РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Кърджали , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200671 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-000434/17.03.2021 г., издадено
от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 30 лв. на основание чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.106 от ЗДвП, на Ф. М. Ю. от ********, с ЕГН **********.
Жалбоподателката Ф. М. Ю. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че същото не реализирало изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, т.е. ясно и недвусмислено да описва извършеното административно нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и
законните разпоредби, които са нарушени. Липсвали изложени доводи за съставомерността
на нарушението. Моли съдът да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Жалбоподателката в съдебно заседание се представлява от упълномощен защитник,
който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Изтъква, че не се
установило процесното ПТП да е причинено от животно с посочената в акта и
постановлението ушна марка. Освен това, по делото имало писмени доказателства, че
животното с тази ушна марка е заклано още преди датата на ПТП, а именно още на
06.03.2020 г. Моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за присъждане на
разноските в производството.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 08.03.2021 г. св.Н.П. и А.А. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП
към ОД МВР-Кърджали, съгласно утвърден график. Около 19.30 часа те били изпратени от
служителя в оперативната дежурна част на път I-5, км.347+400 м., посока от гр.Кърджали за
с.Глухар, по повод сигнал за настъпило ПТП. При пристигане на място, полицейските
служители установили лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ К 5351 ВС с водач Д.Р.Х.. Същата
обяснила, че на пътното платно имало няколко домашни животни (мъжки телета) и докато
ги заобикаляла, блъснала едното от тях. Полицейските служители не могли да установят на
място номера на ушната марка на животното, което предизвикало ПТП с водача на
посочения автомобил. При опит да достигнат и идентифицират животните, те побягнали. В
следващите дни били предприети действия по установяване на собственика на оставените
без надзор животни на пътя. На органите на МВР било посочено, че причина за
произшествието станало животно с ушна марка BG 34/086135, собственост на
жалбоподателката Ф. М. ЮМ.. По този повод на 10.03.2021 г. на същата бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.106 от ЗДвП. На
17.03.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият
орган възприел напълно фактическите констатации, изложени и в акта за установяване на
административно нарушение, а именно, че: жалбоподателката на 08.03.2021 г. около 19.30
часа на път I-5, км.347+400 м., посока от гр.Кърджали за с.Глухар, като собственик на
домашни животни ги оставя без надзор в обхвата на пътя, вследствие на което излизат на
пътното платно и са блъснати от лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ К 5351 ВС с водач
Д.Р.Х.. Настъпва ПТП с материални щети по автомобила. Водачът е изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер-нулев резултат. Животното е с ушна марка BG
34/086135. При тези факти е прието, че Ф. М. Ю. е нарушила чл.106 от ЗДвП - не направлява
или оставя без надзор ППС с животинска тяга или стада и създава пречки (опасности) за
движението.
По делото е постъпила справка от ОДБХ-Кърджали, от която е видно, че животно с
идентификационен номер BG 34/086135 е с последен собственик Ф. М. Ю. с ЕГН
2
********** от с.Летовник, общ.Момчилград, в периода 21.02.2017 г.-06.03.2020 г., като на
06.03.2020 г. е заклано.
Горната фактическа обстановка съдът установи след анализ на гласните
доказателства – показания на свидетелите Н.П. и Б.М.; Акт за установяване на
административно нарушение от 10.03.2021 г.; Докладна записка от 09.03.2021 г.; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателката; Протокол за ПТП № 1555612 от 10.03.2021 г.;
Справка от ОДБХ-Кърджали от 29.06.2021 г.; Протокол № 3 от 06.03.2020 г. за предадени
средства за официална идентификация и паспорти; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
МВР; Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че при съставяне на
акта за установяване на административното нарушение и при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая в
акта за установяване на административно нарушение е възприето от контролния орган, че
жалбоподателката на 08.03.2021 г. около 19.30 часа на път I-5, км.347+400 м., посока от
гр.Кърджали за с.Глухар, като собственик на домашни животни ги оставя без надзор в
обхвата на пътя, вследствие на което излизат на пътното платно и са блъснати от лек
автомобил „Ситроен“ с рег.№ К 5351 ВС с водач Д.Р.Х.. Настъпва ПТП с материални щети
по автомобила, като животното е с ушна марка BG 34/086135. В наказателното
постановление административнонаказващият орган е възпроизвел същото словесно
описание на нарушението и го е подвел под правната квалификация на чл.106 от ЗДвП.
Съдът намира, че така изложените в акта и наказателното постановление факти са
несъставомерни по възприетата правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.106,
ал.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на
стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и
опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. Видно от
изложеното по-горе, не са изнесени такива факти и не е описано подобно деяние, извършено
от жалбоподателката имено като водач на животни. Допуснатите нередовности в съставения
акт и наказателното постановление, предвид липсата на основни реквизити в тях,
представляват съществени нарушения на процесуалните правила. Неспазването на чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН води до ограничаване правото на защита на жалбоподателката да
разбере какво точно нарушение й се вменява да е извършила, съответно на това да
3
организира защитата си, с оглед обстоятелството, че нарушителят се защитава на първо
място по фактите, а след това по правната им квалификация. Въпреки, че изложеното е
достатъчно за отмяната на наказателното постановление, по същество съдът намира, че
жалбоподателката не е осъществила състава на административното нарушение по чл.106,
ал.1 от ЗДвП. Тази норма има за адресати на въведените с нея задължения водачите на пътни
превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада. Видно от акта и атакуваното
постановление, отговорността на жалбоподателката е ангажирана като собственик на
въпросното животно, но законът не предвижда такава отговорност за собственика. Субект
на нарушението по чл.106 от ЗДвП може да бъде само лице, което отговаря на легалната
дефиниция за водач, дадена в § 6, т.25 от ДР на ЗДвП („Водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата). В случая не се установи
на процесната дата и място Ф.Ю. да се е намирала изобщо в района на нарушението, да е
водила или карала посоченото в наказателното постановление животно, поради което и не
може да е извършител на вмененото й административно нарушение. Не се установи също и
точно животното с ушна марка BG 34/086135 да е оставено без надзор на пътя на
инкриминираната дата, тъй като видно от постъпилата официална справка от ОДБХ-
Кърджали, същото е било заклано на 06.03.2020 г., т.е. много преди датата на деянието.
Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
От защитника на жалбоподателката са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателката следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 400 лв., но от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
4
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 400 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 лв.,
като делото не представлява фактическа и правна сложност. Заплатеният от
жалбоподателката размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално
предвидения по Наредбата и с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява
несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, а именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе
разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1300-000434/17.03.2021 г., издадено от
ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 30 лв. на основание чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.106 от ЗДвП, на Ф. М. Ю. от ********, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Ф. М. Ю. от
********, общ.Момчилград, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5