№ 11408
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20231110102738 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 13193/18.01.2023г. подадено от „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД срещу З. Л. Й. за
следните суми: 2033,33 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ 91900000054 от 16.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 686,38 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2018г. до 16.04.2018г. и сумата от
908,24 лева, представляващ лихва за забава за периода от 16.04.2018г. до 17.01.2023г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че е налице основание същото да бъде отхвърлено в частта за
сумата от 686,38 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2018г. до
16.04.2018г.
Съгласно чл. 1 от процесния договор за кредит, размерът на лихвата е определен като
фиксиран лихвен процент от 528 % годишно. Предвид така договорения размер съдът
намира, че посочената договорна клауза противоречи на добрите нрави и се явява нищожна,
за което обстоятелство съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК/. При констатиране
свърхпрекомерност на уговорена престация по договора, която не е икономически
обоснована, съдът служебно следва да съобрази противоречието на тази клауза с добрите
нрави, т. е. нищожността на клаузата /в този смисъл Решение № 125/10.10.2018 г. по т. д. №
4497/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 252/21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, ІІ
ТО/. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД е налице, когато
при договаряне на насрещните задължения на страните се нарушават принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на недопускането на неоправдано имуществено разместване. В трайно установената
практика на ВКС /Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, ГК,
IV ГО, Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, ГК, II ГО, Решение
№ 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II ГО/ е възприето становището, че
няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над
размера на законната лихва. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или за
забава/ е ограничен винаги от втората хипотеза на чл. 9 ЗЗД, касаеща добрите нрави. Така за
1
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг и пр. Приема се, че противно на добрите нрави е
да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва-
при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит е със срок от 3 месеца, като
видно от приложения погасителен план, възнаградителната лихва за този кратък период на
ползване на заетия ресурс е 2200 лева, т.е. възнаграждението на кредитора се равнява на
88% от размера на заетата сума /2500 лева/. Видно от така направеното сравнение,
уговореният годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от 528% е
свръхпрекомерен Тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на насрещните страни по правоотношението и то във вреда на
кредитополучателя, като е породила задължение в обем, нарушаващ принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване и като краен резултат водещ до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна, поради което и валидно задължение за плащането на такава по процесния договор
за кредит не е възникнало.
Следва да се посочи също, че уговорения в договора годишен процент на разходите
от 5669,40% е в очевидно противоречие с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗЗП, поради което и на
основание чл. 19, ал. 5 ЗЗП, кредитополучателят не дължи каквито и да било суми по
договора извън главницата и законната лихва върху нея.
Ето защо искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
686,38 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2018г. до 16.04.2018г.,
следва да бъде отхвърлено. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва
да бъде отхвърлено и в частта за разноските за държавна такса за разликата над 58,84 лева до
пълния претендиран размер от 72,57 лева.
За останалите вземания по заявлението следва да бъде издадена заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. вх.
№ 13193/18.01.2023г. подадено от „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД срещу З. Л. Й., В
ЧАСТТА за сумата от 686,38 лева, представляваща договорна лихва за периода от
16.03.2018г. до 16.04.2018г., както и В ЧАСТТА за разноските за държавна такса – за
разликата над 58,84 лева до пълния претендиран размер от 72,57 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2