РЕШЕНИЕ
№ 847
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300501059 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „К. имоти“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“
№ 60, против решение № 935/02.03.2023 г., постановено по гр.д. №
15443/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав, с което е отхвърлен
предявеният от него иск против А. А. Б. с ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 2 000 лв. – неустойка, дължима на основание чл. 11 от Договор за
посредничество при наемане на имот от 10.05.2021 г., поради неизпълнение
на задължението на ответника – възложител да не наема имот, предложен от
изпълнителя, без негово посредничество, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 30.09.2021
г., до окончателното й изплащане. С жалбата се поддържа, че така
постановеното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което искът да се уважи.
Жалбоподателят претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият А. А. Б. чрез адв. Б., оспорва жалбата като
неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и обосновано. Претендира разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна,
имаща право на жалба, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт и съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че
същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва
да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Ищецът „К. имоти“ ЕООД е основал иска си на твърдението, че е
сключил с ответника договор за посредничество при наемане на имот от
10.05.2021 г., по силата на който ответникът А. Б. му възложил да проучи
пазара и да намери имот, който да наеме, като имотът да отговаря на
определени изисквания. Твърди се, че страните са уговорили задължение за
възложителя да заплати на изпълнителя комисионна в размер от 60 % от
наемната цена, която е 2 000 лв., при сключване на договор за наем между
него и третото лице. Страните са постигнали и съгласие, че в случай, че след
извършване на оглед възложителят наеме имота лично, или чрез друго лице,
без да уведоми изпълнителя и без да му заплати дължимата комисионна, то
същият дължи заплащане на неустойка в размер на 100 % от наемната цена.
Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, като е намерил
помещение за наемане, съобразно изискванията на ответника, представляваща
заведение за бързо хранене на ***, на което е бил извършен оглед на
10.05.2021 г, а ответникът заявил, че помещението отговаря на неговите
изисквания. Два месеца по късно обаче представител на ищеца е посетил
заведението за бързо хранене и е установил, че ответникът е наел
помещението чрез негова приятелка, без да го уведоми за това и без да му
изплати комисионната по договора. Допълнително ищецът е направил
уточнение, че договорът за наем е бил сключен с Ц. В. Ш., която е управител
на фирма „Ню Файв“ ООД, а собственик на дружеството е ответникът. Ето
защо претендира за заплащането на сумата от 2 000 лв., представляваща
уговорена в чл. 11 от договора неустойка, ведно със законната лихва от деня
на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като
неоснователен.
Правната квалификация на иска чл.92 от ЗЗД.
Не са спорни пред настоящата инстанция следните фактически
констатации и правни изводи, направени от районния съд в решението му: На
10.05.2021 г. А. А. Б. в качеството му на възложител и „К. имоти“ ЕООД в
качеството му на изпълнител са сключили договор за посредничество при
наемане на недвижим имот, по силата на който ответникът е възложил на
ищеца да извърши проучване на пазара и намиране на потенциални
2
наемодатели и осъществяване на преговори за наемане на недвижим имот –
заведение за бързо хранене, в срок до 10.05.2022 г. С договора ищецът е поел
задължението да организира цялата дейност по проучване на пазара за
недвижими имоти, по намиране на евентуални наемодатели, водене на
преговори и сключване на договор за наем, като е говорено задължение за
възложителя да заплати възнаграждение на изпълнителя в размер на 60 % от
посочена в т. „извършени огледи“ наемна цена на имота, еднократно и в брой.
В чл. 10 от Договора е удостоверено от възложителя, че на 10.05.2021 г. е
извършил оглед на предложения му от изпълнителя имот, представляващ
заведение за бързо хранене от 300 кв.м., находящо се в гр. ***, с наемна цена
от 2 000 лв. В чл. 11 от договора страните са постигнали съгласие, че в
случай, че след извършване на оглед възложителят, негов роднина, съпруг,
приятел, фирма, в която той е съдружник, акционер или работи или получил
от него информация човек, наеме имота без знание на изпълнителя,
възложителят дължи неустойка в размер на 100 % от цената по чл. 10 от
Договора в т.4 „Извършени огледи“.
Пловдивският окръжен съд споделя формирания от
първоинсатнционния съд правен извод за липсата на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на уговорената в
договора неустойка, поради недоказване от страна на ищеца на твърдението
му, че описаният в договора имот е бил нает от приятелката на ответника на
име Ц. В. Ш., в качеството и на управител на „Ню Файв“ ООД. Не са
достатъчни за формирането на обратен правен извод събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита пред РС на свидетелката Н. М.. Същата
сочи, че е отдавала по наем обект – стол „Б.“ на бул. ***. На самия обект била
поставила табела, че същият се отдава под наем. От „К. Имоти“ ЕООД и се
обадили , че искат да видят имота, защото имат кандидат. Направили среща и
дошли представител на „К. Имоти“ ЕООД с едно момче, което огледало
обекта. Момчето споделило, че е харесало обекта. След известно време се
появило едно момиче на име Ц.. Обадила и се по телефона, който
свидетелката била дала в обявата. Видяла имота и го харесала и след 4-5 дни
и казала, че иска да го наеме. След определен период от време тя се появила с
данните за фирмата, чрез която да се сключи договора. След като
свидетелката предала обекта, Ц. се появила с това момче, което било идвало
на оглед с „К. имоти“ ЕООД, като и казал, че това е неговата приятелка, че тя
е харесала имота. Сключили договор за наем с фирмата на това момиче. Те
работили много кратко време и се махнали. Свидетелката не помни от юни
ли, от август ли бил договорът.
Така събраните гласни доказателства са много общи и неясни, въз
основа на тях се установява единствено обстоятелството, че е бил извършен
оглед на процесният имот от доведен клиент от „К. имоти“ ЕООД, както и че
по-късно е бил сключен договор за наем от друго лице чрез неговото
търговско дружество, което лице се познавало с първото. Дали именно
ответникът е осъществил оглед на имота и дали момичето, което е огледало в
3
последствие имота е негова приятелка, по делото не е установено с
категоричност. Не е установено и кое е дружеството, което е сключило
договора за наем и дали ответникът има участие в него.
По изложените мотиви съдът приема иска за неоснователен. Като
такъв, същият следва да се отхвърли.
Решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора жалбоподателят ще бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски,
които се констатираха на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 935/02.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 15443/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав.
ОСЪЖДА „К. Имоти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 60 да заплати на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. И. Б., вписана
в АК – Пловдив с личен номер **********, БУЛСТАТ *********, служебен
адрес: ***, сумата от 500 /петстотин/ лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция на А.
А. Б. .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4