотите установили липсите, те подали жалби в полицията. Било образувано разследване, като в хода на същото били издирени и установени следните инкриминирани вещи - 1 /един/ брой комплект употребявано домашно кино, на стойност 125.00 /сто двадесет и пет/ лева, предадено от подс. П.Г. и собственост на пострадалия А.А., 1 /един/ брой голям нож, във формата на ятаган, на стойност 16.00 /шестнадесет/ лева, предаден от св. М.Б.и собственост на пострадалия А.А.. Същите били  върнати на собственика.

От заключението на назначената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза се установява стойността на отнетите вещи, а именно - 524,05 лв., от които невъзстановени – 483, 05 лева.

 

По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

 

От гласните доказателства: обяснения на подс. Т.М. (л. 158-159 от ДП); обясненията на подс. П.Г. (л. 167-168 от ДП); обясненията на подс. Н.Р. (л. 176-177 от ДП); обясненията на подс. С.Г. (л. 185 – 186 от ДП) и показанията на свидетелите: Й.Р. (л. 48 от ДП); А.А. (л. 49 от ДП); П.Д. (л. 50 от ДП); частично от показанията на св. И.И.(л. 51 от ДП); Д.Я.(л. 52 от ДП); Ж.А.(л. 53 от ДП); К.Т.(л. 54 от ДП); частично от показанията на св. Д.Д.(л. 55 от ДП); Х.Р. (л. 56 от ДП); М.Б.(л. 60 от ДП); М.В.(л. 62 от ДП); Х.Г.(л. 134 от ДП); Д.Г. (л. 135 от ДП) и М.М. (л. 136 от ДП). 

От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 81-86 от съдебното производство); протокол за доброволно предаване (л.33 от ДП); протокол за доброволно предаване (л.47 от ДП); характеристична справка на подс. С. Г. (л. 90 от ДП); характеристична справка на подс. М. (л. 91 от ДП); характеристика на подс. С. Г. (л. 149 от ДП); характеристика на подс. М. (л. 150 от ДП);  разписка (л.187 от ДП).

От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на ВД и фотоалбум (л. 63-65 от ДП); протокол за оглед на ВД и фотоалбум (л. 66-70 от ДП).

От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 71-75 от ДП).

 

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите, както и показанията на разпитаните свидетели, доколкото намира същите за логични, последователни и взаимносъвразани. Настоящият състав не кредитира само показанията на св. И.И.и Д.Д.– и двамата полицейски служители при 04 РУ-***, и то само в частите, в които същите преразказват информация, получена от подсъдимите при т. нар. „оперативна/разузнавателна беседа“.  Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му  от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „***”).

Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото не счита, че същите са изготвени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по СОЕ, като намира същото за задълбочено и научно обосновано.

В заключение съдът счита, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата, като счита, че изложените по горе доводи са достатъчни, предвид диференцирания ред, по който протича производството.

 

От правна страна:

 

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпленията, за които са предадени на съд, както следва: Т.М.М. с ЕГН: ********** на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК; П.Г.Г. с ЕГН ********** на престъплението по л. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; Н.Х.Р. с ЕГН ********** на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и С.Д.Г. с ЕГН ********** на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Предвид сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими както към единственото деяния, вменено на подсъдимия М., така и към четирите деяния, включени в продължаваното престъпление, вменено на останалите трима подсъдими.

На първо място от обективна страна при всяко едно от деянията подсъдимите са осъществили изпълнителните деяния на кражбата, посредством активни действия. При всяко едно от инкриминираните деяния подсъдимите са проникнали в чужди имоти, взели са описаните вещи, след което са се отдалечили. По този начин същите са прекъснал фактическата власт на собствениците и владелци на вещите, като същевременно са установили своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички процесни вещи, описани в ОА и присъдата, са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимите, доколкото нито един от тях не е носител на правото на собственост върху тях.

На следващо място настоящият състав намира, че владелците и собственици на вещите по отношение на всяко едно от деянията – св. Й.Р., П.Д. и А.А. не са давали съгласие на подсъдимите да взимат вещите им или да се разпореждат с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая владелците не са давал такова съгласие, като манифестираното поведение (поставяне на вещите в заключени постройки в имотите им) също категорично изключва даването на съгласие. Съдът счита, че в конкретния случай и четиримата подсъдими са участвали непосредствено в осъществяването на изпълнителното деяние, като са взели участие в прекъсването на чуждата фактическа власт и установяване на тяхна, поради което правилно всеки един от тях е привичен да отговаря в съучастие, при форма на вина – съизвършителство.

В случая е налице и квалифициращият признак, за който е повдигнато обвинение на всеки един от подсъдимите – „чрез повреждане на преграда направена за защита на имот“. От доказателствата безспорно се установява, че във всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, по отношение на подс. П.Г., С.Г. и Н.Р. и по отношение на единственото деяние на Т.М. - подсъдимите са въздействали непосредствено върху вещи, поставени като преграда за защита на имот – измъкване на халките на вратата на бунгало, държащо катинар; счупване на циментов кол на телена ограда; счупване на стъкло на фургон и изваждане на една от халките на входната врата, като по този начин са си осигурили достъп до инкриминираните вещи. Съгласно утвърдената съдебна практика, кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, когато за извършването й са разрушени, повредени или подкопани здраво направени прегради за охрана на имот или хора. Не е необходимо за преодоляването им да са употребени оръдия или особени усилия. Здраво направени огради са и заключените каси, бюра, куфари, касетки и др. Кражбата е квалифицирана по този текст и когато е извършена чрез счупване или преодоляване по друг начин на здраво поставени стъкла на витрини, прозорци и др., независимо от дебелината им (в този смисъл т.ІІ.10 от Постановление № 6/1971 г. на ППВС, изм. с Постановление № 7/1987 г. на ППВС).

Всяко едно от деянията и по отношение на всеки един от съизвършителите не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи, наличието на квалифициращ признак и факта, че се касае за престъпление извършено от четири лица. 

По отношение на подсъдимия Р., правилно БРП е квалифицирала извършеното и като такова в условията на повторност, при немаловажен случай – т.е. и по т.7 на чл. 195, ал.1 НК. Това е така, доколкото видно от справката му за съдимост - по НОХД № 29/2015г. на РС-Средец, в сила от 21.04.2015г. същият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т.7,  вр. с чл. 194, ал.1 НК, т.е. на друга немаловажна кражба. Към 10-14.03.2016г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по горепосоченото осъждане, поради което и на основание чл. 30, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 НК приложение следва да намерят именно правилата за „повторността”.

На последно място четирите деяния, за които подсъдимите С. Г., П. Г. и Р. бяха признати за виновни, правилно са били квалифицирани като едно единствено „продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал.1 НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период от време - в рамките на няколко дни и осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба. Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени и четирите деяния също е сходна, като всяко следващо деяние се явява от субективна и обективна страна продължение на предходното, поради което и четирите деяния следва да се разгледат като част от едно единствено продължавано престъпление.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като и четиримата са осъзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването им, което е обективирано в поведението им – съзнавали са, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец и установяват своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимите са искали настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимите са действали и с намерението противозаконно да присвоят вещите – т.е. да се разпоредят фактически или юридически с тях, като със свои. Умисълът на подсъдимите обхваща и съзнаване на това, че за отнемането на вещите същите повреждат и прегради здраво направени за защита на имот.

Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл (чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 НК), като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че при всяко едно от деянията - участва в изпълнението на престъплението заедно с другите и иска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните последици.

 Само по отношение на подс. Р., умисълът му обхваща и съзнаване на това, че е осъждан с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 29/2015г. на РС-Средец и извършва деянието преди да са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по това осъждане.

На последно място следва да се посочи, че към датата на деянието подс. М. и подс. С.Г. са били на границата на пълнолетието – на 17 години и 11 месеца по отношение на Г. и 15 години по отношение на М., като от материалите по делото и от изявленията на самите подсъдими - не остава никакво съмнение, че същите много добре са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, т.е.  – въпреки непълнолетието им те са наказателноотговорни лица.

 

По вида и размера на наказанието:

 

За престъплението, в което подсъдимите бяха признати за виновни, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 10 години. Доколкото, както стана дума, по отношение на М. и С. Г. – престъплението е извършено като непълнолетни, то съгласно чл. 63, ал.1, т. 3 НК съдът е длъжен да замени горепосоченото наказание с наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години, като в границите на така замененото наказание да извърши индивидуализация на същото по отношение на тези двама подсъдими.

 

 

 

 

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите С.Г., П.Г. и Н.Р. съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.

По отношение на подсъдимия Т.М. съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Същият е най-млад от всички – само на 15 години към датата на деянието и безспорно това е довело до своеобразното му „подвеждане“ по другите. М. е неосъждан и е участвал само в едно от инкриминираните деяния, като стойността на отнетите при него вещи не е висока – около 100 лева. Същевременно към настоящия момент подсъдимият е трудово ангажиран и без данни за други извършени противоправни деяния, изразява съжаление за случилото се и съдейства на органите на разследването. Характеристичните му данни също не сочат на трайно изградени престъпни навици. При това положение съдът счита, че по отношение на него приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55 НК и наказанието „Лишаване от свобода“, доколкото след редукцията по чл. 63 НК няма предвидена долна граница, следва да се замени с „Пробация“, включваща само двете задължителни пробационни мерки за срок от една година.

Съдът отчита, че настоящето производство протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372, ал.4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно, приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК. Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца, както е в случая, съдът определи наказанието именно по този ред.

По отношение на останалите прима подсъдими съдът определи наказанието по реда на чл. 54, ал.1 НК, вр. с чл. 58а НК, доколкото не констатира наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

 

 

 

Като отегчаващо отговорността обстоятелство и за тримата подсъдими, съдът отчете факта, че в случая са налице четири отделни деяния, включени в единното продължавано престъпление, както и че стойността на отнетото имущество не е малка. Като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, както и изразеното съжаление за стореното.

Конкретно по отношение на подс. С.Г., извън казаното по-горе, съдът отчете, че е неосъждан и е бил непълнолетен към датата на деянието. За разлика от подс. Мичев обаче, подс. Г. е бил на границата на пълнолетието, както и е участвал във всички четири престъпни деяния. Поради тази причина, настоящият състав счита, че за същият е неприложима разпоредбата на чл. 55 НК и наказанието му следва да се определи по реда на чл. 54, ал.1, вр. с чл. 58а НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – в размер на 9 месеца „Лишаване от свобода“, който след задължителната редукция от 1/3 да се индивидуализира на 6 месеца „Лишаване от свобода“.

Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, а наложеното му наказание е под 3 години „Лишаване от свобода”. С оглед това съдът счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно така наложеното наказание, поради което и на основание чл. 69, ал.1, вр. с 66, ал.1 НК същото следва да се отложи с изпитателен срок от 2 години.

По отношение на подс. П.Г., извън казаното по-горе, съдът отчете, че същият е най-възрастен от четиримата, което предполага най-стабилно изградена ценностна система, като същият е следвало да служи за пример на останалите – нещо което очевидно не е така. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът оцени чистото му съдебно минало. Поради тази причина и като съобрази всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, настоящият състав счита, че за същият е неприложима разпоредбата на чл. 55 НК и наказанието му следва да се определи по реда на чл. 54, ал.1, вр. с чл. 58а НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – в размер на минимума от 1 година „Лишаване от свобода“, който след задължителната редукция от 1/3 да се индивидуализира на 8 месеца „Лишаване от свобода“.

Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпления от общ характер (бил е реабилитиран), а наложеното му наказание е под 3 години „Лишаване от свобода”. С оглед това съдът счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно така наложеното наказание, поради което и на основание чл. 66, ал.1 НК същото следва да се отложи с изпитателен срок от 3 години.

По отношение на подс. Н.Р., извън казаното по-горе, съдът отчете, че същият, единствен от четиримата, е с обременено съдебно минало, както и че по отношение на същия е налице и допълнителен квалифициращ признак „повторност“. От друга страна не следва да се подминава, че деянието е отдалечено във времето, като към настоящия момент подсъдимият полага обществено полезен труд и очевидно се стреми да се социализира в обществото, който стремеж следва да бъде поощрен.  

 

 

 

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на минималния предвиден от закона, а именно една година „Лишаване от свобода” и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК редуцира така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на 8 /ОСЕМ/ месеца „Лишаване от свобода”.

Доколкото се касае за умишлено престъпление, като преди извършването му подсъдимият е бил вече осъждан на наказание „Лишаване от свобода“ и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на предходно наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“, то и по отношение на него не са налице предпоставките по чл. 66 НК и на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „Б“ ЗИНЗС  Р. следва да изтърпи така наложеното наказание ефективно, при първоначален „Строг“ режим.

В заключение съдът счита, че така индивидуализираното наказание по отношение на всели един от подсъдимите в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и наред с това ще въздейства върху същите предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

 

 

 

 

По разноските.

 

Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените в хода на наказателното производство разноски. По делото има доказателства за сторени разноски в размер на 77,28 лева, направените в хода на досъдебното производство за изготвена съдебно-оценъчна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК – когато съдът признае подсъдимите за виновни следва да им възложи и сторените в хода на производството разноски, като когато подсъдимите са няколко - съдът определя кой каква част следва да плати. В конкретния случай разноските следва да се понесат поравно между подсъдимите, поради което и съдът осъди всеки един от тях да заплати по сметка на ОДМВР-*** сумата от 19,32 лева, представляваща 1/4 от сторените в досъдебното производство разноски.

 

По веществените доказателства:

 

По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне от съда в тази насока.

 

 

 

 

 

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.